РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Пловдив, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20235300900572 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове от „БУЛГАРГАЗ“
ЕАД, ЕИК *********, София, ул.“Петър Парчевич“ 47 против „ГАРД
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 11553789, гр.Раковски, Пловдивска област обективно
съединени искове с правна квалификация чл.79 ЗЗД във връзка с чл.318 ТЗ,
чл.86 ЗЗД, чл.92 ЗЗД.
Ищецът обосновава претенцията си с наличие на сключен на
24.06.2021 г. между него в качеството на Доставчик на природен газ и „ГАРД
ИНВЕСТ“ ООД в качеството на Клиент по Договор № 223-211 за доставка на
природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по регулирана цена,
по силата на който Доставчикът доставя природен газ при цена, количество,
качество, срок, място и начин на изпълнение, изрично уговорени в договора и
в подписаната към него годишна програма за договорените за доставка
количества газ.
Уговорена е клауза за неустойка за разликата между дневното
договорено количество и приетото от Клиента по-малко количество газ и при
неравномерна доставка, която разлика надвишава 5% от дневното договорено
количество през всеки един ден от съответния месец на доставка, Клиентът
заплаща неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ,
определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието.
В настоящия случай са издадени Месечни актове за м.03.2022 г.
и м.04.2022 г., които съдържат информация за договореното и реално
приетото количество природен газ, неприето количество газ, както за целия
1
месец, така и за всеки ден. „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД по реда на т.10.16 от договора
съставя и подписва месечния акт на база предоставени от оператора търговски
данни и издава фактури. Клиентът не е оспорил по реда на т.10.17 от договора
издадените Месечни актове.
В т.12.1 от договора се урежда, че Клиентът за всеки месец от
периода на действие на договора заплаща стойността на доставения природен
газ. В настоящия случай Клиентът заплаща стойността на доставения
природен газ по реда на т.12.16 – плащане през месеца на доставката,
доколкото не е представена банкова гаранция или депозит, в срок от три
работни дни преди влизане в сила на договора – т.12.9 от договора.
За клиента „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД са издадени Уведомления за
допълнително плащане по смисъла на т.7.5 от договора – за заявени, но
неприети количества газ, както следва:
-УДП /Уведомление за допълнително плащане/ №
**********/07.04.2022 г. с падеж 12.04.2022 г. в размер на 19 711.43 лв, което
към момента на подаването на исковата молба не е платено;
-УДП /Уведомление за допълнително плащане/ №
**********/09.05.2022 г. с падеж 12.05.2022 г., в размер на 50 586.72 лв, което
към момента на подаването на исковата молба не е платено.
За газовата година – 01.10.2021 г. - 30.09.2022 г. в съответствие
с Решение № НПГ – 1/02.10.2020 г. на КЕВР и М-1/01.06.2021 г. са приети
цени за достъп и пренос през преносните мрежи, собственост на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, приети с Решение по т.2 от Протокол
534/01.06.2021 г. на УС на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, както следва: цени за
достъп за месечен капацитетен продукт /лв/MWh/ден/месец/ - формира се от
сумирането на цената, посочена за съответния месец за входна точка
Странджа/Малкочлар + тази за изходна точка България /т.1.3 от договора/.
За м.05.2022 г. съгласно т.1.3 от Тарифата е утвърдена цена в
размер на 1.7248 лв/Mwh/ден/месец без ДДС.
В т.11.1 от договора се предвижда, че Клиентът възлага на
Доставчика да заяви на Оператора за съответната газова година твърд,
непрекъсваем годишен, тримесечен, месечен и/или дневен капацитетен
продукт за пренос на доставяните количества от свое име и за сметка на
Клиента. Разходите за капацитетни продукти по т.11.3 и направените разходи
за превишен капацитет са за сметка на Клиента и се заплащат ежемесечно по
реда и условията на т.12.16.10 от договора /т.11.4/, като разходите за осигурен,
но неизползван капацитет, независимо по какви причини, са за сметка на
Клиента /т.11.5/. В настоящия случай Клиентът е направил през процесния
период заявка за осигуряване на месечен капацитетен продукт за м.05.2022 г.
чрез електронна платформа на интернет адрес delivery.bulgargaz.bg /модул
„Доставки“/ в указаните срокове /т.11.1/.
Съгласно т.15.6 от договора при прекратяване на договора
Клиентът има право за заяви писмено прехвърляне в пълен размер на
2
резервираните капацитетни продукти на друг ползвател на мрежата или на
себе си в случай, че е ползвател на мрежата.
Договорът е прекратен на основание т.15.4 от договора -
поради неизпълнение, като съобразно т.15.5 от договора след прекратяването
на действието на договора клаузите му се прилагат до окончателното
изпълнение на всички задължения на страните, както и до окончателното
решаване на всички спорове, възникнали в периода на действие на договора.
Ответникът не е заявил прехвърляне на заявения месечен капацитет за
м.05.2022 г. и този месечен капацитет му е фактуриран и съобразно т.10.1 от
договора Клиентът е задължен да заплати стойността на резервираните
капацитетни продукти в срок от 15 работни дни от датата на изпращане на
фактурата за дължимата сума.
