Решение по дело №39/2018 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 112
Дата: 25 юни 2018 г. (в сила от 19 ноември 2018 г.)
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20181450200039
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

25.06.2018

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-pи наказателен

състав

На

двадесет и седми март

 

Година

2018

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател:

ВЯРА АТАНАСОВА

 

Секретар:

Десислава Стоянова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия АТАНАСОВА

НАХ

дело номер

39

по описа за

2018

година

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

И.М.И. *** е обжалвал Наказателно постановление № 911/03.01.2018 г. на Директора на РДГ гр. Берковица, с което за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, на основание чл.266 ал.1 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. Със същото постановление са отнети в полза на Държавата, на основание чл.273 ал.1 ЗГ, вещите, предмет на нарушението – 37 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“. Възраженията са в смисъл, че описаният състав на нарушение в АУАН и НП се разминава с действително настъпилите събития на място и не съответства на възведената в актовете правна квалификация. Подробни мотиви в жалбата не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се е явил в с.з. 

Процесуалният му представител адв. Г.П. от ВрАК поддържа искането за отмяна на постановлението като незаконосъобразно и издадено при неправилно прилагане на материалния закон. В тази връзка са изложени доводи в смисъл, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не съставлява нарушение по смисъла на чл.213 ал.1 т.2 ЗГ, тъй като в цитираната разпоредба не е предвидено изрично съхраняването на добита от сеч в ливади дървесина да бъде придружена с превозен билет. Такъв, според защитата, следва да бъде издаден едва, когато се пристъпи към организиране на транспортирането на въпросната дървесина. Според доказателствата по делото, към момента на проверката жалбоподателят не е имал намерение и не е предприел съответните действия във връзка с транспортиране на процесните количества дърва за огрев, поради което и не се е снабдил със съответния превозен билет. Що се касае до съхраняването на посочените в АУАН и НП дърва, то законът, според защитата, не изисква за съхранението им да бъде издаден такъв документ, тъй като същите са добити от ливада, а не от горски фонд.

    Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт И. Йорданов, счита, че при издаването и връчването на АУАН и НП са спазени процедурните изисквания на ЗАНН, същите съдържат всички необходими реквизити, а събраните в хода на производството доказателства подкрепят изцяло изложените в тях факти и обстоятелства, досежно процесното нарушение.

    Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 11.09.2017 г. около 18.00 часа свидетелите В.П. и С.М. *** получили сигнал за ТИР, намиращ се на калдъръмен път в землището на с. Типченица, водещ от началото на селото към с. Дърманци, в който се съхраняват дърва. При посещението си на място контролните органи открили товарно ремарке с рег. № С8633ЕН, натоварено с дърва за огрев от дървесен вид „дъб“. Свидетелите огледали товара и забелязали, че всички дърва били маркирани с общинска горска марка на Община Мездра. Свидетелят М. уведомил за резултатите от проверката общинският горски Н.Х.. Предвид напредването на времето била постигната договореност проверката да продължи на следващия ден. На 12.09.2017 година на място пристигнали свидетелите П. и М., заедно със своя колега - свидетелят И.И.. Там бил и жалбоподателят И.М.И. ***, заедно със свидетеля Пламен П.. Пристигнал в последствие и общинският горски служител – свидетелят Н.Х.. В присъствието на изброените лица, свидетелят М. извършил измерване на дървата със служебна ролетка. Оказало се, че в ремаркето са натоварени 47 пространствени куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“. Пред контролните органи жалбоподателят заявил, че се занимава с дърводобив и че той е отрязал дървата, намиращи се в ремаркето. Обяснил също, че дърводобивът е законен, тъй като има заповед за почистване на ливади и представил скица на въпросната ливада. На място контролните органи установили, че във въпросната ливада са отрязани действително 14 бр. дървета от дървесен вид „дъб“. Служителите на РДГ – Берковица извършили замерване, което показало, че въпросните дървета отговорят на 10 куб. дърва. Тъй като в ремаркето били натоварени по-голямо количество дърва, контролните органи поискали да се представи документ за произхода им. Такъв обаче не бил представен от жалбоподателя. При това положение свидетелите П., М. и И. приели, че за 37 простр. куб.м. дърва за огрев се извършва съхранение от страна на жалбоподателя, без същите да са придружени с превозен билет, който да доказва законният им произход. За констатираното нарушение на И.И. бил съставен АУАН от свидетеля П. за нарушение на Закона за горите /ЗГ/. Резултатите от проверката били описани от свидетеля М. в констативен протокол № 098981/12.09.2017 г. Била изготвена и разписка за отговорно пазене, въз основа на която свидетелят М. предал на Иво Цветанов И. – домакин в ДПП „Врачански балкан“ на съхранение процесните количества дърва за огрев. На база изготвените материали била образувана преписка №2252/2017 година по описа на Районна прокуратура гр. Мездра, в хода на която били събрани писмени доказателства и разпитани свидетели. Установено било също, че стойността на процесните дърва за огрев по пазарни цени на територията на СЗДП ТП ДГС гр.Мездра възлиза на 1 459,65 лева. След анализ на доказателствата, с постановление от 08.12.2017 година наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство поради липса на възможност да се установи откъде са добити процесните дърва, което е пречка за правилната правна квалификация на деянието.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Г.П., С.Н.М., И.М.И. и Н.Х.Х..

По искане  на защитата в хода на съдебното следствие е разпитан Пламен Николаев П., от чиито показания става ясно, че същият участва в добива на дървесина при жалбоподателя, като лице отговарящ за транспортирането й. По отношение на случая, описан в административните актове, П. твърди, че за добива на дървесина са разполагали с всички необходими документи, а именно: 3 бр. разрешителни за почистване на ливади, находящи се в три имота, ведно със скиците към тях. Свидетелят е категоричен, че е направил опит да представи документите на контролните органи, но същите не са ги поискали с обяснението, че дървата са крадени.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от И.И. и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е съхранявал дърва за огрев, без превозен билет, с което е извършил нарушение по смисъла на чл.213 ал.1 т.2 ЗГ. С въпросната разпоредба законодателят е въвел забрана за покупко-продажба и други разпространителни сделки за товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървесина, непридружена с превозен билет. В унисон с тази разпоредба е и текста на чл.15 ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно която превозният билет удостоверява законният произход на описаната в него дървесина, сиреч същият е доказателство не само за законността за транспорта на дървесината от мястото на добив до мястото на доставка, но и за законността на произхода на дървесината, без значение къде се намира тя. Ето защо, след като е съхранявал процесните количества дърва за огрев, жалбоподателят е следвало да притежава превозен билет като доказателство за законността на техния произход. Видно от показанията на свидетелите М., П. и И., такъв документ от страна на жалбоподателя не е бил представен в хода на проверката. Поради това обстоятелство контролните органи са били в невъзможност да установят произхода на процесните 37 простр. куб.м. дърва за огрев, за които същите са категорични по време на разпита си в с.з., че не са добити при извършената сеч в посочената от жалбоподателя ливада. Видно от показанията на контролните органи, ремаркето, в което са били натоварени дървата за огрев, се е намирало в непосредствена близост до мястото, където същите са били добити. Независимо от този факт, жалбоподателят е бил длъжен да се снабди с превозен билет, който, освен количеството на добитите дърва, да съдържа и информация за мястото, от където същите са били отсечени. Тъй като ливадата, откъдето са добити част от дървата, е била общински терен, превозен билет е следвало да бъде издаден от свидетеля Н.Х.. Същият обаче е представил на контролните органи единствено заповед за почистване на ливадата, издадена от Община Мездра, в която не са били изрично посочени количествата дърва, които следва да бъдат отсечени. При положение, че е извършил сеч, а в последствие и съхранение на дърва за огрев, без необходимия за целта превозен билет, жалбоподателят не се е съобразил с изискването на чл.213 ал.1 т.2 ЗГ, в резултат на което е извършил нарушение по смисъла на цитираната разпоредба. Видно от съдържанието на НП, за това нарушение И. е санкциониран по силата на чл.266 ал.1 ЗГ с глоба в размер на 1 500 лева. Въпросната разпоредба предвижда наказание глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Имайки предвид събраните доказателства, съдът приема, че размерът на наложената санкция е завишен. Този съд многократно е имал възможността да отбележи, че при определяне на наказанието наказващият орган следва стриктно да съблюдава изискванията, регламентирани по този въпрос в чл.27 ЗАНН. В ал.2 на същия текст законодателят изрично е посочил, че при определяне на наказанието се взема предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В съдържанието на наказателното постановление липсват мотиви, от които да е видно по какви съображения наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер около средния, предвиден в закона за това нарушение. По тази причина съдът е в невъзможност да извърши проверка доколко същите са съотносими към изискванията на чл.27 ЗАНН. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, настоящият състав намира за необходимо самостоятелно, в рамките на проверките за законосъобразност и правилност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, да изследва доколко визираните в НП вид и размер на наказанието съответстват на закона. Отчитайки липсата на други нарушения на Закона за горите, липсата на данни относно материалното положение и имотно състояние на жалбоподателя, а така също характера и степента на обществена опасност на деянието, стойността и количеството на процесните дърва за огрев, настоящият състав приема, че размера на наложеното наказание следва да бъде намалено от 1 500 лева на 1 000 лева. Ето защо постановлението в тази му част следва да бъде изменено.

Както беше посочено и по-горе в настоящите мотиви, с обжалваното постановление са били отнети в полза на Държавата, вещите, предмет на нарушението – 37 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“. Съгласно чл.273 ал.1 ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. При положение, че по делото липсват данни процесните дърва да са били използвани независимо или против волята на собственика им, то същите следва да бъдат отнети в полза на Държавата. В този смисъл наказващият орган правилно е приложил материалния закон, поради което наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено. 

В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, съдът не констатира наличие на процесуални нарушения по смисъла на ЗАНН и неизпълнение на изискванията за съдържание на процесните АУАН и НП, които да са самостоятелни основания за отмяна на обжалваното постановление.

    Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

    ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 911/03.01.2018 година на Директора на РДГ-Берковица, издадено на И.М.И. *** за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, като НАМАЛЯВА размера на наложеното, на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите, административно наказание глоба от 1500 /хиляда и петстотин/ на 1 000 /хиляда/ лева. 

    ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: