Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 260123 19.04.2022г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и първи март две хиляди и двадесет и втора година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
въззивно гражданско дело номер 1631 по описа за 2020 година
Производството
е по
реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Янка Табакова, против решение № 11 от 23.01.2020 г. по гр. д. № 115/2019 г. на Районен съд – Малко Търново, с което въззивната дирекция е осъдена да заплати на И.Д.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 1717.80 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, мораторна лихва върху главницата в размер на 247. 83 лева за периода от 30.07.2016г. до 09.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 13.08.2019г. до окончателното изплащане.
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при
изчисляването на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд следва да се приложи специалната нормативна уредба на
ЗМВР, а не общата уредба на НСОРЗ. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ
е неприложима и поради липсата на две от кумулативно предвидените й
предпоставки – продължителност на нощното работно време, по малка от
продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. Излагат се доводи, че дори и да се приеме приложението на НСОРЗ
преизчисляването на нощните часове в дневни с коефициент 1. 143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел
акумулиране на извънреден труд. Твърди се, че поради неправилността на
решението по главния иск влече неправилност на решението и в частта относно
акцесорния иск за лихва. Въззивникът моли съда да отмени решението и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира за
присъждане направените по делото разноски, включително възнаграждение за
юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, въззивникът не
изпраща представител.
В законовия срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от въззиваемия чрез пълномощника му адвокат Марияна Пушева, която оспорва жалбата и излага доводи в
подкрепа на първоинстанционното решение. В съдебно заседание, въззиваемият,
чрез адвокатския си представител поддържа писмения си отговор и моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските по
делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените от
въззивника оплаквания за неправилност намира следното:
По делото страните не спорят, а и от
данните по делото се установява, че им е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши
полицай“ с ранг „младши инспектор“ към
ГКПП Малко Търново към РДГП- Елхово към ГДГП София. По делото страните също не спорят, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през
процесния период същият е полагал труд и през нощта
/за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно.
По отношение на
възражението, че за държавните служители в МВР е неприложимо превръщането на
нощните часове в дневни с коефициент 1, 143, съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.). Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период /чл. 187, ал.
3, изр. 1 ЗМВР/. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР – в ред. ДВ,
бр. 53 от 2014 г./. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 53 от 2014
г./.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 53 от 2014
г./. За
периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С пар. 4 от ЗР на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн.,
ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с
§ 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Тази Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. от своя страна е била отменена от
Наредба № 8121з-36 от 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 3 от 2020
г., в сила от 10.01.2020 г.)
Въз
основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.09.2016
г. до 01.09.2019 г. е действала само Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В
разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
действащо специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприетият подход е в съответствие с
установения правен принцип, че при липса на специално правило, което да
регулира по особен начин конкретни обществени отношения, приложение следва да
намери общото правило, което дава обща правна уредба на съответния вид
обществени отношения – в конкретния случай тези по престиране на работна сила
при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, включващи
времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. Нито в действащия ЗМВР, нито в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. или Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., нито в Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. или Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., нито в който и
да е друг нормативен акт се съдържа правило, което по специален начин да
регулира методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР. Ето защо при липсата на такова специално правило не може да се
приеме, че специалният закон замества общия. Освен
това възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР
в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо
възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на
работното време.
Неоснователни са доводите, че положеният
от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на
час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., като условията
и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед
(чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки
отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл.
8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. В НСОРЗ е
поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две
различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни
способа за овъзмездяване на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на
чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва
приложението на другата. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не
се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за
всеки отработен час през нощта.
Неоснователни са доводите, че при
приравняване на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1,
143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1
ЗМВР). Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установено при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа
– това е една от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия
коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на
другата величина съдът намира следното. За работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен
период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал 3 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 53 от 2014 г.). От
анализа на посочената разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при
полагане на нощен труд на смени касае случаите на сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на
работното време, което е различна форма на отчитане на труда. В действаща за
процесния период редакция на ЗМВР липсва разпоредба, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон за процесния
период (срв. чл. 187, ал. 1, изр. 2 ЗМВР в ред. доп. – ДВ, бр. 60 от 07.07.2020
г.) следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на
приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно за
процесния период отношението между нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа),
установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в
МВР, е 1, 143.
С оглед на изложеното съдът намира, че за
процесния период за държавните служители в МВР е приложимо превръщането на
нощните часове в дневни с коефициент 1. 143.
По отношение на възражението, че при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 не
е налице положен извънреден труд:
Съгласно чл.
143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Работното време на държавните служители в МВР,
работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен
период (чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на
работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода, която норма се определя в часове, като броят на
работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното
време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от
работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 1 вр. ал.
3 от НРВПО). Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО,
съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От
това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 01.04.2016 г. до 30.06.2019 г., съдът намира следното:
1) за периода от 01.04.2016 г. до 01.01.2018 г. липсва
изрично законово правило, което да урежда въпроса дали е положен извънреден
труд при надвишаване на нормата работни часове при сумирано изчисляване на
работното време в резултат от превръщане на нощните часове в дневни по реда на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. извънредният
труд се отчита без
превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл. 9г от НРВПО (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г.);
3) за периода от 17.07.2018 г. до 30.06.2019 г. извънредният труд се отчита с превръщане на
нощните часове в дневни – по аргумент от новата редакция на чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ,
бр. 58 от 13.07.2018 г.).
По отношение на периода до 01.01.2018 г. и при липсата на
изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице
извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл. 5 от ГПК принцип за
законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл
на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им
разум, като при липса на закон съдът основава решението си на основните начала
на правото, обичая и морала. През целия процесен период е действало правилото на чл.
18, ал. 3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ,
което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. Съгласно чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.) от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия
стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е
да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1, 143, както
за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж,
така и за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото
решение, вложено в новата редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът
основава решението си и на прогласения в чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип
за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като
икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение. Ето защо
съдът намира, че за периода
до 01.01.2018 г. нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1, 143 по
реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на
въпроса, дали е положен извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действало правилото на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на
нощните часове в дневни. Следва обаче да се има предвид, че при сумирано
изчисляване на работното време отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на
отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно
тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Ето защо
съдът намира, че правилото на чл. 9г (нов
- ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО
следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
(01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.).
Въз основа на изложеното съдът
приема, че при решаването на въпроса за наличието на положен извънреден труд
нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1, 143 по реда на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, не следва да се вземат предвид само за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., а за остатъка от исковия период
същите следва да се вземат предвид.
По делото не се спори между
страните, че ищецът полага труд при ответника по предварително изготвен график
съобразно норматива за съответното тримесечие. Не се навеждат твърдения, че за
процесния период ищецът е положил по-малко часове труд от предвидения за
съответното тримесечие норматив. Следователно при преизчисляване на нощните
часове в дневни с коефициент 1, 143 положеният от ищеца труд се явява по-голям
от нормата за продължителност на работното време, т. е. ищецът е полагал
труд извън установеното за него работно време. Този извод не се променя от
обстоятелството дали ищецът е ползвал отпуск в рамките на съответното
тримесечие. Съгласно
т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГК
на ВКС, когато се изчислява извънредният труд при тримесечно сумирано отчитане
на работното време, ако в съответния тримесечен период работникът или
служителят е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му,
тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни.
Що се касае до постановеното решение на СЕС от
24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС –Луковит: В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива
2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда
,че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.Съдът е приел,че във
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд. В националното ни законодателство до 2020г /вкл. и през исковия
период/ не съществува норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, така ,че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.В тази
връзка са изложени мотиви в решението.
Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за
всеки отработен част нощен труд, което
води до извод,че в това отношение е
налице равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по
отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране,безплатна
храна,униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд.По отношение на приетото от
СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС
допускат определената в законодателството на държава –членка нормалната
продължителност на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор ,вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий,т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид ,че
до 2020г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите,такава
е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в
МВР,свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред ,с което се обосновава различното третиране
не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с
допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността.Показателно е,че до м.август
2016г наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме,че
такава е налице,както бе посочено по –горе в полза на служителите в МВР не са
предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
По делото не се установява ответникът да е
изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимото възнаграждение за труда,
който е положил над установената продължителност на работното време.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е доказан по основание – ищецът е страна
по валидно служебно правоотношение с ответника, като е положил труд, за който
не му е заплатено дължимото трудово възнаграждение.
По
размера на иска:
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От
заключението на вещото лице се установява, че през исковия период от 01.04.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 1710 часа
нощен труд, който преизчислен в дневен с коефициент 1, 143, възлиза на 1955
часа като разликата от 245 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, не
е начислена и не е изплатена ищеца, а дължимото нетно трудово възнаграждение за
този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР,
е в размер на 1717.80 лв.
Съобразно заключението на вещото лице по
извършената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. ответникът е положил общо 320 часа
нощен труд, които след приравняването им на дневни с коефициент 1, 143 възлизат
на 365.76 часа. Разликата от 45. 76 часа следва да се отчете като
положен труд, но не и като извънреден – тоест за тези часове се дължи нетно
възнаграждение, но не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, както го е изчислило вещото лице. На основание чл. 162 ГПК съдът
установи, че за периода от 01.01.2018 г.
до 30.06.2018 г. сборът от месечните разлики между нетното трудово
възнаграждение с увеличение и нетното трудово възнаграждение без увеличение,
умножени по съответния месечен брой часове разлика между приравнен и нощен
труд, възлиза на 96.03 лева. За
надлежното определяне на дължимото на ответника възнаграждение сумата от 96.03 лева следва да се извади от общия
размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за
целия исков период в размер на 1717.80 лв. Получената сума възлиза
на 1621.77
лева, до който размер искът се явява основателен, като за горницата над
1621.77 лева до пълния предявен размер
от 1717.80 лева искът се явява неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
По
лихвите:
Върху дължимото и неизплатено трудово
възнаграждение се дължи мораторна лихва, считано от края на месеца, следващ месеца
на съответния отчетен период, до датата на предявяване на исковата молба. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на обезщетението за забава върху
главницата за периода 30.07.2016г. до 09.08.2019г. възлиза на 247.83 лева.
