Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 658/15.06.2020 година, град Б.
Административен
съд – Б., в съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 637/2020 година.
Производството
е по реда на глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 27 ал. 6 от Закона за закрила на детето ЗЗД).
Образувано
по жалба от М.А.А. с ЕГН ********** и И.А.М. с ЕГН ********** и двамата с посочен
съдебен адрес ***, чрез адвокат С.К., против заповед № ЗД/Д-А-053/24.03.2020
година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Б..
Със
заповедта, на основание чл. 26 ал. 1 изречение второ във връзка с чл. 27 ал. 1,
чл. 25 ал. 1 т. 3 и чл. 4 ал. 1 т. 5 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), е
наредено, считано от 25.03.2020 година, временно продължаване на настаняването
на малолетното дете Б.И.М. с ЕГН **********,
син на жалбоподателите - в институция (ЦНСТ в град Б., улица „Кооператор“ № 35)
за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл. 28 от ЗЗД.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта и още седем
заповеди с идентично съдържание. Твърди се че административният орган
неправилно възпроизвежда обстановката от началото на 2019 година, като описва
събития които отдавна са отминали. Заявява се, че жалбоподателите вече живеят в
къща, построена напълно законно, захранена с ток и вода, документите за която
са били представени в ДСП – Б.. Поддържа се, че продължаването на настаняването
на децата извън семейството - след изтичане на позволения от съда срок от една
година, съставлява недопустимо нарушение на правата както на децата, така и на
родителите им.
В
съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателите счита
заповедта за неправилна, необоснована и незаконосъобразна, тъй като липсват
обективни данни, че родителите не разполагат с капацитет и условия за
отглеждане на децата си. Иска отмяната
за заповедта.
Заинтересованата
страна - Б.И.М., не се представлява от назначения му особен представител.
Процесуалният
представител на ответника поддържа, че приложената мярка за закрила на детето, предвидена
в чл. 4 т. 5 от ЗЗДет отговаря на законовата цел - да се обезпечи най-добре
интереса на детето до произнасяне на съда по чл. 28 с решение. Счита оспорената заповед за законосъобразна.
След
като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
Б.И.М.
е роден на *** година. Той е девето поред дете на М.А.. Отглеждан е в семейна среда
от госпожа А. и съжителстващия с нея на съпружески начала баща на детето - И.М.А.
до 22.03.2019 година, когато за Б. и други девет от децата е оценен риск и е
приложена мярка за закрила „полицейска закрила“ за срок до 48 часа, и децата са
изведени от семейството, като Б. с трима от братята си е настанен в ЦНСТДБУ на
улица „Кооператор“ № 35 в град Б.. След изтичане срока на полицейската
закрила със заповед №
ЗД/Д-А-090/25.03.2019 година на директора на ДСП - Б. е наредено малолетното
дете Б.И.М., да бъде настанено спешно временно в институция (ЦНСТ в град Б.,
улица „Кооператор“ № 35) за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл.
28 от ЗЗД. Мярката е потвърдена с решение № 989/29.05.2019 година, постановено
по административно дело № 862/2019 година по описа на Административен съд - Б.
и решение № 4877/27.04.2020 година, постановено по административно дело №
9749/2019 година по описа на Върховен административен съд.
М.А.А. и И.А. ***, където
е постоянния им адрес. Настоящият адрес на майката А. ***.
На 04.09.2019 година от И.М.
е подадено заявление до директора на ДСП - Б. за реинтеграция на Б.М. и другите
деца в семейството му.
На 03.02.2020 година от
директора на „Център за обществена подкрепа“ – Несебър е изготвен тримесечен
социален доклад, в който в обобщение е изразено становище, че към момента родителите
– М.А. и И.М. имат необходимите знания и умения да задоволят базовите
потребности на децата. Посочено е обаче, че предвид получена информация за
жилището, което обитават към момента, съществува бъдещ риск семейството да
остане без дом, порази което е необходимо продължаване проучването и
възможностите на семейството да осигурят стабилност и сигурност на децата си по
отношение на социално-битовите условия за живот. Сочи се още, че по отношение
на възпитанието, разбирането и задоволяването на емоционалните и
образователните нужди на децата е необходимо продължаване провеждането на
социална работа и консултиране на родителите за повишаване на родителския
капацитет, усвояване на положителни методи на възпитание и придобиване на умения
за развитие на когнитивните способности на децата. Заявено е, че в случай на
реинтеграция в семейна среда е необходимо оказване на непрекъсната подкрепа и
съдействие на семейството, с цел осигуряване на спокойно и стимулираща среда за
развитие и превенция на риска от повторно извеждане (лист 24-26).
На 06.03.2020 година
социален работник в отдел „Закрила на детето“ – Б. е съставил социален доклад,
в който е описал обстановката, в която живеят М.А. и И.М. – незаконно
самонастанени в двуетажна масивна добре обзаведена къща, намираща се в село
Кошарица. Сочи се, че имотът е незаконно построен, без собствено
електрозахранване, поради което се снабдява с ток от съседна къща чрез
необезопасен кабел, преминаващ през отворен прозорец на втория етаж. Установено
е, че в имота няма течаща вода, а вода се набавя от съседите. След извършено
проучване е установено, че в община Несебър е образувана преписка за тази
сграда - за премахването ѝ като незаконен строеж „Двуетажна жилищна
сграда“, в ПИ с идентификатор 39164.501.424 по КККР на село Кошарица, община
Несебър, улица „Първи май“ № 9, като е съставен констативен акт № 2/10.01.2019
година. Издадена е и заповед № 535/18.04.2019 година на кмета на Община Несебър
за премахване на незаконния строеж. По отношение на материалното положение на
родителите е установено, че двамата нямат сключени трудови договори към
момента. В заключение е дадено становище, че предвид незадоволителното ниво на
родителския капацитет на М.А. и И.М., липсата на постоянни доходи, с които да
гарантират отглеждането на децата, липсата на собствено жилище и факта, че
предстои събаряне на дома, в който живеят незаконно, реинтеграцията на децата А.
И.М., А. И.М., П. И.М., Б.И.М. и Н. И.М.
в биологичното им семейство не е в техен интерес (лист 19-20).
На 19.03.2020 година е проведена неприсъствена
мултидисциплинарна среща с цел обсъждане работата по случаите на децата С. И. М.,
Н. И.М., Б.И.М., П. И.М., А. И.М., А.
И.М., В. И.М., А. И.М. и П. М. А. и тяхната реинтеграция в семейна среда. За
проведената среща е изготвен протокол. Взето е решение след изтичане на срока
на първоначалното настаняване с социална институция, децата да бъдат върнати в
семейството на М.А. и И. *** (лист 14-15).
На 23.03.2020 година от дирекция
„Социално подпомагане“ – П. е изпратено писмо до директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Б., с което изразява отрицателно становище по
отношение на реинтеграцията на децата в биологичното им семейство. Като мотиви
е посочено, че за сградата в която живеят родителите на децата е образувана
преписка за премахване като незаконен строеж, съответно е издадена заповед от
кмета на Община Несебър за премахването ѝ. Сочи се още, че собственикът
на имота Златка Илиева е търсила съдействие от ДСП – П., като е заявила, че е
подала устна жалба (за самоуправство) в МВР против М.А. и И.М. (лист 28).
На 23.03.2020 година в
изпълнение на методически указания на РДСП – Б. е проведена повторна
неприсъствена мултидисциплинарна среща с цел обсъждане работата по случаите на
децата С. И. М., Н. И.М., Б.И.М., П. И.М.,
А. И.М., А. И.М., В. И.М., А. И.М. и П. М. А. и тяхната реинтеграция в семейна
среда, във връзка с промяна в обстоятелствата, описани в доклада на ЦОП –
Несебър от 03.02.2020 година. За проведената среща е изготвен протокол. Взето е
решение да бъде продължен срока на настаняване на децата в ЦНСТДБУ и ДМСГД,
предвид постъпилото на 23.02.2020 година писмо от ДСП – П., съществуващото
извънредно положение в страната и обявената карантина в ДМСГД – Б., дължащи се
на разпространението на епидемията от коронавируса COVID-19 (лист 12-13).
На 24.03.2020 година е
съставен нов социален доклад – индивидуална оценка на нуждите на детето Б.И.М..
Предвид категоричното отрицателно становище на ДСП – П. за реинтеграцията на Б.
в биологичното семейство и предвид решението на работната среща на
специалистите, работещи с децата, в доклада е предложено да бъде продължено временното настаняване по
административен ред на малолетния Б. *** за срок от една година (лист 73).
