№ 331
гр. София , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002576 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Лавина Горнаков“ЕООД,
чрез пълномощника му адв. С. от АК-Варна срещу решение № 1074 от
24.07.2020 г. по т.д.№ 1216/2019 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 16
състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от него отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 464 от ГПК за установяване
несъществуването на вземанията на присъединения взискател „Д4
Къмпани“ЕООД- гр. София към длъжника „Ф-Строй Груп“ЕООД-гр. София,
обективирани в изпълнителен лист от 2.10.2018 г., издаден по гр.д.№
61572/2018 г., по описа на Софийския районен съд, 140 състав за сумата 149
830,56 лева, дължима по споразумение с нотариално удостоверени подписи от
4.09.2018 г., ведно със законната лихва от 19.09.2018 г. до изплащане на
вземането и сумата от 2996,61 лева - разноски за производството, както и по
въззивна жалба на ответника „Д4 Къмпани”ЕООД, чрез пълномощника му
адв. В.Т., против същото решение, в частта, с която по предявен от „Лавина
Горнаков“ЕООД- гр. Ямбол отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 464 от ГПК, е признато за установено, че присъединеният
1
взискател „Д4 Къмпани“ ЕООД- гр. София не е носител на вземания към
длъжника „Ф-Строй Груп“ЕООД- гр. София по изпълнителен лист от
12.12.2018 г., издаден по т.д.№ 2595/2018 г. по описа на Софийския градски
съд, VI т.о., 2 състав, за сумата от 156 952,37 лева, представляваща
стойността на извършени подобрения върху недвижим имот, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2018 г. до погасяване на
задължението и разноските в общ размер от 5314 лева.
Във въззивната жалба на ищеца „Лавина Горнаков“ЕООД е оспорено
становището на първоинстанционния съд, че макар и ответниците да не са
представили споразумението с нотариално удостоверяване на подписите от
4.09. 2018г., въз основа на което е издаден изпълнителният лист, послужил за
присъединяване на вземането на „Д4 Къмпани“ЕООД, заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е достатъчно за провеждане на пълно и
главно доказване, тъй като вещото лице е направило справка в счетоводствата
на страните и е установило осчетоводяване на фактурите по тази спогодба и
включването им в дневниците по ДДС. Наведен е довод, че доколкото
непредставеното по делото споразумение от 4.09.2018 г. е посочено като
изпълнителното основание, послужило за издаване на изпълнителния лист, с
който взискателят е присъединен в изпълнителното производство,
експертизата не представлява доказателство за съществуване на вземанията
по него. Изложено е, че по делото не са ангажирани никакви други
доказателства, от които да се направи извод, че посочените в заключението
фактури действително са тези, които са посочени и в споразумението.
Наведен е довод, че без споразумението не може да бъде преценена
относимостта към предмета на спора на фактурите, които също не са
представени по делото, както и че фактурата не е основание за плащане, а
такова е доставката на стоката. Твърди се, че осчетоводяването на фактурите
не доказва действително извършено доставка по тях. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което
предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен.
Ответникът „Д4 Къмпани”ЕООД оспорва въззивната жалба на ищеца. В
писмения отговор, подаден по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се твърди, че
осчетоводяването на фактурите, ползването на данъчен кредит и заплащането
на ДДС по тях установява по несъмнен начин, че процесните фактури са
2
реално издадени, както и действителността на извършените дейности по тях,
установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Наведен е
довод, че в първоинстанционното производство ищецът не е установил
твърдяната привидност на споразумението. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му от ищеца отхвърлителна част
и за присъждане на направените по водене на делото разноски.
В жалбата на ответника „Д4 Къмпани”ЕООД против решението в
частта, с която е уважен искът за установавне несъществуването на
вземанията по изпълнителния лист от 12.12.2018 г. , изд. по гр.д.№ 2595/2018
г. по описа на Софийския градски съд, VІ т.о., 2 състав, се твърди, че с
исковата молба ищецът e оспорил като абсолютно или относително привидни
споразуменията между ответниците, едното от които с нотариална заверка на
подписите, които са представени в Софийския районен съд, съответно пред
компетентния арбитраж и въз основа на които са издадени изпълнителните
листове, предявени по изпълнителното дело. Поддържа се, че в
производството по делото ищецът, който носи доказателствената тежест
симулация, както и че от събраните доказателствата е видно, че оспорените
вземания съществуват и са материализирани в изпълнителни листове,
предявени пред съдебния изпълнител, с вземанията по които ответникът, като
присъединен взискател участва в разпределението на събраните в
изпълнителното производство суми. Жалбоподателят- ответник счита, че
наличието на изпълнителен лист, предявен в рамките на изпълнителното дело
изключва наличието на абсолютна симулация, разбирана като манифестиране
на вземане, за което страните знаят, че не съществува. Поддържа се, че „Д4
Къмпани”ЕООД има вземания към „Ф-Строй Груп“ ЕООД както по
процесните фактури, посочени в споразумението между тях, отразено в
счетоводството на страните, така и за необходими и полезни разноски за
процесния недвижим имот, по отношение на които те са могли да сключат
валидно споразумение относно размера на дължимите суми и начина на
тяхното изплащане. Изложено е, че „Д4 Къмпани”ЕООД е във владение на
процесния имот от 2018 г. като единствено негови служители ползват същия,
което е установено от свидетелските показания и представения в
първоинстанционното производство договор за наем, сключен с „Ф-Строй
Груп“ЕООД, наречен „споразумение“. Оспорено е съществуването на
3
отношения по договор за изработка между двамата ответници, с довода, че
съставянето на задължителни протоколи по ЗУТ е изискване на
компетентните държавни органи, за да бъде даден на обекта определен
статут, но то не създава между страните отношения по такъв договор, каквито
се поддържа, че не са налице. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната му част и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен
като неоснователен искът за сумата от 156 952,37 лева, представляваща
стойността на извършени подобрения в недвижим имот, със законната лихва
върху нея от 11.10.2018 г. до погасяване на задължението и разноски общ
размер от 5314 лева, за което е издаден изпълнителен лист по т.д. №
2595/2018 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 2 състав, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото пред двете
инстанции.
Ищецът „Лавина Горнаков“ЕООД оспорва въззивната жалба на „Д4
Къмпани”ЕООД. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 263, ал. 1 от
ГПК се твърди, че обжалваното в тази част решение е правилно и обосновано,
а въззивната жалба- неоснователна. Поддържа се, че между „Д4 Къмпани“
ЕООД и „Ф-Строй Груп“ЕООД не е бил сключван предварителен договор за
покупко-продажба на недвижимия имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, ул.
„***“, бл. 51, партер, а ако такъв е бил сключен, то той е антидатиран и не е
сключен на 17.08.2017 г. Твърди се също, че предварителният договор за
покупко-продажба на процесния имот, ако такъв е бил сключен, представлява
привидна сделка (абсолютна симулация), поради което е нищожен, по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД, евентуално – относително
недействителен спрямо „Лавина Горнаков“ЕООД, на основание чл. 135, ал. 1
от ЗЗД, тъй като при сключването му страните не са целели настъпването на
действителни правни последици, а единствено опазване имота на длъжника
„Ф-Строй Груп“ ЕООД от принудителното удовлетворяване на неговите
кредитори при насочване на изпълнението върху него. Посочено е също, че
този договор не е бил представен при първоинстанционното разглеждане на
делото, поради което не може да бъде направен обоснован извод за неговата
действителност или евентуално за породените от него права и задължения.
Изложено е също, че ответниците са свързани лица, тъй като между техните
управители съществува родство по сватовство, както и че от 17.11.2016 г.
4
дружествата са съдружници в договор за гражданско дружество, сключен по
реда на ЗЗД - ДЗЗД „Д4 Къмпани“, с БУЛСТАТ *********, като управителят
на „Д4 Къмпани”ЕООД Д. Н. Ц. е негов управител и представляващ. Твърди
се също, че „Д4 Къмпани“ЕООД не е заплатил на „Ф-Строй Груп“ЕООД
каквато и да било сума по предварителния договор за покупко-продажба на
имота, което допълнително сочи, че със сключването му страните са целели
единствено препятстване упражняването на правата на кредиторите, а не
настъпване правните последици на предварителния договор. Твърди се, че
споразумението от 8.05.2018 г. за признание на дълг и признание на правото
на задържане, ведно с приложенията му, също представлява привидна сделка,
сключена при условията на абсолютна симулация, тъй като поради
свързаността си, с него страните са целели да бъде създаден в полза на „Д4
Къмпани“ЕООД привиден дълг, както и права, придаващи привилегия на
вземането му, с цел да бъдат увредени другите кредитори. Посочено е, че „Д4
Къмпани“ЕООД не е извършило никакви строително-монтажни работи и
подобрения в имота на „Ф-Строй Груп“ЕООД, както и че същото не е
разполагало и не разполага с финансов ре-сурс, труд, техника и материали за
изпълнението на работите, посочени в приложение № 1 към спогодбата от
8.05.2018 г., както и че по делото не е установено „Д4 Къмпани“ЕООД да е
закупило каквито и да било материали, необходимо за тяхното изпълнение и
не е осчетоводило никакви разходи за това, както и да е издало данъчна
фактура за сумата от 130 793,64 лева, без ДДС на длъжника „Ф-Строй
Груп“ЕООД. Наведен е довод, че по делото не е установено наличието на
техника и механизация, с която ремонтите да са били извършени, както и че
няма данни за ползвани подизпълнители за изпълнение на работите. При
условията на евентуалност се твърди, че стойността на твърдяните
подобрения не е равна на тази по чл. 72 от ЗС, както и че фактическата власт
върху имота никога не е предавана от „Ф-Строй Груп“ ЕООД на „Д4
Къмпани”ЕООД, което счита за установено както от събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства, така и от
протоколите за извършени от частните съдебни изпълнители описи, в които
фигурира само управителят на „Ф-Строй Груп“ЕООД.
Въззиваемият „Ф-Строй Груп“ЕООД не е изразил становище по
въззивните жалби.
5
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл.273 от ГПК, приема следното :
Въззивните жалби са подадени в процесуално- преклузивния срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирани страни с правен интерес от обжалването, поради което са
процесуално допустими.
Жалбоподателят-ищец „Лавина Горнаков“ЕООД се легитимира като
кредитор на „Ф-Строй Груп“ЕООД с изпълнителен лист, издаден на
14.08.2018 г. по гр. д. № 48650/2018 г. по описа на Софийския районен съд,
113 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от същата
дата, според който длъжникът е осъден да му заплати сумата от 134 105,74
лева, представляваща непогасено задължение по спогодба от 5.07.2018 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 1005/5.07.2018 г. по описа на
нотариус с рег. № 334, ведно със законната лихва за периода от 24.07.2018 г.
до окончателното ù изплащане, неустойка в размер на 5894,26 лева и
разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 8130 лева. Като писмени
доказателства по делото в първоинстанционното производство са приети в
заверени по реда на чл. 183 от ГПК спогодбата от 5.07.2018 г. с нотариална
заверка на подписите на управителите на двете дружества, издадената въз
основа на нея заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 48650/2018 г. по описа на Софийския районен съд, както и двустранно
подписаните 37 бр. фактури, погасяването на вземанията по които е предмет
на спогодбата. Изпълнително дело № 3190/2018 г. по описа на ЧСИ с рег. №
841 срещу длъжника „Ф-Строй Груп“ЕООД е образувано по молба на
„Лавина Горнаков“ЕООД от 4.09.2018 г. за събиране на вземанията по
споменатия изпълнителен лист от 14.08.2018 г. изд. по гр. д. № 48650/2018 г.
на СРС, 113 състав. Безспорно е също така, че пред ЧСИ с рег. № 781 е било
образувано изп.д.№ 381/2918 г. срещу същия длъжник- „Ф-Строй
Груп“ЕООД, принудителното изпълнение по което е насочено върху собствен
на длъжника недвижим имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „*** 1“, бул. „***“,
бл. 51, партер, и в производството по което ищецът „Лавина Горнаков“ЕООД
е конституиран като присъединен взискател, по реда на чл. 456 и следв. от
6
ГПК, въз основа на молба от 20.03.2019 г. и удостоверение на ЧСИ с рег. №
841. Не се спори също, че по молба от 19.04.2019 г. „Д4 Къмпани”ЕООД е
конституирано като присъединен взискател в производството по същото
изпълнително дело. Легитимирал се е като кредитор на длъжника по
вземания, за чието събиране се е снабдил със следните изпълнителни листове:
1) изпълнителен лист от 2.10.2018 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от същата дата по ч.гр.д.№ 61572/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, 140 състав, съобразно който „Ф-Строй
Груп“ЕООД е осъдено да му заплати сумата от 149 830.56 лв., дължима по
сключено с него споразумение с нотариална заверка на подписите от
4.09.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от 19.09.2018 г. до
окончателното ù изплащане и разноски в заповедното производство от
2996.61 лв.; 2) изпълнителен лист от 12.12.2018 г. издаден по гр.д.№
2595/2018 г. по описа на Софийския градски съд, VІ т.о., 2 състав, въз основа
на решение от 26.11.2018 г. по арб.д.№ 3/2018 г. на Софийския арбитражен
съд, с което „Ф-Строй Груп“ЕООД е осъдено да заплати на „Д4
Къмпани”ЕООД сумата от 156 952.37 лв., представляваща стойността на
подобренията, извършени в недвижим имот, представляващ магазин № 3,
находящ се в гр. ***, ж.к. „*** 1“, на бул. „Йерусалим“, на партерния етаж в
бл. 51, вх. 1, както и разноски, направени в арбитражното производство от
4960 лв. и в производството по издаване на изпълнителен лист в размер на
354 лв. Видно от представеното пред първата инстанция разпределение,
изготвено от ЧСИ с рег. № 781 по изп.д.№ 381/18 г., от сумата в размер на
277 999.10 лв., получена от публичната продан на споменатия недвижим
имот- магазин № 3, в бл. 51, вх. 3, ет. 1 в гр. ***, ж.к. „***“, в частично
погашение на вземанията на „Лавина Горнаков“ЕООД е разпределена сумата
от 44 213.74 лв., а на тези на „Д4 Къмпани”ЕООД- сумата от 98 330.53 лв.
Като писмено доказателство в първоинстанционното производство е прието
арбитражното решение от 26.11.2018 г. по вътр. арб.д.№ 3/2018 г. на
Софийския арбитражен съд, видно от мотивите на което, съдът е уважил иска
за присъждане стойността на подобренията като такъв по чл. 72 от ЗС, във
връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 365 от ЗЗД въз основа на споразумението от
8.05.2018 г., непредставено пред първоинстанционния съд, с което ответникът
„Ф-Строй Груп“ЕООД е признал, че дължи на ищеца „Д4 Къмпани”ЕООД
сумата от 156 932.37 лв., представляваща стойността на извършените от него
7
подобрения в недвижимия имот, т.е. като иск за реално изпълнение на
поетото с него задължение по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, без да е
събрал доказателства дали той действително е осъществил такива.