Ищецът е издал фактура № **********/17.05.2022 г. с падеж
08.06.2022 г. на стойност 2 202.25 лв. Ищецът е издал и УДП, както следва:
**********/07.04.2022 г. с падеж 12.04.2021 г. на стойност 46 145.11 лв и
**********/09.05.2022 г. с падеж 12.05.2022 г. на стойност 50 586.72 лв. С
Кредитно известие *********/09.05.2022 г. частично се коригира главницата
по УДП **********/07.04.2022 г. в размер на 26 433.68 лв и начислена лихва в
размер на 346.09 лв.
Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане в срок
на доставеното количество природен газ, поради което дължи и неустойка
/т.12.14/. Дължимата неустойка е в размер на 11 180.28 лв, представляваща
законната лихва върху главницата по посочените данъчни документи – 72
500.40 лв от датата на падежа до 26.09.2023 г.
Иска се да се постанови решение, с което да се осъди „ГАРД
ИНВЕСТ“ ООД да заплати на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД:
-сумата 72 500.40 лв, представляваща неизплатена стойност на
осигурен достъп до месечен капацитетен продукт за м.05.2022 г. , както и
задължения за неприети, но заявени количества газ по т.7.5 от Договор 223-
221/24.06.2021 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане
-сумата 11 180.28 лв, представляваща неустойка върху сумата
72 500.40 лв;
-разноските по делото.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен
отговор със следното становище:
-Не се оспорват обстоятелствата, че е сключен Договор 223-
221/24.06.2021 г., който е в сила от 01.01.2022 г., както и че е уговорена и
годишна програма за доставка на природен газ, която определя общо
годишното количество газ, помесечните количества и договорените дневни
количества, които следва да се доставят.
-За месеците март и април 2022 г. ответникът не е получил и не
3
е потребил каквато и да е част от дневните количества, т.е. налице е пълно
неприемане на предвидените по договора количества газ. Ищецът е съставил
два броя месечни актове за м.03 и м.04.2022 г. съобразно т.10.15 от договора, в
които е отразил неприетите количества и въз основа на т.7.5 от договора е
съставил два броя уведомления за допълнителни плащания, в които е
начислил неустойка в размер на 10% върху общата стойност на неприетите
количества на основание т.7.5 от договора. По УДП **********/07.04.2022 г.
върху общата стойност на неприетите количества газ за м.03.2022 г. от 461
451.10 лв е начислена неустойка в размер на 46 145.11 лв, а по УДП
**********/09.05.2022 г. върху общата стойност на неприетото количество газ
за м.04.2022 г. от 505 867.16 лв е начислена неустойка в размер от 10% в
размер на 50 586.72 лв. От неустойката за м.04.2022 г. е приспадната дължима
на ответника сума за предходни периоди в размер на 26 433.68 лв и
неустойката остава в размер на 19 711.43 лв.
-Твърди се, че доставяният на „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД природен
газ е необходим и използван единствено и само за поддържане на подходящи
температури в оранжериен комплекс, находящ се в гр.***. При сключването на
договора единичната цена на MW/h природен газ, за която е постигнато
съгласие, е 45.27 лв без ДДС. Поради рязкото повишаване на международните
цени на природния газ в края на 2021 г. и началото на 2022 г., като цената на
MW/h природен газ достига до 133 лв без ДДС, т.е. налице е трикратно
увеличение на цената. Това увеличение на цената е обективно напълно
непредвидено към момента на договарянето и се явява икономически
непоносимо за ответника като производител и това увеличение не може да
бъде компенсирано през крайната цена на произведения продукт и е в
състояние да генерира загуби, които за кратък срок биха могли да предизвикат
неплатежоспособност на ответника и изпадането му в несъстоятелност. В този
смисъл се твърди, че трикратното увеличение на цената на природния газ е
непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ и след м.01.2022 г. ответникът не
е в състояние да изпълнява за напред сключения по-рано договор.
С Писмо вх.№ 01-233-221-287/25.01.2022 г. ответникът е
известил ищеца, че не е в състояние да изпълнява задълженията си по
сключения договор и не може да заявява и потребява заявените количества газ
и да ги заплаща, като на основание чл.306, ал.5 ТЗ прекратява договора. С
оглед на горното ответникът застъпва становището, че договорът е прекратен
на 25.01.2022 г. на основание чл.306, ал.5 ТЗ, а не на което и да е друго
основание по т.15 от договора, както и че договорът не е прекратен на
01.05.2022 г. Подчертава, че ищецът не е прекратил договора на основание
т.15.4 поради неизпълнение на ответника и не е изпращал петнадесетдневно
предизвестие. Доколкото договорът е прекратен на 25.01.2022 г., не поражда
никакви задължения на ответника за напред.
-Твърди се също, че договорът е съставен от ищеца
едностранно и е подписан от ответника, без да има възможност за обсъждане
и други предложения, свързани с т.14.7 относно това, че не съставлява
4
непреодолима сила промени в пазара и общите икономически условия,
включително промени в пазарните цени на природния газ и условията за
доставка и пренос, като се възразява, че посочената клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и Закона. Тъй като цената на природния газ се
увеличава с 300 % при условията на чл.306 и 307 ТЗ търговецът, който не е в
състояние да изпълни договора поради непредвидими икономически причини,
трябва да може да излезе от договора без санкционирането му и клаузи, които
ограничават това право са нищожни. Тези клаузи противоречат на добрите
нрави, тъй като търговецът е добросъвестен при сключването на договора, но
се принуждава да търпи вреди, за които няма вина и които го водят към
неплатежоспособност.
