Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и трети състав, на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
При участието на секретаря С. Великова, като разгледа докладваното от съдия Дичева административно дело № 379 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, все предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Х.П.П. и В.П. ***, срещу Решение № 2405-10, обективирано в протокол № 24/23,
24, 30.06.2010 г. на Общински съвет-Варна, с което на основание чл.21 ал.1 т.11
от ЗМСМА, вр. чл.129 ал.1 от ЗУТ, чл.16 ал.1 от ЗУТ и Специфични правила и
норми на гр. Варна и по предложение на Кмета на Община Варна с вх.№
Д-2-9200/671/22.02.2010 г. е одобрен ПУП –ПРЗ на кв. „Свети Никола” – гр.
Варна, с искане за прогласяване на нищожността му в частта за ПИ с
идентификатор 10135.2526.832.
В жалбата се релевират доводи, че за
процесното решение жалбоподателите узнали от залепено на оградата на имота
обявление, сочат, че оспорения акт е нищожен, тъй като с плана се отчуждава
много повече от 25% от площта на имота. Посочва се, че оспореното решение не е
публикувано на интернет страницата на общината, нито на таблото за съобщение в
район "Приморски“, като това е лишило жалбоподателите от възможността и правото
да го обжалват. Твърди се, че фактическото прокарване на пътя с цитирания ПУП
през имота на жалбоподателите е технически невъзможно и несъвместимо със
съществуващата в имота законна сграда, тъй като уличната регулация ще засегне
част от сградата. Посочва се също, че преди одобряването на плана не е било
изготвено решение на комисията по чл.210 от ЗУТ по отношение на ПИ 832. Счита
се, че проектирания път не отговаря на изискванията на закона е и икономически
нецелесъобразен. Посочва се, че е нарушен основен принцип, този по чл.6 от АПК,
а именно: пътя е прокаран по начин, че за да се реализира, следва да се събори
сграда, изградена в имота на жалбоподателите. С тези доводи жалбоподателите
молят да бъде прогласена нищожността на акта в обжалваната част.
В
съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощници адв. Д.В. и адв. С.Ш., поддържат
така депозираната жалба. Молят да се
уважи жалбата и в полза на двете жалбоподателки да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответникът - Общински съвет-Варна, чрез
процесуален представител адв. Д.С., не изразява становище по жалбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателите се легитимират като собственици на ПИ 832 и
законно изградена в имота сграда, по силата на дарение, видно от нотариален акт
№ 24, том ІІ, рег.№ 4857, дело 258/04.05.2001 г. и нотариален акт № 93, том ІІ,
рег.№ 4837/27.07.2007 г.. С обжалваното решение е одобрен ПУП – ПРЗ, като имота, собственост на жалбоподателите, е
предмет на процесната разработка, с която се засяга ПИ 832. С оглед разпоредбата на чл.131 ал.1, вр. ал.2
т.1 от ЗУТ, жалбоподателите се легитимират с право да го обжалват акта в частта, отнасяща се до имота, предмет
на одобрения ПУП-ПРЗ, в който притежават право на собственост.
Оспореното решение е обнародвано в ДВ бр.65 от 20.08.2010 г., жалбата е подадена на 22.01.2020г. с
релевирани доводи за нищожност. В
този смисъл жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, като е налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
С решение № 2405-10 по протокол № 24/23, 24,
30.06.2010 г. на Общински съвет при Община Варна, на основание чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА, вр.
чл.129 ал.1 от ЗУТ, чл.16 ал.1 от ЗУТ и Специфични правила и норми на гр. Варна,
и по предложение на Кмета на Община Варна с вх.№ Д-2-9200/671/22.02.2010 г., е одобрен план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ)
на кв. ”Свети Никола” гр. Варна. Решението е прието с 32 гласа „да” и нула
гласа „против” и „въздържали се”, т.е. с нужния кворум за присъствие и за
гласуване.
От приложената обяснителна записка към плана е видно, че
с него се определят площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура
– публична собственост, на озеленени площи, обединени в зелена система и на
общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Отразено е също, че
с ТУП от 1998 г. територията на кв. ”Св. Никола” е била определена като зона за
обитаване и отдих. Процедурата по изготвяне на ЗРП през 1991 г. е била
прекратена преди одобряването му. През 2002 г. е бил разработен ПУП-ПРЗ –
предварителен проект и приет от ЕСУТ. През 2008 г. е влязъл в сила ПНИ на местността
и е възложено разработването на окончателния ПРЗ. ЕСУТ при Община Варна на заседание от 17.09.2009 г. е разгледал възраженията срещу плана и е
отразил решенията си в протокол № 48. С решение по протокол № 49/12-13.12.2002 г.
на ЕСУТ при Община Варна е приет проекта за ПУП-ПРЗ на местност „Св. Никола”.
Видно от приетите доказателства, проектът за
ПРЗ е изработен двуфазно – фаза предварителен и фаза окончателен проект в
съответствие с чл.46 ал.4 Наредба № 8/14.06.2001 г. на МРРБ за обема и
съдържанието на устройствените схеми и планове. Предварителният проект е приет
с решение на ЕСУТ на Общински съвет-Варна по протокол № 49/12-13.12.2002 г.
Относно окончателния проект е поставено отлагателно условие той да се изработи
след одобряването на плана на новообразуваните имоти и влизането му в сила.
През 2008 г. Община Варна (в качеството си на възложител) сключва с „Ригелс”
ООД (в качеството на изпълнител) договор за изпълнение изработването на ПРЗ на
СО „Св. Никола”, чийто предмет е изработването на плана във фаза окончателен
проект. Видно от предложение на Кмета на Община Варна, окончателният проект на
плана е приет от ЕСУТ по протокол № 7/10.02.2009 г. В съответствие с чл.128 ал.2
от ЗУТ, проектът е съобщен на заинтересуваните лица посредством обявление в Държавен
вестник, публикуван е в два местни ежедневника "Черно море" и
"Морски труд", поставен е и на таблото на район "Приморски, като
направените възражения са обсъдени и частично приети за основателни на
заседание на ЕСУТ, решенията по които са обективирани по протокол №
48/17.09.2009 г. След направени корекции Общински съвет-Варна по предложение на
Кмета на Общината в изпълнение изискванията на чл.129 ал.1 от ЗУТ
на
свое заседание от 23, 24 и 30.06.2010 г., по протокол № 24, е приел процесното решение
№ 2405-10. Нарочно задание за изработване на процесния ПУП-ПРЗ не е изготвяно,
като за такова е послужила Концепцията за устройство на северните приградски
територии на Варна от 1999 г. и последващата Концепция от 2001 г. за
изработване на ПРЗ на зона за вилен отдих и обитаване „Св. Никола” – Варна,
послужили и двете за задание при възлагането на плана.
От приета и неоспорена по делото СТЕ се установява,
че площта на ПИ 832 по предходния КП (ПНИ) е 1400 кв.м., а след урегулирането
му с процесния ПУП в УПИ VI-832, кв.21 по ПРЗ на м. „Св. Никола“ остава 858
кв.м., т.е от процесния имот се отнемат 542 кв.м. или 39 %. След извършено
геодезическо заснемане, вещото лице инж. В.А. е установило, че разликата в
площта на имота така, както се владее на място, и тази, описана в титула за
собственост на жалбоподателите, е в рамките на допустимата грешка по чл.19 от
Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Експертът посочва също, че
предвидената с плана улица засяга западния ъгъл на жилищната сграда,
собственост на жалбоподателите, като той навлиза в новопроектираната улица с
0,56 м., а площта от сградата, оставаща в улицата е 0,63 кв.м. За
тази сграда има издадено разрешение за строеж № 248/19.11.2001 г. и
впоследствие Удостоверение за ползване № 151/17.08.2006 г. Вещото лице посочва
също, че предвиждането на ПУП не е най-икономичното решение, тъй като съгласно
чл.80 ал.5 т.1 от ЗУТ, минималната ширина на тротоарите трябва да е 1,5 м., а в
обжалвания план улиците, засягащи имота на жалбоподателите, са проектирани с
тротоари широки 2 м. и 5 м. Счита, че тези ширини могат да бъдат намалени до
минималните и пътното платно на улицата, намираща се южно от имота, да бъде
изместено още на юг. След извършена справка в Община Варна, вещото лице е
установило, че за процесния имот няма изготвено решение на комисията по чл.210
от ЗУТ. В съдебно заседание експертът поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е неоснователна, по
следните съображения:
Съдебният контрол по делото за
законосъобразността на плана е ограничен в случая единствено до изследване на
основанията за нищожност.
Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната
практика и теория е възприет критерият, че такива са основанията за
незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено тежки. Т.е. нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда
правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Некомпетентност на органа да издаде акта винаги е основание за неговата
нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова
съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на
волеизявление. Същото се отнася и за нарушения на административно
производствените правила. Тези нарушения са основания за нищожност само в
случай, че са толкова съществени, в резултат на което нарушението е довело до
липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон по принцип касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвиденив
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би
довело до нищожност на административен акт на посоченото основание. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност по
правило, като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством
никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.
Чл.129 ал.1 от ЗУТ в приложимата му редакция,
действала към момента на одобряване на оспорения с жалбата ПУП-ПРЗ на кв.
"Св. Никола" (ред. ДВ бр.17/2009 г.), възлага одобряването на
подробните устройствени планове в компетентност на общинските съвети, което се
извършва с тяхно решение. Териториално компетентен да одобри плана е общинският
съвет на общината, в границите на която са ситуирани недвижимите имоти, предмет
на плана – в случая това е Общински съвет – Варна. Това следва от общо
уреденото с чл.21 ал.1 т.11 ЗМСМА правомощие на общинските съвети в областта на
устройственото планиране. Изключенията от уредената в чл.129 ал.1 от ЗУТ
компетентност на общинските съвети са предвидени в следващите три алинеи на
чл.129 от ЗУТ (ред. ДВ бр.17/2009 г.), които предвид териториалния обхват на
процесния ПУП-ПРЗ и обекта не регулирането му, са изцяло неприложими в случая.
Съгласно действащата към момента на одобряване
на плана редакция на чл.27 ал.2 ЗМСМА (ред. ДВ бр.69/2006 г.), заседанията на
общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой
на съветниците. Същевременно приложимата при одобряването на плана редакция на
чл.27 ал.3 от ЗМСМА (ред. ДВ бр.69/2006 г.) разписва, че решенията на общинския
съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от
присъстващите съветници. Правомощието на общинския съвет по чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА не е обхванато от разпоредбите на чл.27 ал.4 и ал.5 от ЗМСМА (ред. от ДВ
бр.69/2006г.), поради което те са напълно неприложими при вземането на
процесното по делото решение.
От проследената нормативна уредба с основание
може да се заключи, че за да е законно процесното решение на Общински
съвет-Варна за одобряването на ПУП – ПРЗ на кв. "Св. Никола", на
заседанието, на което е взето, трябва да са присъствали повече от половината от
общия брой на съветниците и от присъстващите общински съветници повече от
половината трябва да са гласували за него, като не е необходимо гласуването им
да е било поименно, т. е. решението трябва да е взето с обикновено мнозинство
на общинските съветници и при наличието на кворум за провеждане на заседанието.
От изисканите от съда и приложени по делото писмени доказателства (поименни
списъци на присъствалите общински съветници на Двадесет и четвъртото заседание
на Общински съвет-Варна, проведено на 23, 24 и 30.06.2010 г., и протоколи от
заседанието) е видно, че и в трите дни е бил налице необходимият кворум за
провеждане на заседанието, тъй като според поименните списъци във всеки от
дните са присъствали повече от половината от общия брой на общинските
съветници, който е 51. Самото решение под № 2405-10 е взето на последния ден (30.06.2010
г.) от Двадесет и четвъртото заседание на Общински съвет-Варна, като за него са
гласували 32 общински съветници от общо присъстващите 35. Следователно,
решението е прието с изискуемото от закона обикновено мнозинство и при наличието
на необходимия кворум за провеждане на заседанието. Спазването на нормативно
въведените изисквания за кворум и за наличие на обикновено мнозинство при
гласуване на решението обуславят законосъобразното упражняване на
регламентираното в чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА правомощие но Общинския съвет, а
оттук и валидността на взетото решение. Оттук може да се заключи, че оспореният
по делото ПУП-ПРЗ е одобрен от компетентен административен орган, поради което
не може да се претендира нищожността му на това основание.
Както се посочи, планът е одобрен с
изискуемото от закона решение на компетентния колективен административен орган.
Съгласно чл.69 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински
съвет-Варна, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (приет
с решение № 17-6(6)/03, 08.12.2003 г.) решението е обективирано в изготвения
протокол от заседанието на Общински съвет – Варна и е подписано от председателя
на общинския съвет, каквото е изискването на чл.69 ал.2 от Правилника.
Решението е с ясно и разбираемо съдържание
като одобреният с него ПУП-ПРЗ на кв. "Св. Никола" съдържа и
необходимата графична част.
В целостта си
направените въз основа на доказателствата по делото фактически констатации и
правни изводи обуславят неоснователността на предприетото оспорване на
процесния ПУП – ПРЗ с искане за обявяването му за нищожен.
Що се отнася до наведените в жалбата
оплаквания за незаконосъобразност на плана, а именно: - че в нарушение на чл.16
ал.1 от ЗУТ с плана се отнемат 39 % от площта на имота на жалбоподателките при
максимална нормативно предвидена възможност от 25 %; - че с плана е нарушен
принципът на съразмерност по чл.6 от АПК; - че предвидената по плана улица,
засягаща имота на жалбоподателките, е с по-голяма ширина от нормално
необходимата за квартална улица; - че преди одобряването на плана не е било
изготвено решение на комисията по чл.210 от ЗУТ по отношение на имота, следва
да се посочи, че всички те са релевантни към преценката за наличие на основания
за унищожаемост, а не за нищожност на плана. Евентуалното действително наличие
на основания по смисъла на чл.146 от АПК, обуславящи унищожаемостта на плана,
би довело до отмяната му като незаконосъобразен, но само в случай, че жалбата
срещу него е предявена в преклузивния срок по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Следа да се отбележи, че видно от приложената
скица /л.79 от делото/ се отнемат немалки части и от съседните имоти, за да се
осигури инфраструктурата на местността „Св.Никола“ в района на УПИ VI-832,
кв.21 по ПРЗ на м. „Св. Никола“, поради което не енарушен принципа на
съразмерност в степен такава, че да обуслове нищожност на административния акт.
В този смисъл са решение №4221/13.04.20г. по адм.д.№ 7715/19г. на ВАС; решение
№8355/20.06.18г. по адм.д.№ 2666/18г. на ВАС и др.
Тъй като обаче жалбата, по която се е развило
настоящото съдебно производство, е предявена извън срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ,
е преклудирана възможността за преценка и произнасяне от страна на съда по
основанията за унищожаемост на плана.
С оглед изхода на спора, направеното искане от процесуалните
представители на жалбоподателите за присъждане на разноски се явява
неоснователно, а от страна на ответника не е правено искане за разноски.
Водим от горното, Варненският административен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.П.П. и В.П.
***, срещу на Решение № 2405-10, обективирано в протокол № 24/23, 24,
30.06.2010 г. на Общински съвет-Варна, с което на основание чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА, вр. чл.129 ал.1 от ЗУТ, чл.16 ал.1 от ЗУТ и Специфични правила и норми
на гр. Варна и по предложение на Кмета на Община Варна с вх.№
Д-2-9200/671/22.02.2010 г. е одобрен ПУП –ПРЗ на кв. „Свети Никола” – гр.
Варна, с искане за прогласяване на нищожността му в частта за ПИ с идентификатор
10135.2526.832.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: