РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. гр. Хасково, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря Михаела Ив. Даскалова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20225640100495 по описа за 2022 година
Предявен e от Д. М. П. с ЕГН ********** от гр. Хасково, ул. *************;против ЦПЛР
„Обединени ученически общежития“ с ЕИК *********, гр. Хасково, бул. „Стефан Стамболов”
№ 8, представляван от директора Димитър Атанасов Цветков – иск с правно основание чл.222 ал.3
от Кодекса на труда /КТ/.
Ищцата твърди, че със заповед № 85/19.01.2022 г. на директора на ответника, на основание
чл.328 ал.1 т.10 от КТ, бил прекратен трудовият й договор, поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 20.01.2022 г. На основание чл.222 ал.3 от КТ й било
изплатено обезщетение от две брутни заплати в размер на 2 565 лева. Но при издаването на
заповедта, ответникът приложил формално разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ, без да обсъди
осигурителния стаж за придобито право на пенсия в училища на бюджетна издръжка, въпреки
наличните при него документи. Затова тя оспорила пред него размера на определеното й
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, като поискала изплащането на още 4 брутни заплати, но това й
било отказано. Ищцата сочи, че от 28.10.2000 г. работила в ОУ ******** - Хасково като завеждащ
АТС до 12.09.2008 г., респ. до неговото закриване. Така придобила осигурителен стаж от 7 години,
9 месеца и 14 дни. От 12.09.2008 г. до 01.07.2009 г. била регистрирана в Бюрото по труда. От
01.07.2009 г. започнала работа при ответника на същата длъжност - като завеждащ АТС, а в
последствие и на други длъжности , с временни прекъсвания до 20.01.2022 г., когато било
прекратено трудовото правоотношение. Очевидно било, че осигурителният стаж на ищцата бил
над 10 години и същият бил положен в областта на образованието, в училища на бюджетна
издръжка. Съгласно Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи
размера на обезщетенията по чл.222 ал.3 от КТ - при прекратяване на трудово правоотношение
след 01.01.1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка,
1
след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за
прекратяването, обезщетението му по чл.222 ал.3 от КТ се увеличавало в общ размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните
преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на
бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от
трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи,
организация или звено на бюджетна издръжка. Поради това, налице били основания, да се
изплатят на ищцата допълнително още 4 брутни работни заплати в размер на общо 5 130 лева /4 х
1 282,50 лв./ и за нея налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид
изложеното, тя иска, съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да й заплати
горепосочената сума, представляваща остатък от дължимото неизплатено обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея от 20.01.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски. Това си искане тя поддържа в открито съдебно заседание,
чрез свой пълномощник – адвокат.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения за това срок, като
счита предявения иск за допустим, но за неоснователен, като го оспорва изцяло. Признава, че
трудовото правоотношение с ищцата било прекратено по силата на заповед № 85/ 19.01.2022 г., на
основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, и й било изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на
2 работни заплати, а именно – общо 2 565 лв. Неоснователно било обаче твърдението на ищцата,
че имала натрупан осигурителен стаж от повече от 10 години, което да обосновава искането й за
заплащане на 6 брутни заплати. Общият й, натрупан при ответника стаж на различни длъжности,
бил 7 години, 3 месеца и 24 дни, с прекъсване; а преди това работила в НУ ******** - Хасково 7
години, 9 месеца и 14 дни, като завеждащ административно – техническа служба. Този й стаж бил
несъотносим към хипотезата на Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г., т.к. по отношение на
ответника не били осъществявани преобразувания, закриване или откриване, сливане или
разделяне на организациите и звената, които да предпоставят негова връзка с НУ ******** –
Хасково. Ответникът и училището, макар да били звена на бюджетна издръжка, не били част от
една и съща система и между тях нямало свързаност. Затова липсвало основание, да се зачете
стажът в училището, като стаж, придобит от група предприятия, по смисъла на чл.222 ал.3 от КТ.
Предвид изложеното , ответникът иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като
неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски. Това си искане
той поддържа в открито съдебно заседание, чрез своя директор и чрез пълномощник – адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие заповед № 85/ 19.01.2022 г. на
директора на ЦПЛР „Обединени ученически общежития“ - Хасково, с която на основание чл.328
ал.1 т.10 от КТ е прекратен трудовият договор на ищцата, заемаща длъжността „********”, поради
придобито право на пенсия, считано от 20.01.2022 г. На основание чл.222 ал.3 от КТ, е
разпоредено, да й се изплати обезщетение от две брутни заплати в общ размер на 2 565 лева.
Ответникът представи по делото копие от личното трудово досие на ищцата, а тя- копие от
трудовата си книжка серия Р, № 897567 с № 18. Видно от личното трудово досие и от
отбелязванията в книжката, ищцата е работила, както следва:
в ОУ ******** – Хасково 28.10.2000 г. – 11.09.2008 г., 7 години, 9 месеца и 14 дни,
2
длъжност ЗАТС, прекратено на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ;
регистрация в НОИ 12.10.2008 г. – 30.06.2009 г., 8 месеца и 19 дни;
при ответника 01.07.2009 г. – 01.12.2011 г., 2 години и 5 месеца, на длъжността ЗАТС,
прекратено на основание чл.325 т.5 от КТ;
регистрация в НОИ 01.12.2011 г. – 30.11.2012 г., 12 месеца;
при ответника 17.12.2014 г. – 01.07.2015 г., 6 месеца и 14 дни, на длъжността ******** –
********, прекратено на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ;
при ответника 10.03.2016 г. – 01.04.2016 г., 21 дни, на длъжността ******** – ********,
прекратено на основание чл.325 т.5 от КТ;
при ответника от 02.10.2017 г., на длъжността ******** - ******** и на длъжността
********.
Със заповед № РД14-383/ 29.07.2008 г. на Министъра на образованието и науката, считано от
01.09.2008 г. се закрива НУ ******** – Хасково, като е разпоредено, трудовите правоотношения
да бъдат уредени при условията на чл.328 ал.1 т.1 от КТ. Според писмо с вх. рег. № 18483/
11.11.2022 г. от Община Хасково, до закриването си това училище е било на бюджетна издръжка в
сферата на образованието към Община Хасково, а ответникът и към момента е на същата
издръжка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи
по основателността на предявения иск:
Съгласно чл.222 ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж през последните 20 години - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По делото не се
спори, а и се установи, че действително ищцата има право на обезщетение по посочения законов
текст. Със заповед на ответника, на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ /при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от КСО/, е прекратен
трудовият договор на ищцата, заемаща длъжността „********”, поради придобито право на
пенсия, считано от 20.01.2022 г. Със същата, на основание чл.222 ал.3 от КТ, е разпоредено, да й се
изплати обезщетение от две брутни заплати в общ размер на 2 565 лева. Основният спорен въпрос
по делото е, в какъв размер ответникът - работодател дължи на ищцата процесното обезщетение.
Ответникът настоява, че правилно е начислил и изплатил обезщетение именно в размер на
брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, т.к. ищцата не била придобила при същия
работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж. Това му виждане обаче не
намира опора в конкретните факти по случая и в приложимата спрямо тях нормативна уредба. С
Постановление № 31/ 11.02.1994 г. на МС за увеличаване в някои случаи размера на
обезщетенията по чл.222 ал.3 от КТ са уредени случаи, при които въпреки че лицата през
последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, то размерът на
обезщетенията за тях се увеличава (за срок от 2 на 6 месеца). Смисълът на тази уредба се състои в
това, че причините, поради които тези лица не са работили при един и същ работодател през тези
години, са обективни (преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на
организациите и звената на бюджетна издръжка, в хипотезата на чл.1 ал.1) или когато през
3
последните 10 години от трудовия си стаж лицата са работили като педагогически и медицински
кадри и др. в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието,
здравеопазването и др. (в хипотезата на чл.1 ал.2). По делото не е спорен, а и се доказа, трудовият
стаж на ищцата преди прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника. Последният
призна, че стажът на ищцата при него е общо 7 години, 3 месеца и 24 дни, с прекъсване; а преди
това в НУ ******** - Хасково - 7 години, 9 месеца и 14 дни. Тези факти се установяват и от
отбелязванията в трудовата й книжка, както и от личното й трудово досие. Трудовото й
правоотношение с училището е било прекратено, считано от 11.09.2008 г., на основание чл.328
ал.1 т.1 от КТ – поради закриване на училището със заповед на министъра на образованието и
науката. Целият останал трудов стаж на ищцата е положен при ответника, с изключение на две
нейни регистрации в НОИ. Ответникът е ЦПЛР /Център за подкрепа за личностното развитие/
„Обединени ученически общежития“ – Хасково. Както той, така и цитираното НУ, са на бюджетна
издръжка в сферата на образованието към Община Хасково, според представеното писмо от
същата. Същевременно, центърът за подкрепа за личностно развитие е институция в системата на
предучилищното и училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи
приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците, както и дейности за развитие
на техните интереси и способности /чл.26 ал.1, вр. чл.2 ал.3 от Закона за предучилищното и
училищното образование/, като е юридическо лице /чл.29 ал.1 от ЗПУО/, а наименованието му
съдържа име и указание за предмета на дейност /чл.32 от ЗПУО/. Също такава институция е и
училището, респ. институция в системата на предучилищното и училищното образование /чл.25
ал.1, вр. чл.2 ал.3 от ЗПУО/, като е юридическо лице /чл.29 ал.1 от ЗПУО/. В този смисъл, случаят
несъмнено попада в хипотезата на чл.1 ал.1 от ПМС № 31/ 11.02.1994 г. за увеличаване в някои
случаи размера на обезщетенията по чл.222 ал.3 от КТ. Налице е закриване на един вид институция
в системата на предучилищното и училищното образование - НУ ******** – Хасково, където
ищцата е прослужила 7 години, 9 месеца и 14 дни; след което тя е започнала работа в друг вид
такава институция - ЦПЛР „Обединени ученически общежития“ – Хасково, където е прослужила
общо 7 години, 3 месеца и 24 дни. Всичко това е станало през последните десет години от
трудовия й стаж, положен в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и
задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Ирелевантно е обстоятелството, че стажът й
при ответника е с прекъсване, на което той обръща внимание. Законът не поставя такова
изискване, за да възникне правото на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ – за непрекъснатост на
трудовия стаж. Напротив, цитираната норма (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996
г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) дава право на
по-голямото по размер обезщетение, ако служителят е придобил при същия работодател или в
същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Тази норма следва
да се приложи, що се отнася до времето, през което трябва да е натрупан 10-годишният стаж, пред
нормата на чл.1 ал.1 от ПМС № 31/ 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на
обезщетенията по чл.222 ал.3 от КТ /Обн. ДВ. бр. 16/ 22.02.1994 г., доп. ДВ. бр. 60/ 16.07.1996 г./,
на основание чл.15 ал.3 от ЗНА. Ирелеватно и ненамиращо опора в закона е и ответното
възражение, че ищцата не е прослужила стажа си на една и съща длъжност, която да е и
педагогическа, за да се възползва от привилегията по ПМС. Коменираният по- горе стаж тя е
прослужила на длъжностите: завеждащ административно – техническа служба /в НУ и при
ответника/, ******** – ********, ******** - ******** и ******** /и трите при ответника/.
Същите несъмнено са непедагогически такива, но приложимият текст на чл.1 ал.1 от ПМС не
съдържа изискване, нито за вида на изпълняваната длъжност, в т.ч. тя да е неизменна през
4
всичките 10 години, нито тя да е предагогическа такава. Изискването е за работа в една и съща, по
отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна
издръжка. Същото в случая е налице, по изложените вече съображения. Най- сетне, при
разрешаването на казуса, следва да се изхожда и от разума на закона и от вложения в ПМС №
31/1994 г. и в разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ смисъл. Заплащането на определена парична сума
по посочените текстове няма репаративна функция на задължение за обезвреда, а представлява
вземане с гратификационен характер, дължимо по силата на закона, израз на отблагодаряване на
работодателя за дългогодишната работа на работниците и служителите в организациите и звената
на бюджетна издръжка. Целта на законодателното разрешение е и съобразяване на
обстоятелството, че причините, поради които лицата не са работили при един и същ работодател
през тези години поначало са обективни и независещи от волята им - преобразувания, закриване,
откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира че на основание чл.222 ал.3 пр.2 от КТ, вр.
чл.1 ал.1 от Постановление № 31/ 11.02.1994 г. на МС за увеличаване в някои случаи размера на
обезщетенията по чл.222 ал.3 от КТ - при прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата
работодателят-ответник е следвало да й изплати обезщетение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за 6 месеца. По делото се призна от ищцата и не се оспори от ответника, че при
прекратяването на трудовото й правоотношение й е било изплатено обезщетение по чл.222 ал.3
пр.1 от КТ в размер на 2 565 лева, представляващо брутното й трудово възнаграждение за 2
месеца, или за един месец – 1 282,50 лв. Така, ответникът следва да заплати на ищцата
обезщетение в размерна още 4 брутни трудови възнаграждения, или всичко общо 5 130 лв. /4 х
1 282,50 лв./. В този размер е предявен и настоящият иск, който като основателен и доказан следва
да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяването му 07.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искането лихвата да се присъди от по-ранен момент от
20.01.2022 г. – като неоснователно следва да се отхвърли. Съгласно трайната практика на ВКС,
обезщетение за забава върху размера на всяко обезщетение по КТ, в т.ч. и процесното, се дължи
само в случай, че има отправена изрична покана за плащане. Задължението за заплащане на
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ възниква при прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй
като същото е парично задължение, то става изискуемо от поканата на кредитора за плащане, в
съответствие с общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. В КТ единствено
задължението за заплащане на трудово възнаграждение става изискуемо без покана, тъй като
същото е с изрично уговорен между страните в трудовия договор ежемесечен падеж, както и по
силата на изричната разпоредба на чл.245 ал.2 от КТ. При безсрочните задължения, каквото е и
това за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД. Когато липсва покана, лихвата се дължи от
деня, в който е предявен искът /законната лихва/. В този смисъл са тълкувателно решение № 3/
19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС, определение № 901/ 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 376/ 2010 г., III г. о., ГК, определение № 1342/ 22.12.2014 г. по гр. дело № 5702/ 2014 г. на ВКС,
ІІІ г.о., ГК. Доказателства за такава покана и за момента на отправянето й не са представени по
делото, като ищцата не доказа твърдението си, че е оспорила пред ответника размера на
определеното й обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, като поискала изплащането на още 4 брутни
заплати, но това й било отказано. Така ответникът не е изпаднал в забава за заплащане на
търсената за обезщетение сума преди датата на предявяване на настоящия иск.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
5
деловдни разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Хасково държавна такса в размер на 205,20 лв., както и държавна такса в размер на
още 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЦПЛР „Обединени ученически общежития“ с ЕИК *********, гр.
Хасково, бул. „Стефан Стамболов” № 8, представляван от директора Димитър Атанасов
Цветков; ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. П. с ЕГН ********** от гр. Хасково, ул. *************;
сумата от 5 130 лева, представляваща дължимо й обезщетение от още 4 брутни трудови
възнаграждения по чл.222 ал.3 пр.2 от КТ, вр. чл.1 ал.1 от Постановление № 31/11.02.1994 г.
на МС за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222 ал.3 от КТ; ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска 07.03.2022 г. до окончателното
изплащане, като искането лихвата да се присъди от по-ранен момент от 20.01.2022 г.,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЦПЛР „Обединени ученически общежития“ с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Д. М. П. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ЦПЛР „Обединени ученически общежития“ с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса в размер на 205,20 лева,
както и държавна такса в размер на още 5 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Д.
6