Според приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Д., след
извършени проверка и анализ на представените по делото доказателства и
счетоводните записвания по търговските книги на ответниците, експертът е
констатирал, че ответните дружества са осчетоводили фактурите, посочени в
Споразумение от 04.09.2018 г., както следва:
„Ф-Строй Груп“ ЕООД завело в дневниците си по ЗДДС фактурите и е
използвало право на пълен данъчен кредит в размер на 23 305.11 лева, като
начислените задължения по счетоводна сметка „Доставчици“ с аналитичност
„Д4 Къмпани“ са в размер на 139 830,65 лева, а именно : фактура №
**********/23.08.2017 г. за сумата от 3200 лв. за извършени СМР съгл.
Протокол от 22.08.17 за обект АМВР; фактура № **********/23.08.2017 г. за
сумата от 16000 лв., дължими за изпълнени СМР съгл. протокол от 22.08.17
за об. АМВР; фактура № **********/23.08.2017 г. за сумата от 16 000 лв.,
дължими за СМР, съгл. протокол от 22.08.17 г. за об. АМВР; фактура №
**********/27.09.2017 г. за сумата от 6369,72 лв. за СМР, съгл. протокол за
об. ВФ 22050; фактура № **********/27.09.2017 г. за сумата от 31 848,58
лв., дължима за СМР съгл. протокол за об. ВФ 22050; фактура №
**********/27.09.2017 г. за сумата от 31 848,58 лв. за СМР, съгл. протокол за
об. ВФ 22050; фактура № **********/30.11.2017 г. за сумата от 9 976,39 лв.
за СМР, съгл. протокол от 29.11.2017г. за об. АМВР; фактура №
**********/30.11.2017 г. за сумата от 49 881,96 лв., за СМР, съгл. протокол
от 29.11.2017 г. за об. АМВР; фактура № 00000-0067/30.11.2017 г. за сумата
от 49 881,96 лв., за СМР съгл. протокол от 29.11.2017 г. за об. АМВР; фактура
№ **********/ 29.03.2018 г. за сумата от 3 759,00 лв. за СМР, съгл. протокол
за обект „Загорка“; фактура № **********/29.03.2018 г. за сумата от 18
795,00 лв., за СМР съгл. протокол за об. „Загорка“; фактура №
**********/29.03.2018 г. за сумата от 18 795,00 лв. за СМР съгл. протокол за
об. „Загорка“. „Д4 Къмпани“ ЕООД е завело в дневниците си по ЗДДС
същите фактури и е начислило дължим ДДС в размер на размер на 23 305,11
лева. Начислените вземания по счетоводна сметка „Клиенти“ с аналитичност
8
„Ф Строй Груп ЕООД“ са в размер на 139 830,65 лева.
След извършена проверка и анализ на представените по делото
доказателства и счетоводните записвания по търговските книги на
ответниците, вещото лице е констатирало, че дружеството „Д4 Къмпани“
ЕООД е разполагало с работници и служители и дълготрайни материални
активи, необходими за извършване на дейността на предприятието, както
следва:
През 2015 г. – 26 бр. работници и служители; през 2016 г. - 21 бр.; през 2017 г.
- 8 бр.; през 2018 г. - 62 бр.
Според експертизата, консумативните разходи за обекта, в ж.к. „***“ са
били заплащани от ,,Д4 Кьмпани“ ЕООД, като извършените счетоводни
записвани са свързани с намаляване на наличността на паричните средства по
разплащателната сметка на дружеството и начисляване на вземания по
счетоводна сметка „Други дебитори“. От представената в табличен вид
справка е видно, че най-старото плащане е на „ЧЕЗ Електро България“ЕАД за
консумирана електроенергия по фактура от 10.05.2018 г.
По отношение стойността на подобренията, вещото лице се е позовало
на непредставеното в първоинстанционното производство споразумение от
08.05.2018 г., сключено между „Ф-Строй Груп“ЕООД и „Д4 Къмпани”ЕООД,
съгласно което строително-ремонтните работи, извършени в обекта са на
стойност 130 793,64 лв. без ДДС. Посочило е, че съгласно „наличната
строителна документация“ подобренията в имота, са извършени от „Д4
Къмпани”ЕООД. Според експертизата, с направената инвестиция е
променена визията на имота от магазин в офис помещение и като резултат е
увеличена пазарната му стойност. Дадено е заключение, че пазарната
стойност на имота, представляващ магазин № 3, с идентификатор
68134.4082.238.2.85, находящ в гр. ***, район „***”, ул. „***”, в жилищна
сграда на блок № 51, вх. 1, партерен етаж, с площ 166.03 кв.м., заедно с
5,801% идеални части от общите части на блок А и 47,57/2500 идеални части
от мястото - УПИ VII- 1538, кв. 13Б, с площ 2 500 кв.м., след промяната на
предназначението му, както и вследствие извършените подобрения и
строителни работи условно се е повишила със сумата между 35 000 евро и 40
000 евро, или с левова равностойност между 68 000 лева и 78 000 лева.
9
В о.с.з. по делото в първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства – показанията на свидетелите Л. Н. Н. и М. А. А..
Според показанията на свидетелката Н.- последователно служител на
„Ф-Строй Груп“ЕООД от 2012 г., а от 2019 г.- на „Д4 Къмпани”ЕООД,
последното е ползвало имота по договор за наем от 2016 г. или 2017 г.
Твърди, че „Д4 Къмпани”ЕООД е направило подобрения в него, които са
засягали стените, таваните, пода, и подмяната на „обикновената дограма“ с
друга, за която свидетелката не може да удостовери дали е изработена от
ПВЦ или е алуминиева такава, защото е заявила, че не ги различава. Посочила
е, че при ремонта е била съборена стена, при което две стаи са били
обединени в общо помещение. Изложила е, че освен от това помещение,
образувано от предишните две отделни стаи, имотът се състои от още една
стая, приемна и две малки стаи. Свидетелката е заявила, че ремонтните
дейности са били извършени от „хора от фирма“ „Д4 Къмпани”ЕООД, но не
може да каже кои точно са били те, нито колко пари са дадени за него.
Посочила е, че към момента на даване на показанията, в офиса няма
служители на „Ф-Строй Груп“ ЕООД, като управителят поддържа само една
стая, която е регистрирана по ЗЗКИ, където е получавал писма и документи
от ДАНС, ДКС и ДАР. Удостоверила е, че отношенията между двете ответни
дружества, са били свързани с превъзлагане от „Ф-Строй Груп“ЕООД на „Д4
Къмпани”ЕООД изпълнението на работите по обществени поръчки на обекти
„Академия на МВР“, „Военно формирование в Банкя“, „Загорка“,
пречиствателна станция и други.
Според показанията на свидетелката М. А. А., тя познава управителя на
„Лавина Горнаков“ЕООД П. Г., който през м. април 2018 г. е потърсил
съдействието като адвокат за присъствие на среща с управителя на „Ф-
Строй Груп“ЕООД Ф. Г. в офиса на ул. „Йерусалим“, във връзка с
провеждане на среща за подписване на спогодба. Свидетелката подробно е
описала местонахождението на процесния имот и стаята, в която са били
проведени преговорите, и която твърди, че представлява изцяло остъклено
помещение. Свидетелката твърди, че през едночасовия си престой в имота не
е забелязала в него да се извършват ремонтни работи. Изложила е, че Г. е
предложил да цедира на „Лавина Горнаков“ЕООД свое вземане към „ПСТ
Груп“ЕООД, вместо плащане, но това не било прието от неговия управител
10
Г.. Повторно посещение в имота свидетелката е направила на 4.05.2018 г.,
когато преговорите също не са довели до подписване на споразумение.
Свидетелката е заявила, че при подписване на споразумението пред нотариус
през м. юли на 2018 г. управителят на „Ф-Строй Груп“ЕООД Г. е казал, че Д.
е негов зет, но е уточнила, че никога не го е виждала.
При горните данни, съдът намира следното :
Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 464 от ГПК е
оспорване вземането към длъжника на присъединен взискател от страна на
първоначалния взискател или на присъединен по-рано такъв в същото
изпълнително производство, с твърдение, че то не е валидно възникнало,
респ., че не се е осъществил фактическият състав, от който произтича. Според
формираната трайна практика на ВКС, предвидената в чл. 464, ал. 1 ГПК
защита на взискателя възниква от момента на присъединяването му, тъй като
присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното
производство, каквито има първоначалният взискател, и извършените до
присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се
взискател (така чл. 457, ал. 1 ГПК). С присъединяването на взискателя
възниква задължението на съдебния изпълнител да разпредели постъпленията
по делото, съобразно реда за удовлетворяване по чл. 460 от ГПК, поради
което от този момент всеки от първоначалните взискатели има интерес да
оспори вземането му (в този смисъл определение № 756/22.12.2011 г. по ч.г.д.
№.641/11 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 159 от 31.03.2009 г. по ч. гр. д. №
1930/2008 г., Г. К., І г. о. на ВКС и др.). Непротиворечива е съдебната
практика, че реализирането на защитата на първоначалния взискател чрез
предявяването на иска за оспорване вземането на присъединения такъв извън
предвидения в нормата на чл. 464, ал. 1 ГПК едномесечен срок от
разпределението не рефлектира върху неговата допустимост, като
отрицателният установителен иск е допустим, независимо дали е предявен в
този срок или извън него, ако събраните в изпълнителното производство суми
не са предадени на взискателя въз основа на извършеното от съдебния
изпълнител разпределение (определение № 123 от 19.03.2018 г. по ч. гр. д. №
668/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
По иск с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК ищецът следва да
11
докаже съществуването на вземането си, чието пълно или частично
удовлетворяване в изпълнителното производство е затруднено или осуетено
от оспореното конкуриращо вземане на присъединения взискател. В тежест
на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване
действителното съществуване на оспореното вземане, с оглед основанието от
което произтича, тъй като отхвърленият отрицателен установителен иск се
приравнява на уважен положителен установителен иск на ответника,
съответно уважаването на отрицателния установителен иск- на отхвърлен
положителен такъв на ответника.
В случая от представените по делото доказателства е установено, че
жалбоподателят-ищец „Лавина Горнаков“ЕООД се легитимира като кредитор
„Ф-Строй Груп“ЕООД по вземания, съответно за сумата от 134 105.74 лв.,
представляваща непогасено задължение по спогодба от 5.07.2018 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 1005/5.07.2018 г., ведно със
законната лихва от 24.07.2018 г. до окончателното изплащане, неустойка в
размер на 5894.26 лв. и разноски, направени в заповедното производство от
8130 лв., за които на 14.08.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 48650/2018 г. на Софийския районен
съд. Като писмени доказателства, неоспорени от ответника в
първоинстанционното производство е приета и спогодбата от 5.07.2018 г., въз
основа на която е издаден изпълнителният титул, както и фактурите, за
погасяване на вземанията по които е сключена. Безспорно е също, че с молба
от 20.03.2019 г. въз основа на издадения му изпълнителен лист и
удостоверение, изд. от ЧСИ с рег. № 841 по изп.д.№ 3190/2018 г., „Лавина
Горнаков“ЕООД е конституирано като присъединен взискател по изп.д.№
381/2018 г. на ЧСИ с рег. № 781, образувано срещу същия длъжник „Ф-Строй
Груп“ЕООД, по което е обявена публична продан на същия недвижим имот.
От горните доказателства съдът намира за установена активната легитимация
на „Лавина Горнаков“ЕООД по предявените отрицателни установителни
искове. По делото е установено също, че по молба от 19.04.2019 г. като
присъединен взискател по същото изпълнително дело-№ 381/2018 г. на ЧСИ с
рег. № 781 е конституирано „Д4 Къмпани” ЕООД по изпълнителни листове,
съответно от 2.10.2018 г., изд. по гр.д.№ 61572/2018 г. от Софийския районен
съд, за сумата от 149 830.56 лв. , дължима по споразумение с нотариална
12
заверка на подписите от 4.09.2018 г., ведно със законната лихва от 19.09.2018
г. и разноски в заповедното производство от 2996.621 лв., както и
изпълнителен лист, изд. по гр.д.№ 2595/2018 г. от Софийския градски съд, VІ
т.о., 2 състав, за сумата от 156 952.37 лв., представляваща стойността на
подобрения, извършени в недвижим имот, както и за разноските в
арбитражното производство от 4960 лв. и за издаване на изпълнителния лист
в размер на 354 лв. Това обуславя правния интерес на „Лавина
Горнаков“ЕООД от оспорване на вземанията на присъединения кредитор с
предявените по делото отрицателни установителни искове.
Съдът намира за неоснователна въззивната жалба на „Лавина
Горнаков“ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлен
отрицателният установителен иск за установяване несъществуването на
вземането на „Д4 Къмпани”ЕООД към длъжника „Ф-Строй Груп“ЕООД за
сумата от 149 830.56 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист от 2.10.2018 г. по гр.д.№ 61572/2018 г. на
Софийския районен съд. Действително, в първоинстанционното производство
не е представено споразумението с нотариална заверка на подписите от
4.09.2018 г. по смисъла на чл. 417, т. 3 от ГПК, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение, както и фактурите, за
погасяване на вземанията по които е сключено споразумението. Предвид
процесуалната преклузия по чл. 372, ал. 2 от ГПК, настъпила с изтичане на
срока за подаване на допълнителна искова молба и забраната по чл. 266, ал. 1
от ГПК за посочване и представяне пред въззивната инстанция на
доказателства, които страните са могли да посочат в срок в
първоинстанционното производство, правото на ответниците да ги
представят се е погасило. В исковата молба се твърди, че споразумението от
4.09.2018 г. е привидна сделка, сключена при условията на абсолютна
симулация, тъй като двете дружества са свързани лица. В производството по
делото обаче, ищецът не е ангажирал никакви доказателства за установяване
на обстоятелството, на което основава твърденията си в този смисъл, а
именно, че между управителите на двете дружества, съответно Ф. Р. Г. на „Ф-
Строй Груп“ЕООД и Д. Н. Ц.- на „Д4 Къмпани”ЕООД съществува родство по
сватовство. От данните по регистър Булстат се установява само, че двете
дружества са били съдружници по договор за консорциум под формата на
13
гражданско дружество, сключен по реда на ЗЗД, с наименование „Д4
Къмпани”, БУЛСТАТ: *********, представлявано от Д. Н. Ц., с предмет
изпълнението на задълженията, поети от консорциума при участието в
процедура съгласно договор от 17.11.2016 г. Само по себе си обаче, това
обстоятелство не е от естество да обоснове извод за сключване на
споразумението от 4.09.2018 г. при условията на абсолютна симулация,
разбирана като установяване по договорен път на привидно задължение,
което не е валидно възникнало. От приетото в първоинстанционното
производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че фактурите, вземанията по които са предмет на споразумението от 4.09.2018
г., са били осчетоводени с кореспондиращи помежду си записвания в
счетоводствата и на двете дружества и по тях е ползван данъчен кредит,
съответно, са заведени в дневниците по ЗДДС, водени при „Д4
Къмпани”ЕООД и по тях е начислен дължимият ДДС в размер на 23 305.11
лв. От заключението е установено също, че фактурите са издадени въз основа
на протоколи за установяване действителното извършване на строително-
монтажни работи на различни строителни обекти, за които не се спори, че са
били изпълнявани от „Ф-Строй Груп“ЕООД. Според експертизата, през
процесния период „Д4 Къмпани”ЕООД е разполагало с работници и
служители и дълготрайни материални активи, необходими за осъществяване
дейността на предприятието, в частност за изпълнение на работите, за които
са съставени протоколите и са издадени осчетоводените фактури. Трайна и
непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.
д. № 454/2008 г., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., Т.К., II
т. о., решение № 218 от 06.01.2017 г. по т. д. № 3572/2015 г., Т. К., І т. о. на
ВКС и др., че само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването ù в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват конклудентни
действия по недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване. Оригинерен източник на вземанията, за които е издаден
изпълнителният лист, са двустранно осчетоводените от страните фактури,
издадени въз основа на съответните протоколи, които обективират
задължението на „Ф-Строй Груп“ ЕООД за заплащане на възнаграждение за
изпълнени от „Д4 Къмпани”ЕООД строително-монтажни работи, а не
14
последващото споразумение с нотариална заверка на подписите, което е
послужило единствено като документ по смисъла на чл. 417, т. 3 от ГПК за
снабдяване на кредитора с изпълнителен лист по реда на заповедното
производство. Съдът съобрази също, че в исковата молба ищецът е инвокирал
довод за привидност единствено на споразумението от 4.09.2018 г. с
деривативен характер по отношение на задълженията, но не и на фактурите,
които материализират вземанията на „Д4 Къмпани”ЕООД към „Ф-Строй
Груп“ЕООД. По горните съображения, съдът намира за неоснователна
въззивната жалба на „Лавина Горнаков“ЕООД, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за установяване несъществуването на вземанията по
изпълнителния лист от 2.10.2018 г. , изд. по гр.д.№ 61572/2018 г. по описа на
Софийския районен съд.
Изпълнителният лист от 12.12.2018 г. е издаден от Софийския градски
съд, VІ т.о., 2 състав, с разпореждане от 11.12.2018 г. по гр.д.№ 2595/2018 г.
въз основа на решение от 26.11.2018 г. по арб.д.№ 3/2018 г. на Софийския
арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и
арбитраж“, с което по иск с правно основание чл. 72 от ЗС, във връзка с чл.
365 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, „Ф-Строй Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на
„Д4 Къмпани”ЕООД сумата от 156 952.37 лв., представляваща стойността на
подобренията върху недвижим имот, представляващ магазин № 3, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***”, ул. „***”, в жилищната сграда на блок № 51, както и
разноските, направени в арбитражното производство за заплатена арбитражна
такса в размер на 4960 лева. Видно от мотивите на решението, в
арбитражното производство не са събирани доказателства за действителното
осъществяване на подобренията, нито за тяхната стойност, като арбитражният
орган е основал извода си за основателност на предявения пред него иск
единствено на споразумение от 8.05.2018 г. към него, което е квалифицирал
като договор за спогодба, съдържащо признание на управителя на „Ф-Строй
Груп“ЕООД, че посочените в приложението подобрения са извършени от „Д4
Къмпани”ЕООД, и с което страните са се споразумели, че стойността им
възлиза на исковата сума 156 952.37 лв., която длъжникът се е задължил да
заплати на подобрителя. В решението са изложени съображения, че „Д4
Къмпани”ЕООД е получило владението върху имота по силата сключен с „Ф-
Строй Груп“ЕООД предварителен договор, но единствено с оглед признатото
15
на ищеца със същото решение право на задържане, макар и неправилно
формулирано с осъдителен диспозитив. Декларативното и регулиращо
действие на договора за спогодба е ограничено до страните по него, с оглед
релативния характер на произтичащото от нея облигационното отношение, и
са непротивопоставими на трети лица, каквото е „Лавина Горнаков“ЕООД.
Ищецът не е бил страна и в арбитражното производство, поради което не е
адресат на силата на пресъдено нещо на постановеното по него арбитражното
решение. В производството по делото ответникът „Д4 Къмпани”ЕООД не е
ангажирал доказателства за вида и обема на конкретните строително-
ремонтни работи, осъществени за преустройството на процесния имот от
магазин в офис, нито такива, че те са извършени именно от него. Не
представляват такова доказателство показанията на свидетелката Н.,
доколкото към датата на депозирането им същата е служител на „Д4
Къмпани”ЕООД, поради което те следва да бъдат преценявани от съда
съобразно чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се
има предвид възможната ù заинтересованост. Свидетелката общо е посочила
елементите от интериорното пространство, които са били обект на
ремонтните дейности в имота - стени, тавани, под, дограма, но не и
конкретните видове работи, които са били извършени в него. Удостоверила е
единствено, че при ремонта е била съборена преградна стена с цел
обединяване на две помещения и е била подменена дограмата, но е заявила,
че не знае какъв е видът на новата дограма- ПВЦ или алуминиева. Не следва
да се кредитират показанията на свидетелката и по отношение на твърдението
ù, че ремонтните работи са били извършени именно от „Д4 Къмпани”ЕООД.
Същата е заявила, че работите са били изпълнени от работници на това
дружество, които тя не познава, но не е посочила как ù е станало известно
това обстоятелство. С оглед нормата на чл. 172 от ГПК показанията на
свидетелката са ирелевантни и в частта, с която е заявила, че е виждала
документите, които са били съставени за ремонтните работи- подписани от
представители на двамата ответници актове, удостоверяващи извършването
им, тъй като те не са представени като доказателства по делото. Освен това,
свидетелката е заявила, че „Д4 Къмпани”ЕООД е извършило подобренията в
качеството на наемател на процесния имот, докато в мотивите на
арбитражното решение е посочено, че те са били осъществени при условията
на чл. 70, ал. 3 от ЗС- след предаване на владението по силата на сключен
16
между страните предварителен договор. В законоустановените процесуални
срокове по делото не са представени доказателства за наличието на
отношения по предварителен договор, в изпълнението на който на „Д4
Къмпани”ЕООД да е предадено владението върху имота, нито
споразумението от 8.05.2018 г., с характер на договор за спогодба, с което
ответниците по договорен път са постигнали съгласие относно стойността на
твърдяните подобрения. С приетото като писмено доказателство по делото в
о.с.з. на 10.03.2020 г. споразумение от 15.05.2018 г., страните са
констатирали, че „Д4 Къмпани”ЕООД упражнява право на задържане върху
собствения на „Ф-Строй Груп“ЕООД недвижим имот до заплащане
стойността на извършените в него подобрения и са уговорили безвъзмездното
му ползване от „Д4 Къмпани”ЕООД, с изключение на една стая, за срок от 3
години, за който период отношенията между тях са такива по заем за
послужване, по смисъла на чл. 243-249 от ЗЗД (чл. 4, ал. 1 от
споразумението), а след неговото изтичане са се задължили да уговарят
наемна цена не по-ниска от 100 лв. месечно. От това следва ,че „Д4
Къмпани”ЕООД няма качеството на владелец на имота, по смисъла на чл. 70,
ал. 3 от ЗС, който е получил владението въз основа на твърдяния
предварителен договор, а на държател на облигационно основание- договор за
заем за послужване, обективиран в споменатото споразумение. Липсват и
доказателства „Д4 Къмпани”ЕООД да е извършило подобрения в имота и да е
направило разходи за изпълнение на строително-ремонтни работи, довели до
увеличаване на стойността му. Тези обстоятелства не се установяват и от
приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, защото по отношение факта на осъществяване на
работите, довели до твърдяните подобрения и тяхната стойност вещото лице
се е позовало изцяло на споразумението от 8.05.2018 г. Съдът съобрази и
обясненията на експерта, дадени в о.с.з. на 14.07.2020 г. при приемане на
заключението му, според които „най-същественото подобрение, което
значително е завишило стойността на имота, е самата промяна на
предназначението му от магазин на офис“, поради близостта на
конкуриращи големи магазини, намиращи се в съседство и местоположението
му, в частност липсата на визия и излаз към основната търговска част на
улицата, което го прави неподходящ за ползване като магазин. Доколкото
ремонтните работи не са извършени въз основа на одобрен архитектурен
17
проект, по делото липсват доказателства за това каква част от увеличената
стойност се дължи на простата промяна на предназначението и каква- на
твърдяните подобрения, тъй като описаните от свидетелката Н. ремонтни
работи- събаряне на преградна стена и подмяна на дограмата, не са свързани
специално с промененото предназначение, а представляват общо реновиране
на интериора и вътрешни преустройства, независими от целта на ползването.
По горните съображения, настоящият въззивен състав намира за
основателен отрицателния установителен иск на „Лавина Горнаков“ЕООД за
установяване несъществуването на вземанията на „Д4 Къмпани”ЕООД към
„Ф-Строй Груп“ ЕООД по изпълнителен лист, изд. на 12.12.2018 г. по търг.
дело № 2595/2018 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 2 състав, съответно за
сумата от 156 952,37 лева, представляваща стойността на подобренията,
извършени в недвижим имот, ведно със законната лихва върху нея, считано от
11.10.2018 г. до погасяване на задължението и разноски в размер на общо
5314 лева.
Предвид неоснователността на подадените от двете страни въззивни
жалби, обжалваното решение на Софийския градски съд следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1074 от 24.07.2020 г. по т.д.№ 1216/2019
г. на Софийския градски съд, VI т.о., 16 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19