№ 6280
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20221100103759 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД за сумата в размер на
55647,21 лева - обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, в следствие ползване на съсобствения на
ищеца „Д.“ ЕООД, при квота ½ идеална част, трафопост с идентификатор
12259.1011.36.9, находящ се в гр. Враца, бул. ****, в имот с идентификатор
12259.1011.36, както и от ползването на собствените на ищеца, намиращи се в
трафопоста, съоръжения и системи, служещи за пренос и преобразуване на
електрическа енергия в периода 01.02.2017 г. – 10.04.2022 г.
Ищецът „Д.“ ЕООД твърди, че е собственик на ½ идеална част от трафопост и
изцяло на намиращите се в него съоръжения и системи, служещи за пренос и
преобразуване на електрическа енергия, които в периода 01.02.2017 г. – 10.04.2022 г.
ответникът ползвал за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия
до други потребители. Твърди, че е бил длъжен до осигури достъп на ответното
дружество, като доколкото между страните не е сключен договор за ползване на
трафопоста и съоръженията в него ответникът му дължи цената, която би дължал
според Методиката за определяне на цените за предоставяне на достъп на преносното
или разпределителното предприятие на потребители от собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.
енергия. Твърди, че със същия предмет, но за друг период, между страните е налице
влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 61535/2017 г. на СРС, 153-ти състав, с
което предявените от него срещу ответника искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за
1
периода 14.02.2014 г. – 30.10.2016 г. са уважени.
Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД оспорва иска. Оспорва
ищецът да е собственик на процесния трафопост и съоръженията в него, евентуално
твърди, че за ползването им има сервитутно право. Оспорва ищецът да е сторил
разходи за поддръжката на процесния трафопост и съоръженията в него. Прави
възражение за погасителна давност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от преписите на приложените към
исковата молба съдебни решения, че с Решение №215923 от 13.09.2019г., постановено
по гр.д.№61535/2017г. по описа на СРС, 153 състав, потвърдено с Решение от
21.12.2020г. по в.гр.д.№632/2020г., по описа на СГС, II-А възз. с-в и недопуснато до
касационно обжалвано с Определение №60779/15.11.2021г. по гр. д. №2214/2021г., по
описа на ВКС, IIIг.о., ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сега
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е осъден да заплати на „Д.“ ЕООД сумата
от 20 469.80 лева - обезщетение за периода 14.02.2014г. - 30.10.2016г. за ползване на
енергийни системи и съоръжения в трафопост, изграден в поземлен имот с
идентификатор 12259.1011.36, находящ се в град Враца, бул. ****.
С оглед на влязлото в сила решение по гр.д. № 61535/2017 г. на СРС, 153-ти
състав, следва да се приеме, че между страните е установено със сила на присъдено
нещо, поради което и не подлежи на доказване в настоящето производство, че ищецът
е собственик на ½ идеална част от трафопост с идентификатор 12259.1011.36.9,
находящ се в гр. Враца, бул. ****, в имот с идентификатор 12259.1011.36, както и
изцяло на намиращите се в трафопоста съоръжения и системи за пренос и
преобразуване на електрическа енергия. Последното е установено в проведеното
съдебно производство посредством приета по гр.д. № 61535/2017 г. на СРС, 153-ти
състав фактура №********** от 14.02.2014г. за сумата от 35000лв. за закупуване на
цялото оборудване в трафопоста.
Поради разрешения със сила на пресъдено нещо въпрос за собствеността на
съоръжението, в тежест на ищеца остава да докаже, че ответникът е ползвал през
процесния период трафопоста, съоръжения и системи за пренос и преобразуване на
електрическа енергия до други потребители, както и стойността, с която ищецът се е
обеднил, а ответникът – обогатил. Поради наличието на сила на пресъдено нещо,
възраженията на ответника за липса на възникнало право на собственост поради
обстоятелството, че трафопоста представлява вещ, извадена от гражданския оборот, не
следва да се обсъждат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си за наличие на изключващи
2
отговорността обстоятелства, а именно наличие на сервитутно право за ползване на
трафопоста и съоръженията и отказ на ищеца да продаде съоръжението на ответното
дружество в изпълнение на нормативно заложено задължение.
В рамките на производството по гр.д. № 61535/2017 г. на СРС, 153-ти състав е
установено, че трафопоста, съоръженията и системите в него, се ползват за пренос и
преобразуване на електрическа енергия до други потребители от ответника за целия
заявен период, като не е установено сключване на договор между страните, уреждащ
отношенията им, свързани с това.
Сключването на такъв договор не се твърди от ответника и към настоящето
производства.
По делото е прието заключение на СТЕ, съгласно което вещото лице е извършил
оглед на трафопоста и към момента на огледа същия е бил в режим на работа и
нормална експлоатация. Вещото лице посочва, че с оглед информация, предоставена от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД за процесния период не са захранвани
обекти на „Д.“ ЕООД, а са захранвани други потребители, като установява, че след
посочения трафопост са включени шест обекта – на Галактика 03, Сортови семена,
Напоителни системи - клон Мизия, Присма-1, Научен център по бубарство - Враца и
Джей Би Ти Си – ФтЕЦ. Според заключението на вещото лице, количеството
консумирана електрическа енергия през трафопоста за процесния период е в размер на
449 898 KWh. Съгласно изложеното от вещото лице, годишната цена за достъп
съобразно утвърдената от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през
собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия за периода е равна на извършените
разходи.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, която се е съобразила с установените
данни в СТЕ, вещото лице е изследвало стойността на ДМА и осчетоводените разходи
за тяхното обслужване и е определила месечната цена за достъп за всяка от годините,
включени в периода и е определена обща цена за периода 01.02.2017г.-10.04.2022г. от
55647,21лв.
Уважаването на иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползването на определена вещ, е обусловено от наличието на следните
кумулативни предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта; 2/ вещта да се ползва
от ответника; 3/ липсата на правно основание за ползването на вещта и 4/ настъпило в
резултат на ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
При преценката на посочените правопораждащи факти следва да бъдат
съобразени и всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обект
на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването на която такива
3
съществуват. Когато вещта е със статут на енергиен обект и част от
електроразпределителната мрежа на страната по смисъла съответно на т. 23 и т. 22 от
ДР на ЗЕ, по отношение на него е приложима регламентацията, съдържаща се в
специалния закон - Закон за енергетиката. При ползване на енергийни обекти и
съоръженията в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика,
когато не е сключен договор за предоставяне на достьп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без
наличието на друго основание, енергийното дружество трябва да заплати обезщетение
за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно Решение №179 от 18.05.2011г. по т.д. №13/2010г., т,к., II т.о. на ВКС,
при ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители,
когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ и без
наличието на друго основание, енергийното предприятие следва да заплати
обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик
на основание чл.59, ал. 1 от ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база
приетата от ДКЕВР методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно
и/или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.
Обезщетението, съгласно трайно установената съдебна практика, представлява
сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на
цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 8 ЗЕ /преди чл. 117, ал. 7
ЗЕ/, и с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради
неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения
законов текст. Конкретният размер на обезщетението следва да се определи на база
приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносното или разпределително предприятие от потребители през собствените им
уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и преноса на
природен газ.
По делото от събраните доказателства и най-вече изслушаната СТЕ, се
установява, че ответника ползва съоръжението, като същевременно страните не спорят,
че между тях няма сключен договор по чл. 117, ал.8 от ЗЕ.
Не се установява и друго основание за ползването на вещта. Неоснователно е
възражението на ответника за наличие на сервитутно право, което му позволява
използването на трафопоста. Съгласно разпоредбите на чл. чл. 60 - 62 от ЗЕЕЕ (отм.),
4
около енергийните обекти се създават сервитутни зони по смисъла на пар. 1, т. 51 от
ДР на ЗЕЕЕ (отм.). Сервитутното право възниква за съществуващите към влизане в
сила енергийни обекти - по силата на закона, а за новите енергийни обекти - по силата
на закона с отреждането на терена. Право на еднократно обезщетение за учреденото
сервитутно право имат само собствениците на земята, върху която има новопостроени
енергийни обекти. Съгласно нормите на чл.чл. 61 и 62 ЗЕЕЕ (отм.), представители на
енергийните предприятия и длъжностни лица могат да влизат и да преминават през
чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на
енергийните обекти и собствениците на имоти, включени в сервитутните зони или
граничещи с тях, не могат да препятстват упражняването на учредените сервитутни
права. Възникналото по силата на ЗЕЕЕ (отм.) сервитутно право в полза на
енергийното предприятие, запазва действието си по силата на пар. 26, ал. 1 ПЗР на
Закона за енергетиката. Или около изградените и съществуващи преди 1999 г.
енергийни обекти се създават сервитутни зони ех lege с факта на влизане на ЗЕЕЕ
(отм.) в сила и не е необходимо допълнително учредяване на такива зони срещу
обезщетяване по реда на действащия ЗЕ. В случая е установено в предходното
производство, че се касае до енергиен обект, изграден преди 1999г., но с оглед
цитираните норми на чл. чл. 61 и 62 ЗЕЕЕ (отм.) и дефинитивната норма на пар. 1, т. 51
от ДР за "сервитутна зона” следва да се приеме, че породените сервитутни права са с
обект чуждата земя около енергиен обект. Те нямат отношение към ползването на
самия енергиен обект за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия,
съответно към правото на обезщетение при липсата на договор по чл. 117, ал.8 ЗЕ или
друго основание за ползване на собственика на съоръжението.
На лице е и последната предпоставка за уважаване на иск по чл.59 ЗЗД -
обогатяване на ответника чрез спестяване на разходи за ползване на енергийното
съоръжение и еквивалентно обедняване на собственика на съоръжението, който
реализира разходи за поддръжка, но не получава такса за ползването, каквато би му се
следвала при наличие на договорни отношения.
Цената за ползване на съоръжението е определена от вещо лице по ССчЕ при
съобразяване на Методиката, приета от ДКЕВР и с оглед наличието на трайно
установена практика, обезщетението е именно в приетия размер.
Не се установява изключващо отговорността обстоятелство, а именно
противоправно поведение на ищеца по отказ за сключване на договор. В отговора на
исковата молба ответникът посочва, че ищецът не е спазил законоустановената
процедура, регламентирана в пар. 4 от ПЗР на ЗЕ. Разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗЕ,
уреждат реда за изкупуване на чужди електросъоръжения от страна на
разпределителното дружество и предвиждат задължение и за двете страни. Изричната
разпоредба на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ изисква енергийните обекти и съоръжения,
5
представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които
кьм момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на
лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват
от преносното или от съответното разпределително предприятие. Изкупуването на ен.
съоръжения се осъществява със сключване на двустранен договор, след постигане на
съгласие и представяне на всички изискуеми за това документи. А ал. 4 от същия
параграф гласи, че енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат
необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти.
По делото обаче от страна на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, чиято е
доказателствената тежест за установяване, че е на лице твърдяното противоправно
поведение, не са представени никакви доказателства, че са отправили предложение до
„Д.“ ЕООД за изкупуване на трафопоста и съоръженията и съответно дружеството е
отказало да сключи такъв.
Поради изложеното и доколкото съоръженията в трафопоста са изцяло
собственост на „Д.“ ЕООД, на същото се следва пълния размер на определеното
обезщетение - 55647,21лв.
По възражение за давност: претенцията се погасява с общата 5 годишна давност,
поради което за част от периода, действително има изтекла такава. Претендирания
период на търсеното обезщетение е 01.02.2017 г. – 10.04.2022 г., а исковата молба е
подадена на 11.04.2022г., следователно обезщетението за м.02, м.03 и за 10 дни от м.04
на 2017г.е недължимо. От ССчЕ се установява, че месечното обезщетение за 2017г. е в
размер на 446,61лв. или 14,89лв. дневно. Следователно погасеното по давност вземане
е в размер на 1042,09лв. поради изложеното предявения иск следва да се уважи за
сумата 54605,12лв.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена
държавна такса, депозити за работа на вещи лица и адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска в общ размер 4441,13лв.
От ответника се претендира заплащане на възнаграждение за представителство
от юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да се присъди
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 2,80лв., при приет размер от
150лв., която сума следва да се присъди по компенсация, като се намали с нея размер
на дължимите в полза на ищеца разноски до сумата 4438,33лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК *********, със
6
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“****, да заплати на „Д.“ ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.Вировско, общ.Враца, ул.“****, по
иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД сума в размер на 54605,12лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, в следствие ползване на собствения на
ищеца „Д.“ ЕООД, при квота ½ идеална част, трафопост с идентификатор
12259.1011.36.9, находящ се в гр. Враца, бул. ****, в имот с идентификатор
12259.1011.36, както и от ползването на собствените на ищеца, намиращи се в
трафопоста, съоръжения и системи, служещи за пренос и преобразуване на
електрическа енергия, в периода 01.02.2017 г. – 10.04.2022 г., ведно със законната
лихва за забава върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба на
11.04.2022г. до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
4438,33лв. разноски в производството съразмерно на уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над присъдената такава от 54605,12лв. до
пълния предявен размер от 55647,21лв., като погасен по давност за периода
01.02.2017г.-10.04.2017г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7