-Евентуално се прави възражение за наличие на стопанска
непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ. Стопанска непоносимост е налице
тогава, когато в хода на изпълнението на един договор са настъпили такива
обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят и
запазването на договора в този вид противоречи на справедливостта и
добросъвестността /чл.307 ТЗ/. „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД не е било в състояние и
нито е било длъжно да предвиди трикратното увеличение на цената на газа в
рамките на седем месеца. От друга страна цената на газа за м.03.2022 г. - 46
451 лв и за м.04.2022 г. - 505 867 лв не може да бъде компенсирана чрез цената
на произвежданите от ответника оранжерийни зеленчуци. Посочва се, че
позоваването на стопанска непоносимост се упражнява чрез конститутивен
иск, но когато кредиторът търси реално изпълнение с осъдителен иск, не е
налице процесуална пречка ответникът да се защити чрез възражение за
наличие на стопанска непоносимост, защото задължението е висящо, а не е
изпълнено. Застъпва се становището, че стопанската непоносимост може да се
прогласява от момента на настъпване на икономическите и пазарните
промени, които обосновават възникването и. В тази връзка ответникът твърди,
че е налице стопанска непоносимост спрямо задълженията за м.02, м.03, м.04
и м.05.2022 г. и поради това Съдът следва да измени договора и приеме, че
задълженията не са валидни и са недължими. Ответникът аргументира
наличието на хипотезата на стопанска непоносимост със следното:
-през м.03.2022 г. „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД е направило разходи,
формиращи себестойността на продукцията, в размер на 333 895 лв, от които е
заплатило на ищеца доставеното количество газ в размер на 228 096 лв, а
останалите средства – 105 799 лв са за електроенергия, материали и услуги,
амортизация, заплати и осигуровки. През м.04.2022 г. „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД е
направило разходи, формиращи себестойността на продукцията, в размер на
399 952 лв, от които е заплатило на ищеца доставеното количество газ в
размер на 252 875 лв, а останалите средства – 147 077 лв са за електроенергия,
материали и услуги, амортизация, заплати и осигуровки. За м.03.2022 г.
заявеното и неприето количество газ е 461 451 лв и при запазване на разходите
за електроенергия, материали и услуги, амортизация, заплати и осигуровки,
това би довело до себестойност на продукцията от 567 250 лв, което означава,
5
че увеличението за м.03.2022 г. отнесено към м.03.2021 г. е 70%. За м.04.2022
г. заявеното и неприето количество газ е 505 867 лв и при запазване на
разходите за електроенергия, материали и услуги, амортизация, заплати и
осигуровки, това би довело до себестойност на продукцията от 652 994 лв,
което означава, че увеличението за м.04.2022 г. отнесено към м.04.2021 т. е
63%. Индексът на нарастване на потребителските цени, отчетен от НСИ за
периода м.03.2021 г. - м.03.2022 г., е 12.4% и с толкова би могло да се очаква
повишението на продажната цена на произведената и реализирана продукция.
При себестойност, увеличена със 70 % или 63%, при отчитане нарастването и
на цените на други компоненти – електроенергия и материали поне с 12.4%,
произведената продукция би била непродаваема на цена, най-малко покриваща
себестойността.
-Прави се възражение за нищожност на разпоредбата на чл.7.5
от договора поради противоречие с добрите нрави. Въз основа на чл.7.5 от
договора се претендира заплащане на сумите от 19 711.43 лв и 50 586.72 лв,
представляващи неустойка за неприето, но доставено количество газ.
Ответникът подчертава, че договорът не предвижда отговорност на
доставчика за заявено, но недоставено количество газ. Посочва се, че ако
неустойката не изпълнява присъщите си функции, тя е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, което означава, че размерът се свързва с
бъдещи периоди от шест до осемнадесет месеца предварително уговорени
доставки при непредвидим към момента на доставянето размер. Договорът е
сключен през м.06.2021 г. със срок на действие м.01.2022 г. - м.12.2022 г. За
м.03.2022 г. договореното количество газ е 4255.990 MWh, а за м.04.2022 г. -
3722.990 MWh. Преди сключването на договора – м.01.06.2021 г. - м.06.2021 г.
средната цена на природния газ е 33.72 лв без ДДС за MWh и при тази цена на
газа предвидимата неустойка за изцяло неприетите количества през м.03.2022
г. и м.04.2022 г. съответно би била 14 351.20 лв и 12 557.29 лв. Ако се приеме,
че към момента на сключването на договора м.06.2021 г. е известна като
предвидима най-високата за шестмесечния период цена за м.06.2021 г. от 45.27
лв за MWh, то неустойката за м.03 и м.04.2022 г. би била съответно 19 266.86
лв и 16 858.50 лв или общо 36 125.36 лв. Това означава, че неустойката в най-
неблагоприятния за ответника случай за м.03.2022 г. и м.04.2022 г. е уговорена
в противоречие с добрите нрави.
