Р Е Ш Е Н И Е
Номер № 1052 10.05.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х
граждански състав
На десети април Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-
Вълкова
Секретар:
Станка А.
като разгледа докладваното гр.д. № 6261 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба на П.А.Н. против Д.Н.Т. и Н.Н.Т., действащ
със съгласието на своята майка и законен представител Д. А. Ч., с която е предявено
искане за разпределяне между страните ползването на дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 67800.4.70 по кадастралната карта
на гр. С., с площ от 594 кв.м., който е идентичен с УПИ VI-5100
по плана на м. „Б.“, гр. С., както и да бъдат присъдени на ищцата направените
разноски по делото. В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на
процесния имот, като ищцата притежава ½ от него, а ответниците са
собственици на останалата ½ част от имота. Твърди се също така, че
ищцата е искала доброволно разпределяне на ползването, но ответниците не са
били съгласни. Ищцата заявява, че отношенията между нея и ответниците са влошени
по тяхна вина, като те не могат да постигнат съгласие относно начина на
ползване на свободната част от дворното място, поради което се моли съдът да
разпредели неговото ползване. Представени се писмени доказателства. В съдебно
заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, който поддържа
молбата и моли съдът да разпредели ползването съгласно предложения от вещото
лице трети вариант.
Ответникът Н.Н.Т. е подал отговор на
исковата молба, в който не оспорва наличието на съсобственост между страните
върху процесното дворно място при посочените от ищцата квоти, както и искането
за разпределяне ползването на дворното място. Не оспорва, че страните са във
влошени отношения, но счита, че причина за това е поведението на ищцата. Представени
са писмени доказателства. В съдебно заседание се явява процесуален представител
на ответника, който поддържа отговора и моли ползването на дворното място да
бъде разпределено по предложения от вещото лице първи вариант.
Ответникът Д.Н.Т. не е представил
отговор и не е изразил становище по искането.
Така предявената молба е с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
След преценка на представените по
делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40, т. ІІ, рег. №
3512, дело № 209/2007 г. от 24.04.2007 г. на нотариус Ц. А., рег. № 458, А. Т.
Ч. е дарил на дъщеря си П.А.Н. (ищцата по делото) ½ ид.ч. от дворно
място с площ от 590 кв.м., съставляващо УПИ VI-5100
по плана на м. „Б.“, гр. С.. В същия нотариален акт е обективиран и договор за
дарение, с който А. Т. Ч. и М. Д.Ч. са дарили на дъщеря си П.А.Н. масивна вилна
сграда А, построена в гореописаното дворно място, с разгърната застроена площ
от 209 кв.м.
Представен
е и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, т. ІІ, рег. № 3511, дело №
208/2007 г. от 24.04.2007 г. на нотариус Цвета А., рег. № 458, с който А. Т. Ч.
е дарил на внуците си Д.Н.Т. и Н.Н.Т.
(ответниците по делото) останалата ½ ид.ч. от дворно място с площ от 590
кв.м., съставляващо УПИ VI-5100 по плана на
м. „Б.“, гр. С., а А. Т. Ч. и М. Д. Ч. са им дарили масивна вилна сграда Б,
построена в същото дворно място, с разгърната застроена площ от 209 кв.м.
Видно от представената скица на
поземлен имот, гореописаният УПИ VI-5100 по плана на
м. „Б.“, гр. С., е идентичен с поземлен имот с идентификатор 67800.4.70 по
кадастралната карта на гр. С., като същият е с площ от 594 кв.м.
С оглед на горното съдът намира за
установено, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, а
ответниците притежават общо останалата ½ ид.ч. от него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС, ако не може да се образува мнозинство
относно управлението и ползването на общата вещ, въпросът се решава от районния
съд по искане на който и да е от съсобствениците.
В
случая между страните не се спори, че те не могат да постигнат съгласие относно
ползването на общия поземлен имот. Ето защо съдът счита, че са налице
основанията за съдебно произнасяне по въпроса кой от съсобствениците коя част
от дворното място да ползва, във връзка с което съдът намира следното:
Между
страните по делото не се спори, че в процесния имот са построени две масивни
жилищни сгради, описани в нотариалните им актове като сграда А и сграда Б, като
ползването им съответства на правата на собственост върху тях, а именно ищцата
притежава и ползва сграда А, а ответниците притежават и ползват сграда Б.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след
извършен оглед на имота и заснемане на място, е установило, че страните вече са
разпределили реалното ползване и са го обозначили с трайни бетонови бордюри и
зидове, като ищцата реално ползва 287 кв.м., а ответниците ползват 307 кв.м. от
дворното място, което е с обща площ от 594 кв.м., т.е ищцата ползва с 10 кв.м.
по-малко от площта, която притежава, а ответниците ползват общо с 10 кв.м.
повече от притежаваното от тях. Вещото лице също така е установило, че
жилищните сгради в имота имат множество входове; че и двете страни имат
изградени кътове за барбекю; че ответниците са изградили два навеса – над входната
врата и над къта за барбекю; че и двете страни са изградили трайни подобрения
на вертикалната планировка – бетонови пътеки и площадки, като в частта на
ответниците те са облицовани с камък и положени каменни плочници. Вещото лице е
предложило три варианта за разпределяне на реалното ползване на дворното място.
Първият вариант е идентичен със съществуващото в момента разпределение на ползването,
като той е неравностоен, тъй като при него ищцата ще ползва по-малка от
притежаваната от нея част от имота, но е обвързан с трайните обекти от
вертикалната планировка – бетонови зидове и подпорни стени. При втория вариант
вещото лице е предложило разликата от 10 кв.м. да се компенсира в лицевата част
на дворното място, като за целта сега съществуващата граница на реално ползване
следва да се премести с 1,13 м. в посока реалното ползване на ответниците. При
предложения от вещото лице трети вариант също се определят равни площи за
реално ползване на страните – по 297 кв.м., като корекцията е извършена по сега
обособената гранична линия на реалното ползване, намираща се в задната част на
двора, която следва да се измести с 1,62 м. към частта на ответниците, но само
в частта на зелените площи, тъй като ако границата се измести по цялата
гранична линия в задната част, ще се затвори достъпа до една от входните врати
на жилищната сграда на ответниците. И при трите варианта вещото лице е
съобразило множеството входове на жилищните сгради, както и извършените от
страните подобрения в ползваните от тях части от дворното място. Вещото лице
също така е посочило, че при реализиране на втори и трети вариант ще се наложи
разрушаване на подпорни стени, а при втория вариант и унищожаване на бетонов
цветарник, изграден по граничната линия в лицевата част на имота. При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице е заявило, че при втория
вариант три прозореца от сградата на ответниците ще попаднат в частта,
определена за ползване на ищцата, както и че ще се отнеме част от отвора за
порталната врата и част от колоната на портала ще попадне в частта на ищцата.
Според вещото лице при втория вариант лицето, което ще остане за ползване от
ответниците след преместване на границата, ще бъде в размер на 7,65 м., като то
ще е достатъчно за влизане на автомобил и паркиране в дворното място. Вещото
лице също така е посочило, че при втори вариант ще трябва да се събори южната
подпорна стена, а при трети вариант ще трябва да се събори част от северната
подпорна стена.
При
така събраните доказателства, отчитайки основното и допълнителното застрояване
на имота и правата на собственост на страните, съдът намира, че най-целесъобразен
е предложеният от вещото лице Трети вариант за разпределяне на реалното
ползване.
Според
съда първият вариант е неподходящ, тъй като разпределянето на ползването следва
да бъде съобразено, по възможност, с притежаваното от страните право на
собственост, а при този вариант ищцата ще ползва 10 кв.м. по-малко от частта,
която притежава, съответно ответниците ще ползват 10 кв.м. повече. Освен това
се установи, че в случая е възможно реалното ползване да бъде разпределено
така, че да съответства точно на правото на собственост на страните и това е
направено в предложените от вещото лице втори и трети вариант, като
обстоятелството, че при тези два варианта се налага разрушаване на трайно
изградени подпорни стени, не може да обоснове предпочитане на първия вариант,
при който ще се стигне до неоснователно засягане правната сфера на ищцата чрез
предоставяне за ползване на по-малка част от това, което тя притежава.
Между
втория и третия варианти съдът счита, че следва да бъде предпочетен трети вариант,
тъй като при него се предвижда промяната на сега осъществяваното реално
ползване и изместването на съществуващата трайно обособена граница да бъде
извършено в задната част на дворното място и то само в зелените площи, т.е.
лицевата част на имота няма да бъде засегната, докато при втория вариант
изместването на границата е предвидено да се извърши в лицевата част на
дворното място и е съпътствано с нарушаване на изграден от ответниците портал и
с намаляване лицето на ползваната от ответниците част от процесния имот, което
би създало по-големи неудобства за тях, отколкото при третия вариант.
Предвид
горното съдът намира, че при третия вариант в най-малка степен ще бъдат
засегнати правата и интересите на страните, поради което следва да бъде избран
именно този вариант.
По отношение на претенциите за
разноски и предвид особения характер на настоящото производство - съдебна
администрация на граждански правоотношения, като всички страни са правоимащи
лица, които не са постигнали съгласие за доброволно разпределяне на ползването,
съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на всяка от страните,
така както са направени.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ реалното
ползване на дворно
място, представляващо поземлен имот с идентификатор 67800.4.70 (шест, седем,
осем, нула, нула, точка, четири, точка, седем, нула) по кадастралната карта на
гр. С., с площ от 594 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, при съседи:
67800.4.71, 67800.4.4, 67800.4.69, 67800.4.53, който е идентичен с УПИ VI-5100
по плана на м. „Б.“, гр. С., между
П.А.Н.,
ЕГН **********,*** - от една страна, и Д.Н.Т.,
ЕГН **********, и Н.Н.Т., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител Д. А. Ч., ЕГН
**********,***
- от друга страна, съобразно Трети
вариант от заключението на в.л. В. Г., като предоставя на П.А.Н. ползването на защрихованата
в червено част от дворното място, а на Д.Н.Т. и Н.Н.Т. общо предоставя ползването на защрихованата в зелено част
от дворното място.
ОБЯВЯВА изготвената
от в.л. В. Г. скица – Трети вариант за разпределение на реалното ползване
на ПИ 67800.4.70 по КК на гр. С., м. „Б.“, приложена на л. 71 от делото, за
неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА