РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Велики Преслав, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Полина Д. Стефанова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20253610200045 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Д. В. Н. с
ЕГН **********, с адрес гр.***, обл.***, ул.“***“№* срещу Наказателно постановление №24-
0323-000782/21.10.2024 г., издадено от Началник Група в ОД МВР гр.Шумен РУ-В.Преслав.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление като
издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване
на нарушението.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, се явява лично в с.з, поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище по
съществото на спора и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 10.09.2024 г. в 16.25
часа, служителите на РУ-В.Преслав, М. Х. и Ж. Т. при изпълнение на служебните си задължения по
безопасност на движението в гр.В.Преслав установили паркиран в зоната на кръстовището на
ул.“Борис Спиров“ с ул.“Симеон Велики“ лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег.№***, собственост
на жалбоподателя, управляван и паркиран от него. Автомобилът бил паркиран в нарушение на
чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, поради което св.Х. съставила на осн.чл.186, ал.3 вр. с ал.1 от ЗДвП Фиш
1
серия GT с №3253797 от 10.09.2024 г., с който на жалбоподателя за посоченото нарушение се
налага „глоба“ в размер на 50.00 лв. Жалбоподателят е оспорил фиша чрез възражение, депозирано
в срок поради което и на осн.чл.39, ал.3 от ЗАНН за установеното нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от
ЗДвП, мл.автоконтрольор П. Г. П. – полицейски служител въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното производство в присъствието на Й. З. Д.-свидетел при съставяне на
акта и на жалбоподателя съставил АУАН серия GА №1329811/13.09.2024 г. Въз основа на
съставеният акт и след отхвърляне на представените писмени възражения на жалбоподателя било
издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършено административно
нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4, т.8 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитания по
делото свидетел, писмените доказателства, снимка.
Показанията на разпитаните като свидетеля полицейски служител, един от осъществилите
процесната проверка и очевидци на нарушението, са логични и безпротиворечиви и кореспондират
с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра. Свидетелските показания от
своя страна са в унисон с приобщените по делото писмени доказателства- докладни записки,
снимка и др.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП, което не се
оспорва от нарушителя.
Извън позоваването на презумптивната доказателствена сила на АУАН, в производството
пред районния съд, АНО е доказал факта на управлението на МПС от соченото за нарушител лице
с докладни записки, снимка и свидетелските показания на полицейския служител от РУ-В.Преслав,
установил нарушението. За съда съществува задължението, разглеждайки делото като инстанция по
същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Както се каза, в
разглеждания случай констатациите в АУАН са оспорени още в момента след неговото издаване от
соченото за нарушител лице, което е навело възражения, че автомобила е паркиран правилно, като
според него в зоната на кръстовището имало обособени три парко-места, освен това улицата била
еднопосочна, поради което паркирането не създавало затруднения на другите водачи, участващи в
движението.
2
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на
санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата
си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, включително и на процедурата по връчване на издадения на
жалбоподателя Фиш съгласно чл.186, ал.3 от ЗДвП, Фишът е издаден за неправилно паркирано
моторно превозно средство, на собственика на моторното превозно средство, връчен е чрез
уведомление, в което са посочени мястото и времето на нарушението, моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. След като жалбоподателят е оспорил фиша му
е съставен АУАН.
Полицейските служители, сред които св.Х., лично са възприели извършването на
нарушението от непосредствена близост, като са категорични, че автомобилът е бил паркиран в
зоната на кръстовището, в самото кръстовище. Освен това показанията на свидетелката освен
незаинтересовани и непротиворечиви, кореспондират и се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал.
Не е налице разстояние от кръстовището, автомобила е паркиран в самото кръстовище
образувано между ул.“Борис Спиров“ и ул.“Симеон Велики“ в гр.В.Преслав непосредствено след
знак Д20“Платен паркинг“.
Разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП забранява престоят и паркирането на
кръстовище и на по-малко от пет метра от тях. Понятието кръстовище е дефинирано в § 6, т. 8 от §
6, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според която това е място, където два или повече
пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. По смисъла на § 6, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП в понятието "път" се включват и улиците, т. е. пътните платна
и тротоарите към тях. Предвид показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат
кредитирани, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят
действително е паркирал автомобила си на участък пътното платно, намиращ се на по-малко от пет
метра от процесното кръстовище, в самото кръстовище. С това същият е нарушил разпоредбата на
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление.
Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно. Разпоредбата на чл. 183,
ал. 4, т. 8 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който неправилно
паркира в зоната на кръстовище, какъвто е и процесният случай. Административно-наказващият
орган е наложил "глоба" в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че
законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-
наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил
посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Останалите сочени от жалбоподателя обстоятелства в жалбата, в многобройните му
писмени изявление до съда и в с.з са ирелевантни за делото.
3
Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не
са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност
от обичайните нарушения от този вид. Видно от справката за нарушител, поради множеството
наложено на жалбоподателя нарушение на ЗДвП, личната му обществена опасност е висока. В
решенията си ШАС изрично посочва, че приложението на този институт се предпоставя от наличие
на редица обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на
поведението му, съпоставено с останалите деяния от този вид. В настоящия случай не е установено
наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното
неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
Мотивите на наказващия орган за неприлагане на цитираната разпоредба, макар и общи, изразяват
в достатъчна степен становището му, че случаят не се явява маловажен. При това положение не би
могло да се счете, че процесуалните права на санкционираното лице са били реално нарушени.
Още повече съдебната практика трайно приема, че неизлагането на конкретни мотиви в подобна
насока не обуславя отмяната на наказателното постановление.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер
на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се
присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №24-0323-000782/21.10.2024 г.,
издадено от Началник Група в ОД МВР гр.Шумен РУ-В.Преслав, с което на Д. В. Н. с ЕГН
**********, с адрес гр.***, обл.***, ул.“***“№* за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и на
основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50.00 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Д. В. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.***, обл.***, ул.“***“№* да заплати на
Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Сан
Стефано“№2 направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
4
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5