№ 15384
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20251110116890 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление, подадено от Т. С. ЕАД срещу А. В. В. и
Т. В. В. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 от ГПК заявлението срещу потребител
се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ
адрес - по постоянния. В настоящия случай се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за вземания по договор по договор, по който А. В. В. има качеството потребител,
поради което следва да се направи извод, че заявлението е предявено срещу лице имащо
качеството потребител и следва да се приложи по отношение на него разпоредбата на чл.
411, ал. 1, изр. 2 ГПК. Предвид едностранния характер на заповедното производство, съдът
следи служебно за местната подсъдност по настоящото дело. Ето защо и след като прецени
данните по справката, изискана по реда на Наредба № 14/2009 г., съгласно която настоящият
адрес на А. В. В., в гр. Б., общ. Б., съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски
районен съд. Настоящият съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да
го изпрати на компетентния съд, а именно Районен съд – Б..
По отношение на Т. В. В.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК заповедният съд следва да откаже
издаване на заповед за изпълнение, в случай че длъжникът Т. В. В. няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на страната.
От служебно извършената справка в Национална база данни "Население" се
установява, че считано от 2006 г. длъжникът е с регистриран настоящ адрес на територията
на Федерална Република Германия.
В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване",
а неговото съдържание е изяснено в практиката на Съда на ЕС, която разглежда същото като
място, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази
цел трябва по- специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията
и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за
преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето
в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело
C523/07). Същевременно, съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под "обичайно местопребиваване" се
разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
Следователно, разглежданото понятие отразява фактическата връзка на едно лице с
територията на съответната държава.
Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия си начален етап
се развива като едностранно, поради което не са налице други данни, касаещи
действителното обичайно местопребиваване на длъжника на територията на определена
държава, съдът намира, че при преценката си за наличие на коментираната предпоставка за
издаване на заповед за изпълнение следва да изхожда от регистрирания настоящ адрес на
1
лицето. Разрешението в последния смисъл намира опора в нормите на чл. 94 ЗГР, съгласно
които настоящ адрес е адресът, на който лицето живее (ал. 1), като всяко лице има само един
настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на
живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в
която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 251/2016
на III г.о., ВКС, според което настоящият адрес е адресът, на който живее лицето и той
отразява неговото действително местоживеене.
С оглед на тези разяснения и на данните, съдържащи се в Национална база данни
"Население" относно настоящия адрес на длъжника, съдът намира, че заявлението следва да
бъде отхвърлено по отношение на Т. В. В. - арг. от нормата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 102584/24.03.2025г. депозирано от Т. С. ЕАД срещу Т.
В. В..
ПРЕКРАТЯВА производството по ч гр.д.№ 16890/2025г., по описа на Софийски
районен съд, II гражданско отделение, 168 състав по отношение на А. В. В..
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Б. за произнасяне по отношение
на А. В. В..
Определението може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2