-Твърди се също, че за периода м.01.2022 г. - м.04.2022 г.
ответникът не е потребявал никакво количество газ, но е заплатил сумата от
87 662.47 лв. Ако неустойката се определя върху цена за доставката 45.27 лв за
MWh, то за м.01.2022 г. неустойката е в размер на 2408.32 лв, за м.02.2022 г. -
16 858.55 лв, за м.03.2022 г. - 19 266.87 лв и за м.04.2022 г. - 21 675.28 лв или
общо 60 209.02 лв. Това означава, че за периода м.01.2022 г. - м.04.2022 г.
неустойката е заплатена и исковете са неоснователни. Ако дължимата
неустойка се изчислява от едностранно определената от ищеца цена за всеки
месец, неустойката за м.01.2022 г. е 7 118.58 лв, за м.02.2022 г. - 41 068.27 лв
или общо 48 186.85 лв. Тези средства се явяват заплатени от ответника с
6
плащането на сумата 87 662.47 лв, въпреки че не е приел заявения, но
доставен газ. След приспадането остатъкът е 39 475.62 лв. за м.03.2022 г.
размерът на неустойката е 46 145.11 лв и след прихващане остатъкът е 6
669.49 лв, в който размер би бил основателен искът за дължима неустойка за
м.03.2022 г. Размерът на неустойката за м.04.2022 г. остава незаплатен и в тази
връзка се прави възражение за прихващане на претенцията на ищеца с
платеното от ответника в размер на 87 662.47 лв до размера на по-малката
сума.
-По отношение Фактура **********/17.05.2022 г. за сумата от
2 202.25 лв се твърди, че ответникът не е подавал заявка за осигуряване на
месечен капацитет за пренос с дата 20.07.2022 г.
Иска се отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна
искова молба, с която се оспорва становището на ответника.
Подчертава се, че според т.14.4 от договора страната, за която е
налице невъзможност за изпълнение на задълженията и по него поради
непреодолима сила, е длъжна в тридневен срок да уведоми писмено другата
страна за началото и очаквания край на действие на съответното
обстоятелство с характер на непреодолима сила, което е причина за
изпълнението на съответното договорно задължение, като при неуведомяване
се дължи обезщетение за вреди.
Отбелязва се също, че съобразно т.14.5 от договора
обстоятелството по т.14.4 с характер на непреодолима сила, посочено в
уведомлението по т.14.4, следва да бъде потвърдено в срок до 45 дни от БТПП
или друга институция, компетентна за това съобразно обстоятелството. В хода
на изпълнение на договора ответникът не се е позовал на клаузите от
договора, уреждащи наличие на непреодолима сила, нито е представил
доказателства, за да е налице недължимост на задължението за периода на
непреодолима сила, нито е представил уведомление от БТПП. Според т.14.7 от
договора не съставлява непреодолима сила промяна в пазара или общите
икономически условия, включително промени в пазарните цени на природния
газ и условията за доставка и пренос. Ищецът оспорва твърдението за наличие
на непреодолима сила, като заявява, че непреодолимата сила по смисъла на
чл.306 ТЗ и Раздел 14 от договора трябва да притежава белезите на
непредвидимост и непредотвратимост, извънреден характер и причинна
връзка между настъпването на събитието и неизпълнението на договорното
задължение. В конкретния случай твърдените от ответника обстоятелства на
повишаване на цените на природния газ и невъзможността да заплаща
заявеното количество природен газ не съставлява извънредно събитие.
В т.14.7 от договора страните са уговорили, че не
представляват непреодолима сила следните обстоятелства:
-неизпълнение или невъзможност на една от страните да
заплати дължима по договора сума;
7
-възможност Доставчика или Клиента да получат по-добри
икономически условия за доставка на природен газ от алтернативни трети
страни;
-промени в пазари или общите икономически условия,
включително промени в пазарните цени на природния газ и условията за
доставка и пренос. Твърденията на ответника за наличие на непреодолима
сила попадат в първа и трета хипотези на т.14.7 от договора, които изключват
наличието на непреодолима сила.
По отношение Писмо рег.№ 01-223-221-287/1 от 13.04.2022 г.
ищецът заявява следното:
-„БУЛГАРГАЗ“ ЕАД не е приело уведомлението на „ГАРД
ИНВЕСТ“ ООД за прекратяването на договора, считано от 25.01.2022 г. на
основание чл.306 ТЗ поради липсата на предпоставки за това. Предпоставките
за прекратяване на договора са изрично и изчерпателно уговорени между
страните в т.15 от договора, които за Клиента са:
-едностранно прекратяване с писмено тримесечно
предизвестие в случай, че е изпълнил всички свои задължения по договора;
-едностранно прекратяване с месечно предизвестие в случай,
че не е съгласен с новите условия.
Ищецът застъпва становището, че уредбата на стопанската
непоносимост по чл.307 ТЗ не допуска нито нейното автоматично действие,
нито възможността едностранна извънсъдебна промяна на правоотношението.
