№ 22
гр. Айтос , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО К. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО К. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20212110200143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. Ч., ЕГН **********, против Наказателно
постановление (НП) № 20-0237-000303/17.02.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Бургас,
РУ Айтос, с което на жалбоподателя: 1/ на осн. чл. 185 ЗДвП е била наложена глоба от 20
лв.; 2/ на осн. чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП е била наложена глоба от 50 лв.; 3/ на осн. чл. 183, ал.
1, т.1, пр.1,2 ЗДвП е била наложена глоба от 10 лв. за нарушения съответно по: 1/ чл. 139, ал.
2, т. 3 ЗДвП; 2/ чл. 133, ал. 2 ЗДвП; 3/ чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, като са били отнети общо 6
контролни точки. Сочи, че изложеното в НП не съответства на действително случилото се,
както и че МПС-то разполагало с допълнително поставена седалка за дете. Моли съдът да
отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган (АНО), редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.
Установява се, че на 29.12.20г., около 16:36ч. в гр. А., ул. „***“ като водач на л.а.
„***“, с рег. № ***, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“ жалбоподателят С. К. Ч.
управлява посочения по-горе л.а. – нейна собственост, като МПС-то няма пожарогасител,
превозва дете под 12г. на предната седалка като няма поставена допълнителна специална
седалка за детето, както и че лицето не представя СУМПС и контролен талон. Посочената
фактическа обстановка съдът възприема въз основа на отразеното в АУАН, както и от
събраните по делото доказателства – показанията на св. по акта Н.К. и И.И. (полицейски
служители на РУ на МВР – Айтос), които съдът изцяло кредитира и които я установяват по
несъмнен начин в посочения смисъл. Макар в АУАН жалбоподателя да е посочил, че има
1
възражения и ще ги представи в писмен вид, такива доказателства по делото не бяха
представени.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което по идентичен начин са
отразени установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на
автомобила, както и извършените нарушения по ЗДвП, включително правното им
основание. В атакуваното НП се сочи същата правна квалификация на констатираните
нарушения..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима. Съдът с оглед събраните по делото
доказателства намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Административнонаказателното производство е било образувано в срока по чл. 34
ЗАНН, а НП е било издадено в шестмесечния срок, като същото съдържа реквизитите по чл.
57 ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазен чл. 42 ЗАНН. Вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, понеже при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят не сочи
никакви конкретни факти, които според него да опорочават административнонаказателното
производство или да очертават различна фактическа обстановка от възприетата от АНО и от
съда. Същият не ангажира и доказателства.
По същество на спора съдът намира факта на извършените нарушения и авторството
им за безспорно доказани - с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл. Разпоредбата
на чл. 189, ал.2 ЗДвП предписва, че редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Презумпцията е оборима, а тежестта да
опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В случая, както се
посочи, подобни доказателства не бяха представени.
Настоящият състав възприема наложените на нарушителя наказания "глоба" в
определените в НП размери за всяко от нарушенията за справедливи и обосновани.
Наказанията са с фиксиран размер и не могат да бъдат изменени от съда. Същите са
адекватни на тежестта на извършеното, съответстват на степента на обществена опасност на
деянието и са достатъчни за постигане на целите на административните наказания по чл. 12
ЗАНН.
Относно нарушението по т.1:
2
Съгласно чл. 139, ал.2, т.3 ЗДвП движещите се по пътя три- и четириколесни
моторни превозни средства се оборудват и с пожарогасител. В случая е установено, че
управлявания от жалбоподателката л.а. не е бил снабден с пожарогасител, като по делото от
страна на лицето липсват твърдения и доказателства, че такъв е бил наличен. Доколкото от
АНО се твърди отрицателния факт, че л.а. не е бил снабден с пожарогасител, в тежест на
санкционираното лице е да докаже, че е разполагал с такъв /в т.см. Решение № 1872 от
10.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2572/2017 г./. Понеже лицето е извършило
вмененото му нарушение по чл. 139, ал.2, т.3 ЗДвП, то правилно е било наложено
наказанието съгласно чл. 185 ЗДвП.
Относно нарушението по т.2:
В случая от водача на л.а. е било извършено нарушение на чл. 133, ал. 2 ЗДвП, тъй
като е управлявал МПС, превозвайки дете под 12 г. на предната седалка на автомобила без
поставена допълнителна специална седалка за това. Установи се, че това всъщност е бил
поводът за извършената проверка от контролните органи. Допълнителната специална
седалка за обезопасяване на превозването на дете представлява система за обезопасяване на
деца съгласно § 6, т. 48 от ДР на ЗДвП във вр. с чл. 137б, ал. 1 ЗДвП, намиращ се в раздел
XXV на закона. В чл. 137б, ал. 1 ЗДвП законодателят е квалифицирал пет групи системи за
обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, но
самата разпоредба не съдържа конкретно задължение. Задължението за правомерно
поведение - да се превозва дете до 12 г. на предната седалка само при наличие на специална
допълнителна седалка, съответстваща на изискванията на чл. 137б, ал. 1 ЗДвП, е разписано в
чл. 133, ал. 2 ЗДвП, поради което АНО правилно е индивидуализирал нарушената
разпоредба. Правилото за поведение, което в случая е било нарушено, не е регламентирано
в раздел XXV на ЗДвП, но нарушаването му води до нарушение на изискванията за
превозване на деца, които са детайлно регламентирани именно в този раздел. Ето защо
съдът намира, че законосъобразно е била определена и санкционната норма - чл. 183, ал. 4,
т. 10 ЗДвП, съобразно която се наказва с глоба 50 лв. водач, който превозва деца в
нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV/в т.см. Решение № 23 от 12.02.2021
г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 228/2020 г./.
Относно нарушението по т.3:
Нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава водача на МПС да носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон
към него, а разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда наказание "глоба" в размер
на 10 лева за неизпълнение. Безспорно се установи, че в процесния случай жалбоподателя -
като водач на МПС, не е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото
не е представил на контролните органи при извършената проверка СУМПС и контролен
талон към него.
3
Относно визираните в НП контролни точки за отнемане:
Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. сочи, че контролни точки
се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а в ал. 2 се посочва, че
при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното
постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.
Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на АНО по
отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и
наложеното с него наказание. Отнемането на контролни точки е предвидедно единствено
като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като
административно наказание или принудителна административна мярка.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0237-000303/17.02.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с което на С. К. Ч., ЕГН **********: 1/ на осн.
чл. 185 ЗДвП е била наложена глоба в размер от 20 лв.; 2/ на осн. чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП е
била наложена глоба в размер от 50 лв.; 3/ на осн. чл. 183, ал. 1, т.1, пр.1,2 ЗДвП е била
наложена глоба в размер от 10 лв. за нарушения съответно по: 1/ чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП; 2/
чл. 133, ал. 2 ЗДвП; 3/ чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, като са били отнети общо 6 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4