Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 69 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за потребителски паричен кредит и в условия на
евентуалност, осъдителни искове за същите вземания.
Постъпила
е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт К.В.-М. срещу Х.И.Х. и Й.Н.Х., двамата с адрес: ***,
при условията на солидарна отговорност, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване на следните вземания
по договор за потребителски паричен кредит № 1789451/26.03.2015 г., а именно:
23 235.54 лева – главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, и
1759.46 лева – обезщетение за забава за периода от 11.05.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, а в условията на евентуалност, за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят посочените суми
на ищеца.
Твърди
се, че договорът за кредит е сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
като кредитор, и ответника Х.И.Х., като кредитополучател, с размер на
предоставения потребителски паричен кредит – 50000.00 лева, която сума е
преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***.03.2015 г.
Кредитополучателят се задължил да върне на кредитора отпуснатата в кредит сума,
заедно с уговорена възнаградителна лихва в общ размер
на 23435.20 лева, такса за разглеждане на кредита в размер на 1500.00 лева и
4510.80 лева – застрахователна премия по групова застраховка, платими на 120
броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 662.05 лева, с падеж на първата погасителна вноска – 01.04.2015 г., а
на последната – 01.03.2025 г., съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит. Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Заплатената сума по цялото
задължение била в размер на 22531.65 лева, с която били погасени както следва: възнаградителна
лихва: 10268.35 лева, главница: 10760.47 лева, застрахователна премия: 1466.01
лева и лихва за забава: 36.82 лева.
Посочва се, че съгласно
приложимите към договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на
дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя
и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
това основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 1759.46 лева за периода от 11.05.2019 г. до
датата на входиране на заявлението в съда.
Твърди
се, че съгласно чл. 13 от Общите условия, с подписването на договора за кредит,
ответницата Й.Н.Х., в качеството си на поръчител, е поела задължение към
дружеството да бъде солидарно отговорна за изпълнението на всички задължения на
потребителя по договора за кредит и Общите условия.
Изтъква се, че по силата на
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.09.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.12.2016 г., вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по цитирания по-горе договор за
потребителски кредит, е прехвърлено в полза на ищеца “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството –
кредитор, като цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера
– ищец да уведоми от името на цедента длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответника били изпратени две писма /от 28.09.2018 г. и от 21.03.2019
г./ за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост, като
първото писмо било върнато в цялост, като невръчено, а второто връчено чрез ЧСИ
В.П., по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на
11.05.2019 г. До ответницата – поръчител било изпратено писмо от 21.03.2019 г.
със същата информация, връчено чрез ЧСИ В.П., по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
чрез залепване на уведомление на 11.05.2019 г. Наред с това, ищецът моли
уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост да се
счита връчено на ответниците, ведно с исковата молба
и приложенията към нея.
Твърди се също, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение солидарно срещу
ответниците за дължимите суми – главница в размер на
23235.54 лева и обезщетение за забава в размер на 1759.46 лева за периода от
11.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, като по повод това
заявление било образувано ч.гр.д.№ 1759/2019 г. по описа на РС-Ловеч и издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, а
впоследствие заповедният съд указал на ищеца, че може да предяви иск за
установяване на вземането си.
С оглед на изложеното, ищецът
предявява настоящия установителен иск срещу ответниците, при условията на солидарна отговорност, за
установяване дължимост на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1759/2019 г. по описа на РС-Ловеч,
а в условията на евентуалност, предявява осъдителен иск за солидарно осъждане на ответниците да му
заплатят сумите, предмет на същата заповед, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на дълга.
Претендира присъждане и
на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат В.Г., назначена за особен
представител на ответника Х.И.Х., на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, с който е
изразила становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените
искове.
Ответницата
Й.Н.Х. не е подала писмен отговор на исковата молба в едномесечния срок от
връчване на препис от нея, не е изразила становище по исковете, не е направила
възражения, не е сочила или представяла доказателства.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В постъпила писмена молба от негов пълномощник са изложени съображения за основателност и доказаност на предявените искове. Представен е списък на разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
Х.И.Х. се представлява от особения си представител адвокат Г., която поддържа
съображенията си в отговора за недопустимост на предявените искове, поради
липса на процесуална легитимация на ищеца, с оглед невръчено на ответниците уведомление за извършената цесия. Ако се
приемат исковете за допустими, моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни, а
в случай, че не се приемат аргументите й, моли да бъде съобразено заключението
на вещото лице с корекцията на лихвите.
Ответницата Й.Н.Х., редовно
призована, не се явява и не изразява становище по същество.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1759/2019 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 9873/11.09.2019 г.,
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, е било образувано
ч.гр.дело № 1759/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал
Заповед № 920/12.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжници Х.И.Х. и Й.Н.Х., при условията на
солидарна отговорност, за сумата от 23 235.54 лева – главница –
частично претендирана сума по договор за потребителски
кредит № 1789451, представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2025 г. по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост, и сумата от 1759.46 лева – обезщетение
за забава за периода от 11.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда /09.09.2019 г./, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението /09.09.2019 г./ до
изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в
размер на 499.90 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50.00 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и
чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В Заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по
Договор за потребителски паричен кредит № 1789451 от 25.03.2015 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Х.И.Х., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, за
което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с Уведомително писмо, връчено чрез ЧСИ В.П..
С Разпореждане № 4194/03.12.2019
г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е
връчена на длъжниците при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу солидарните
длъжници.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
По делото е приет като доказателство Договор за потребителски
паричен кредит № 1789451, с общи условия към него,
сключен на 26.03.2015 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, Х.И.Х.
/потребител/ и Й.Н.Х. /поръчител/. По силата на сключения договор, УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило
на потребителя - ответник Х.И.Х. кредит на стойност от
50 000.00 лева. Между страните е уговорено, че общата дължима сума от
потребителя възлиза на 79 445.56 лева, като в нея освен главницата са включени
и такси за разглеждане на кредита в размер на 1500.00 лева и месечна застраховка
към кредита със застрахователна премия в размер на 37.59 лева. Уговореният
годишен лихвен процент е 7.99 %, а годишният процент на разходите – 10.53 %,
както и фиксирана надбавка – 7.33 %. В договора е посочен начин на усвояване на
кредита - превод по посочена сметка на клиента и начин на погасяване: от същата
сметка на клиента, като погасяването следвало да се извърши на 120 месечни
вноски, всяка в размер на 662.05 лева, с падежна дата – 1-во число от месеца, с
първа вноска – на 01.04.2015 г. и последна вноска – на 01.03.2025 г., като само
тя е определена в размер на 661.61 лева /видно от приложения към договора
погасителен план/.
Неразделна част от договора за кредит са Общи
условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
/„УКФ“/, подписани от потребителя Х.И.Х. и поръчителя по договора за кредит –
ответницата Й.Н.Х.,
която съгласно чл. 13 от Общите условия /ОУ/, е поела задължение към „УКФ“ да
бъде солидарно отговорна за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и
безусловни задължения на потребителя.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ОУ към договора,
потребителят се задължил да върне на „УКФ“ цялата договорена сума по отпуснатия
кредит, заедно с лихвите и разноските по него, в сроковете и при условията,
указани в договора. Според чл. 6 ал. 1 от ОУ, за предоставения кредит
потребителят дължи плаваща лихва, изчислена като част от главницата, съобразно
приложимия към съответния период на олихвяване променлив годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ, при забава в
плащанията на дължимите от потребителя и поръчителя суми, те дължат и
обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената главница.
В чл. 12 ал. 2, б. „а“ от ОУ е предвидено, че „УКФ“
има право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в това число изтекли и
непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви
за забава, такси и комисиони, за предсрочно изискуеми в пълен размер, при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихви/.
Приети по делото са и Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018 г. и Приложение № 1
към него от същата дата, по силата на които кредитодателят
„Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на цедент,
е прехвърлил на ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството му на цесионер, процесното
вземане към ответниците Х.И.Х. и Й.Н.Х..
По делото е представено и пълномощно на цедента, по силата на което цесионерът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощен да уведомява съгласно чл.
99 ал. 3 от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания,
които цедентът е прехвърлил на цесионера
с договора за цесия.
Представени от ищеца са и две уведомителни
писма, съответно от 28.09.2018 г. и от 21.03.2019 г., адресирани до ответника Х.И.Х.,
с които последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия, както и че
поради просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора за кредит, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен
размер, считано от датата на получаване на уведомителното писмо. Видно от
обратната разписка към първото писмо, пратката не е потърсена от получателя.
Установява се, че второто уведомително писмо с изх.№
УПЦ/УПИ-С-УКФ/1789451 от дата 21.03.2019 г., е връчено на ответника Х.И.Х. чрез
ЧСИ В.П., при условията на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса
на ответника, посочен в договора – *****, както и на още един адрес в *****
По същия начин е връчено уведомително писмо с изх.№
УПЦ/УПИ-С-УКФ-СД/1789451 от дата 21.03.2019 г., изпратено до ответницата Й.Н.Х.,
като отново е връчено чрез ЧСИ В.П., при условията на чл. 47 от ГПК, чрез
залепване на уведомление на адреса на ответницата, посочен в договора – *****,
както и на още един адрес в *****
Съдът намира процедурата по връчване по реда на чл. 47 от ГПК за редовно изпълнена, тъй като в разписките на ЧСИ към уведомленията са
посочени три дати на посещения на адресите с необходимия интервал между тях,
едното от които в неприсъствен ден, и след като не са намерени адресатите, нито
друго лице, което да получи книжата, е залепено уведомление на входната врата
на адресите на всеки от ответниците на 11.05.2019 г.,
а след изтичане на двуседмичния срок, в който адресатите не са се явили да
получат книжата в канцеларията на ЧСИ В.П., уведомленията се считат за връчени,
на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК, на 27.05.2019 г.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, което не е неоспорено от страните, се установява, че сумата по
отпуснатия паричен кредит в размер на 50000.00 лева е преведена на 26.03.2015
г. по посочена банкова сметка ***, като по сметката са постъпили 17659.56 лева,
а с разликата общо за 32340.44 лева са рефинансирани съществуващи задължения по
договори за кредити и кредитни карти на ответниците.
Вещото лице е констатирало, че кредитополучателят е изпаднал в забава от 02.02.2018 г., тъй като задълженията по кредита последно са
обслужени на 01.02.2018 г. От заключението се установява, че размерът на
непогасената главница по процесния договор за кредит
за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2025 г. е 23235.54 лева, а размерът на
лихвата за забава върху главницата от 23235.54 лева за периода от 11.05.2019 г.
до 11.09.2019 г. е 793.88 лева.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във
връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ във връзка с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване на вземания
по договор за потребителски паричен кредит, при
условията на солидарна отговорност на ответниците, а
в условията на евентуалност и с осъдителни искове относно същите вземания.
По
предявените положителни установителни искове, съдът
намира, че същите са допустими, предявени от процесуално легитимирана страна, в
качеството й на правоприемник по договор за цесия и при наличие на правен
интерес от установяване на прехвърлените вземания.
Безспорно е възникналото
облигационно правоотношение между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като
кредитодател, и ответника Х.И.Х., като
кредитополучател, по Договор за потребителски
паричен кредит № 1789451/26.03.2015 г., а ответницата Й.Н.Х. е поръчител
и отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по договора. Не се
спори, че по силата на посочения договор кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата 50000.00
лева, а той го е усвоил и се е задължил да го върне при условията на
договора.
Това вземане се
установи, че е прехвърлено по силата на рамков договор за цесия от 20.12.2016
г. и сключен към него индивидуален договор за цесия от 19.09.2018 г., които са
валидно сключени между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД и въз основа на тях цесионерът
- ищец има всички права на кредитор.
Съдът приема, че ответникът Х.И.Х. е
уведомен за извършената цесия и че ищецът е новият му кредитор с приложеното
към исковата молба уведомление за цесия, връчено чрез особения му представител
заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см.
Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение, както и най-новото решение
на ВКС относно института на особения представител – Решение № 198/18.01.2019 г.
по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Ответницата Й.Н.Х. също е уведомена
за извършената цесия с приложеното към исковата молба уведомление, връчено й
със съобщението по чл. 131 от ГПК. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Уведомлението
за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата
на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см. Решение № 137/02.06.2015 г. по дело №
5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Ищецът
– цесионер претендира вземанията си, които е придобил
по договора за цесия, като се позовава на обявена предсрочна изискуемост на
същите, на основание чл. 12 ал. 2, б. „а“ от приложимите Общи условия към договора
за кредит, с оглед неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита /главница и лихви/.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на
едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе
ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е моментът, от
който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване
на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за
кредитните институции, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Това разрешение намира приложение и по отношение на
небанковите финансови институции, които
предоставят по занятие кредити, какъвто в случая е кредитодателят - цедент. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г.о./.
В случая, с оглед възприетия по-горе извод за надлежно връчено уведомление за
предсрочна изискуемост по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, на 27.05.2019 г.,
следва, че от тази дата кредитът е станал предсрочно изискуем, тъй като в
уведомителните писма до ответниците изрично е
посочено, че всички вземания по договора за кредит са изискуеми изцяло и в
пълен размер, считано от датата на получаване на уведомителните писма.
От
приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът съобразява като обективно и професионално изготвено, се установи, че кредитополучателят е изпаднал в забава
от 02.02.2018 г., тъй като задълженията по кредита
последно са обслужени на 01.02.2018 г. От заключението се установи също, че
размерът на дължимата главница по процесния договор
за кредит за исковия период от 01.09.2021 г. до 01.03.2025 г., е 23235.54 лева,
т.е. в претендирания от ищеца размер.
От
всичко изложено до тук съдът счита, че елементите от фактическия състав на
претенцията – валидно договорно правоотношение по сключения договор за кредит,
неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя и поръчителя, валидно
прехвърляне на вземанията по договора за кредит на ищеца и предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост, която е надлежно обявена на ответниците, са доказани.
С оглед на това, предявеният
положителен установителен иск за главница в размер на
23235.54 лева по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
01.09.2021 г. до 01.03.2025 г., се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло солидарно срещу двамата ответници,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /11.09.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
Тъй
като се касае за неизпълнение на парично задължение, на общо основание,
съгласно чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ответниците дължат при условията на солидарна отговорност и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
стана ясно, че обезщетението за забава се претендира с начален период от
11.05.2019 г., посочен от ищеца като дата на обявената предсрочна изискуемост.
С оглед изложените по-горе съображения, че предсрочната изискуемост следва да
се счита обявена на дата 27.05.2019 г., съдът намира, че от тази дата следва да
се присъди и обезщетение за забава върху претендираната
главница. Относно изчисляване размера на обезщетението за забава съдът ползва общодостъпния електронен калкулатор – „calculator.bg“, като разпечатка от
това изчисление е приложена по делото и от същата се установи, че дължимата
лихва за забава върху главницата от 23235.54 лева за периода от 27.05.2019 г.
до 11.09.2019 г., е 697.07 лева. Именно в този размер следва да бъде уважен акцесорния установителен иск за дължимост на обезщетение за забава върху главното вземане,
а за разликата до пълния претендиран размер от
1759.46 лева и за период от 11.05.2019 г. до 26.05.2019 г., акцесорният
иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С
оглед уважаването на установителните искове, съдът не следва
да се произнася по заявените в условията на евентуалност осъдителни искове за
същите вземания.
Предвид изхода на процеса, ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно
с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските
в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно
уважената част на претенцията.
Ищецът
е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване уважената част
от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер 526.53 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното
съобразно уважената част съдът ползва за база сумата в размер на 50.00 лева, определена
в заповедното производство/.
За
исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 1158.47 лева, включващи държавна такса, възнаграждение
за вещо лице, възнаграждение за особен представител /определено в размер на
430.00 лева, на основание чл. 47 ал. 6, изр. второ от ГПК/ и юрисконсултско
възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно уважената част на
иска, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК
/изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
На адвокат В.Г. от ЛАК следва да се изплати сумата 430.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника Х.И.Х.. Възнаграждението в този размер съдът определи на основание чл. 47 ал. 6, изр. второ от ГПК, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и по него е проведено само едно открито съдебно заседание. За разликата до пълния размер внесен депозит за особен представител от 800.00 лева, ищецът има възможност да поиска връщането й.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ във
връзка с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на Х.И.Х., ЕГН **********,***,
и настоящ адрес:***, и Й.Н.Х., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, че дължат при условията на солидарна
отговорност на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев – Изпълнителен директор, следните суми по Договор за потребителски
паричен кредит № 1789451/26.03.2015 г., а именно: 23 235.54 лв. /двадесет и три хиляди двеста тридесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки/ – главница по 43 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2025 г., и 697.07
лв. /шестстотин деветдесет и седем лева и седем стотинки/ – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 27.05.2019 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /11.09.2019 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /11.09.2019 г./ до окончателното
изплащане на задължението, а искът за
установяване дължимост на обезщетение за забава за
разликата до пълния претендиран размер от 1759.46
лева и за период от 11.05.2019 г. до 26.05.2019 г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х.И.Х., с горните данни, и Й.Н.Х., с горните данни, да заплатят солидарно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с горните данни, сумата 526.53 лв. /петстотин двадесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 1158.47 лв. /хиляда сто петдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на
адвокат В.Г. от ЛАК сумата 430.00 лв. /четиристотин и тридесет лева/ от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на Х.И.Х..
БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми в полза на ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД:
IBAN: ***: UBBSBGSF, „Обединена българска банка“ АД
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1759/2019 г. по описа на Ловешкия
районен съд, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: