РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 20.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 12 / 2020 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 73, ал. 3 от Закон за културното наследство /ЗКН/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед № 1539/20.12.2019 г. на Кмета на Община Ябланица, издадена на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 73, ал. 3 от ЗКН е наредено:
„В 14-дневен срок от връчване на заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, собственикът на НКЦ къща-музей „Васил Левски“, с. ****, общ. Ябланица - Областна администрация, гр. Ловеч, представлявана от В. С. - Областен управител, да предприеме мерки за предотвратяване възможността за нерегламентиран достъп до имота и сградата.
Собственикът на НКЦ да възложи изготвяне и да представи за съгласуване по реда на ЗКН инвестиционен проект за основен ремонт, консервация, реставрация и адаптация за подходяща функция на недвижимата културна ценност - сграда, ограда, порта, двор и всички елементи в имота. Проектната документация подлежи на съгласуване с Министерство на културата по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН и е необходимо същата да бъде изготвена от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от ЗКН. С проектната документация е необходимо да се предложи адекватна функционална адаптация, осигуряваща текуща поддръжка на недвижимата културна ценност. Проектната документация да бъде изготвена в съответствие с изискванията за съдържание, регламентирани в Наредба 4/21.12.2016 г. на МК и МРРБ за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности (обн. ДВ., бр. 105/30.12.2016 г.). Срок-6 месеца.
След приключване на процедурата по съгласуване от МК, проектната документация за основен ремонт, консервация, реставрация и адаптация на недвижимата културна ценност да бъде внесена от собственика на НКЦ в община Ябланица за одобряване и издаване на разрешение за строеж.
Собственикът да започне изпълнението на съгласувания и одобрен проект в срок до 3 месеца след издаване на разрешението за строеж.“
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят Областен управител на Област Ловеч, който срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал жалба, в която излага аргументи за нарушение на материалния закон. Оспорващият областен управител не е съгласен Областна администрация Ловеч да бъде адресат на оспорената заповед, поради наличие на АДС № 4561 от 15.07.1968 г. Сочи, че обжалваната заповед е издадена без да са изисквани писмени доказателства и становища от Областен управител на област Ловеч. Не с спазено и изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е съобразена съхраняваната в Областна администрация Ловеч административна преписка № P-1115 от 2007 г. Оспорващият сочи, че с предложение е вх. № Р-1115/03.07.2007 г. до Областен управител на област Ловеч от Кмета на Община Ябланица е направено искане описаният имот да бъде деактуван от актовите книги за държавна собственост на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 78 от ЗДС, като в мотивите на предложението е цитиран § 42 от ПРЗ на ЗОС и чл. 58, ал. 4 от ЗОС (отм.), съгласно който имотът става общинска собственост по силата на закона. Сочи, че незавършването на процедурата по отписване на имота от актовите книги за държавните имоти е ирелевантен факт, т.к. Община Ябланица е придобила имота ех lege. Сочи, че при обособяване на общинската собственост от държавната с § 7 от ПЗР на ЗМСМА, законодателят е определил кои имоти на територията на общината, с оглед предназначението им с влизане в сила на закона, преминават в собственост на общината ех lege, като е използвал два критерия, които следвало да са налице при условията на кумулативност: обектите да са от общинската инфраструктура с местно значение и на следващо място - да имат някое oт предназначеният, изброени в ал. 1. т. 1-7 на нормата. Оспорващият поддържа, че с влизане в сила па ЗМСМА - по силата на закона - § 7, ал. 1. т. 6 от ПЗР на ЗМСМА имотът с станал собственост на Община Ябланица. Областният управител сочи, че в подкрепа на изнесеното дотук са и предприетите действия от страна на Община Ябланица, следващи трансформирането на държавния имот в общинска собственост. Сочи, че през 2013 г. Кметът на Община Ябланица се обръща с молба до Министъра на културата за отпускане на финансови средства за спешен ремонт на имота - „Къща-музей на Васил Левски“, тъй като същата е започнала да се руши, като сочи, че целеви средства за ремонт са отпуснати и такъв ремонт с извършен по сключен договор между Министерство на културата и община Ябланица, сключен на 18.12.2013 г. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, като не се претендират разноски от жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Д.С., която поддържа жалбата, излага и допълнителни аргументи в писмена защита, като сочи и съдебна практика. Оспорващият акцентира, че неправилно в обжалваната заповед е определен като адресат на заповедта – Областна администрация гр. Ловеч. Сочи, че законодателят е уредил начина на управление, ползване и разпореждане с имотите - културна ценност в отделен закон - Закон за културното наследство /обн. ДВ.бр. 19/2009 г./, в съответствие с чл. 31 от Закон за държавната собственост, съгласно който имотите и вещите - държавна собственост, които са културни ценности, се управляват при условия и ред, определени с отделен закон. ЗКН е с специален по отношение на ЗДС. Закона за държавната собственост урежда придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго, като в случая в ЗКН, изрично е посочено, че само министърът на културата може да управлява недвижими културни ценности - държавна собственост. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на чл. 18 от Закона за държавната собственост, се явява обща и в случая неприложима за недвижимите културни ценности - държавна собственост, тъй като упражняването на правата на собственика, включващи и управлението им, е уредено в специалния закон - ЗКН. За къща-музей „Васил Левски“ в с. ****, общ. Ябланица има съставен АДС № 4561/1968 г. Съгласно чл. 14, ал. 1, т.14 от ЗКН министърът на културата упражнява правото на собственост на държавата по отношение на културните ценности - собственост на държавата. Сочи, че в този смисъл редът, разписан в ЗКН, изключва общата компетентност на областния управител по чл. 44, ал. 1 от ЗДС. /сочи решение по адм. д. № 6214/2011 г. по описа на ВАС, IV отд./. Сочи, че съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗКН лицата, които са задължени да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, са собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности. По делото са представени безспорни доказателства, че къща-музей „Васил Левски“ в с. ****, общ. Ябланица е паметник на културата с „местно значение“ - недвижима културна ценност - държавна собственост. Сградата е декларирана като исторически паметник на културата в ДВ. Бр. 75/1978 г. и вписана под № 130 в актуализиран списък, одобрен с писмо №6740/22.12.1978 г. на НИПК. В контекста на гореизложеното е видно, че областният управител/областна администрация не следва да е адресат на оспорената заповед, тъй като законът не му е предоставил права относно горепосочените недвижими културни исторически ценности. Адресат на заповед за извършване на укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности за тези обекти следва да бъде техният принципал - министърът на културата.
Ответникът – Кметът на Община Ябланица, чрез процесуалния си представител адв. И.Н., намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В съдебно заседание и в писмена защита ответникът сочи, че: Основният въпрос, за който се излагат твърдения в жалбата е, че процесният имот не е собственост на жалбоподателя, като се сочи, че същият е станал общинска собственост по силата на закона и че адресатът на заповедта не е областния управител. Ответникът твърди, че неправилно е становището на жалбоподателя, че адресат на заповедта следва да е министърът на културата. В чл. 71, ал. 1 от Закона за културното наследство са изброени лицата, които са задължени да извършват определени действия по запазване на културните ценности, като на първо място са отбелязани „собствениците“. Същият закон не изключва общата компетентност на областния управител. Сочи, че в Закона за държавната собственост - чл.18, ал. 1, изр.1 - е определено, че имоти държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им. Сочи, че от приложените и приети писмени доказателства по делото е видно, че единственият документ, от който може да се направи извод чия е собствеността на процесния имот, е акта за държавна собственост № ****г., който легитимира държавата като собственик на имота, предмет на обжалваната заповед. Сградата е посочена като недвижима културна ценност, като сочи, че процесният имот безспорно е на територията на Община Ябланица и не се владее от Община Ябланица, а издадената заповед е единствената възможност за запазване на недвижимата културна ценност, като задължение на собственика на имота, който безспорно е държавата, респ.Област Ловеч, представлявана от областния управител. В заключение ответникът моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Заинтересованата страна Министъра на културата в писмен отговор, чрез юрк. Н., намира жалбата на Областен управител на Област Ловеч за неоснователна. Сочи, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост: „Имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.“ Сочи, че регионален инспектор от „Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата е съставил Констативен протокол на 20.12.2018 г., който е с peг. № 94-00-196/28.12.2018 г. за извършена проверка на основание заповед №РД09-319/11.05.2018 г. на министъра на културата за състоянието на къща-музей „Васил Левски“ в с. ****, община Ябланица, която е декларирана като исторически паметник на културата в ДВ бр. 75/1978 г. и за която актуален документ за собственост е АДС № ****г. Заинтересованата страна претендира заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, считано от съобщението на 23.12.2019 г. /на л. 7-8 от делото/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Следва да се посочи, че съдът многократно с протоколни определения в
четири съдебни заседания, както и в две определения от закрито заседание на
08.10.2020 г. и на 26.02.2021 г. е указал на страните, че след като основният
спорен въпрос по делото е – чия е собствеността на процесния
недвижим имот – НКЦ – къща-музей „Васил Левски“ с. ****, Община Ябланица, а
именно дали е собственост на Община Ябланица или е държавна собственост, че
административните съдилища не решават гражданскоправни
въпроси за собственост, поради което следва да предприемат действия да упражнят
правата си пред общите граждански съдилища.
Независимо от горните многократни указания до страните, както и независимо от отлагането на делото с цел някоя от страните да предприеме действия за завеждане на искова молба пред общите граждански съдилища за решаване на основния спорен въпрос между страните относно собствеността на процесния имот, нито една от страните не заведе искова молба пред компетентните граждански съдилища.
При това положение настоящият състав на административния съд е изправен пред хипотезата да реши делото, без да се произнася по преюдициалния спорен въпрос между страните - чия е собствеността на процесния недвижим имот – НКЦ – къща-музей „Васил Левски“ с. ****, Община Ябланица, а именно дали е собственост на Община Ябланица или е държавна собственост, като подчертава, че въпреки дадената многократно възможност и указания до страните, същите отказаха да сезират компетентния гражданки съд от общите съдилища за решаване на основния спорен преюдициален въпрос, който следваше да бъде решен от общите гражданки съдилища, след което да се продължи производството по настоящото дело.
Настоящият съд разясни на страните и възможността за постигане на споразумение, каквото не се постигна.
Следва да се посочи, че на ответника Кмета на Община Ябланица на основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указана четири пъти доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й /последно с определение от з.с.з. на 26.02.2021 г./.
При това положение настоящият състав на административния съд при постановяване на решението следва да се съобрази с разпределението на доказателствената тежест, както и изискваните от съда служебно и приети писмени доказателства, без да решава преюдициалния гражданскоправен спор между страните, които отказаха да сезират с него общите граждански съдилища.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Няма спор между страните, че Заповед № 1539/20.12.2019 г. на Кмета на Община Ябланица е издадена от компетентен орган съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗКН. Липсва отменитено основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Липсва отменитено основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесната Заповед № 1539/20.12.2019 г. на Кмета на Община Ябланица са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които имат за последица незаконосъобразност на същата, респ. до отмяна на заповедта.
Липсват каквито и да било доказателства преди издаването на обжалваната заповед издателят й да е уведомил Областен управител на Област Ловеч, респ. Областна администрация Ловеч за стартиране на производството по издаване на оспорената заповед. Съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 26 от АПК, което съгласно константната съдебна практика представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съгласно константната съдебна практика - съществено нарушение на административнопроизводствените правила има винаги, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.
Нарушението на чл. 26 от АПК във връзка с неуведомяване на Областен управител на Област Ловеч, респ. Областна администрация Ловеч е довело като последица и до нарушение на императивните разпоредби на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което също е друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Следва да се посочи, че между страните няма спор относно фактите.
Основният спор между страните е: чия е собствеността на процесния недвижим
имот – НКЦ – къща-музей „Васил Левски“ с. ****, Община Ябланица, а именно дали
е собственост на Община Ябланица или е държавна собственост, който въпрос е от
компетентност на общите гражданки съдилища.
Няма спор по делото, а видно и от писмените доказателства, че както дворното място в с. **** от 1732 кв.м., така и двуетажна паянтова сграда от 405 кв.м. и други подобрения, отчуждени за къща – музей - са актувани с АДС № ****г. /на л. 10, л. 98 и л. 107 от делото/.
Няма спор, като е прието за безспорно между страните и с протоколно определение от с.з. на 23.09.2020 г., че: единственият документ за собственост е АДС № ****г. /на л. 10, л. 98 и л. 107 от делото/, че към момента никой не владее процесния имот, че държавата никога не е владяла процесния имот.
Няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства на л. 90-108 от делото, че с предложение на Кмета на Община Ябланица до Областен управител на Област Ловеч вх. № Р-1115 от 03.07.2007 г. /на л. 96, л. 105 от делото/, Кметът на Община Ябланица е поискал от Областен управител на Област Ловеч – деактуване на имот, държавна собственост, находящ се в с. ****, УПИ ****, по регулационния план от 1990 г., актуван с АДС № ****г.
Няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства на л. 90-108 от делото, че процедурата по деактуване на имот, държавна собственост, находящ се в с. ****, УПИ ****, по регулационния план от 1990 г., актуван с АДС № ****г., не е завършена.
Няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства, че:
На 09.09.2013 г. е изпратено писмо от Кмета на Община Ябланица до Министъра на културата с копие до Заместник - министъра на Културата и Областния управител на Област Ловеч с искане за финансови средства за спешен ремонт на къща-музей „Васил Левски“, с. ****, община Ябланица. В отговор от 19.09.2013 г., Областен управител на Област Ловеч в писмо подкрепя искането на Община Ябланица да се предоставят нужните финансови средства за спешния ремонт на имота. На 26.09.2013 г. с писмо до Кмета на Община Ябланица и до Председателя на Общински съвет Ябланица Заместник - министъра на културата предлага да се назначи комисия по чл. 72 и чл. 73 от ЗКН, но изтъква, че исканите средства за ремонт за 2013 г. са вече разпределени и изпраща информация за начина на кандидатстване за предоставяне на средства от бюджета на МК.
На 11.05.2018 г. е подписан Констативен протокол от П.И.И.- регионален инспектор в „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ИОКН) при МК, подписан и от двама служители на Община Ябланица, в присъствието на кмета на с. ****, който описва извършена проверка по сигнал от 05.02.2018 г. от Г.Г., като в описаните документи фигурира Акт № 26-290/26.03.1997 г. за публична общинска собственост за имота, като е посочено, че „на акта има ръкописна резолюция за анулиране със Заповед № 1289/02.12.2003 г. на кмета на общината поради актуване без законно основание“. В описаните документи са посочени: Договор № ****г. с приложена количествено-стойностна сметка между Министерство на културата (МК) и Община Ябланица за отпускане на целеви средства за авариен ремонт на покрива на къща - музей „Васил Левски“ в с. **** и Досие с опис на съдържащите се копия на документи, посочен е Договор № ****г. между Община Ябланица - като възложител и „****“ ЕООД София - като изпълнител. Посочена е Фактура № ****/13.05.2014 г. за аванс, Заповед № 650/31.05.2014 г. за комисия за приемане на извършените СМР; Протокол № 08-97/31.05.2014 г. за установяване годността на ползване на строежа; Протокол от 31.05.2014 г. за приемане на извършените СМР; Двустранна сметка за изплащане на извършените СМР въз основа на Протокол образец 19 от 31.05.2014 г.; Фактура № ****/31.05.2014 г. за окончателно разплащане, станало с платежно нареждане от 30.06.2014 г. Кметът на Община Ябланица свиква комисия, която съставя протокол на 31.05.2014 г. В Констативния протокол от 11.05.2018 г. е записано, че съгласно изискването на чл. 83а, ал. 2 от ЗКН такава комисия се свиква със заповед на министъра на културата и в нея участва представител на МК. Посочено е Писмо с изх. № 01-654/25.03.2015 г. (почти година по-късно) на Кмета на община Ябланица с искане за сформиране на приемателна комисия за изпълнение на СМР по ремонта на сградата. Записано е: „При настоящата проверка в Община Ябланица и в Министерство на културата не бяха открити заповед на министъра на културата по чл. 83а, ал. 2, както и протокол от работата на такава комисия.“
На 14.05.2018 г. с писмо от МК до НИНКН, Кмета на Община Ябланица и Г.Г.с приложен Констативен протокол от 11.05.2018 г., е посочено, че този протокол е основание за издаване на заповед от Кмета на община Ябланица за свикване на комисия, съгласно изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗКН - такава заповед не е издадена в посочения в закона 14-дневен срок.
На 20.06.2018 г. е изпратено писмо от Кмета на община Ябланица до НИНКН за излъчване на представител от НИНКН и определяне на дата за комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, като няма спор, че не е спазен 14-дневният срок по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, както и, че комисия не се провежда.
С Констативен протокол от 20.12.2018 г. от П.И.И.- регионален инспектор в „Инспекторат за опазване на културното наследство" (ИОКН) при МК, подписан и от един служител на Община Ябланица, в присъствието на Кмета на Община Ябланица и кмета на с. ****, е описано, че е извършена проверка по сигнал (втори) от 17.10.2018 г. от Г.Г.„Тъй като свикването на тази комисия се забави много, се налага извършването отново на настоящата проверка.“
В Констативния протокол от 28.12.2018 г. е посочено, че на 12.06.2015 г. със Заповед № РД9К-55/08.06.2015 г. на заместник министъра на културата е свикана комисия за приемане изпълнението на аварийните ремонтни работи на покрива, като е съставен Протокол с вх. № 10-00-189/18.06.2015 г. в МК, с който комисията установява, че са изпълнени предвидените по договора видове и количества аварийни ремонтни работи и приема тяхното изпълнение.
С писмо от 14.01.2019 г. от МК до НИНКН и Кмета на Община Ябланица е приложен констативен протокол от 28.12.2018 г.
На 23.01.2019 г. е
издадена заповед на Кмета на община Ябланица за свикване на комисия по чл. 73,
ал. 1 от ЗКН на 07 и 08.03.2019 г.
На 12.03.2019 г. е изпратено писмо от Областен управител на Област Ловеч до Кмета на Община Ябланица с искане на информация за състоянието на процесната къща-музей и какви са намеренията на Община Ябланица по отношение стопанисването на имота. Независимо от горното, както беше посочено по-горе Областна администрация Ловеч/Областен управител Ловеч не са уведомени от Община Ябланица по реда на чл. 26 от АПК за стартиране на производство по издаване на обжалваната заповед.
На 12.12.2019 г. е изпратено писмо от директора на НИНКН до Кмета на община Ябланица, с копие до ГД ИОКН, относно текста на констативен протокол в изпълнение на Заповед от 23.01.2019 г. на Кмета на Община Ябланица за комисия и са приложени констатации от оглед на място и проверка по документи от представителя на НИНКН в комисията, назначена със заповед на кмета, но не е посочена дата на извършване на проверката.
На 19.12.2019 г. е датиран констативен протокол от Община Ябланица от извършена проверка на 07.03.2019 г. и 08.03.2019 г. от комисията, назначена със заповед на Кмета от 23.01.2019 г., като текстът е дословен препис на този от предходните констативни протоколи, предложенията и препоръките са тези, които са дадени с писмо от 12.12.2019 г. от НИНКН.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 73 от ЗКН.
Видно е, че не е спазен нито 14-дневния срок от даване на съответното указание по чл. 72, ал. 3 за недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, в който кметът на общината назначава комисия - по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, като не е спазен и 14-дневния срок, в който въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед - по чл. 73, ал. 3 от ЗКН.
Правилно е становището на жалбоодателя, че оспорената заповед с правно основание чл. 73, ал. 3 от ЗКН се основава на констативен протокол, който е предатиран и се е отнасял за административното производство, което Кметът на Община Ябланица не е довършил.
Ето защо и като констатира сочените по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 26, ч. 35 и чл. 36 от АПК съдът намира, че сочените съществени нарушения на административнопроизводствените правила са отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена.
Допълнително съдът намира за основателен довода на жалоподателя във връзка с неправилното посочване в обжалваната
заповед на адресата, посочен в заповедта като – „собственикът на НКЦ къща-музей „Васил Левски“, с. ****, общ. Ябланица -
Областна администрация, гр. Ловеч, представлявана
от В. С. - Областен управител.“
Както беше посочено по-горе,
съдът многократно с протоколни
определения в четири съдебни заседания, както и в две определения от закрито
заседание на 08.10.2020 г. и на 26.02.2021 г. е указал на страните, че след
като основният спорен въпрос по делото е – чия е собствеността на процесния недвижим имот – НКЦ – къща-музей „Васил Левски“
с. ****, община Ябланица, а именно дали е собственост на Община Ябланица или е
държавна собственост, че административните съдилища не решават гражданскоправни въпроси за собственост, поради което
следва да предприемат действия да упражнят правата си пред общите граждански
съдилища.
Независимо от горите указания на съда и многократно даваната възможност, страните не заведоха искова молба по спора за собственост пред общите граждански съдилища.
При това положение и без да решава спора за материално право
от компетентност на гражданските съдилища, настоящият състав на Административен
съд – Ловеч следва да посочи, че дори процесният имот
да е държавна собственост, в обжалваната заповед неправилно е посочен адресата
- „собственикът на НКЦ къща-музей „Васил
Левски“, с. ****, общ. Ябланица - Областна администрация, гр. Ловеч, представлявана от В. С. - Областен управител.“
Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗКН - Въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2.
Разпоредбата на чл. 73 от ЗКН, систематически е разположена в Раздел IV „Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности“, целящи опазването, съхранението и поддържането им в добро състояние. Разписаната процедура по чл. 73 от ЗКН предвижда намеса на компетентните органи при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване. Така разписаните правила, съпоставени с целите на закона, определени в чл. 3 от ЗКН, а именно създаване на условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и гарантиране равен достъп на гражданите до културните ценности несъмнено целят запазване на културните ценности в автентичен вид, а при невъзможност възстановяването им. За да се гарантира възстановяване на разрушена или застрашена от разрушаване недвижима културна ценност, законодателят е предвидил компетентната администрация да предприеме мерките по чл. 73 от ЗКН, а при нужда и да ги изпълни - чл. 76от ЗКН. Неслучайно и чл. 76, ал. 1 от ЗКН предвижда, че при неизпълнение на заповедите по чл. 73 и чл. 74, необходимите проектни, укрепителни, консервационно - раставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея се извършват от държавата, съответно общината.
Законодателят, обаче, е уредил начина на управление, ползване и разпореждане с имотите - културна ценност в отделен закон - Закон за културното наследство /обн. ДВ, бр. 19/2009 г./, в съответствие с чл. 31 от ЗДС, съгласно който имотите и вещите - държавна собственост, които са културни ценности, се управляват при условия и ред, определени с отделен закон.
Закона за културното наследство /ЗКН/ е специален по отношение на Закона за държавната собственост /ЗДС/. В съответствие и съгласно чл. 14, ал. 1 т. 14 от ЗКН министърът на културата упражнява правото на собственост на държавата по отношение на културните ценности собственост на държавата. В този смисъл редът, разписан в ЗКН, изключва общата компетентност на областния управител по чл. 44, ал. 1 от ЗДС /виж решение по адм. д. № 6214/2011 г. по описа на ВАС, IV отд./.
Съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗКН, културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, произхождащи от територията и акваторията на Р. България, са публична държавна собственост. В нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗКН е регламентирано, че културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.
От тълкуването на тези норми, не може да се прави извод, че културните ценности, които се явяват държавна собственост, могат да бъдат собственост на различни държавни ведомства или структури. Няма норма, която да посочва, че министърът на културата упражнява правото на държавна собственост само върху археологическите културни ценности, тъй като няма такова разграничение в чл. 14, ал. 1 т. 1 от ЗКН.
Съгласно чл. 7 от ЗКН културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за БПЦ и другите регистрирани вероизповедания. Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно - спомагателния фонд на музеите при необходимост. Именно понятието културни ценности е използвано в нормата на чл. 14, ал. 1 т. 14 от ЗКН и в този смисъл ако законодателят беше преценил, че министърът на културата ще упражнява правата на държавна собственост само върху археологическите културни ценности, то той би го отбелязал изрично в закона. Съгласно чл. 14, ал. 1 т. 14 от ЗКН и чл. 7 от ЗКН е видно, че в правомощията на министъра на културата е да упражнява правото на държавна собственост върху всички културни ценности държавна собственост.
Предмет на оспорената заповед е недвижима културна ценност - сграда, а не имота, върху който тя е изградена.
Закона за държавната собственост урежда придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго, като в случая в Закона за културното наследство, изрично е посочено, че само министърът на културата може да управлява недвижими културни ценности - държавна собственост.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на чл. 18 от Закона за държавната собственост, се явява обща и в случая неприложима за недвижимите културни ценности - държавна собственост, тъй като упражняването на правата на собственика, включващи и управлението им, е уредено в специалния закон - ЗКН. В него се въвежда отделен ред при управлението и разпореждането на недвижими културни ценности - държавна собственост, различна компетентност и процедура по предоставяне на права върху нея /виж Решение № 3170/06.03.2013 г. по адм. д. № 14246/2012 г., IV отд. на ВАС/.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗКН лицата, които са задължени да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, са собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности.
В контекста на гореизложеното е видно, че областният управител/областна администрация не следва да е адресат на оспорената заповед, тъй като законът не му е предоставил права относно процесния имот културна историческа ценност. Адресат на оспорената заповед, в случай, че държавата е собственик на процесния имот, следва да бъде
министърът на културата.
Предвид гореизложеното жалбата е основателна, а оспорената заповед незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
От страна на Областен управител на Област Ловеч не се претендират разноски, което изрично е заявено и в съдебно заседание на 21.04.2021 г., поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Областен управител на Област Ловеч, Заповед № 1539/20.12.2019 г. на Кмета на Община Ябланица, издадена на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 73, ал. 3 от ЗКН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: