Решение по дело №643/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 426
Дата: 23 юни 2023 г.
Съдия: Калинка Костадинова Иванова
Дело: 20231210200643
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Благоевград, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калинка К. И.
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Калинка К. И. Административно наказателно
дело № 20231210200643 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба от „Карат 119“ ЕООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя
В. В. С., със седалище и адрес на управление: село К., общ. С., ул. П. Д. №* и съдебен адрес:
гр. София, ул. Н. Х. №**, ет.**, офис **, срещу НП № 695806-F694039/16.03.2023 г.,
издадено от Директор офис Благоевград при ТД на НАП гр. София, с което на основание чл.
355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване на дружеството е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 500.00 лева. Искането е за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения на правото на защита и поради маловажност на деянието. В съдебното
производство жалбоподателят не изпраща представител, административнонаказващият
орган се представлява от юрисконсулт, която оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, чиито анализ дава основание на съда
да приеме за установени следните съществени за спора факти:
През месец декември 2022г. контролен орган от НАП, ТД гр. София, офис Благоевград –
инспектор по приходите С. Р. извършила проверка за спазване на правилата относно
деклариране на данъчни задължения и данни за осигурените лица и установила, че
дружество „Карат 119“ ЕООД е работодател и осигурител, и съгласно правилата на чл.4,
ал.1, т.1, б „а“ от Наредба № Н-13 от 27.12.2019 г. за съдържанието, сроковете и реда за
подаване ни съхранение на данни от работодатели, осигурители за осигурените от тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица е длъжно да подаде в Териториална дирекция
на Националната агенция за приходите София, офис Благоевград данни за осигурените лица
1
до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Данните е подават с
декларация обр. 1 и такава декларация с данните за месец март 2022г. е следвало да бъде
подадена до 26 април 2022г., тъй като 25 април е бил почивен ден, но срокът е пропуснат и
декларацията е подадена по електронен път на 30.09.2022г., приета с протокол вх. №
0100223300272. За установеното нарушение на 30.01.2023 г. е съставен акт за установяване
на административно нарушение № F694039 от инспектор С. Р., в присъствието на
инспектори М. Б. и К. Ч.. Представител на дружеството е бил поканен да присъства при
съставяне на акта, но не се е явил и екземпляр от акта е връчен срещу подпис на управителя
В. С. на 06.02.2023г. Въз основа на съставения акт Директора на офис Благоевград, при ТД
на НАП София като надлежно упълномощено лице със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния Директор на НАП издал атакуваното наказателно постановление № 695806-
F694039/16.03.2023г., с което на дружеството за административно нарушение по чл.4, ал.1,
т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.202019г. за съдържанието, сроковете и реда за подаване
и съхранение на данни от работодатели, осигурители за осигурените от тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица и чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на основание чл.355, ал.1 от Кодекс за
социалното осигуряване е наложил имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на контролните
органи, които са извършили проверката и са участвали в административнонаказателното
производство.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна, заради следното:
На първо място съдът посочва, че намира неоснователни направените възражения за
допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения,
като преценява, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на правото
на защита – НП е издадено в съответствие с установената за това процедура и от
компетентен орган. Както в акта, така и в наказателното постановление е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало с извършване на проверка и въз
основа на нея съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и
в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно Търговския закон, и са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
отнсоно съдържанието на акта и наказателното постановление. Поради това съдът
преценява, че няма формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй
като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване
на правото на защита.
По същество съдът посочва, че по смисъла на чл. 5 от Кодекс за социалното осигуряване
дружество „Карат 119“ ЕООД има качеството на работодател и осигурител и в това
качество има задължение да внася осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ за
наетите работници, както и да подава до НАП данни за осигурените лица. Данните за
осигурените лица за месец септември 2022г. е следвало да бъдат подадени в ТД на НАП-
2
София, офис Благоевград с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ в
установения с разпоредбите на чл.4 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба Н-13 от 17.12.2019 година срок.
Срокът за подаване на декларация образец № 1 за всеки календарен месец е не по-късно от
25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните или в конкретния
случай, срокът за подаване на тази декларация за месец март 2022 година изтича на 26 април
2022 година, но такава декларация не е подадена в този срок, а със закъснение на
30.09.2022г. Това бездействие на дружеството е нарушение на задължението му по чл. 4,
ал.1, т.1, б „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за
социалното осигуряване, поради което правилно на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за
социалното осигуряване наказващият орган е наложил на дружеството административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лева. Санкционната норма предвижда
налагане на санкция на този, който наруши разпоредбите на разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и
чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не
подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от
самоосигуряващо се лице, като предвидените наказания са глоба от 50 до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв. Наложеното на дружеството
наказание от 500 лв. имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер и е
определено правилно, като са преценени настъпилите от деянието общественоопасни
последици. Съдът счита, че към процесното деяние е неприложима разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН относно маловажността на административните нарушения, като посочва, че деянието
не се отличава с изключителна липса на вредни последици или с изключителност на
обстоятелствата, довели до настъпването му, които да дадат основание да се счете, че
случаят е маловажен и не следва да бъде наказван.
След като прецени, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено,
съдът счита, че следва да бъде уважено искането на наказващия орган за присъждане на
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 63д ал. 1 във
връзка с ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и
правна сложност, съдът намира, че за производството пред Районен съд - Благоевград на ТД
на НАП – София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лева.
Предвид изложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
3

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 695806-F694039/16.03.2023, издадено от
Директор офис Благоевград при ТД на НАП гр. София, с което на „Карат 119“ ЕООД, с ЕИК
*******, представлявано от управителя В. В. С., със седалище и адрес на управление: село
К., общ. С., ул. П. Д. №* и съдебен адрес: гр. София, ул. Н. Х. №**, ет.**, офис ** на
основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.
ОСЪЖДА „Карат 119“ ЕООД да заплати на ТД на НАП София съдебни разноски в размер
на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-Благоевград в 14
- дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4