Решение по дело №1104/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от В. П. Д., от [населено място], чрез адв. М. Д., против Решение № 415/2.04.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20253110200070/2025 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № Т-000048/30.10.2024 г. на Зам.кмета на община Варна, с което на В. П. Д. за нарушение на чл. 25 от Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения транспорт на Община Варна, на основание чл. 28 от същата наредба е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева и е осъдена да заплати сторените по делото разноски.

Касаторът сочи, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че притежава валидна предплатена карта за пътуване, която по вина на община Варна не може да се зареди, тай като е спряно зареждането на предплатени карти от машините и пунктовете за карти, въпреки това от ответника се рекламират предплатените карти. Сочи, че е правила многократни опити за регистрация в приложението TicketVarna, но не е успяла. Неправилно ВРС не приел представените по делото доказателства , от които се налага извод, че без правно основание картите не се презареждат, а отделно от това се рекламират в сайта на ТАСРУД, за регистрация в приложението TicketVarna гражданите не са уведомени, че трябва допълнителен код от банката. Д. е уведомена, че трябва код за регистрация, едва след като й е съставен АУАН. Община Варна вместо да въведе безплатен обществен транспорт, едва през м.05.2024 г. ОбС – Варна е гласувал решение за определяне на групите граждани, които могат да пътуват безплатно. Вместо да се въведе безплатен транспорт са дадени много средства за закупуване на машини за билети и валидатори. На 28.09.2024 г. Д. е слязла от автобус №12, тъй като устройството не е приемало банкноти от 50 лв., нито плащания с карти, по-късно се опитала да направи регистрация в сайта, но не успяла, обадила се на номер посочен в сайта на ТАСРУД, но не получила насоки. От предприятието са отговорили едва след като и бил съставен АУАН. Касаторката не е нарушител, търсенето на съдействие за решаване на проблем, не налага извод, че Д. е нарушител. Община Варна е нарушила чл. 6 от АПК, тъй като не е отговорила на въпросите кой е взел решение за закупуване на машини за продажба на билети, незаконосъобразно не е възстановено презареждането на предплатени карти. В решението на ВРС има неверни твърдения, че Д. е нямала възражения при съставяне на акта, налице са и противоречия в показанията на разпитания по делото свидетел, относно това дали е помогнала на Д. да си изтегли приложението на TicketVarna, както и че пътника не може да работи с приложението. За необходимостта от наличие на статичен код Д. узнала една в деня след съставяне на АУАН. Поддържа, че въззивния съд не е преценил, че нарушението не е описано пълно и точно, което е съществено процесуално нарушение, а наложеното наказание е несправедливо. В касираното решение не е направен анализ на събраните доказателства и наведените в жалбата доводи. По изложените доводи моли да се отмени решението и потвърденото с него НП, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

В с.з. процесуалния представител на Д. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Сочи, че община Варна черпи права от собственото си виновно поведение, тъй като при решаването на въпроса как да се таксува пътуването в градския транспорт не е изготвила варианти за количествено-стойностна сметка. Счита, че нормативните или административни актове касаещи таксуването в градския транспорт са нищожни. Макар и в сайта на ТАСРУД да се рекламират предплатените карти, на практика тяхното презареждане е спряно, което е незаконосъобразно. Общината не е направила необходимото да осигури на гражданите евтин, достъпен начин за закупуване на билети. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС.

Касаторката Д. сочи, че решението на въззивния съд е несправедливо и незаконосъобразно. На 28.09.2024 г. се е качила в автобус № 12, имала карта, паричната сума в която е свършила, но не можела да я презареди, защото незаконно е спряна услугата. Твърди, че не й е съдействано за закупуване на билет от приложението. Докато била пред валидатора, служител я попитал няма ли начин по който да заплати, като Д. казала, че има, но не може, защото не може да ползва картата.

Ответникът по касационната жалба – Зам. кметът на Община Варна, чрез юрисконсулт Л. в депозирано писмено възражение сочи, че в жалбата не са изложени ясно касационни основания. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Отговорността на Д. е ангажирана за това, че на 3.10.2024 г. при извършена проверка не е представила редовен превозен документ и е отказала да си закупи билет за нередовен пътник. ВРС е кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка, същите са логични и непротиворечиви. Налице е бездействие на жалбоподателката, тя е ползвала градски транспорт на 28.09.2024 г., била е без редовен превозен документ, тогава е запозната, че услугата „предплатена карта“ е преустановена. Пет дни след това е установено нарушението за което е издаден АУАН. Правилно е преценено от въззивния съд, че е осъществено нарушение на чл. 25, ал.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване в общинския транспорт на община Варна. По изложените доводи моли да се потвърди касираното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП счита, че жалбата е неоснователна, а касираното решение правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:

Районният съд е приел, че на 3.10.2024 г., около 20.30 ч. в [населено място], свидетелката Г. на длъжност контрольор по редовността на пътниците в ОП ТАСРУД към община Варна, извършила проверка в автобус с рег. № [рег. номер], движещ се по линия № 12. При проверка редовността на пътниците В. Д. не представила редовен превозен документ и отказала да закупи билет за нередовен пътник. За констатираното нарушение на чл. 25 от Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения транспорт на Община Варна бил съставен АУАН, надлежно връчен на Д.. В законоустановения срок постъпило възражение, след като било счетено за неоснователно, АНО издал НП, с което на Д. е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. на осн. чл. 28 от Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения транспорт на Община Варна. При постановяване на решението си, като е обсъдил събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до изводите, че АНП е проведено в съответствие с административнопроизводствените правила; АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, налице е единство между фактическо и юридическо обвинение; правилна е дадената квалификация на деянието, като вмененото нарушение се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че наложеното наказание е справедливо, тъй като е определено в императивно предвидения в закона размер. По отношение възраженията на Д. приел, че са неоснователни, тъй като касаят въпроси които се поставят пред Общината във връзка с организацията на пътуването в обществения транспорт и не са във връзка с предмета на делото. По тези доводи НП е потвърдено и Д. е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Не са налице наведените касационни основания. При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313, ал. 1 от НПК, приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали АУАН и НП са издадени при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват на изискванията за съдържанието им, като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт.

Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства; обсъдил е същите /както писмени така и гласни/. В мотивите към решението, е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

Представените от адв. Д. доказателства пред ВРС и пред настоящата инстанция правилно са счетени за неотносими към предмета на спора, тъй като депозираните заявления за достъп до обществена информация, становище до Председателя на ПК Транспорт към ОбС – Варна, стойността на закупените машини и устройства за валидиране, писма от Община Варна и др. не са относими към спора. Същите касаят кореспонденция между процесуалния представител на касаторката и административни органи, повечето от които във времеви период преди датата на осъщественото нарушение.

В хода на въззивното производство не е направено искане от Д. за разпит на четирима свидетели, поради което твърденията за допуснати процесуални нарушения в тази насока са несъстоятелни.

Съдът не споделя доводите на касатора, че показанията на разпитаната по делото свидетелка са противоречиви. Напротив видно от същите Д. е имала инсталирано приложение TicketVarna, но не можела да работи с него, поради липса на автентикация. Начина на получаване на 3D парола е свързана с политиката на конкретната банкова институция, избрана от жалбоподателката, а не е задължение на общинската администрация, нито на проверяващите.

Наведените доводи относно липсата на безплатен градски транспорт, неправилно изразходваните общински средства за закупуване на машини и валидатори, незаконосъобразно взето решение за презареждане на предплатени карти не са относими към спора, същите касаят други административни актове издадени от административните органи, които не са предмет на касационното производство и за които инцидентния съдебен контрол е недопустим.

Съгласно чл. 5, ал.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения транспорт на Община Варна, превозните документи са: 1. билети на хартиен носител, издадени по реда на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа; 2. билети на хартиен носител, закупени от машини за продажба на билети;3. електронни билети, закупени от интернет сайт или мобилно приложение; 4. билети за нередовен пътник; 5. електронни абонаментни карти; 6. електронни предплатени карти; 7. абонаменти карти; 8. извънредни билети за пътуване (системен бон).

Текста на чл. 5, ал.2 от същата Наредба сочи, кои превозни документи са редовни: 1.билет на хартиен носител, издаден по реда на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, закупен в предвидените в тази наредба случаи; 2. билет на хартиен носител, закупен за определен период от време от Машини за продажба на билети, разположени извън превозните средства, валидиран при всяко качване в автобус/тролейбус и важащ до изтичане на времепътуването му; 3. билет на хартиен носител, закупен за определен период от време от Машини за продажба на билети, разположени в превозните средства, валидиран в момента на издаване в това превозно средство. Поддържа времетраене, през което са разрешени неограничени прекачвания като при всяко прекачване, се валидира повторно; 4. електронeн билет за пътуване, закупен от интернет сайт или мобилно приложение към Автоматизираната билетна система, валидиран в момента на закупуването му. Електронния билет поддържа времетраене, през което са разрешени неограничени прекачвания; 5. билет за нередовен пътник, издаден от контрольор и важащ до изтичане на времепътуването му, през което са разрешени неограничени прекачвания като при всяко прекачване, се валидира повторно; 6. електронна абонаментна карта – персонализирана или неперсонализирана, валидирана в автобуса/тролейбуса при пътуване в съответствие с маршрута и периода на валидност. Абонаментът е за една, две или повече линии, включени в транспортната схема на община Варна. Позволява многократно зареждане на различни абонаменти и пътуване за определения от абонаментния план времеви период, през който са разрешени неограничени прекачвания за линиите, за които е издаден абонамента като при всяко прекачване, се валидира повторно. Персонализираната карта се ползва от лицето, за което е издадена, а неперсонализираната се полза от приносителя й; 7. абонаментна карта – персонализирана или неперсонализирана, валидирана в автобуса/тролейбуса при пътуване в съответствие с маршрута и периода на валидност. Абонаментът е за една, две или повече линии, включени в транспортната схема на община Варна. Персонализираната карта се ползва от лицето, за което е издадена, а неперсонализираната се полза от приносителя й; 8. електронна предплатена карта за пътуване, валидирана в автобуса/тролейбуса при качване. Издава се от машини за продажба на билети на спирки, презарежда се от машини за продажба на билети на спирки и в превозните средства. Поддържа времепътуване, паричен кредит в лева и позволява неограничен брой прекачвания като при всяко прекачване, се валидира повторно. Картата се ползва от приносителя й. 9. абонамента персонализирана или неперсонализирана карта на преференциални цени за пътуване на определена категория пътници в съответствие с маршрута, периода на валидност и лицето, на което е издадена. В случаите, когато картата не съдържа снимка на притежателя си, се счита за редовна при представяне на документ, удостоверяващ самоличността на преносителя. 10.извънреден билет за пътуване (системен бон), издаден от шофьора в случаите на неработеща Машина за продажба на билети в автобуса/тролейбуса. Поддържа времетраене, през което са разрешени неограничени прекачвания като при всяко прекачване, се валидира повторно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 3.10.2024 г. в [населено място], в автобус с рег. № [рег. номер] Д. е била с предплатена карта, но заредената в нея сума била изчерпана. Не е спорно между страните по делото, че електронната предплатена карта не е била валидирана в автобуса. Предвид изложеното, макар и Д. е имала превозен документ, то той не е бил редовен. Предвид изложеното правилно е установено, че е осъществен състав на нарушение на чл. 25, ал.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения транспорт на Община Варна. Видно от депозираната жалба пред ВРС и в заявеното в с.з., на 28.09.2024 г. на касаторката била извършена проверка и „била свалена от автобуса“. От заявеното от Д. се налага извод, че същата е знаела, че към момента на осъществяване на нарушението превозния й документ е нередовен, тъй като същия не може да бъде валидиран поради изчерпване на наличния ресурс. Превоз на пътници с обществения градски транспорт по маршрутите на основните автобусни и тролейбусни линии по транспортната схема на община Варна се извършва срещу редовен превозен документ. Всеки пътник избира вида превозен документ, който ще закупи. Жалбоподателката има задължения при ползване на градски транспорт да има редовен превозен документ, какъвто не е представила по време на проверката на 3.10.2024 г.

Видно от гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 80 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрк. възнаграждение, което съдът определи в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от касатора на АНО. Касаторът следва да бъде осъден да възстанови направените разноски в пълен размер.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 415/2.04.2025 г., постановено по НАХД № 20253110200070/2025 г. по описа на Варненски районен съд.

ОСЪЖДА В. П. Д., от [населено място], с [ЕГН] да заплати на Община Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.