РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 08.09.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на седми
септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря П.Ц. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №3260 по описа за 2016година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Топлофикация
Плевен” ЕАД-Плевен против И.И.И., в която се твърди, че ответникът е собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, с
аб.№29193 и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди
се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.02.2007г.-31.01.2016г.,
която не е заплатена и чиято цена
възлиза на 3634,12лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за
периода 02.04.2007г.-01.03.2016г. в размер на 1196,07лв. Твърди се, че по повод
заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо тях за сумите
: сумата
от 2438,05лв. – главница
за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.02.2007г. до
31.01.2016г., лихва върху главницата в размер на 1196,07лв. за
периода от 02.04.2007г. до 01.03.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 09.03.2016г. до окончателното изплащане на същата,
както и направени деловодни разноски в размер на 72,68лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180лв.Вземането произтича от следните
обстоятелства: И.И.И. е ползвала
доставената от дружеството топлинна енергия за периода 01.02.2007г. до 31.01.2016г. в посочения недвижим имот, без да
заплати горепосочената сума, по ч. гр.д.№1539/16г. на ПлРС.Твърди се, че вземането
произтича от следните обстоятелства: ответникът
е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен
от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр.
13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Посочва се, че сградата-етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата „Нелбо“ ЕАД , на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди се, че тъй като, че
е изпратена покана и тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено
заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№1539/2016г. по
описа на ПлРС.Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн.
чл. 415 от ГПК е предявил иск за
съществуване на вземането си, поради което моли съда да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи част
от сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК.
Ответницата, в с.з. е направила възражение
за давност, признала е частично дължимите суми за тригодишния период и е
посочила, че е заплатила дължимите суми
за тригодишния период.
За трето лице- помагач, становище не е взето.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№1539/2015г. по
описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия
е подадено заявление по реда на чл.410
от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №1003/10.03.2016г. спрямо
ответницата, както следва: сумата от 2438,05лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2007г. до 31.01.2016г., лихва върху главницата
в размер на 1196,07лв. за периода
от 02.04.2007г. до
01.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата 09.03.2016г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 72,68лв. и юрисконсултско
възнаграждение
в размер на 180лв.
Вземането произтича
от следните обстоятелства: И.И.И. е ползвала доставената от дружеството топлинна енергия за периода01.02.2007г. до 31.01.2016г. в
посочения недвижим имот, без да
заплати горепосочената сума.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение от страна на длъжника и
е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането си.Направено е и
възражение за давност в отговора.
В срок кредиторът е предявил иск за сумите по заповедта по чл.410 от ГПК.Вземането
произтича от следните обстоятелства: ползвана и неплатена топлинна енергия.
Не се спори по делото, че ответницатат е
потребител на предоставена топлинна енергия с абонатен№29193, за имот, находящ
се в ***.
Спорен е въпроса относно дължимостта на
посочените суми, за които е направено възражение за давност и дали е заплатена
сумата за тригодишния период три години назад от датата на заявлението.
Представено е доказателство, че са
заплатени главница и лихва на 17.06.2016г.
, като това е потвърдено и от извършена проверка от ВЛ.
Въз основа на така събраните
доказателства, съдът приема, следното отправна страна:
Съдът споделя становището на ищеца, че
ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от
05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от
29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната
е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация Плевен" ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства
ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ -
„Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Не е спорно, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал.
1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се намира топлоснабдения
имот е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
По делото е направено
възражение за давност.Съдът намира, че в случая е приложима кратката тригодишна
погасителна давност, по смисъла на
чл.111, б.в от ЗЗД. Съобразно ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, понятието “периодични плащания”, по
смисъла на цитираната норма.- чл.111, б”в” от ЗЗД, се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения, за предаване на пари, или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви- какъвто характер, съдът приема, че има и задължението
на ответника спрямо ищеца ТЕЦ-Плевен. В случая меродавна е датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК- или 09.03.2016г.
По делото ВЛ е посочило,
че дължимата сума за период три години назад от датата на заявлението е
597,80лв. за периода 09.03.2013г.-31.01.2016г. и 86,03лв. лихва за периода
02.05.2013г.-01.03.2016г.
С оглед на изложеното
съдът приема, че предявените искове за сумата 597,80лв. от 09.03.2013г.-31.01.2016г. и 86,03лв. лихва за периода
02.05.2013г.-01.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на молбата-09.03.2016г. до окончателното изплащане на същата, се
явяват и основателни и доказани, като за сумата 1840,25 лв. главница/ разликата до претендираните
2438,05лв./ за периода 01.02.2007г.-08.03.2013г. и лихва в размер на 1110,04лв./
разликата до претендираните 1196,07лв./, за периода 02.04.2007г.-01.05.2013г., следва да се отхвърлят
като погасени по давност.
В хода на производството ответницата е заплатила дължимите суми, съобразно
направеното възражение за давност.. При това положение съдът намира, че се
дължат претендираните суми, но тъй като са заплатени в хода на производството,
следва да се отхвърлят исковете за сумите 597,80лв. от 09.03.2013г.-31.01.2016г. и 86,03лв. лихва за периода
02.05.2013г.-01.03.2016г., като
погасени чрез плащане.
Относно дължимите разноски, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в
срок задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.Следва да се отбележи, че заплащането на сумите е
станало в хода на процеса, след подаване на заявлението.Не са представени доказателства-
писмени или гласни, че ответникът е направил опит да заплати сумите и му е било
отказано.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Като за разноските по заповедното производство следва
да се присъдят също в настоящето производство, съобразно претендираната
част.При това положение съдът приема, че дължимите разноски в заповедното производство
са 47,55лв., съгласно признатите претенции предвид направеното възражение за
давност.По отношение на разноските в исковото производство, съдът е съобразил,
че исковете са били основателни само за част от сумите, които са заплатени в
хода на производството.Същите се дължат,тъй като както бе посочено по- горе
ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на настоящето
производство и е заплатил сумите, след подаване на ИМ.Дължимите разноски в
настоящето производство са в размер на110,11лв.Освен това не е направено
възражение за редукция, което също би било неоснователно, предвид факта, че са
предявени два иска, за всеки от които дължимото възнаграждение е в размер 300лв.И не на последно място, съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско
възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
ако са защитавани от юрисконсулт.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от кредитора
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес гр.***, ЕИК *********
против И.И.И., ЕГН**********, искове с правно
основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК,за следните суми: 1840,25 лв. главница/ разликата до претендираните 2438,05лв./ за периода
01.02.2007г.-08.03.2013г. и лихва в размер на 1110,04лв./ разликата до
претендираните 1196,07лв./, за периода
02.04.2007г.-01.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 09.03.2016г. до окончателното изплащане на същата,
за които суми е издадена заповед №1003/10.03.2016г. по ч.гр.д.№1539/2016г. на ПлРС, като ПОГАСЕНИ
по ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със
седалище и адрес гр.***, ЕИК ********* против
И.И.И., ЕГН**********, искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК,за следните суми: 597,80лв. от 09.03.2013г.-31.01.2016г. и 86,03лв. лихва за периода
02.05.2013г.-01.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 09.03.2016г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед №1003/10.03.2016г. по ч.гр.д.№1539/2016г. на ПлРС, като ПОГАСЕНИ
чрез ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И.И.И., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със
седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК *********, сумата общо 110,11лв.,
направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД,
гр. Плевен, представлявано от И.Г., със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, сумата от 47,55лв. - разноски по ч.гр.д.№1539/2016г. по описа на
ПлРС, съобразно уважените претенции.
Производството по делото е проведено при участието на“Нелбо”ЕАД- гр.***
и адрес в гр.***, офис 5, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :