№ 5644
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110145917 по описа за 2023 година
Е. П. ЕАД“ е предявило искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86
ЗЗД за постановяване на решение, с което да бъде признато спрямо ответника, че има
задължения към ищеца за заплащане в негова полза на посочените от него суми за цена на
доставена от дружеството електрическа енергrя, начислена за процсния период, както и за
мораторна лихва за период, описан в исковата молба.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника посочения вид енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
изготвените от ищеца фактури.
Ответникът, получили препис от исковата молба, е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между страните по делото е възникнала облигационна връзка с твърдяното от ищеца
предметно съдържание, а именно със съдържание, представляващо правоотношение по
доставка на електрическа енергия до посочения в исковата молба имот, от страна на ищеца,
представляващ доставчик на процесната услуга с потребител ответника на процесната
услуга, като цената на същата, начислена за посочения в исковата молба период, възлиза на
1
размера, посочен от ищеца
Ето защо съдът намира, че през процесния период ответникът се явява потребител на
процесната електрическаенергия и носител на задължението за нейното заплащане.
Обстоятелството, че цената на електрическата енергия, доставяна до ищеца до
описания в исковата молба имот, съответства на общият сбор на сумите, начислени по
издадените от него фактури за процесния период, се установява и от заключението от
допусната и назначена по делото ССЕ, като вещото лице заявява, че паричната стойност на
това вземане възлиза на сумата от 648.02лв.
С оглед събраните по делото доказателства и предвид уточнението, направено от
процесуалния представител на ищеца, че цената на иска за главница възлиза на сумата от
648.02лв., както и с оглед на това, че до приключване на съдбното дирене не бяха
представени доказателства от ответника за задълженията му към ищеца, предмет на
настоящото производство, съдът намира, че искът за главница следва да бъде уважен за
целия предявен размер.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на стойността на ползваната
електрическа енергия в рамките на срока по чл. 19, ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество, действащи през процесния период, на основание чл. 35 от ОУ за ответника . е
възникнало задължение за заплащане в полза на „Е. П.” АД на обезщетение за забава за
процесния период в размер на законната лихва върху просрочената главница. Съобразно
цитираните клаузи от общите условия, месечното вземане за цена на доставена електрическа
енергия е такова с предварително определен падеж по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради
което не е нужно кредиторът да кани длъжника, за да изпаднепоследният в забава. В тази
насока е и клаузата на чл. 19, ал. 7 от ОУ съгласно коятонеполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.
Съобразно заключението от ССЕ вземането за мораторна лихва за процесния период
възлиза на сумата от 16.03. лв., поради което и този иск следва да се уважи за целия
претендиран размер с оглед принципа на диспозитивното начало.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, адвокатско възнаграждение,
депозит за вещо лице и възнаграждение за особен представител в общ размер от 1355 лв
двете производства.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните, че Е. П. АД с ЕИК: ****** има вземания към Р.
Л. Ф. с ЕГН: ********** за сумата 648,02 лева (шестстотин четиридесет и осем лева и 02
стотинки), представляваща за доставена и потребена електрическа енергия за период от
22.12.2021 г. до 24.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 08.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 14,19 лева (четиринадесет лева и 19 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2022 г. до 30.05.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Л. Ф. с ЕГН: ********** да заплати на Е. П. АД с ЕИК: ******
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, адвокатско възнаграждение,
депозит за вещо лице и възнаграждение за особен представител в общ размер от 1355 лв
двете производства. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3