Р Е Ш Е Н И Е
№ 260055
гр.Н., 24.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Н.
в публичното си заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в следният състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Галина Николова
СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Галина Александрова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 12
по описа на НпРС за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявена е
искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, съдържаща обективно съединени искове с правно
основание по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по
издадена заповед по ч.гр.д. № ***. на РС Н., срещу ответника С.А.А. ***, както следва: 1/ иск с правно основание по чл. 422
от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 2 183,46 лв. главница; 2/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ за сумата от 268,41 лв., договорна лихва за периода от
10.02.2018 г. до 27.12.2018 г.; 3/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.
92 от ЗЗД за сумата от 15,93 лв., обезщетение за забава за периода от
10.03.2018 г. до 27.12.2018 г.; 4/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД за сумата от 32,14 лв. законна лихва от 28.02.2018 до 24.07.2019
г.; 5/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 120 лв. разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата от ***г. до изплащане на вземането, както и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че съгласно договор от ***г.за текущо
потребление е предоставил на ответника сумата от 2500лв. със срок за погасяване
от 120 месеца и при уговорени лихвени условия, начин на плащане и др.условия,
подробно описани в договора.
Ищецът сочи, че неразделна част от договора са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, предлагани от Банка ДСК.
Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения по
договора, като сумата от 2500лв.е постъпила по разплащателната сметка на
ответника.
Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията
по договора на ***г. като са платени само 20 вноски.
Ищецът сочи, че е обявила кредита в предсрочно
изискуем и е изпратила на ответника нотариална покана, с която го е уведомила
за това. Поканата е приета за връчена съгласно констативен протокол (КП) от ***г.
на Нотариус с рег. №на НК.
На 25.07.2019г. банката подала заявление до НПРС за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като било образувано
ч.гр.д.№ 978/19 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Предвид на горното, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че
вземанията му за претендираните по заповедта за изпълнение суми съществуват и
се дължат от ответника.
При условие на евентуалност, в случай на отхвърляне на
исковете поради липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на
подаване на заявлението в съда, ищецът предявява осъдителни искове за всяко от
вземанията си.
Ищецът претендира направените по делото разноски и
тези по заповедното производство.
Ищецът желае присъждане на направените по делото
разноски.
Особеният представител на ответника е подал писмен
отговор на исковата молба и с него оспорва основателността на исковете. Твърди,
че с нотариалната покана ответникът е уведомен за претендираната
главница, но не и за лихви, такси и пр. Самата покана била връчена при
условията на чл. 47 от ГПК, но в нарушение относно реда за удостоверяване на
връчването й, т.к всички посещения на адреса били в присъствен ден, и нито едно
в неприсъствен ден. Сочи, че допуснатите нарушения при връчването на нотариалната
покана от пом.нотариуса са съществени и не водят до
извод, че е налице редовност на извършеното връчване. Адресатът не е посещаван
и търсен в неприсъствен ден. Особеният представител сочи, че от нотариалната
кантора не е била правена справка за постоянен или настоящ адрес на ответника.
От това ответникът прави извод за нарушения в процедурата по връчване на
уведомлението на ответника за предсрочната изискуемост на кредита.
Предвид на горното, ответникът твърди, че предсрочната
изискуемост на кредита не му е съобщена и поради това правото на кредитора не е
надлежно упражнено преди подаване на заявлението.
Предвид на горното, ответникът моли да се отхвърлят
исковете на ищеца – установителните и осъдителните.
При условие на евентуалност, особеният представител на
ответника моли да се уважат исковете на ищеца частично, само относно
погасителните вноски, за които падежът е настъпил, към датата на формиране на
сила на пресъдено нещо и се присъдят разноски пропорционално на уважената част.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложен договор за кредит за текущо потребление от ***г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и С.А.А. *** за сумата от 2500лв. Съгласно договора, срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца.
Към договора са приложени Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, условията по кредитна програма
„ДСК Престиж Плюс“, условията за ползване на лихвена отстъпка, както и тарифата
за таксите, събирани от банката. Приложен е погасителен план. Към договора е
приложен и договор за залог върху вземания от ***г.
Крайната дата за погасяване на вземането по договора е
***г.
Приложена е нотариална покана изпратена до ответника С.А.А. ***, за връчване чрез нотариус П.А., рег. №на НК,
получена от нотариуса на ***г. и регистрирана под №**, том 2, Акт №**. С
нотариалната покана до ответника, същия е уведомен за изискуемостта на общо
шест кредита към „Банка ДСК“ ЕАД. Вземането на кредитора по настоящия договор е
посочено в уведомление №**.
По делото е приложен констативен протокол от ***г., с
който пом.нотариус по заместване от кантората на
нотариус с рег. №на НК е удостоверил, че на ***г., на ***г. и на ***г., в
различно време е посетил адреса на ответника С.А.А. ***,
за връчване на нотариалната покана, като при трите посещения не е намерен никой.
На ***г. в 17,30ч. било залепено уведомление на входната врата на имота, с
указания за получаване на нотариалната покана в кантората на нотариуса. В
указания срок не се е явил никой за получаване на нотариалната покана.
Съдът намира, че не е опорочена процедурата по
връчване на съдебните книжа. Въпреки, че пом.нотариусът
е посетил адреса на длъжника три пъти, но всички в присъствени дни, то тези
дати на посещения обхващат цял един месец. Отделно е залепил уведомление на
адреса, което е стояло там, а това означава, че е било видимо и изпълнимо
съобщението по него, в случай, че адресата се появи и го прочете. Очевидно е,
че дори и след залепеното уведомление и до ***г. адресатът не се е появил за да
получи съдебните книжа, оставени в кантората на нотариуса. Правният интерес на
ответника по делото е бил защитен със залепеното на ***г. уведомление, независимо,
че и трите лични посещения са в работни /присъствени дни.
Съдът намира, че предсрочната изискуемост на вземането
на кредитора е надлежно предявена на длъжника с изтичането на срока за
получаване на съдебните книжа – ***г.
В подкрепа на горното е и установеното по заповедното
производство по ч.гр.д. № ***г., където са правени опити за връчване на
съдебните книжа и на двата посочени в справката НБД Население адреси в с. К.,
на ул. „К.“ и на ул. „***“, но лично връчване, респ.получаване на документите
не е извършено. Лицето няма регистрирани трудови договори на територията на
страната.
От посоченото в исковата молба и съпоставено с
погасителния план, се установява, че ответникът е спрял плащанията си на ***г.
Съгласно чл. 19.2 от Общите
условия е предвидено, че при допусната забава на плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и започва
да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10%. Посочено е, че последиците от просрочието
настъпват автоматично. Посочено е също, че след предявяване на остатъка за
събиране по съдебен ред, остатъкът по кредита се олихвява със законната лихва
по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно посоченото в т. 18 от ТР № 4/2014
г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Съдът намира, че банката, в съответствие със закона и посоченото в
т.18 от ТР е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита и това е
станало с изтичане на срока за получаване на нотариалната покана от ответника,
на ***г. това е станало преди предявяване
на претенцията по заповедното производство, което е заведено на ***г. Съдът
намира, че искът за установяване на съществуването на вземането за главница е
основателен и доказан и съгласно посоченото в т. 1 от ТР № 8/2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК и следва да се уважи.
Следва да се уважат и исковете относно дължимата
договорна лихва в размер на 268,41 лв., както и този за обезщетението за забава
в размер на 15,93 лв. и на законната лихва от 32,14 лв.
Съдът намира, че претенцията за 120 лв.,
представляваща дължими разходи при изискуем кредит е неравноправна клауза. Съгласно посоченото в т.21
от Договора и т. 6 от Тарифата за таксите на банката, кредитополучателят дължи такси
за принудителното събиране на вземането, платени от Кредитора, които са за
сметка на кредитополучателя.
Съдът намира, че исканите
разходи при изискуем кредит е нищожна, т.к противоречи на чл. 10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК,
съгласно който кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и това, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Освен това, съгласно посоченото в договора, тези такси
трябва да са платени от Кредитора. Доказателство за плащането на таксите и то в
посочения конкретен размер липсва по делото.
Изискуемостта на един кредит включва в себе си и
действията на кредитора по неговото управление. Исканите разходи противоречат и
на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, каквато в случая е претендирана
наред с вземането за такса разходи. Така с уговарянето на такъв вид такса е
налице заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително
плащане, чиято дължимост е
свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че
подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от
закона цел.
Независимо от това, че кредита е бил обявен
за предсрочно изискуем и изискуемостта му е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.
417 ГПК, то искането е в нарушение на добрите нрави и на чл. 143 от ЗЗП.
Предвид на горното, съдът намира, че искането
за признаване на съществуването на вземането за 120 лева дължими разходи при
изискуем кредит следва да се отхвърли.
Поради
разглеждане на исковете по чл. 422 от ГПК, досежно вземанията по 1/ иск с
правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 2 183,46 лв. главница; 2/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ за сумата от 268,41 лв., договорна лихва за периода от
10.02.2018 г. до 27.12.2018 г.; 3/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.
92 от ЗЗД за сумата от 15,93 лв., обезщетение за забава за периода от 10.03.2018
г. до 27.12.2018 г.; 4/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД за сумата от 32,14 лв. законна лихва от 28.02.2018 до 24.07.2019
г., то съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените осъдителни искове.
Относно
решението на съда, че искът по иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 10а ЗПК за сумата от 120 лв. разходи при изискуем кредит е неоснователен и
следва да се отхвърли, то съдът счита, че следва да разгледа предявения
евентуален осъдителен иск.
Съдът намира,
че поради установената недължимост на сумата от
120лв., представляваща разходи при предсрочно изискуем кредит, поради проткиворечието на основанието за нея с разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП, както и поради липсата на доказателства за действително направени
разходи в посочения размер, то и предявения като евентуален осъдителен иск
следва да се отхвърли.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
С
оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК поради частичното уважаване на исковете, само относно 1/ иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл.430
от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК
за сумата от 2 183,46 лв. главница; 2/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ за сумата от 268,41 лв., договорна лихва за периода от
10.02.2018 г. до 27.12.2018 г.; 3/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.
92 от ЗЗД за сумата от 15,93 лв., обезщетение за забава за периода от
10.03.2018 г. до 27.12.2018 г.; 4/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД за сумата от 32,14 лв. законна лихва от 28.02.2018 до 24.07.2019
г.
Тези искове са
на обща стойност 2499,94 лв.
По делото се
отхвърля иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 10а ЗПК, както и евентуалния осъдителен иск за същата сума от 120 лв. разходи
при изискуем кредит.
За предявените искове
ищецът е направил действителни разноски от 234,94лв.за държавна такса и 413,40лв.
за възнаграждение за особен представител. Тези разноски са общо 648,34лв. Ищецът
претендира и разноски за юрисконсулт в размер на 300лв. на основание чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Общо се претендират 948,34лв.
разноски.
Поради частичното уважаване
на исковите претенции, следва да се уважат претенциите за разноски по правилото
на чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете. Това
означава, че следва да се уважи претенцията за разноски в размер на 904,90лв.
Ответникът не е направил
разноски, същия е представляван от особен представител на разноски на ищеца.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които по отношение на
ответника са в общ размер на 102,40лв. Претенцията за тези разноски следва да
се уважи пропорционално на уважената част от исковете. Това прави, признати
разноски в размер на 97,71лв.
Относно
отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение.
Относно
отхвърлените искове.
Поради
отхвърляне на предявения по настоящето дело
иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 10а ЗПК, както и евентуалния осъдителен иск за същата сума от 120 лв. и съгласно задължителните
указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, за сумата от 120лв. не
следва да се издава изпълнителен лист.
Относно
непредявените (оттеглените) искове.
Няма непредявени или оттеглени искове за вземания, присъдени по Заповед № ***по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,ал.1 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ и вр. чл. 9 ЗПК, спрямо С.А.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, за сумата от 2 183,46 лв. (две хиляди сто осемдесет и три лева четиридесет и шест ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -***г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № ***по ч.гр.д. № ***. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, спрямо С.А.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, за сумата от 268,41 лв. (двеста шестдесет и осем лева четиридесет и една ст.), договорна лихва за периода от 10.02.2018 г. до 27.12.2018 г, за което вземане е издадена Заповед № ***по ч.гр.д. № ***. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, спрямо С.А.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, за сумата от 15,93 лв. (петнадесет лева деветдесет и три ст.), обезщетение за забава за периода от 10.03.2018 г. до 27.12.2018 г, за което вземане е издадена Заповед № ***по ч.гр.д. № ***. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, спрямо С.А.А. с ЕГН ********** ***, че вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, за сумата от 32,14 лв. (тридесет и два лева и четиринадесет ст.) законна лихва от 28.02.2018 до 24.07.2019 г, за което вземане е издадена Заповед № ***по ч.гр.д. № ***. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 422 от ГПК
вр. 124 от ГПК вр. чл. 10а ЗПК, предявен от „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище
гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, срещу С.А.А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че
вземането на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК ********* за сумата от 120 лв. (сто и
двадесет лева) разходи при изискуем кредит, съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК С.А.А. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК
*********, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19,
представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, направените
и дължими по делото разноски в размер на 904,90лв.
(деветстотин и четири лева и деветдесет ст.)
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, С.А.А. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК “ ЕАД София, ЕИК
*********, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”Московска” № 19,
представлявана от Д.Д.М., ***и Д.Н.Н., ***, направените
по заповедното производство разноски в
размер на 97,71лв. (деветдесет и седем лева
седемдесет и една ст.), присъдени по Заповед № № ***по ч.гр.д. № ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. № ***.
Районен
съдия: ………………………
Галина
Николова