Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СЛИВНИЦА, I-ви състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Районен съдия: Николай
Василев
при секретаря Мария Иванова, като
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 7 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Н.В.М.,***” АД е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ), вр. чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждането на ответника да заплати
в полза на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие настъпило на 12.08.2018 г. застрахователно събитие, причинено
по вина на водач на лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ3581КС, гражданската
отговорност на който към датата на ПТП е била застрахована при ответника по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на ПТП до погасяването на вземането.
Ищецът,
твърди, че на 12.08.2018 г. в гр. София е настъпило пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ3581ТС, който се е сблъскал с лек автомобил „Алфа
Ромео“ 147 с рег. № СО6070ВТ, управляван от Паула Димитрова Димитрова, в който
ищецът е пътувал. В резултат на посоченото ПТП сочи, че са му причинени
неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие на настъпилите травматични
увреждания. Твърди, че виновният за причиненото ПТП водач към датата на ПТП е
бил страна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, като последният не е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение
за причинените вреди, въпреки отправената извънсъдебна претенция. Ето защо моли
съда да осъди ответника да му заплати процесната сума. Претендира разноските по
производството.
Ответникът
– ЗД „Бул Инс” АД, оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на
ПТП. Оспорва обстоятелството, че ищецът има качеството на пострадало лице от
ПТП. Твърди че ПТП е причинено от Паула Димитрова Димитрова, тъй като е нарушила
правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като твърди да е управлявала лекия
автомобил с превишена или несъобразена скорост, както и след употреба на
алкохол. Счита, че претендирания размер на обезщетението не отговаря на
принципа на справедливост. Твърди, че ищецът е съпричинил настъпването на
уврежданията, тъй като не е бил с поставен обезопасителен колан. Не оспорва
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Ауди“
с рег. № СВ3581КС е застрахована при него по силата на договор за застраховка. Претендира
разноските по производството.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че на посочената
дата е настъпило ПТП, в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на
лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, че в резултат от това ПТП е получил увреждания, в резултат от които
са настъпили и твърдените неимуществени вреди в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга, както и твърденията си за съпричиняване, а
именно, че увреждането, претърпяно от ищеца, се дължи на противоправно поведение
от нейна страна – нарушение на правилата на движение, изразяващо се в пътуване
в лек автомобил без поставен обезопасителен колан.
От
констативен протокол за ПТП № 2018-1026-856 от 13.08.2018 г., изготвен от длъжностното
лице след посещение на мястото на ПТП, се установява, че на 13.08.2018 г.,
около 04:10 часа на път I-8, в района на 40 км е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди“
с рег. № СВ3581КС, управляван от М.К.В. и лек автомобил „Алфа Ромео“ 147 с рег.
№ СО6070ВТ, управляван от Паула Димитрова Димитрова.
В
посочения протокол е отразено, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача
на лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ3581КС, поради непропускане при маневра
обратен завой при маркировка М2.
От
събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Паула Димитрова – водач
на лек автомобил „Алфа Ромео“ 147 с рег. № СО6070ВТ и пряк очевидец на ПТП, се
установява механизъм на ПТП, идентичен с описания в протокола за ПТП. Свидетелката
посочва, че е управлявала лекия автомобил, в който е пътувал и ищеца по пътя
Калотина-София с посока на движение от гр. Сливница към гр. София, когато при
извършване на маневра ляв завои водачът на лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ3581КС,
навлязъл с управлявания от него автомобил в съседната лява лента за движение, в
която се движел управлявания от свидетелката лек автомобил, в резултат на което
настъпило процесното ПТП.
Съгласно
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, от техническа гледна
точка, с оглед приложените по делото доказателства, може да се направи извод,
че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Ауди“ с рег. № СВ3581КС. Вещото лице е отразило вероятния механизъм
на ПТП, а именно: лек автомобил „Алфа Ромео“ 147 с рег. № СО6070ВТ се е движил в
лявата пътна лента на първокласен път № 8 в покосока от Калотина към гр. София.
Лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ3581КС преди момента на удара се е намирал в
дясната пътна лента със същата посока на движение и е предприел маневра ляв
завои при наличие на забрана за извършване на такава маневра /наличие на двойна
непрекъсната линия М2/ и пресякъл траекторията на движение на лек автомобил „Алфа
Ромео“ 147 с рег. № СО6070ВТ, в резултат на което е настъпило и процесното ПТП.
Следователно и във връзка с обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства,
както и на базата на заключението по приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, съдът намира за доказан посочения механизъм на ПТП. За водача на
лек автомобил „Алфа Ромео“ 147 с рег. № СО6070ВТ ударът е бил непродотвратим и
тя не е имала възможност да предприеме каквито и да е било действия, тъй като
времето за реакция не е било достатъчно. Вещото лице е изчислило, че скоростта
на двата автомобила е била около 60 км/ч за лек автомобил „Алфа Ромео“ 147 с
рег. № СО6070ВТ и около 30 км/ч за лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ3581КС,
която според вещото лице е била съобразена с пътните условия.
При този
механизъм на ПТП виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил „Ауди“ с
рег. № СВ3581КС, тъй като е нарушил чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП, съгласно които норми водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението и същевременно при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Освен това
извършената от водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ3581КС маневра е била
в нарушение на намиращата се на процесния пътен участък пътна маркировка, която
забранява извършването на завой на ляво. Не се установи по делото водачът на
лек автомобил „Алфа Ромео“ 147 с рег. № СО6070ВТ да е управлявала МПС след
употреба на алкохол, както и да е управлявала МПС с несъобразена скорост и това
да е допринесло за настъпване на ПТП. Както стана ясно от заключението на
вещото лице се установява, че ПТП е било непредотвратимо при движение на
управлявания от водача на лек автомобил „Алфа Ромео“ 147 с рег. № СО6070ВТ с
разрешената за пътния участък скорост.
С
доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че между
ответника и водача на лек автомобил „Ауди “ с рег. № СВ3581КС към датата на
твърдяното ПТП е налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ – застрахователна полица № BG/02/1170032299715 от
15.12.2017 г. Ето защо и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът
отговаря за всички преки и непосредствени вреди, причинени от виновния водач на
лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ3581КС – М.В..
Следва
да се установи, дали ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени
вреди вследствие противоправно поведение, осъщественото от застрахованото по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника лице.
Съгласно
представените по делото медицински документи и заключението на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза, в причинна връзка с процесното ПТП ищецът
е претърпял следните травматични увреждания: навяхване на шията, кръвонасядане
в основата на шията вдясно, с ход надолу и наляво към гръдния кош;
кръвонасядане на гръдния кош срединно, в областта на горния край на гръдната
кост; линейно охлузване в областта на лявата слабинна гънка; оток с две дълбоки
охлузвания в областта на десния лакът; оток на втори, трети и четвърти пръсти
на лявата ръка; линейно охлузване по външната повърхност на дясното коляно;
оток и кръвонасядане по предната повърхност на лявата подбедрица в средната й
трета. Ищецът не е лекуван в болница. Естеството на уврежданията е такова, че
не са очакват остатъчни явления и към момента на прегледа е бил напълно
възстановен. Според вещото лице болките и страданията претърпени от ищеца и
свързани с шийната травма са били средни по сила, по-интензивни в първите 10-14
дни, постепенно стихващи до края на пълния възстановителен период от 20-25 дни.
Останалите травми са мекотъканни и сравнително леки, водещи до болка в първите
3-5 денонощия, бързо стихващи в рамките на възстановителния период от 10-14
дни. Вещото лице дава заключение, че претърпените телесни увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП.
От
показанията на свидетеля М., също се установяват причинените на ищеца увреждания.
Установява се, че ищецът е изпитвал болки през възстановителния период, носил е
шина, болял го е десният крак, главата и гърдите. Според свидетелят ищецът е
станал изнервен и е изпитвал страх да се вози в лек автомобил.
Във
връзка с изложеното съдът намира, че по делото се
установява по
безспорен начин от обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-медицинска
експертиза, че в резултат на противоправното поведение на
застрахованото при ответника лице ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Съгласно чл.
52 от
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания и битови неудобства. При определяне размера на обезщетението при телесните
увреждания следва да се имат предвид обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
(така Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При
определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
увреждането на ищеца, следва да се отчете обстоятелството,
че периодът на възстановяване от претърпяното от него увреждане е кратък, тъй като се касае за
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съдейки от заключението
на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, като към настоящия момент
оздравителният процес е приключил. Ищецът е претърпял интензивни болки и
страдания само в началния момент на увреждането с постепенно затихващ характер.
Той е в сравнително млада възраст – към момента на ПТП е бил на 28 г. Съдът
съобрази и, че естеството на уврежданията е такова, че не се очакват съществени
остатъчни явления.
Отчитайки всички тези критерии с оглед на
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението, съдът
намира, че общото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нанесената телесна
повреда и психическа травма от процесното ПТП, следва да
бъде определено в размер на 3600 лева. Неоснователно се явява
възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на уврежданията
като е пътувал без поставен предпазен колан. От заключението на вещото лице по
СМЕ се установява, че ищецът е бил с поставен колан. Ето защо, искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
следва да се уважи за сумата от 3600 лева и да се отхвърли до пълния предявен
размер.
На
основание чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. На
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение.
Видно от представената към исковата молба претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца във връзка с процесното
застрахователно събитие, същата е предявена на ответника извънсъдебно на 19.09.2018
г. Ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства, че по реда на чл. 106,
ал. 3 от КЗ е поискал представянето на допълнителни доказателства за
установяване на основанието и размера на претенцията от страна на увреденото
лице. Следователно, срокът за изплащане на застрахователно обезщетение е
изтекъл на 19.12.2018 г., като считано от 20.12.2018 г. ответникът е в забава.
Следователно, за периода от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането ответникът дължи на ищеца лихва за забава върху главницата от 3600
лева.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца разноските по делото съобразно на уважената част от исковете. Ищецът е
бил представляван от адвокат и е заплатил 600 лева адвокатско възнаграждение,
което се установява от представения по делото договор за правна защита и
съдействие. Заплатил е 240 лева за държавна такса и 300 лева за депозити за
вещи лица. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да му заплати
сумата от 684 лева - разноски.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът също е
бил представляван от адвокат и е заплатил сумата от 780 лева за адвокатско
възнаграждение, което се установява от представения по делото договор за правна
защита и съдействие. Заплатил е и 300 лева за депозити за вещи лица. Съобразно
отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответника сумата от 432 лева.
Мотивиран от посоченото, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Н.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Н., на основание
432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 3600 лева, ведно със законната
лихва от датата 20.12.2018 г., до погасяване на вземането, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
от увреждане на здравето, вследствие настъпило на 12.08.2020 г. застрахователно
събитие, причинено по вина на водач на лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ3581КС,
гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница с правно основание 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
45 ЗЗД за разликата над 3600 лева до пълния предявен размер от 6000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Н.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Н., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер 684 лева, представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.В.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Н.,***“ АД, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
в размер 432 лева, представляваща разноски по производството съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
Районен съдия: