МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 22/20.02.2018 г. по НОХД № 203/2017 г. по описа на Районен съд гр. Дупница

 

Дупнишката районна прокуратура е предявила обвинение против А.Е.А., роден на *** ***, с адрес за призоваване гр. Рила, ул. „Трети гвардейски полк“ № 7, (понастоящем в затвора гр. Бобов дол) българин, българин, българско гражданство, със средно образование, не женен, безработен, осъждан,с ЕГН - ********** за престъпление по чл. 330, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК; П.С.П., роден на *** ***, с адрес за призоваване гр. Рила, ул. „Св. Георги“ № 51, българин, българско гражданство, с основно образование, не женен, безработен, осъждан, с ЕГН – ********** за престъпление по чл. 330, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и С.Й.Б., роден на *** г. в гр. Дупница, с адрес за призоваване гр. Рила, ул.„Х. Ботев“ № 13, българин, българско гражданство, с начално образование, не женен, безработен, осъждан, с ЕГН – ********** за престъпление по чл. 330, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Представителят на държавното обвинение поддържа обвинителния акт, като счита, че деянието и извършителите  са безспорно доказани от събраните по делото факти. Пледира по отношение на подсъдимия А. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в максимален размер предвидено в закона, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието,  както и да бъде приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 1240/2015г. по описа на Дупнишки районен съд, тъй като деянието по настоящето дело е извършено в изпитателния срок. Счита, че следва да бъде приспаднато на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето през което подсъдимия А. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. По отношение на подсъдимия П. също пледира да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в максимален размер предвидено в закона, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, като сочи характеристиките на дееца.  По отношение на подсъдимия Б. пледира да бъде постановено наказание при смекчаващи вината обстоятелства, предвид неговото разкаяние, което, не може да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, видно от справката за съдимост.

 Пострадалият свидетел Ц.Ц. е конституиран като страна в процеса, в качеството му на граждански ищец и частен обвинител. Представляван е в процеса от адв. К..

Адв. К. счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира по отношение  на подсъдимите да бъде наложено наказание, предложено от представителя на държавното обвинение, след което да бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер. Не претендира разноски.

Подсъдимият А. е дал обяснение в хода на съдебното следствие, като твърди, че няма нищо общо със случая. Подчертава, че няма мотив за извършване на горното деяние, тъй като бил в добри отношения като със св. Ц., така и с неговия зет- св. Д.. Взаимно са си помагали за облагородяването на вилите, които се намирали на планински терен и е  било необходимо повече средства и труд за прекарване на строителни материали, вода и др. подобни дейности. Твърди, че моторът, който е иззет от неговия двор,  бил на разположение по всяко време на подсъдимия С.Б., който го взимал от двора му без разрешение от страна на А. и без уведомяване от страна на Б.. Въпросната вечер, когато подсъдимия Б. взел мотора не е чул шум от запалването, тъй като стаята, в която спял е разположена на по-далечно разстояние от двора. Твърди, че са приятели с Б. до момента, до който разбрал, че последния го посочил като подбудител помагач за извършване на престъплението, за което той не знаел нищо.

Подсъдимият П. е дал обяснение в хода на съдебното следствие като сочи, че инициатор на деянието е Б., тъй като се скарал с Ц. за някакви дърва. Сочи, че тръгнали с мотор, пътя по който минали, като и че  на гърба на подсъдимия Б. е имало раница, от която излизала миризма на нафта. Твърди, че той поливал около имота със запалителната течност, а Б. подпалил с нарочно направена факла на няколко места, може би на 3-4 места, след като се убедили, че огънят се разгорял побягнали, като отишли до мотора, който оставили на един километър по-надолу от вилата на св. Ц.. Категоричен е, че не му е нараждано нито на него, нито пък е присъствал на разговор, в който подсъдимия А. да е посочил как, кога и по какъв начин да бъде извършен палежа на вилата на св. Ц.. Твърди, че нееднократно Б. е вземал мотора от двора на А., за да се возят двамата по планински път.

Адв. Д.- защитник на подсъдимите А. и П., счита че обвинението не е доказано по безспорен начин и, че същото се  гради само на самопризнанията на подсъдимия Б., което съвсем не е достатъчно за постановяване на осъдителна присъда, тъй като същата би била  почивала на предположения. Освен това подчертава, че първоначално обясненията на подсъдимия Б. са били коренно различни от тези дадени в последствие, на които се базира обвинението. Счита, че частичните доказателства водещи до улики спрямо подзащитния ѝ А. не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Подчертава, че силно е преувеличено, че подсъдимия Б. се страхува от подсъдимия А.. Напротив, счита че подсъдимия Б. извършвайки деянието не си е задавал въпроса за последствията, а действал инфантилно, доколкото неговата версия е, че бил помолен да извърши това деяние и без да пита защо се е съгласил единствено само за това, че са приятели с другите двама подсъдими. За инфантилното му поведение сочи, че Б. едва след извършването на деянието е  осъзнал неговите последиците от деянието, но подчертава, че не само той е направил самопризнания, в които сочи, че и А. е спомогнал за извършването на палежа на вилата на св. Ц., което счита, че не е доказано, и че с това самопризнание Б. се стреми да му бъде наложено по-леко наказание, като подчертава, че и подсъдимия П. е направил самопризнание, в което изтъква реалната фактическа обстановка, а именно, че това е било решение на тях двамата – (на подсъдимите П. и Б.), но несправедливо представителят на държавното обвинение претендира да бъде наложено по-тежко наказание по отношение на подсъдимия П., в сравнение с подсъдимия Б.. 

 Подсъдимият Б. е дал обяснения на досъдебното производство, в които е направил пълни самопризнания, които са улеснили разкриването на престъплението, предвид ниския процент на разкриваемост на подобен род деяния, с оглед на обстоятелството, че при палежа се унищожават следите от престъплението. Показанията са дадени в присъствие на съдия. Дал е показания и в хода на съдебното следствие, които са идентични с първоначално дадените такива.

Адв. Б.- защитник на подсъдимия Б., счита че обвинението е доказано по безспорен начин. Твърди, че отношенията между нейния подзащитен и подсъдимия А. не са били  приятелски, а по-скоро на страх и на подчинение от страна на Б. спрямо подсъдимия А., който изпитвал респект спрямо подсъдимия А., което и провокирало изпълнението на възложената задача –палеж на вилата на св. Ц.. Пледира да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,  като подчертава, че е била налице вътрешна борба у доверителя ѝ да вземе такова смело решение и да признае цялата истина с подробности, знаейки че ще си навлече неприятности и от страна на останалите двама подсъдими, и най-вече на подсъдимия А., който има криминални прояви, свързани с престъпления против личността. Твърди, че подзащитния ѝ подсъдимия Б. се страхува за живота си от момента, в който е дал обяснение, в което посочва фактите такива каквито са, като е имало период, в който след дадените обяснения на досъдебното производство, не е излизал от дома си в един продължителен период от повече от два месеца, а впоследствие излизал с придружители и то на къси разстояния от дома му. Получавал е и заплахи за живота и здравето си. А от друга страна, чрез обясненията си, Б.  рискува проявата на негативно отношение от страна на пострадалия свидетел Ц.. Не на последно място и на цялата общественост на гр. Рила, тъй като градът е малък, а св. Ц. се ползва с добро име и авторитет, тъй като същият оказвал помощ на всеки намиращ се в планината и се нуждаел от топлина и храна. Вилата му, която ползвал за дом, тъй като по-голяма част от времето от ранна пролет, до късна есен живеел в тази постройка, където освен семейството му отглеждал и животни. Вратата му била отворена за всеки гражданин на гр. Рила, туристи, ловджии и случайно минаващи граждани.

След анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като поотделно, така и в съвкупност съдът установи следното от фактическа и правна страна:

            През 1997 година св. Ц.Ц., закупувайки дялове от бивши член кооператори на АПК гр. Рила станал собственик на склад и навес, находящи се в местността „Шипочен“, в землището на гр. Рила. През 2003 година оформили окончателно договора за покупко-продажба  и св. Ц. започнал преустройство на сградите. Една от сградите преустроил в жилищна с площ около 200 кв.м., а другата преустроил като обор с около 160 кв.м. за отглеждане на животни. В продължение на цели 20 години, св. Ц. със семейството си, изграждал и благоустроявал сградите, като обзавел същите с всичко необходимо за живеене и отглеждане на животни. В жилищната сграда св. Ц. подслонявал множество жители на гр. Рила, случайно преминаващи туристи, включително и подсъдимите А., П. и Б.. Последните трима в известен период са били в много добри приятелски отношения, като подсъдимите П. и А. са израснали заедно от деца, живеят в съседи къщи. Тъй като подсъдимия П. е в тежко материално положение, подсъдимия А. му оказвал постоянна помощ с намиране на работа и предоставяне на определени суми пари, в заем, поради което подсъдимия П. е изключително привързан и верен на А.. Поради тази причина П. безпрекословно изпълнявал  всичките разпореждания и желания на подсъдимия А.. Същите са и отношенията между А. и Б., като Б. изпитва страх и респект от А. и изпълнява безусловно всички желания и прищевки на А.. Също както подсъдимия П., така и подсъдимия Б. е бил материално зависим от подсъдимия А., поради която причина много често е извършвал трудова дейност в имот на А. без да е получавал заплащане за труда.

            Подсъдимият А. е собственик на вила, находяща се в близост, имайки предвид разстоянията в неравната планинска местност, с тази на св. Ц., а именно в местността „Бозовая“, в землището на гр. Рила. Вилата на подсъдимия  А. била запалена и изгоряла в началото на лятото на 2015 г., докато подсъдимия А. бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство, въз основа на което е образувано НОХД № 1240/2015 г. по описа на Районен съд гр. Дупница. Със собствени усилия и средства  и с работа, от страна на подсъдимите  Б. и П., подсъдимия А. успял частично да възстанови покрива на вилата си. Опитвайки е да разбере кой е извършител на деянието, дочул слухове, които се носели в гр. Рила, че вероятния извършител на палежа е зетя на св. Ц., който бил в много добри приятелски отношения с тъста си св. Ц., като  си направил извода, че извършителят на деянието е бил или зетя на св. Ц. или палежа е извършен по поръка на св. Ц..  Затова решил, да си отмъсти.

На 20.03.2016 г. подсъдимият А. звъннал по мобилния телефон на подсъдимия Б. и му казал да отиде в задния двор в къщата, в която живее, на ул. „Трети гвардейски полк“ в гр. Рила, защото имал нещо да му каже. Отивайки подсъдимия Б. е заварил А. и П. да стоят в двора, и със самото пристигане на Б. подсъдимия  А. заявил на двамата, че трябва да запалят вилата на св. Ц. в близките дни. Според обясненията на подсъдимия Б., А. не им обяснил защо и каква е причината да извършат това престъпление, но въпреки това сляпо се доверил, тъй като имал респект и страхопочитание към А., още повече, че след като му било споделена такава информация самото му несъгласие, според Б., можело да се отрази негативно на него. Подсъдимият П. не се страхувал, а същия като най-доверен човек на подсъдимия А. и предвид социалния му статус безпрекословно изпълнявал нарежданията, които му били давани, се съгласил без да се замисля.  Подсъдимият А. започнал да им обяснява подготовката, която е извършил и плана, който е съставил. Предвид отношенията им, подсъдимите П. и Б. изразили съгласие.

Така на 21.03.2016 г. подсъдимия А., в изпълнение на плана си е звъннал на св. В. под предлог, че иска да огледа конете му и да закупи кон за подсъдимия П., който се занимавал с бране и прекарване на дърва от гората. Двамата се срещнали около 15.00 ч. на сметището в гр. Рила, и с мотоциклет марка „Сузуки“ без регистрационни табели, бяло жълт на цвят, с № на рама SK42A114202 и № на двигател К404154809, собственост на подсъдимия А. се качили до м. „Попов рид“, намираща се в близост до вилата на св. Ц.. Не намерили животните, тъй като разстоянията в планината са големи и неравнинни, а  те били пуснати свободно да пашуват. Подсъдимият А. след около час и половина обикаляне на местността, тъй като моторът не бил проходим навсякъде, го били оставили и двамата ходили пеша, вече загубил интерес и не настоял  да продължат да ги търсят. На връщане двамата отседнали в къщата на св. Г.М. и св. И. Корулуш, намираща се в м. „Бозовая“, в землището на гр. Рила. Точно покрай тази къща, в която са отседнали, минава единствения черен път, по който може да се стигне до вилата на св. Ц. с автомобил. В тази вила престояли през деня и се прибрали, като подсъдимия А. казал, че на следващия ден пак ще отиде да потърсят конете, но ще вземе със себе си и подсъдимия П., който ще присъства при огледа на животните.

На следващия ден – 22.03.02016 г., пак  по същото време и на същото място подсъдимите А. и П., и св. В. се срещнали, като се качили в м. „Попов рид“, с автомобил „Сузуки Витара“, който е бил по-проходим на високото планинско място, с оглед планинските условия, но отново след обиколка около един час и половина, не намерили конете. Подсъдимите А. и П. познавали добре какви коне има св. В., тъй като същият оглежда коне за товари, но двамата подсъдими отново не проявили интерес подобаващ на хора, които желаят да закупят кон и същият им е необходим за работа, предвид обясненията на подсъдимия А. и обстоятелството, че подсъдимия П. изкарва прехраната си по този начин, поради което не постигнали споразумение да закупят такъв. Причината да отидат да търсят конете, с версията, че А. желае да закупи кон на подсъдимия П. е била двуяка. От една страна подсъдимия А.  е градил своето алиби, а от друга страна отишли да огледат дали във вилата на св. Ц. живеят хора и настанени ли са животни, което обстоятелство, че в края на месец март св. Ц. отивал да живее във вилата и прекарвал животните, е било известно на подсъдимия А.. Именно на определени места от местността „Попов рид“ има видимост към вилата на св. Ц.. На връщане подсъдимия А. отишъл във вилата си, откъдето той взел шише ракия и отново отседнали в къщата, намираща се наблизо до вилата на подсъдимия А., обитава от свидетелите Г.М. и И. Корулуш. Там престояли като си тръгнали малко по-късно, отколкото предния ден на 22.03.2016 г., след което тримата се прибрали в посока гр. Рила, оставили св. В., а подсъдимия А. преди да отиде на обход на м. „Попов рид“ бил звъннал на подсъдимия Б. и му казал да отиде при него, т.е. преди подсъдимия Б. да отиде на работа. Пристигайки на място, били в двора и подсъдимия А. заявил на Б., че заедно с П. са подготвили всичко, и че точно тази вечер трябва да бъде извършен палежа, без да уточни защо точно тази нощ е избрал, тъй като още през деня валял слаб дъжд, който продължил да вали и през нощта,  като дал точни инструкции на двамата подсъдими - П. и Б., какво да направят. А именно в ранните часове на 23.03.2016 г. Б., след като излезе от работа, тъй като работел във фурна за хляб в гр. Рила и бил нощна смяна, да вземе мотора марка „Сузуки“ от гаража на подсъдимия А., от който гараж на подсъдимия Б. му бил даден ключ, с който ключ подсъдимия Б. по принцип не разполагал, а му бил даван само когато подсъдимия А. давал разрешение за това, на който да качи подсъдимия П., тъй като последният не може да управлява мотоциклет. Обяснил им конкретно пътя, по който трябва да минат на отиване и по кой път да се върнат след това, както и начина, по който да го направят, за да не създават шум при тръгването и пристигането си, както и да не оставят следи и мястото, където са скрити бутилките бензин – две от по 2,5 л. и една от 5 л. Бензинът бил закупен предния ден на 21 или 22.03.2016 г., като свидетелят Р.Й. не си спомня точната дата, но след преглед на записа на камерата установил, че подсъдимия А. закупил от бензиностанция „Петрол“, находяща се на изхода на гр. Рила, като А. бил с жълт джип, но налял бензин в туба,  тъмна на цвят, от 3 или от 5 л., както и че подсъдимия А., и преди това, е закупувал бензин в туба от същата бензиностанция. Също така подсъдимия А. обяснил на подсъдимите П. и Б. къде да оставят мотора, както и алибито, което да имат, и какво да отговарят на въпросите, които ще им бъдат зададени евентуално от разследващите органи, в случай, че бъдат заподозрени. Указанията били дадени с ясната и конкретна цел, а именно: да не бъде забелязан мотора, и да не бъдат намерени следи, или ако бъдат намерени да бъдат заблуждаващи, с цел вниманието на разследващите органи да бъде насочено към евентуални други извършители. В този смисъл е проведено разследване за евентуален друг извършител, доколкото св. Ц.  е заявил че имал стари дрязги с човек от гр. Рила във връзка с ползването на егреците, след проверка на която версия абсолютно е изключена съпричастността на лицето, в което се е съмнявал първоначално пострадалия свидетел.  Последният изобщо не се съмнявал в нито е един от тримата подсъдими, тъй като бил в добри отношения с всеки един от тях.

След така дадените указания, подсъдимият Б. приключил работата във фурната около 03:00 ч. на 23.03.2016 г., отишъл в дома на подсъдимия А., преоблякъл се с дрехи, с които да управлява мотора, като преди да тръгне на работа същия ден се отбил до къщата на подсъдимия А. и бил оставил дрехи в гаража на подсъдимия. Избутал мотоциклета от гаража и отишъл в близост до дома на подсъдимия П., който го чакал на улицата. Двамата се качили, като подсъдимия Б. управлявал мотоциклета, а подсъдимия П. закачил на гърба си раницата, която подсъдимия Б. взел със себе си. Същата била в гаража на подсъдимия А.А.. По точно указания маршрут от подсъдимия  А. те са стигнали до м. „Бозовая“, продължили към м. „Шипочен“ и на разстояние около един километър преди сградата на св. Ц. оставили мотоциклета, тъй като било мокро и да не оставят по-дълбоки следи от превозното средство. Двамата подсъдими продължили пътя си нагоре пеша и на точното място, което им е указано от А., в тревата, под едно израсналото дърво намерили предварително оставените 2 пластмасови бутилки от безалкохолно от по 2.5 литра и  1 туба от 5 литра пълни с бензин. Взели ги, като Б. носел тубата, и се насочили към сградите. Започнали от задния край, като П. полял с бензин при най-ниската част на покрива от към задната страна на вилата, извадил от джоба си парцал, който носил със себе си, откъртил летва от оградата, увил парцала около летвата, полял го с бензин и запалил факлата. П. напръскал на още няколко места задната страна на вилата, отново запалил с вече горящата факла, след което минал отпред, където сградата била оградена с дървена ограда, отново полял на няколко места, включително и покрива, с бензин и запалил с факлата напръсканите части на дървената ограда и покрива. След което П. хвърлил шишетата и факлата в огъня и така успял да запали сградата. През това време Б. стоял встрани, като предварително се убедил, че в сградата няма хора, тъй като се безпокоял от този факт, но П. го уверил, че е направил предварителна проверка относно това обстоятелство. След като видели, че сградата се запалила, двамата се отдалечили, отишли отново пеша до мотоциклета и се качили на него, като се върнали отново по същия път, но като стигнали на разклонението за м. „Бозовая“ и м. „Стобските вили“ се насочили по черен път, над гробищата на с. Стоб. Влезли в селото при крайните къщи, стигнали до реката на с. Стоб, след което излезли на моста, пресекли моста, завили надясно, излезли на черен път, който минава покрай реката, и по този път тръгнали към гр. Рила. Подсъдимия Б. карал по пътя през ябълките, излязъл на главния път за гр. Рила, от там карал до отбивката за с. Смочево, отбил там, след което завил по един черен път за бившето ТКЗС, отминал ТКЗС-то  и стигнал до къщите. От там завил наляво, на пряката, която е вдясно, на около 100м. стигнал до стадиона. Там изгасил мотора и го избутал до двора на А., като през цялото време подсъдимия П.П. бил с него. Оставили мотора в двора на А. и се разделили с П., а Б. се прибрал у тях. Взел от гаража на А., дрехите,  с които бил на работа и се прибрал в тях. Калните дрехи ги свалил в къщи, накиснал долнището анцуг в един леген с вода, за да падне калта от него, изкъпал се и си легнал. Полицаите отишли още същата сутрин у тях в 6:30ч. сутринта, като им направило впечатление, че лицето няма вид на сънен, тъй като Б. се бил прибрал  неповече от един час преди това. Питали го къде е мотора, като отговорил, че нямам мотор. Попитали го дали А. има мотор. След около половин час полицаите отново отишли в къщата на Б. и го отвели на разпит в полицията. Б. дал сведения на 23.03.2016 г. два пъти, в които отрича да е участвал в извършване на деянието. На 24.03.2016 г. е дал собственоръчно обяснение, в което признава че той и подсъдимия П. са извършители на деянието. След което е проведен разпит пред съдия на 26.10.2016 г. и е направил пълни самопризнания, като твърди, че инициатор за извършване на деянието е бил подсъдимия А.А.. На 25.03.2016 г. са иззети спортните обувки, които били прокъсани на места и на места със засъхнала пръст. На 23.03.2016 г. за времето от 14.10. до 14.15 ч е извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия А. като е иззет мотоциклет марка „Сузуки“, модел „DR 350“, без регистрационни табели, с номер на предна вилка SК42А114202 и номер на двигател № К ********* и талон за МПС. Отново на същата дата -23.03.2016 г., за времето от  16.15. до 17.15 ч.,  е извършено процесуално-следствено действие „Претърсване и изземване“ като в гаража, към къщата обитавана от А. е установена зелена на цвят брезентова раница, с кожени каиши, мокра в долната част, с мокри връзки и със засъхнали пръски кал на лицевата ѝ част и от нощно шкафче от спалнята, на първи етаж от къщата, долнище анцуг, черно н цвят, със засъхнали пръски кал в долната част на крачолите и изцапан със суха кал долен ръб на крачолите.

Вече запалените сгради започнали да горят и огъня бил забелязан от огромно разстояние, от дежурен при яз. „Калин“, който е подал първия сигнал за пожара. Служителите на пожарната, когато успели да стигнат до мястото с „Лада Нива“, оборудвана с  мото-помпа, шлангове и турбоструйник, тъй като същото било планински терен и затова труднодостъпно за обикновен автомобил, включително и за стандартен пожарен такъв изкачването е по-бавно, установили че от двете сгради са оцелели само стените. При пристигането си пожарникарите  установили, че покривната конструкция е изгоряла напълно, имуществото в сградата също, като имало останки от  агрегати и машини, маси и столове. Задната част на постройката, която е била за складиране на селкостопански материали се виждали остатъци от сено, слама и дърва за огрев. Св. И.Т. *** първи отишъл на място, където с колегата установил, че вилата не е захранена с ел. енергия, поради което веднага отпаднала версията, че вероятна причина за възникване на пожара е късо съединение от електропреносната мрежа. На място установили, че има изграден малък ветрогенератор за ел. енергия, като по този начин се е захранвала само осветителната инсталация, тъй като тока, който се получава е слаб и не може да захрани друго. Отивайки на място св. Т., установил, че бурната част на пожара вече била преминала, всичко било изгоряло, тъй като покривната конструкция на вилата е била с гредоред и дървен покрив. Останали били само стените на сградата, което е видно и от приложения по делото фотоалбум.

Според заключението на вещото лице стойността на опожарените жилищна и стопански сгради е в размер на е 142 680.00 лв., а на движимите вещи в размер на  20 966.78 лв.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствените средства. В хода на наказателното производство са разпитаи свидетелите Ц.Ц., Й.В., Ю.В., Г.М., И. Корулуш, Б.Г., Р.Й., К.М., Д.Д., К.П., С.Х., И.Т., Д.М., И.Г.. Съдът изцяло кредитира обясненията на подсъдимия Б., тъй като са в сихрон и в подкрепа  на  останалите гласни и писмени доказателства. Същите са изключително последователни, пълни, точни и конкретни. Съдът ги кредитира изцяло, като не приема, че са негова защитна теза, тъй като се подкрепят с останалия събран доказателствен материал по делото, както и със събраните в хода на производството характеристични данни по отношение на тримата подсъдими.

Досъдебното производство е проведено с необходимата бързина, точност и компетентност. Всички извършени своевременно действия разкриват по безспорен начин деянието и дееца, като обясненията на подсъдимия Б. допълват и потвърждават, вече установените факти и обстоятелства, чрез  извършените процесуално -следствени действия, в условията на неотложност, същите одобрени от съдия, по предвидения от закона ред, като  не са допуснати съществени процесуални нарушени, които да водят до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Б. е дал обяснение, което е  ясно, точно, пълно, конкретно и което не противоречи на  събраните факти, а напротив допълва установената фактическа обстановка в тяхната последователност. Неговите показания се потвърдиха от останалите гласни доказателства. От показанията на свидетелите – служителите на РУ гр. Рила, и по-конкретно св. В., участвал при проследяването на дирите, оставени от мотоциклета, с който подсъдимите Б. и П. са се придвижили към вилата на св. Ц. и в обратната посока, като в най-дребни детайли показанията свидетеля В. и обясненията на подсъдимия Б. се припокриват относно маршрута, по който са установени следите  от мотоциклета. В тази посока са и показанията на св. Д.Д. –зет на св. Ц., който пръв отива с джипа в посока вилата, за да гаси пожара и забелязал по пътя следи от мотоциклет, както и мястото му на спиране, като изрично сочи, че от мястото, където моторът е бил спрян до вилата  моторът има проходимост по пътя, както и на връщане отново видял прясната диря  от мотор със същия грайфер. В тази посока са събрани  гласни доказателства, чрез показанията на св. И.Т..  Св.В. посочи ясно и точно датите, часовете, къде са били, какво са правили през цялото време заедно с подсъдимите А. и П.. Неговите показания се потвърдиха от свидетелите М. и Корулуш. Свидетелят Й. – служител в бензиностанцията, посочи точната дата, на която е прегледал записа от охранителната камера и сочи датата и часа, в който подсъдимия А. е напълнил в туби бензин от посочената бензиностанция. Благодарение на лекия дъжд, който е паднал през деня, а след това е продължил да вали, макар и слабо и вечерта, преди да бъде извършено деянието, е било възможно да бъдат проверени от разследващите органи версиите относно начина на извършване и извършителите на деянието При проследяване на следата оставена от мотоциклета, тип „Ендуро“, разследващите органи установили, че такъв е бил подпрян в двора на къщата, в която живее подсъдимия А.. На същият имало пресни следи от кал по гумите. След проверка на мотоциклета на друго лице, което евентуално е имало мотив и е могло да бъде  извършител, е установено, че мотоциклета е разглобен, но и  че същия  не е бил каран от дълго време. В този смисъл съдът кредитира  заключението на съдебно-трасологичната експертиза, независимо от обстоятелството, че в заключението е даден извод относно това, че вероятността следите от протектор на гума на мотоциклет, оставени върху земната повърхност – черен горски път, без настилка, иззети с гипсови отливки, описани в Протокол  за оглед на местопроизшествие от 23.03.2016 г. да са оставени от предоставената за изследване гума, предвид установеното сходство е в общи признаци. Липсата на частни признаци в гипсовите отливки не позволява да се направи категорично заключение относно гумата оставила следите. Но установената от разследващите органи посока на движение на мотоциклета, от оставените от него следи по мократа пръст, ведно с направените от подсъдимия С.Б. самопризнания и иззетите от него мъжки спортни обувки, опръскани с кал, с които твърди, че е бил, както и иззетата мокра  зелена брезентова раница и опръскан с кал анцунг от дома на подсъдимия А.А., водят на единствено възможния извод, че деянието и извършителите са доказани по безспорен начин.

Освен от събраните гласни и писмени доказателства обективната истина е установена и от изготвените в хода на предварителното разследване ЕКСПЕРТИЗИ, и приети като доказателство в хода на съдебното следствие, приложени в том ІІ от досъдебното производство: съдебно-строително-оценителна експертиза на л.261-276, ведно с приложения към нея фотоалбум; съдебно -пожаро-техническа експертиза на л.277-285; съдебно-оценителна експертиза на л.286-299; съдебно-електротехническа експертиза на л.300-305; съдебно -физикохимическа експертиза на л.306-311; съдебно-физикохимически експертизи на обтривки от л.312-346; съдебно-техническа експертиза (комплексна) на л.347-354; Експертен протокол № 20 от 31.03.2016г. на л.355-356; съдебно -трасологична експертиза на л.357-364; съдебно-техническа експертиза (комплексна) на л.365-369, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвен фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване, определения от съда, с които са одобрени протоколите, експертен протокол, протоколи за изземване на образци за сравнително изследване, протокол за оглед на веществени доказателства, справки за мобилни телефони, анализ на порведени разговори, писма, справки, докладни записки, справки за съдимост, характеристики и др. писмени доказателства имащи значение за делото.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът счете, че извършеното от подсъдимите деяние съдържа обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 330, ал.1, във вр. чл.20, ал.3 и ал. 4 от НК, за подсъдимия А., и по чл.  330, ал.1, във вр. чл.20, ал.2  от НК за подсъдмите П. и Б.. 

Обектът на престъплението палеж са обществените отношение свързани с правото на собственост и нейното унищожаване. Предметът на палежа е примерно изброен в чл. 330, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние и завършването на престъплението е осъществено със самият факт на запалване на чуждото имущество, с предизвикването на пожар. За довършването на престъплението и изпълнителното деяние по основния състав  е необходимо настъпването на вредите да са на значителна стойност. При липса на опасност от разпростиране на пожара и върху други имоти или имущество, макар и да са настъпили значителни вреди, деецът ще отговаря по чл. 330 ал. 1 НК. Когато от пожара са настъпили значителни вреди и е съществувала опасност той да се разпростре и върху други имоти или имущество със значителна стойност, ще е налице престъпление по  чл. 330, ал. 3 НК.”    Решение № 531 от 19.ХI.1980 г. по н. д. № 550/80 г., I н. о.: „За състава на деянието по чл. 330, ал. 1 НК се изисква само стойността на запалените сгради, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество да са със значителна стойност. Не е нужно настъпилата вреда в резултат на палежа да е на значителна стойност. Настъпилата фактически вреда може да е и незначителна. Само за състава на  чл. 330, ал. 3 НК се изисква настъпилата вреда да е значителна. И понеже това престъпление е по-тежко, затова и наказанието по алинея 3 е значително по-тежко от това по чл. 330, ал. 1 НК”. По отношение на критерия значителни вреди, макар и да има известно отстъпление, е все още актуален начина на изчисляване приет в Постановление № 1 от 17.01.1983 год. по н.д. 8/82 на Пленума на ВС.  Т.е. за да е налице значителна вреда следва тя да е в размер не по малък от 14 минимални заплати за страната към момента на извършване на деянието. В наказателния кодекс няма легална дефиниция на понятието „значителна стойност“, но съгласно практиката на ВКС / Р № 312/2008 г.ІІІ н.о. и Р №273/2012 г. І н.о./ съставомерния признак „значителна стойност“ по смисъла на този текст има имуществен критерий, кореспондиращ със съставомерното обстоятелство „значителни вреди“, посочено в разпоредбата на чл. 343, ал.1, б."а" НК и този критерий е обвързан с размера на минималната работна заплата за страната. Неговото покриване е винаги на лице когато стойността е равна на четиринадесет минимални работни заплати. Към момента на осъществяването на деянието тя е била 420 лв. Следователно за да са налице всички елементи от обективния състав на престъплението по чл. 330 , ал. 1 от НК, стойността на запаленото имущество трябва да бъде не по-малко от  6300 лв.

Деянието е осъществено с предварително планирани действия, водещи на извод, че е налице пряк умисъл. Всички подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на деянието и са искали настъпването на обществено опасните последици. Подсъдимите Б. и П. са действали в условията на съизвършителство, като всеки от тях, във всеки един момент от извършване на деянието, е съзнавал действията на другия, както и че същите са противоправни. Вещото лице Щрапулина  е категорична, че огнищата на пожара са няколко, което води на категоричен извод, че са използвани лесно запалими течности (ЛЗТ) –(бензин, спирт, керосин, нафта и др.) Покривната повърхност и дограмата са дървени  и лесно се палят дори от слаб огнеизточник. Тъй като пожарът е възникнал през нощта и огнищата са няколко, то за запалването е използвано инициатор за горене. Пожарът се  е развил еднопосочно от животновъдната към жилищната част и отгоре надолу. Вещото лице е дало заключение, че версията пожара да е възникнал от  електрическата инсталация трябва да се отхвърли, тъй като този ден не  е включвано ел. захранване, като в тази посока  е даден отговор в електротехническата експертиза. В същата експертиза вещото лице е посочило, че в случая няма първично късо съединение, в резултат на което да е възникнал пожара, тъй като ел. инсталация  е изправна и изпълнена съгласно изискванията на НУЕУ3/2004 г. Освен това собственикът при напускане на вилата  си е създал навик винаги да изключва главния автоматичен прекъсвач тип АП 63 А, намиращ се отляво на входната врата на антрето и по този начин електрическата инсталация остава без напрежение. При извършения оглед този прекъсвач действително е бил в изключено положение. Вещото лице Щрапулина  твърди, че след направен оглед на  място, останалите следи от горенето, времето на възникване, метрологичните условия, както и разпит на пострадалия свидетел, че обикновено умишлените пожари възникват през тъмната част на денонощието, огнищата са няколко  и се използват инициатори за горене – ЛЗТ, какъвто е и настоящия случа, с тази разлика че мястото не е оживено, същото е труднодостъпно (отива се само с труднодостъпна техника). Всички врати на сградата са били заключени. Палежът е извършен отвън като първоначално ниската част на дървената покривна конструкция е залята с ЛЗТ (лесно запалителена течност), след което е запалена с открит огнеизточник (факла, запалка, клечка кибрит). Поради мокрото време и липсата на други сгради около сградата и отдалечеността на вилата от населеното място, както и дървесните насаждения не е имало опасност пожарът да се разпространи  върху други имоти –сгради, гора или друго имущество. Не така стои въпросът, ако е било сухо времето. Тогава поради сухото и горещо време е било вероятно да се запали сухата трева и от  пътя да се разпространи към широколистната гора. В случаят пожара не  е представлявал опасност за живота и здравето на хора, защото сградата не е била обитавана от хора в деня на пожара.  В конкретния случай продуктите, от които са изпълнени покривното покритие и междуетажната таванска конструкция, са с клас по реакция на огън Д  F и не са защитени. Допуснато е нарушение на чл. 647, т. 1 от Наредба  № Iз -1917 за СТПН за осигуряване на безопасност при пожар –покривното покритие и междуетажната таванска конструкция на животновъдната сграда, където е складирано сеното, трябва да бъдат от продукти  с клас по реакция на огън не по-нисък  от А2. Други нарушения по Наредбата не са допуснати.

От така изготвената експертиза единствено възможния извода е, че възникналия пожар  изцяло е вследствие на човешка намеса. Съдът приема, че причината за пожара е умишлен палеж, а не невнимание при боравене с открит огнеизточник. По време на огледа и не е открита неизправна електрическа инсталация, която да е вероятна причина за възникването на пожара. Не се събраха доказателства и за извършени същата вечер огневи, заваръчни или други пожаро- опасни дейности в близост до обекта. Атмосферните условия са били такива, че няма вероятност същите да са предизвикани от мълния. Единствено е валял лек дъжд, който на по-високото място в планината е оставило на места, поради усойни места, ливади и блатисти места повече влажност на почвата. Напротив, събраха се категорични доказателства за извършени умишлени палежи и то извършени от подсъдимите.

  Съдът счита, че авторството и вината на подсъдимите са доказани по категоричен и несъмнен начин. На първо място това са преките доказателства – обясненията на подсъдимия С.Б., в които се съдържат признания за извършеното от него, и от подсъдимите П. и А., престъпно деяния. Тук следва да се отбележи, че съдът дава вяра на тези обяснения по две причини: на първо място предвид пълното, точно и подробно обяснение, съдът прие, че същият  не страда от психично заболяване в тесен и широк смисъл на думата,  и че подсъдимия Б. е психично здрав. Единственото водещо чувство при него е страхът от евентуално възмездие заради направеното самопризнание от страна подсъдимия А., за което има индиции по събраните на ДП доказателства- същият е осъждан за престъпления против личността, имало жалби в РУ гр. Рила, че използва незаконни методи за постигане на целите си. През цялото време подсъдимият е разполагал с личностовия си потенциал за управление и контрол над поведението. Но същият твърди, че е осъзнал в пълна степен извършеното от него, в момента, в който видял лумналите пламъци на сградата, за което се разкаял и направил пълни самопризнания, първоначално само че той и подсъдимия П. са извършителите, а в последствие, въпреки страха от подсъдимия А., е направил пълни самопризнания в полицията. Такива се съдържат и в покаянието му, имайки предвид обстоятелството, че предложил помощта си на св. Ц. при извършване на построяването на сградата, с цел да оневини постъпката си.  Съдът прие, че подсъдимият Б. преди, по време и след извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на деянието е бил в състояние да възприема и запаметява факти и обстоятелства около тях и може да ги възпроизвежда. На второ място фактите, които той излага в обясненията  са категорични и са в унисон и с другите събрани по делото доказателства. В тази връзка са и показанията на св. Корулуш, св. М., св. В., св. Й..     

 В тази посока, макар частично да се установява фактическата обстановка, са обясненията и на подсъдимия  П.. Последният сочи, че е направил услуга на приятеля си Б. да отидат и да запалят вилата на св.Ц., само защото са приятели, без да пита каква е причината. Подсъдимият П. е категоричен, че инициатор за извършването на палежа е единствено подсъдимия Б., като считал, че Б. иска имал пререкания със св. Ц. и на когото като приятел не могъл да откаже дори  и извършване  на престъпление. В тази връзка дава обяснение, че подсъдимия А. няма нищо общо с този случай. Последният не само, че не бил знаел за техните намерения, а станал неволен съучастник, поради добрината си и доверието спрямо своите приятели - подсъдимия Б. и П., на които предоставял  всичко, колите си и къщата на тяхно разположение, през което и  да е време на нощта. Съдът не приема обясненията на подсъдимия П. за достоверни, в частта, в която твърди, че подсъдимия А. не е бил подбудител и помагач на извършване на престъплението, тъй като се опровергават от събраните  по делото гласни и писмени доказателства, в това число и приложените по делото характеристики и справки за съдимост.

     В хода на наказателното производство подсъдимия А. поддържа без отклонения само една позиция, а именно, че няма участие в деянието - предмет на обвинителния акт, под каквато и да е форма. Поддържа още, че не е имал мотив да иска запалването на вилата на пострадалия свидетел Ц., тъй като не бил в лоши отношения с него, напротив, взаимно си давали помощ предвид труднодостъпния планински терен, за благоустрояването на вилите им.

Настоящият съдебен състав, отчитайки двойствената природа на обясненията на подсъдимия А.А., приема че в случая те имат подчертано защитен характер. От този извод следва и отказа да възприеме аргументите на защитата като правилни и обосновани.

На първо място съдът намира, че твърденията на А. за липсата на мотив остават изолирани и неподкрепени от доказателствата по делото. Действително наличието на мотив не е елемент от субективната страна на престъпния състав, но е съществена част от веригата ценени косвени доказателства, изясняващи авторството на деянието.  В т. ІІ от досъдебното производство се съдържат писмени доказателства като единият от извършителите на деянието е дал подробни обяснения относно планирането и осъществяването на деянието, включително и прикриването на следите от престъплението, за което главен инициатор и съставител на плана е бил подсъдимия А.А., без да е известен мотива. Подсъдимият Б. в обясненията си пред съда заяви, че е дочул слухове в гр. Рила, а и лично подсъдимия А. е споделил с него, че преди извършването на палежа на вилата на св. Ц., св.  И.Г. е предлагал да заплати сума от 3000 лв. на подсъдимия А., за да пребие зетя на Ц.Ц., тъй като преди това св. И.Г. и св.Д.Д. имали пререкания помежду си. Освен това подсъдимия Б. не е имал никакви пререкания нито със св. Ц., нито с неговия зет, за да има той личен мотив за извършване на това деяние.

Дори на инкриминираната дата подсъдимия А. да е имал алиби, че е търсил да закупи кон на подсъдимия П., в каквато посока са обясненията му, съдът ги кредитира като обективни и непротиворечиви помежду си. Съдържащата се в тях информация обаче не оневинява дееца. На първо място това е така с оглед участието на А. в престъплението в качеството на помагач и подбудител, а не на извършител. На второ място въпросното алиби е изграждано много внимателно като е целяло изключването му от подозрение като поръчител на пожара. Извода се налага от показанията на подсъдимия Б., който съобщава за изричното настояване на подсъдимия А. деянието да бъде осъществено в конкретния ден, след като преди това внимателно е подготвил всички необходими материали за извършване на деянието, съобразил се е с нощната смяна на Б., който  единствено можел да управлява мотоциклет, оставил е отключена вратата на двора, където след това е бил поставен мотора, а преди това е бил дал ключ от гаража на подсъдимия Б., като предварително заредил мотоциклета с гориво и оставил ключа на него. Няколко часа въпросната вечер е ходил на място, като се опитал да изгради алибито си, чрез св. В., Корулуш и М., за да се увери се, че във вилата на Ц. няма хора и животни. В същата насока са и обясненията на подсъдимия П., макар и само косвени доказателства, в които подсъдимия П. изключва деятелността на подсъдимия А., в качеството му  на поръчител, същите насочват на предварителна уговорка деянието да бъде извършено в точно определен ден и по точно определен начин.

Вторият акцент в защитника на подсъдимия А. и П. е, че поддържаното от прокуратурата обвинение се гради единствено и само на обясненията на подсъдимия Б., които са със съмнителна обективност и следва да бъдат игнорирани при преценката на доказателствената съвкупност. В тази посока са изложени съображения, че е неправдоподобно първоначално подсъдимия Б. да не разкрива извършителя на престъплението, а след известно време (близо седем месеца по-късно) изцяло да набеждава  подсъдимия А., като твърди, че би следвало страхът на Б. от А. да е един и същ, както  при даване на първоначалното обяснение, с което го обвинява в извършване на престъпление, така и в последствие, ако изобщо такъв е налице според защитника на подсъдимия А.. Вярно е, че обясненията на подсъдимия Б. са единствено пряко доказателство за съпричастността на подсъдимия А., в качеството му на подбудител и помагач към опожаряването на вилата, собственост на св. Ц., но то не е изолирано и не е лишено от доказателствена тежест. Добросъвестността на тези обяснения напълно се подкрепят от показанията на свидетелите  В., Корулуш, М., В., Т. и отчасти от обясненията на подсъдимия П.. Еднопосочно и без колебание от тези гласни доказателства се установява обстоятелството, че предния ден и в деня преди пожара подсъдимия А. е направил оглед на вилата, след като се върнал отишъл в обитаваната къща от св. Королуш и св. М.  престоявал е там за известно време, за да се почерпят, поредните два дни, след обиколката му в м. „Попов рид“, където са търсели конете със св. В., като по този начин е направил свое алиби, че търси да закупи кон на подсъдимия П., и че в точно това време и този ден се намира на това място с други свидетели. Тази последователност на събитията от деня преди пожара намира пълна подкрепа от разпитаните по делото свидетели. По косвен път достоверността на обясненията на подсъдимия Б. се подкрепя и от показанията  на св. Й. –служител на бензиностанцията в гр. Рила, от  които е видно, че подсъдимия А. лично е  закупил в туби запалителната течност от близката бензиностанция, като  бил отишъл до там с превозно средство.

От събраните по делото доказателства  се установява, че подсъдимия А. е имал личен мотив да отмъсти на пострадалия Ц., тъй като докато бил в ареста с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по друго дело, неговата вила била запалена и от слуховете, които се носели в гр. Рила, установил, че извършител на това деяние е зетя на св. Ц., който след употреба на алкохол е заявил на всеослушание, че той е извършител на палежа на вилата на подсъдимия А. (виж. Докладна записка, приложена по делото, в която е отразена горната информация след проведени оперативно издирвателни мероприятия по случая).

Хронологическата и логическа връзка  на останалите доказателства и доказателствени средства - справки от мобилни оператори, ведно с приложени дискове, дискове от аудио записи от охранителни камери, протоколи, в  които са отразени всички проведени процесуални –следствени действия по предвидения от закона процесуален ред, заключения на експертизи, кредитирани от съда като обективни и достоверни, подкрепят напълно доказателствената автентичност на обясненията на подсъдимия Б., което е още една косвена подкрепа за крайния извод, а именно че подбудителят и помагач, за запалването на вилата на св. Ц.Ц., е подсъдимия А.А. и същият, в съучастие с подсъдимите П. и Б., като последните двама в качеството им на извършители, ги е склонил умишлено и умишлено е улеснил двамата, чрез съвети относно маршрута, времето, начина, както и с набавяне на средства, да запалят чужд недвижим имот на значителна стойност, а фактически извършители на деянието са П. и Б., които безприкословно следвали съветите и наставленията на подсъдимия А..

  Съдът счита, че като цяло няма показания на свидетели, които да не могат да бъдат кредитирани. Свидетелите са добросъвестни, без данни за лична заинтересованост и през призмата на миналото време и на събитията, които са възприемали добросъвестно са ги възпроизвели. В унисон с обясненията на подсъдимия Б., частично кредитираните обяснения на подсъдимия П. и изцяло некредитираните обяснения на подсъдимия А. и показанията на свидетелите са и обективните находки отразени в протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях. Няма противоречие и с изготвените по делото експертизи и най-вече на съдебно пожаро –техническа, съдебно електротехническа експертиза, съсдебно химически експертиза, съдебно трасологична, съдебно-технически експертизи и съдебно оценителна експертизи.

От така изложената фактическа обстановка, съдът прие, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, доколкото в тази посока защитника на подсъдимите А. и П. е развил съображения, че престъплението и авторството на деянието не са доказани по категоричен начин по отношение на подсъдимия А.. В тази връзка съдът следва да отбележи, че осъдителна присъда може да се постанови и на база само на косвени доказателства, но само при положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане съдът стигне до единствено възможния и безпротиворечив извод за виновността на подсъдимия – Решение № 70 от 13.03.1995 г. по н. д. № 602/1994 г., III н. о. на ВС, Решение № 426 от 03.10.2002 г. по н. д. № 198/2002 г. на ВКС, каквито в случая, безспорно, са налице, макар че в случая, са налице и преки доказателства.

Причините за извършване на престъплението се коренят в ниското гражданско и правно съзнание, в незачитане правото на собственост на другите.

      Мотивът за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия А.А. да навреди на пострадалия свидетел  Ц.Ц., защото имал информация, че неговия зет е замесен в палежа на неговата вила. Поради силното си влияние спрямо другите двама подсъдими, замесил и тях, като същите били извършители на деянието, а А. подбудител и помагач. 

      При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на  подсъдимия Б., тежките социални и семейни условия и направеното самопризнание от него. Същият е осъждан три пъти за престъпления против транспорта, тъй като е управлявал МПС след употреба на алкохол и без валидно свидетелство за управление на МПС, като за всяко е от деянията е изтърпял ефективно наказание.   Предвид еднотипността на извършените от него престъпления, които не са тежки по смисъла на закона, както и, че е изтърпял наказанието за всяко едно от тях, съдът прие, че подсъдимия Б. е с ниската обществена опасност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства прие високата обществена опасност на деянието. В същото време съдът счете, че по отношение на него са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, в конкретиката на случая, предвид дълбоката му психологическа зависимост и страх, от подсъдимия А., както и неудобството, което следва да изтърпи от обществено мнение, предвид личността на пострадалия, включително и отношението на пострадалия св. Ц., не на последно място и съзнаването, че за извършеното деяние носи деликтна отговорност, съдът прие, че всички тези обстоятелства са многобройни. Съдът прие, като смекчаващо вината обстоятелство  по отношение на подсъдимия Б. факта, че полага грижи за болната си майка, която е сляпа и е с тежък инсулинозависим диабет, същата е инвалид първа степен, с чужда помощ. Съдът прие като изключително смекчаващо вината обстоятелство факта, че подсъдимия Б. е направил незабавно признание на вината си, като по този начин разследването на престъплението е станало възможно в пълен обем.  Поради което съдът му наложи наказание  „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, при първоначален „общ" режим на изтърпяване на наказанието.

     Подсъдимите А. и П., въпреки частичното самопризнание на подсъдимия П., съдът счете че следва да приложи закона с цялата му строгост. И двамата подсъдими са дали обяснение, като с обяснението си подсъдимия П. се опитва да оневини изцяло действията  на подсъдимия на А.А.. Ето защо, предвид частичните самопризнания на подсъдимия П., които са направени преди приключване на съдебното следствие, като подсъдимия напасваше своята защитна версия с оглед на събрания по делото доказателствен материал и след дадените такива от подсъдимия А., в които се стреми да оневини действията на подсъдимия А., съдът не счете, че по отношение на него са налице предпоставките на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, в какъвто смисъл се съдържа упрек от страна на защитника на подсъдимия П. спрямо представителя на държавното обвинение, който в пренията пледира да бъде наложено предвиденото от закона наказание в предвидения максимален размер. Съдът наложи наказание на подсъдимия П. при условията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Същият е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления, предимно за престъпления против собствеността. Осъждан е и на основание чл. 144, ал. 1 и чл. 343в, ал. 2 от НК, като част от тях е изтърпял ефективно. Силната му привързаност към подсъдимия А., водеща до неговата манипулируемост, предвид ниския му социален статус и обстоятелството, че А. го финансира, същите се познават от деца, съседи са и взаимно си правят услуги е провокирало неговото поведение относно извършване на деянието, а  в последствие и да извършва действия по прикриване на следите от престъплението. Смекчаващи вината обстоятелства- няма. Ето защо съдът прие, че за постигане на целите на наказанието, както генерална така и специална, предвид високата степен на обществената опасност на деянието и значителната стойност на опожареното имущество, ще бъдат постигнати, ако на дееца бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за максимално предвидения в закона срок – 8 (осем) години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. 

     Смекчаващи вината обстоятелства, по отношение на подсъдимия  А., макар че същият е дал обяснение, което съдът прие, че е негова защитна теза, също не са налице. Същият, в качеството му на подбудител и помагач носи същата наказателна отговорност, която е предвидена за извършителите, доколкото в закона не е предвидено друго. Подсъдимият А. е осъждан неколкократно за умишлени деяния от общ характер, като последното осъждане е за престъпления против личността по НОХД № 1240/2015 г. по описа на ДнРС, с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено за срок от 4 години, считано от  влизане на съдебния акт в сила- 22.02.2016 г. Видно от справката- характеристика подсъдимия А. е безработен, но демонстрира  благосъстояние и начин на живот, който не отговаря на човек без работа, без законни доходи или дейност. Никога не е работил и няма официално декларирани доходи. Не притежава фирми и търговски дружества. Ползва няколко МПС, които не са регистрирани на негово име. Ползва няколко мобилни  номера. При срещи с органи на реда се държи арогантно и нагло и демонстрира неуважение към институцията „Полиция“. В РУ гр. Рила са постъпвали жалби от граждани, че осъществява лихварска дейност, във връзка с която е влизал в саморазправа с граждани, свързана с физическо насилие и силово събиране на наложените лихви. От информационните масиви на ВР е видно, че има криминалистични регистрации, включително и влезли в сила присъди. Има връзки с лица от криминалния контингент, включително и такива известни в криминалните среди в Република Италия. След направеното от подсъдимия Б. самопризнание взаимоотношенията им силно се влошили, дори преустановили контактите помежду им. След извършване на деянието А. за известно време се укривал в РИталия.

     Обстоятелството, че настоящето деяние е планирано дълго време – подсъдимия А. закупил лесно запалими течности, които ги поставил в близост до обекта на престъплението, оставения в гаража мотоциклет с ключ, зареден  с гориво, даден ключ от гаража на подсъдимия Б., изготвения  план за използване на различни маршрути за отиване и връщане от мястото на престъплението,  включително извършените действия, в поредните два дни преди деянието, с които е целял да изгради алиби, а и същевременно е направил обход, за да провери дали във  вилата не живее някой, говори за изключително добре планиране на извършване на деянието, като не е  предвидил, че същата вечер ще продължи да вали дъжд и ще бъдат оставени следи, които по-късно, ще доведат до направените от един от извършителите на деянието пълни самопризнания уличаващи го в извършване на престъплението.  Ето защо съдът прие, че за постигане на целите на наказанието, както генерална така и специална, предвид високата степен на обществената опасност на деянието и значителната стойност на опожареното имущество, ще бъдат постигнати ако на дееца бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за максимално предвидения в закона срок – 8 (осем) години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.   

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият А.Е.А., с ЕГН ********** е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по това производство, считано от 26.10.2016г., като един ден „Задържане под стража” се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение по отношение на подсъдимия А.Е.А.,  с ЕГН **********, наложеното наказание по НОХД № 1240/2015г. по описа на Дупнишки районен съд, тъй като деянието по настоящето дело е извършено в изпитателния срок.          

Съдът счете, че са налице предпоставките предвидени в  чл.59, ал.1 и ал.2 от НК и зачете времето, през което подсъдимият А.Е.А., с ЕГН **********, е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета по настоящето дело, считано от 18.05.2015г. до 01.07.2015г.; мярка за неотклонение „Домашен арест” от 01.07.2015г. до 22.02.2016г. и задържане по чл.64, ал.2 от НПК, считано от 15.05.2015г. до 18.05.2015г. по НОХД № 1240/2015г. по описа на ДнРС, като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

 Досежно предявените граждански искове:   

 

 Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Акцесорният характер на гражданския иск в наказателния процес предпоставя неговата зависимост от решаването на въпросите, свързани с повдигнатото обвинение, поради което и той поначало споделя неговата съдба. Предмет на гражданския иск в наказателния процес са вредите от престъплението, поради което основанието може да бъде само деликтно. Забраната, по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за виновното причиняване на вреди, предвижда и задължението за причинителя да обезщети увреденото лице. В основния състав на непозволеното увреждане се съдържа законова презумпция, че поведението на прекия причинител е виновно, до доказване на противното. Безспорно, основанието на иска е деянието, но за да бъде основателен, следва да е доказана вредата за ищеца, авторството на дееца и виновното му и противоправно, на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, поведение, намиращо се в пряка причинна връзка с вредите. Наказателната и гражданската отговорност на подсъдимите са взаимно свързани и едновременно с това могат да бъдат реализирани независимо една от друга.  По делото е безспорно установено, че гражданския ищец е претърпял имуществени вреди и същите се намират в причинно-следствена връзка с виновното поведение на подсъдимите, извършили престъплението по чл. 330, ал.1,  във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 за подсъдимия А.А. и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимите  Б. и П.. По размер, вредата е установена от съда, на базата на заключението на назначената по делото експертиза.  На базата на това съдът осъди подсъдимите А.Е.А., с ЕГН - **********, П.С.П., с ЕГН – ********** и С.Й.Б., с ЕГН – **********, да заплатят на Ц.Ц.Ц., ЕГН **********, солидарно сума в общ размер на 163 646,78 лв. (сто шестдесет и три хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки), от които  142 680 лв., представляващи имуществени вреди за претърпени вреди вследствие на опожаряване на постройката и 20 966,78 лв., представляващи имуществени вреди за движими вещи, находящи се в постройката.

Съдът счете, че са налице условията на чл. 52 от ЗЗД, като входа на процеса се събраха недвусмислени доказателства, че св. Ц., вследствие на деянието, е претърпял неимуществени вреди. Същият е бил разстроен, че двадесетгодишния му усилен труд относно облагородяването на селскостопанска сграда в удобна за живеене и отглеждане на животни такава, е бил изгорял за по-малко от един час, без да е навредил на подсъдимите с нищо. Напротив, събраха се доказателства за добрия нрав и отзивчивост на пострадалия свидетел. Съдът счете, че сума в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева), така като е предявен иска, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на деянието, е основателен и го уважи в пълен размер.

Сумите по предявените искове, за причинени имуществени и неимуществени вреди, се дължат ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 23.03.2016г., до окончателното изплащане на сумата.

 

По веществените доказателства:

 

    На основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК съдът постанови веществените доказателства по делото, записани под № 13/2017г. по описа на Районен съд – Дупница, находящи се в Районен съд – Дупница с изключение на МПС-мотоциклет, марка: „Сузуки“, модел: „ DR 350“, без регистрационни табели, който се съхранява в гараж на РУ гр. Рила, а именно:

1. Пет броя памучни тампони с иззети обтривки от С.Б., П.П., А.А., Б.Г. и И.Г., запечатани в бели пликове със слепки на НИКК и един брой стъклен буркан, съдържащ проба пепел, поставена в кутия, запечатана със слепка на НИКК – София, всички вещи поставени в кашон;

2. Един брой италиански сертификат за собственост на МПС на мотоциклет;

3. Три броя гипсови отливки на обемни следи, поставени в кашон;

4. Два броя ръкохватки на мотоциклет, марка: Сузуки „DR 350“, поставени в прозрачен плик;

5. Един брой черно на цвят долнище на анцуг, поставено в черен найлонов плик;

6. Един Брой раница, зелена на цвят, брезентова, поставена в черен найлонов плик;

7. Един чифт мъжки спортни обувки, поставен в бяло-синя найлонова торбичка;

8. Един брой пластмасов контейнер с проба почва от поляна в м. „Влашка бачия“;

9. Един брой стъклен буркан с проба почва от мотоциклет, марка: „Сузуки „DR 350“;

10. Един брой писмо, поставено в хартиен плик.

11. МПС-мотоциклет, марка: „Сузуки“, модел: „ DR 350“, без регистрационни табели се съхранява в гараж на РУ гр. Рила, съдът отне в полза на държавата, като постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени по съответния ред, предвиден в закона и върна на собственика иззетото веществено доказателство по делото – един брой череп от сръндак с рога, поставен в черен найлонов плик.

 

     По разноските:

 

     На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимите направените разноски по делото както следва: подсъдимите А.Е.А., П.С.П. и С.Й.Б., тримата със снета по делото самоличност, да заплатят направените по делото разноски в размер на 1 430.76лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева и седемдесет и шест стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, 15.67лв. (петнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи  деловодни разноски, както и 6 745.87 (шест хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), представляващи 4% държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове, които суми следва да бъдат заплатени по сметка на Районен съд – Дупница.

      В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: