Р Е Ш Е Н И Е
№
/29.10.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен
съд II състав
На седми октомври две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия:
Елена Стоилова
при
секретар Н. С.
Като разгледа
докладваното от съдията Елена Стоилова
гражданско
дело № 1205 по описа на съда за 2019 г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството
образуването по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14 срещу К.Р.И. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се
твърди, че с договор за потребителски заем с номер PLUS-13488732 от 27.06.2016г., ищецът
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. България
е отпуснало паричен кредит в размер на 5000 лв. и закупуването на застраховка
от 1008 лева.
Съгласно чл.2 от
договора за кредит, 410.22лв от отпуснатите 5 000лв са послужили за
рефинансиране на старо задължение на ответницата към ищеца по договор за кредит
CREX-12397344 и 175 лева за такса
ангажимент по кредита. Останалата сума в размер на 4 414.78лв е изплатена от
ищеца по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което кредитора е изпълнил
задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответницата е
удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението". Въз основа на същия, за ответника възниква задължението да
погаси заема на 36 месечни вноски - всяка по 259.70
лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите - 45.22% и
годишния лихвен процент - 35.15%, посочени в параметрите по договора.
Твърди се, че
ответницата е преустановила плащането по договора на 20.112016г. като към тази
дата са погасени 3 месечни вноски и на основание чл.5 от договора, кредита е
станал предсрочно изискуем за целия размер от 33 вноски за сума общо в размер
на 7793.77 лева. Твърди се, че ищецът е изпратил уведомление до ответницата на
посочения в договора адрес.
Твърди се, че ищецът
е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към
Районен съд- Провадия, по което е образувано гражданско дело No
765/2019 г., с-в и е издадена Заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което се
предявява настоящия иск.
Иска се да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.765/2019г..
В условията на
евентуалност, в случай че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се предявява осъдителен иск за
сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен представител.
В него се
твърди, че установителния иск е допустим и исковата молба
редовна.
Заявява се, че предявения иск е основателен и
ответницата дължи претендираната сума по исковата молба. Ответницата работила в
Англия и възнамерявала да се завърне и да си изплати задълженията по кредита.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание процесуалните представители на страните молят за постановяване на
решение при признание на иска.
Съдът приема за
установено следното:
Предявен
е от ищеца срещу ответника установителен иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед № 499/30.05.2019г.
за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.765/2019 г. по описа на
ПРС, а именно: в размер на
5253.67 лева (пет хиляди двеста петдесет и три лева и 67 ст.), представляваща
неиздължената главница по договор за потребителски заем PLUS-13488732 от 27.06.2016 г.; ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.05.2019 год. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2540.10
лева (две хиляди
петстотин и четиридесет лева и 10 ст.) – възнаградителна лихва за периода
от 20.11.2016 г. до 20.07.2019 г.; сумата от 454.21 лева (четиристотин петдесет и четири лева
и 21 ст.) - мораторна
лихва за периода от 20.12.2016 г. до 10.05.2019 г., както и сумата от 214.96
лева (двеста и четиринадесет лева и 96 ст.), представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса – 164.96 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. В
евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми.
Съдът
намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение
по чл. 237, ал.1 от ГПК. Ответникът, е направил изрично изявление за признание
на предявения иск. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на
страните за приетия от него ред за разглеждане на делото и правната
квалификация на предявения иск, като те не са възразили. С оглед направеното
признание на иска и събраните по делото писмени доказателства - договор за потребителски паричен кредит PLUS-13488732 от 27.06.2016 г.; условия по
договор за кредит; сертификат PLUS-13488732; общи условия за
застраховка“защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“;
справка за съответствие на клиентски сметки и IBAN; *** № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК;
извлечение по кредит PLUS-13488732; последна покана да К.Р.И.; чгд
765/2019 по описа на РС Провадия, съдът намира, че
предявения иск следва да бъде уважен.
По
изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно
признатите права.
Направено
е искане за присъждане на разноски от ищеца. Съгласно чл.
78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
конкретния случай безспорно е налице признание на иска, но липсва втората
предпоставка за приложението на чл.
78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на
иска. В конкретния случай неизпълнението на задължението на ответника по
договора, е довело до подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в защита на субективните права на ищеца, а подаденото възражение от
ответника по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е довело до
образуване на настоящото производство. Поради това съдът намира, че ответникът
е дал повод за завеждане на иска. С оглед на това чл.
78, ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на
ищеца, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Според доказателствата за сторени разноски от ищеца те са
следните: 164,96 лева – държавна такса по
заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство, 196,79 лева – държавна такса в исковото производство,
724,40 лева – възнаграждение за особен представител назначен на ответницата
като се претендира и юрисконсутско възнаграждение. Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ
определя юрисконсулткото възнаграждение в размер на 100 лева, предвид липсата
на фактическа и правна сложност по делото и произнасяне на решение при
признание на иска.
Мотивиран
от горното, Провадийския районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415 ГПК
съществуването на вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 към К.Р.И. с ЕГН **********,
с адрес ***,
за което е издадена Заповед № 499/30.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение издадена по ч.гр.д.765/2019г. по описа на ПРС, за следните суми: в размер на 5253.67 лева (пет хиляди двеста петдесет и три лева и 67 ст.), представляваща неиздължената
главница по договор за потребителски заем PLUS-13488732 от 27.06.2016 г.; ведно
със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 2540.10
лева (две хиляди петстотин и четиридесет лева и 10 ст.) – възнаградителна лихва за периода
от 20.11.2016 г. до 20.07.2019 г.; сумата от 454.21 лева (четиристотин петдесет и четири лева и 21 ст.) - мораторна
лихва за периода от 20.12.2016 г. до 10.05.2019 г..
ОСЪЖДА К.Р.И. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата от 214,96 лева, представляваща направени разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 765/2019г. на ПРС и в размер на 1021,19 лева разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Препис
от постановеното решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………