Тази промяна може да настъпи само в резултат на конститутивен иск за
напред. В случая искът би бил недопустим, тъй като се отнася за изтекъл
период.
По направеното от ответника възражение за нищожност на
клаузата по т. 7.5 от договора ищецът заявява следното: В т.7.5 от договора
страните са уговорили предварително размера на неустойката при
неизпълнение на договорно задължение. Невъзможността за плащане от
страна на Клиента не обосновава нищожност на клаузата за неустойка поради
противоречие с добрите нрави.
На 13.01.2022 г. ответникът е извършил плащане на сумата 87
662.47 лв по фактура **********/05.01.2022 г. и фактура
**********/05.01.2022 г. Съобразно т.12.12 от договора, когато в платежното
нареждане е посочено задължението, което се погасява, със сумата се
погасяват най-напред разноските, след това неустойката и най-накрая
главницата. Със сумата 87 662.47 лв „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД е погасило следните
задължения: вземане по фактура **********/05.01.2022 г. за главница в размер
на 2 239.61 лв и договорна неустойка в размер на 0.62 лв; с остатъка е
погасено задължение по фактура **********/05.01.2022 г. в размер на 49
727.36 лв – главница; с остатъка е погасено задължение по фактура
********** в размер на 35 681.07 лв главница и 13.81 лв отново главница.
Посочва се, че страните са уговорили начин за подаване на заявки, съответно
8
потвърждение на заявката чрез електронна платформа на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД
модул „Доставки“ на адрес delivery.bulgargaz.bg, а не чрез писмена фактура с
подпис, поради което и заявка за м.05.2022 г. не носи подпис на представител
на ответника.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено
следното:
Не се спори между страните по делото, че с Договор 223-
211/24.06.2021 г. са се споразумели за следното:
-„БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, в качеството си на обществен доставчик
на природен газ, доставя на Клиента „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД природен газ на
изходен пункт на газопреносната мрежа срещу задължението на Клиента да
приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора – т.2.1
от договора;
- Срокът на действие на договора е от 07.00 часа на 01.02.2022
г. до 07.00 часа на 01.01.2023 г. – т.3.1 от договора.
-Страните подписват Годишна програма /Приложение № 1 към
договора/ за договорените за доставка количества природен газ - за
количествата природен газ, които ще се доставят през годината общо, през
всяко едно от тримесечията, всеки месец, брой на дните през всеки месец, в
които Клиентът приема доставяния газ, пунктове за предаване - т.4.1 от
договора.
- За неприетото количество газ при равномерна доставка с
повече от 5% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка
Клиентът заплаща на Доставчика неустойка в размер на 10% на цената на това
количество газ, определена по действаща цена в месеца, в който е следвало да
бъде прието - т.7.5 от договора.
-Количеството природен газ, прието от Клиента, се отразява в
Месечни актове, които съдържат информация за договореното и реално
приетото количество природен газ, неприето количество газ, както за целия
месец, така и за всеки ден – т.10.14;
-Клиентът има право да оспори мотивирано данните от
Месечния акт - т.10.17 от договора.
- Клиентът за всеки месец от периода на действие на договора
заплаща стойността на доставения природен газ – т.12.1 – т.12.16 от договора.
-В Раздел XIV от договора страните са уговорили какво
означава непреодолима сила за нуждите на договора, като предвиждат, че
страната, за която е налице невъзможност за изпълнение на задълженията си
по него поради непреодолима сила, е длъжна в тридневен срок да уведоми
писмено другата страна за началото и очаквания край на действие на
съответното обстоятелство с характер на непреодолима сила, което е причина
9
за изпълнението на съответното договорно задължение, като при
неуведомяване се дължи обезщетение за вреди - т.14.4 от договора.
-Обстоятелството с характер на непреодолима сила следва да
бъде потвърдено в срок до 45 дни от БТПП или друга институция,
компетентна за това съобразно обстоятелството –т.14.5 от договора.
-Изрично страните са уговорили какво не съставлява
непреодолима сила:
1.неизпълнение или невъзможност на една от страните да
заплати дължима по договора сума;
2.възможност Доставчика или Клиента да получат по-добри
икономически условия за доставка на природен газ от алтернативни трети
страни;
3.промени в пазари или общите икономически условия,
включително промени в пазарните цени на природния газ и условията за
доставка и пренос - т.14.7 от договора.
-Страните са уговорили и предпоставките за прекратяване на
договора, които за Клиента са:
-едностранно прекратяване с писмено тримесечно
предизвестие в случай, че е изпълнил всички свои задължения по договора;
-едностранно прекратяване с месечно предизвестие в случай,
че не е съгласен с новите условия, предложени от Доставчика – т.15.2 и т.15.3
от договора.
Преди да разгледа предявените искове по същество, Съдът
счита, че първо следва да разгледа направените от ответника възражения с
отговора на исковата молба, които биха рефлектирали върху основателността
на предявените искове.
По възражението, че трикратното увеличение на цената на
природния газ се явява непреодолима сила за производството на „Гард
Инвест“ ООД по смисъла на чл.306 ТЗ и ответникът не е в състояние да
изпълнява сключения договор:
В тази връзка с Писмо вх.№ при ищеца 01-223-221-
287/25.01.2022 г. „Гард Инвест“ ООД е известило „ Булгаргаз“ ЕАД, че не е в
състояние да изпълнява задълженията си по договора и не може да получава и
потребява заявените количества природен газ.
Съобразно правилата на чл.306, ал.1, и 2 ТЗ длъжникът по
търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима
сила, като непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие
от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
Съдът счита, чe изтъĸнaтaтa oт oтвeтниĸa пpичинa зa
пpeĸpaтявaнe нa дoгoвopa нe пpeдcтaвлявa нeпpeoдoлимa cилa по смисъла на
чл.306, ал.1 и 2 ТЗ, тъй ĸaтo пoвишaвaнeтo нa пaзapнитe цeни нa природния
10
газ cлeд cĸлючвaнe нa пpoцecния дoгoвop имa зa пocлeдицa caмo cyбeĸтивни
зaтpyднeния зa oтвeтниĸa, нo нe и oбeĸтивнa пpeчĸa зa изпълнeниe нa
дължимaтa oт нeгo пapичнa пpecтaция. В същата насока е и постигнатото
между страните с договора съгласие относно предпоставките, при наличието
на които може да се обоснове настъпване на непреодолима сила – Раздел XIV
от договора. Изрично страните са приели, че не съставляват непреодолима
сила промени в пазара или общите икономически условия, включително
промени в пазарните цени на природния газ и условията за доставка и пренос.
Освен това неизпълнението на договора от страна на длъжника
се ограничава само в периода на действието на непреодолимата сила, като
кредиторът е този, който може да прекрати договора, ако счете, че няма
интерес от последващо изпълнение.
Предвид изложеното Съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл.306 ТЗ и поради това възражението е неоснователно.
По възражението за наличие на стопанска непоносимост:
Според нормата на чл.307 ТЗ Съдът може по искане на една от
страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са
настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били
длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на
справедливостта и добросъвестността.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че в случай
на предявен иск от кредитора за изпълнение на договора, ответникът може да
се брани не с предявяване на конститутивен иск по чл.307 ТЗ, а с възражение.
С оглед граматическото и логическо тълкуване на нормата на
чл.307 ТЗ Съдът счита, че упражняването на предвиденото в чл.307 ТЗ
субективно преобразуващо право може да бъде само чрез конститутивен
иск (първоначален или насрещен) по време на действието на договора, а не
ответникът да упражни правото си чрез възражение във висящ процес по
предявен от кредитора иск за реално изпълнение на договора или последиците
от неговото неизпълнение и то след прекратяването на договора.
В тази връзка Съдът счита, че доколкото ответникът упражнява
правото си по чл.307 ТЗ не по съответния ред – чрез предявяване на
конститутивен иск през време на действието на договора, възражението се
явява неоснователно.
По възражението за нищожност на т.7.5 от договора,
предвиждаща заплащането на неустойка от страна на Клиента поради
противоречие с добрите нрави:
Съобразно уговорката в т.7.5 от договора за разликата между
дневно договорено количество газ и приетото от Клиента по-малко количество
газ при неравномерни доставки, която разлика надвишава 5% от ДКК през
всеки един ден на съответния месец на доставката, Клиентът заплаща
неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ.
11
Това означава, че е уговорено заплащането на неустойка при
неизпълнение на задължението на купувача да получи в пълен обем заявените
и одобрени количества от продавача и поради това ще бъде санкциониран с
10% от цената на доставеното, но неприето количество газ.
Неоснователно е възражението на ответника, че уговорената в т. 7.5 от
договора неустоечна клауза нарушава добрите нрави и принципа за
справедливост. Тази неустойка е компенсаторна и обезпечава вредите от
неизпълнение на задължението за получаване и заплащане на предварително
заявено и доставено конкретно уговорено количество природен газ.
Уговорената неустойка е санкция за неизпълнението на задължение от
ответника да получи и заплати предварително заявено количество природен
газ.
Към момента на сключване на договора може да се извърши ясна преценка за
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди - 10 % от цената на предварително заявен и доставен
природен газ, който не е получен по вина на
купувача съобразно уговорените в договора условия и ред.
Именно в това се изразява спецификата на
договорите за продажба на природен газ, тъй като общественият доставчик
предварително е закупил конкретни количества природен газ, които
количества доставя и продава на всеки отделен свой клиент съобразно техните
предварителни заявки.
Предвид изложеното Съдът счита това възражение за
неоснователно.
От заключението на ССЕ с в.л. С., което Съдът възприема като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че:
1.При извършена проверка в счетоводствата на „Булгаргаз“
ЕАД и „Гард Инвест“ ЕООД се констатира, че са осчетоводени следните
документи:
За задължения за неприети количества по т.7.4. и т.7.5. по
Договор 223 - 221/24.06.2021 г.:
-УДП №**********/07.04.2022 г. в размер на 46 145,11 лв;
-УДП №**********/09.05.2022 г. в размер на 50 586,72 лв;
Дължимата стойност по УДП №**********/07.04.2022 г. е
частично намалена със сумата в размер на 26 433,68 лв с издаденото КИ
№**********/09.05.2022 г.
