№ 2001
гр. София , 26.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Ботева
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100109592 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от Л.Й.Д. против
С.К. – съдия в Софийски градски съд, за ангажиране на личната гражданска
отговорност на ответника.
В исковата молба се твърди, че съдия С.К. не е спазил разумния срок за гледане
и решаване на гр.д. № 7064/2020 г., поради което и от него се претендира сумата от
30 000 лева.
С исковата молба е направено и искане по чл. 95 ГПК - за предоставяне на
правна помощ под формата на процесуално представителство.
Съдът приема следното:
Съгласно чл. 23 ЗПрП, правна помощ за процесуално представителство се
предоставя в два случая - когато по силата на закон се предвижда задължителна
адвокатска защита, резервен защитник или представителство (чл. 23, ал. 1 ЗПрП) и по
преценка на съда (чл. 23, ал. 2 ЗПрП). Характерът на производството по настоящото
дело (исково) не предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или
представителство - правна помощ, поради което основанието по чл. 23, ал. 1 ЗПрП не
е налице.
Не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по
преценка на съда по смисъла на чл. 23, ал. 2 ЗПрП. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПрП,
системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или
страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това. В случая е налице втората предпоставка (ищцата определено има
желание да й бъде предоставена правна помощ), но съдът намира, че не е налице
1
третата от кумулативно предвидените предпоставки, а именно - интересите на
правосъдието да изискват това. Причина за това е, че исковата претенция е
недопустима. С оглед изложените обстоятелства в исковата молба е видно, че
обезщетението търсено от ответника е във връзка с осъществени от последния
действия при упражняване на служебните му функции като магистрат, в качеството на
съдия, разглеждащ гр.д. № 7064/2020 г. по описа на Софийски градски съд. Съгласно
разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при
осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ
характер. С посочената разпоредба е въведен принципа за т.нар. функционален
имунитет на магистратите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на
магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те
свободно и по съвест да решават възложените дела.
Гражданската неотговорност е материалноправен елемент от правното
положение на титуляра, която се прилага както по време на изпълнение на служебните
задължения в това качество, така и след освобождаване от заеманата длъжност.
Следователно същата се явява абсолютна процесуална пречка за образуване и
разглеждане на предявени имуществени искове срещу посочената категория лица и за
посочените действия и актове. Отделно от това следва да се подчертае, че разпоредбата
на чл. 132, ал. 1 от КРБ визира едно единствено изключение от принципа, а именно -
ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. В настоящият случай
не се твърди да е реализирано посоченото изключение – ответникът да е осъден с
влязла в сила присъда за престъпление от общ характер за деянието, за които се иска
ангажиране на гражданската му отговорност.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е недопустим.
За да стигне до този извод съдът съобрази и уредбата на обществените отношения
относно обезщетяване на вреди, причинени от действия и бездействия на длъжности
лица, в това число и на съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
държавата може да реализира регресната отговорност на длъжностните лица по чл. 2
от закона /в това число и на съдии, прокурори и следователи/ само когато действията
или бездействията им са признати за престъпления по съдебен ред. От посочената
разпоредба е видно, че се изисква наличие на две кумулативни предпоставки - да се
касае до действия или бездействие /изключени са актове на магистрати/ и влязла в сила
осъдителна присъда. Следователно и с разпоредбите на специалният закон - чл. 2 от
ЗОДОВ не е въведено изключение от принципа за гражданска /имуществена/
неотговорност на магистратите за техните служебни действия и за постановените от
2
тях актове.
Поради което и на основание чл. 130 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.Й.Д. за предоставяне на правна
помощ под формата на процесуално представителство по гр.д. № 9592/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, като
неоснователна.
ВРЪЩА исковата молба, предявена от Л.Й.Д., въз основа на която е
образувано гр.д. № 9592/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9592/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, І-20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3