Частичната
неоснователност на главния иск има за последица частична неоснователност и на
акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва върху сумите, дължими за първото и второто тримесечие на 2018 г.
Съобразно заключението на вещото лице и на основание чл. 162 ГПК съдът установи, че
разликата между дължимото и претендираното обезщетение за забава е в размер на 13.24 лева. Следователно акцесорният
иск се явява основателен за сумата от 208.02 лева, като за горницата над този
размер до пълния предявен размер от 247.83
лева искът се явява неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Поради частичното несъвпадане на крайните
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия
сумата за
главница над 1621.77 лева до пълния
присъден размер от 1717.80
лева, както и за сумата за мораторна лихва над
221.26 лева до пълния присъден
размер от 247.83
лв., като вместо това следва да се постанови,
че искът се отхвърля за горницата над 1621.77
лв. до пълния присъден размер от 1717.80 лева, както и за
горницата над над 208.02 лв. до пълния присъден размер от
247.83 лв..
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Разноските, направени от страните следва да бъдат възложени съразмерно:
Ищецът
е заплатил за първа инстанция 550 лева за въззивна инстанция – 300 лева. Направеното
от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред
въззивната инстанция е неоснователно, с оглед цената на иска и минималния
размер на предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004т. възнаграждение.
С
оглед изхода на делото, дължимите пред
първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 512 лева,
което налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта, с която на ищеца
са присъдени разноски за сумата над 515.72 лева до пълния присъден размер от
550 лева. За въззивната инстанция на ищецът- въззиваем се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 325.81лв., изчислено съразмерно с
уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП в полза на
ответника се дължат разноски и за двете инстанции, съразмерно с отхвърлената
част на иска, а именно разноски за сумата от общо 17.92 лв.- държавна такса
пред въззивната инстанция и за юрисконсултско възнаграждение и пред двете
инстанции.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен
съд-Малко Търново сумата от 89.87 лева, представляваща държавна такса и 196.91 лева
- поети от бюджета на съда разноски за експертиза, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в тази част над присъдените съответно за
държавна такса от 89.87 лв. до присъдения размер от 118.71 лв. – държавна такса
и над сумата 196.91 лв. до 210 лв. – разноски за експертиза или общо отменено
за сумата от 286.78 лв. дължими суми в полза на РС- Малко Търново.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 11 от 23.01.2020 г. по гр. д. № 115/2019 г. на Районен съд –
Малко Търново в ЧАСТТА, с която
Главна дирекция „Гранична
полиция“ към МВР е осъдена да заплати на
И.Д.Д.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***,
сумата над 1621.77 лв. - главница до
пълния присъден размер от 1717.80лв.,
сумата над 208.02 лв. – мораторна лихва до пълния
присъден размер от 247.83
лв.,
сумата за разноски над 512лева до пълния присъден размер от 550 лева,
както и в
ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Малко Търново сумата над 286.78лева до пълния присъден размер от 328.71лева,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, против
Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР искове за присъждане на сумата от 96.03лева – разликата над сумата от 1621.77лева
до пълния предявен размер от 1717,80 лева, представляваща дължимо за периода от 01.04.2016 г. до 30.06.2019 г. допълнително трудово възнаграждение, получено след
преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от подаване на исковата молба на 13.08.2019 г. до окончателното изплащане, и сумата от 26.47 лева – разликата над сумата от 221.26 лева до пълния
предявен размер от 247.83лева, представляваща сборна мораторна
лихва за периода от 30.07.2017
г. до 09.08.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
И.Д.Д.,
ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР сумата от 17.92 лева, представляваща заплатени
разноски за държавна такса за въззивно обжалване и за юрисконсултско
възнаграждение пред първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Гранична
полиция“ – МВР ДА ЗАПЛАТИ И.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 325.81лв.,
представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ. 1.
2. о.м.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ:
Съдия
Радостина Петкова подписва решението с
особено мнение, тъй като намира, че не
следва да се прилага действащата в периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
редакция на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време положеният нощен труд не се превръща в дневен. Това е така, тъй като с цитираната разпоредба се определя начина на
регистрация в Инспекцията по труда на отработените над установената норма за
отчетния период часове работно време. Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата,
е наложен от практиката, че в Инспекцията по труда като извънреден труд се
отчитат само действително отработените часове, без да се превръщат нощните
часове към дневни. Разпоредбата касае регистрацията на положен извънреден труд
пред Инспекция по труда, а не че не следва да се превръщат действително
отработените от служителя часове нощен труд в дневен през така визирания процесен период
от време.
Съдия
Р.Петкова :