За осигурен достъп до месечен капацитетен продукт за м.май
2022 г. е издадена фактура №**********/17.05.2022 г. в размер на 2 202,25 лв.
Неплатените главници по описаните по - горе документи, са
както следва:
-УДП №**********/07.04.2022 г. в размер на 19 711,43 лв;
-УДП №**********/09.05.2022 г. в размер на 50 586,72 лв;
12
Ф-ра №**********/17.05.2022 г. в размер на 2 202,25 лв;
Общо 72 500,40 лв.
2. Изчислената законна лихва върху главниците в общ размер
на 72 500,40 лв по процесните фактури/УДП от датата, следваща датата на
падежа до датата на завеждане на исковата молба в съда, е в размер на 11
328,08 лв общо:
По УДП №**********/07.04.2022 г. на стойност 19 711.43 лв с
падеж 12.04.2022 г. за периода 13.04.2022 г. – 26.09.2023 г. размерът на
законната лихва е 3203.98 лв;
По УДП №**********/09.05.2022 г. на стойност 50 586.72 лв с
падеж 12.05.2022 г. за периода 13.05.2022 г. – 26.09.2023 г. размерът на
законната лихва е 7801 лв;
По Фактура **********/17.05.2022 г. на стойност 2 202.25 лв с
падеж 08.06.2022 г. за периода 09.06.2022 г. – 26.09.2023 г. размерът на
законната лихва е 323.10 лв. Т.е., при главница от 72 500.40 лв размерът на
законната лихва е 11 328.08 лв към 26.09.2023 г.
3. При проследяване движението по счетоводните сметки, по
които са отчитани разчетите между страните по договора, се установява, че е
отразено прихващане на сумата в размер на 26 433,68 лв с издадено Кредитно
известие №**********/09.05.2022 г. с част от стойността на УДП
№**********/07.04.2022 г. и остава непогасено задължение в размер на 19
711,43 лв.
Датата на последното плащане от страна на „Гард Инвест“
ЕООД към „Булгаргаз“ ЕАД е 13.01.2022 г.
4. Издадените фактури и уведомления за допълнително
плащане на неприето количество са на основание Договор №223 - 221 за
доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по
свободно договорена цена от 24.06.2021 г., сключен между „Булгаргаз“ ЕАД и
„Гард Инвест“ ЕООД.
5. При извършена проверка на Дневниците за покупки на „Гард
Инвест“ ЕООД се констатира, че Фактура №**********/17.05.2022 г. е
отразена в Дневника за покупки на дружеството за данъчен период м. май
2022 г. с данъчна основа 1 835,21 лв и е ползван данъчен кредит в размер на
367,04 лв.
Уведомленията за допълнително плащане на неприето
количество не са данъчни документи и по тази причина не са включени в
Дневниците за покупки на ответника. Същите са осчетоводени като
задължения към доставчик „Булгаргаз“ ЕАД.
6. При извършена проверка на дневниците за продажби на
„Булгаргаз“ ЕАД за периода от месец януари 2022 г. до месец Май 2022 г. се
констатира, че Фактура №**********/17.05.2022 г. е отразена в Дневника за
продажбите за данъчен период м. май 2022 г.
13
7. В Платежно нареждане от 13.01.2022 г. за сумата в размер на
87 662,47 лв, преведена от „Гард Инвест“ ЕООД в полза на „Булгаргаз“ ЕАД,
като основание за плащане е посочено Фактури №0088 и 0089 от 05.01.2022 г.
В счетоводството на „Гард Иневст“ ЕООД е отразено
погасяване на задължения по фактури:
№**********/05.01.2022 г. в размер на 2 239,61 лв;
№**********/05.01.2022 г. в размер на 85 422,86 лв;
Общо в размер на 87 662,47 лв.
В счетоводството на „Булгаргаз“ ЕАД с постъпилата сума в
размер на 87 662,47 лв е отразено плащане по следните фактури:
№ **********/05.01.2022 г. - 2 239,61 лв;
№ **********/05.01.2022 г. - 49 727,36 лв – частично
№ **********/03.02.2022 г. - 35 694,88 лв – частично
ИДН №63419/31.01.2022 г. -0,62 лв - неустойка за забава
Общо в размер на 87 662,47 лв.
8. При положение, че в „Гард Инвест“ ЕООД не е потребяван
природен газ през периода 01.01.2022 г. - 30.04.2022 г., преведените от него
средства в размер на 87 662,67 лв. погасяват частично в размер на 28 305,94 лв
дължимата неустойка по УДП №20194/07.04.20222 г.
В този случай остават задължения в общ размер на 69 980,98 лв
по следните документи:
УДП №20194/07.04.2022 г. - 17 192,01 лв;
УДП №20340/09.05.2022 г. - 50 586,72 лв;
Ф-ра №**********/17.05.2022 г.- 2 202,25 лв
Общо: 69 980,98 лв.
Изводът за непогасените задължения за неустойки в общ
размер на 69 980,98 лв е направен, след като в.л. С. е взела предвид
предплатените авансово суми от 2021 г. в размер на 36 342,66 лв и
извършеното плащане от 13.01.2022 г. в размер на 87 662,67 лв, с които са
погасени задължения по фактури и УДП, както следва:
Начално салдо към 01.01.2022 г. е -36342.66 лв – авансово
заплатена сума;
За периода 05.01.2022 г. – 17.05.2022 г. общо платеното е в
размер на 193 986.31 лв, остатъкът след плащането е 69 980.98 лв.
В счетоводството на „Булгаргаз“ ЕАД началното салдо към
01.01.2022 г. е авансово платена сума в размер на 35 695,50 лв. Разликата от
647,16 лв с началното салдо в „Гард Инвест“ ЕООД в размер на 36 342,66 лв се
дължи на осчетоводени и прихванати суми по Известия за начислена
договорна неустойка (ИДН), които не са отразени в счетоводството на „Гард
Инвест“ ЕООД. През 2022 г. в счетоводството на ищеца също са начислени и
14
прихванати суми по ИДН в размер на 1 872,06 лв.
При посочените доказателства Съдът намира следното:
В счетоводството на ищеца е отразено задължение на
ответника в размер на 72 500.40 лв на основание издадени по т.7.5 от договора
УДП №**********/07.04.2022 г. в размер на 19 711,43 лв и УДП
№**********/09.05.2022 г. в размер на 50 586,72 лв за доставено, но неприето
количество газ и Ф-ра №**********/17.05.2022 г. в размер на 2 202,25 лв за
заявена доставка на газ. Върху главницата от 72 500.40 лв дължимата
неустойка за неплащане в срок е в размера на законната лихва от 11 328.08 лв,
формирана по следния начин:
За УДП №**********/07.04.2022 г. на стойност 19 711.43 лв с
падеж 12.04.2022 г. за периода 13.04.2022 г. – 26.09.2023 г. размерът на
законната лихва е 3203.98 лв;
За УДП №**********/09.05.2022 г. на стойност 50 586.72 лв с
падеж 12.05.2022 г. за периода 13.05.2022 г. – 26.09.2023 г. размерът на
законната лихва е 7801 лв;
За Фактура **********/17.05.2022 г. на стойност 2 202.25 лв с
падеж 08.06.2022 г. за периода 09.06.2022 г. – 26.09.2023 г. размерът на
законната лихва е 323.10 лв. Т.е., при главница от 72 500.40 лв размерът на
законната лихва е 11 328.08 лв към 26.09.2023 г.
При тези задължения ответникът прави възражение за
прихващане със сумата от 87 662.47 лв, която е заплатил за количество
природен газ, което не е потребил.
От заключението на ССЕ с в.л. С. се установява, че за периода
01.01.2022 г. – 30.04.2022 г. ответникът е заплатил сумата 87 662.67 лв на
основание фактури 88,89/05.01.2022 г. С постъпилата сума са погасени
задължения на „Гард Инвест“ ООД, както следва:
-фактура **********/05.01.2022 г. на стойност 2 240.23 лв;
-фактура **********/05.01.2022 г. на стойност 49 727.36 лв;
-фактура **********/03.02.2022 г. на стойност 35 694.88 лв.
В случая ищецът е приложил хипотезата на т.12.12 от договора
– когато в платежното нареждане се посочва задължението, което се погасява,
с получения превод най-напред се погасяват разноските, след това
неустойките и най-накрая главницата. Ищецът е съобразил основанието, на
което се извършва плащането и е погасил задълженията по фактури 88 и 89 от
05.01.2022 г. и задължението по фактура **********/03.02.2022 г. Предвид
изложеното неоснователно е възражението за прихващане, направено от
ответника, претендираните в настоящото производство вземания да се погасят
с платеното по фактура 88 и 89 от 05.01.2022 г. в размер на 87 662.47 лв.
С оглед изложеното и направените правни изводи Съдът
15
намира исковете за основателни и следва да се уважат в заявените размери,
като се осъди ответникът да заплати сумата 72 500.40 лв, представляваща
неизплатена стойност на осигурен достъп до месечен капацитетен продукт за
м.05.2022 г., както и задължения за неприети, но доставени количества газ по
т.7.5 от Договор 223-221/24.06.2021 г., ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане и сумата 11 180.28
лв, представляваща неустойка върху сумата 72 500.40 лв към момента на
подаването на исковата молба 26.09.2023 г.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 3797.23 лв.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
Осъжда „ГАРД ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 11553789, гр.Раковски да
заплати на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, ЕИК *********, София, ул.“Петър Парчевич“
47:
-сумата 72 500.40 лв /седемдесет и две хиляди и петстотин лева
и 40 ст/, представляваща неизплатена стойност на осигурен достъп до месечен
капацитетен продукт за м.05.2022 г. по фактура **********/17.05.2022 г.,
както и задължения за неприети, но доставени количества газ по т.7.5 от
Договор 223-221/24.06.2021 г. по УДП **********/07.04.2022 г. и УДП
**********/12.05.2022 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на
исковата молба 26.09.2023 г. до окончателното изплащане
-сумата 11 180.28 лв /единадесет хиляди сто и осемдесет лева и
28 ст/, представляваща неустойка за несвоевременното заплащане на
доставеното количество газ върху сумата 72 500.40 лв за периода м.03.2022 г. -
26.09.2023 г.;
-сумата 3797.23 лв разноските по делото
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16