В
резултат на така изложените факти, както и в изпълнение на взето решение в протокола
от 23.03.2020 година за проведената работна среща на мултидисциплинарния екип,
директорът на дирекция „Социално подпомагане“ - Б. е издал обжалваната заповед.
С нея е наредил, считано от 25.03.2020 година, временно продължаване на
настаняването на малолетния Б.И.М. в Център за настаняване от семеен тип в град
Б., улица „Кооператор“ № 35, за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно
чл. 28 от ЗЗДет.
Процесуалният
представител на жалбоподателите е представил по делото молба - декларация (вх.
№ 94-80-0325 от 10.01.2008 година по описа на Община Несебър) от А. А.М. – баща
на И.М., подадена до нотариус при Районен съд – Несебър за признаване правото
на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка,
а именно ПИ 39164.501.424 по кадастралната карта на село Кошарица, община
Несебър, улица „Първи май“ № 9, целия на площ от 1 386 кв.м. (лист 105);
удостоверение за наследници на А. А. М., съгласно което след смъртта си е
оставил следните наследници: К. А.М. – син, А. А.М. – син и И.А.М. – син;
удостоверение за наследници на А. А. М., съгласно което след смъртта си е
оставил следните наследници: В. А. М.– дъщеря (лист 106); заповед № 28 от
15.03.1994 година на Общински народен съвет – Несебър, съгласно която е одобрен
квартал 26, п. І-146 в село Кошарица (лист 107); удостоверение за декларирани
данни с изх. № УДО03403 от 02.07.2018 година, съгласно което А.А. М. е
декларирал с декларация по чл.14 от ЗМДТ собственост върху земя с площ 1386
кв.м. с адрес село Кошарица, община Несебър, улица „Първи май“ № 9 (лист 108).
Жалбата
срещу заповедта е подадена по електронен път на 30.03.2020 година - в рамките на
предвидения за това процесуален срок, което се установява от датата на връчване
на оспорената заповед – 30.03.2020 година. Подадена е от лица, за които
оспорения акт е неблагоприятен – М.А. и И.М. са майка и баща и законни
представители на детето Б.М., поради което същите имат правен интерес от
оспорването. Това прави жалбата процесуално допустима за разглеждане, като
между страните няма спор относно този въпрос.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Заповедта
е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 27 ал. 1 от ЗЗДет, която
определя, че настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство, социална услуга – резидентен тип или в специализирана институция се
извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"
по настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето, идентичен с настоящия
адрес на майката М.А. ***), по аргумент от чл. 90 ал. 2 изр. 3 от Закона за
гражданската регистрация, е в териториалния обхват на ДСП – Б.. Затова съдът
приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган.
Административният
акт съответства на законовите изисквания за форма. Специалният закон (ЗЗДет), не въвежда
изисквания относно формата, в която следва да се постановяват актовете,
прилагащи мерки за закрила на детето. В този случай приложими са изискванията,
въведени от чл. 59 ал. 2 от АПК, тъй като процесната заповед е индивидуален
административен акт. В нея са изложени мотиви, както и фактическите и правните
основания за издаването й. Относно фактите компетентният административен орган
е изложил същите накратко в хронологична последователност, като съдът ги счита
за адекватни, предвид събраните по делото доказателства. Събитията, които са
довели до издаването на административния акт, са коментирани подробно в
изготвените социални доклади и на проведените работни срещи на
мултидисциплинарния екип по прилагане на Единния координационен механизъм за
работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие.
В
административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Обжалваната заповед е в съответствие с
целта на закона. Съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗЗДет, законът урежда правата,
принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и
тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето.
Според чл. 1 ал. 2 от ЗЗДет, държавата защитава и гарантира основните права на
детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно
възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние,
като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда,
образование, свобода на възгледите и сигурност.
Като
орган по провеждането на държавната политика в областта на закрила на детето
(чл. 6 т. 2 от ЗЗДет), дирекция „Социално подпомагане“ - Б. е била длъжна да осигури сигурността на детето, поради
което с издаването на процесната заповед за прилагане на мярка за закрила тази
цел на закона е реализирана. Друг е въпросът какви да бъдат последващите мерки
с оглед необходимостта от бъдещото отглеждане на детето в семейна среда, която
– принципно – би била най – подходяща за нормалното му развитие. Тази
необходимост, обаче, не може да промени факта, че към момента на издаването на
процесната заповед е констатирана опасност за здравето и живота на детето,
предвид липсата на собствено жилище, където родителите да отглеждат децата си,
доколкото са незаконно самонастанени в двуетажна масивна къща, която – от своя
страна - е незаконно построена, без прекарано електричество и вода в сградата и
при издадена заповед за премахването ѝ като незаконен строеж.
Предвид
това положение, компетентният административен орган временно е продължил
настаняването на малолетния Б.И.М. в Център за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания в град Б., ж.к. „Меден рудник“, улица „Кооператор“ № 35 за
срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
Издадената
заповед защитава малолетния Б.М. именно от отглеждането му в рискова и
неблагоприятна среда, доколкото обитаваното към момента на издаване на
заповедта жилище от родителите му е без подходящи битови условия и с издадена
заповед за премахване. Отделно родителите са без постоянни доходи, с които да
осигурят необходимите дрехи, вещи за бита и пълноценна храна за децата си. По
тази причина съдът приема, че законосъобразно административният орган е продължил
настаняването на малолетния Б.И.М. в Център за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания в град Б., ж.к. „Меден рудник“, улица „Кооператор“ № 35.
В
конкретния случай са без значение представените от процесуалния представител на
жалбоподателите доказателства с молба с вх. № 2944 от 10.04.2020 година. Същите
по никакъв начин не променят установеното от ответната администрация относно
условията за живот в обитаваното от родителите на Б.М. жилище. Неоснователно е
и твърдението на жалбоподателите, че не става ясно кое жилище е било посетено
от екипа на ЦОП. В приложения по делото тримесечен доклад изрично е посочено,
че на 17.10.2019 година е бил посетен адреса в село Кошарица, община Несебър на
улица „Първи май“ № 9. Същият имот се сочи и в социалния доклад от 06.03.2020
година, във връзка с издадена заповед № 535/18.04.2019 година на кмета на
Община Несебър за премахване на незаконен строеж. Битовите условия за същия
имот са описани и в протоколите от 19.03.2020 година, и от 23.03.2020 година,
както и в социалния доклад от 24.03.2020 година. Във тях се сочи, че за сградата
има издадена заповед за премахването като незаконен строеж. Действително от
приложените по делото доказателства не може да се установи, че Златка Илиева
(посочена като подател на сигнал спрямо И.М. и М.А.) е собственик на имота,
който обитават родителите, но това не променя факта, че за сградата е издадена
заповед за премахването ѝ като незаконна.
В
хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателите е
поискал изготвянето на нов социален доклад, който да отрази последващо
настъпила промяна в мястото и условията на обитаване на семейството на А. и М.
– с твърдения, че новото жилище, в което са настанени, вече отговаря на изискванията за здравословна и
безопасна среда на живот и отглеждане на малолетното дете. Искането е
отхвърлено. Съдът приема, че следва да преценява законосъобразността на
фактическите основания за продължаване на мярката, така както са установени от
ответната администрация към момента на издаването на обжалваната заповед.
Евентуална последваща положителна промяна в битовите условия, при които живеят М.
и А. (за която по делото са налице само твърдения, но не и доказателства) би
могла да послужи единствено като последващо основание да се иска промяна на продължаването на мярката
спрямо Б.М., но не може да бъде аргумент за отмяна на заповедта в настоящото
производство.
Мярката
за закрила, чието действие е продължено, е предвидена в нормата на чл. 4 ал. 1
т. 5 от ЗЗДет в приложимата редакция. Тя е адекватна на създалата се обстановка
предвид липсата на благоприятна и безрискова среда за отглеждане на детето. Към
момента на издаването на заповедта са били налице условията, предвидени в
хипотезата на чл. 25 ал. 1 т. 3 от ЗЗДет, поради състоянието на жилището, което
обитават родителите, предвид въведените от министъра на здравеопазването
противоепидимични мерки и дадените препоръки за спазване на висока лична
хигиена с цел ограничаване разпространението на вируса Сovid-19.
По
изложените причини подадената жалба се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Затова,
на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.А. с ЕГН ********** и И.А.М. с ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес ***, чрез адвокат С.К. ***, против заповед №
ЗД/Д-А-053/24.03.2020 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Б..
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: