Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034
гр. Нови пазар, 13.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н.в публичното заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова, АНХД № 63 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Д.Д.П. *** твърди, че наказателно постановление № 19-0280-000983/16.12.2019г. е незаконосъобразно и неправилно и съставено в нарушение на правилата на ЗАНН.
Моли да се отмени издаденото НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащото жалбата писмо моли, съдът да постанови решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
Приложеното по делото в оригинал, втори екземпляр на АУАН е нечетим по същество. Установява се трудно, че е съставен на 21.11.2019 г. от В.С.К. като актосъставител и в присъствието на св. Р.Б., за нарушение, което е описано, но единственото зрително възприемчив текст е номера на рег. Номер на автомобила.
Не се установяват както датата и мястото на нарушението, нито самото нарушение и нарушените законни разпоредби.
Към преписката, изпратена от наказващия орган е приложено копие на АУАН от което се установява, че се касае за АУАН № 1047/21.11.2019 г. съставен срещу жалбоподателя, за това, че на 21.11.2019 г. около 12,45ч., в с. Ц., на ул. „***“ № * и движещ се в посока от гр. Н.към с. Н., управлява собствения си л.а „***“ сив с рег. № ***със следните нарушения: не носи контролен талон към СУМПС; има наложена глоба сер.М с № 757630/04.04.2018 г. незаплатена в срока на доброволно заплащане.
Посочени са нарушените правни норми – чл. 100, ал.1, т.1 и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, както и че е иззето като доказателство СУМПС част ІІ с посочен номер и СУМПС № …
Издадено е НП № 19-00280-000983/16.12.2019 г., с което за описаните в АУАН нарушения е наказан жалбоподателя, като са му наложени следните наказания: за нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание по чл. 183, ал.1, т. 1, пр.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на10лв. и за нарушението на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание по чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20лв.
НП е връчено на жалбоподателя на 06.01.2021 г.
Съдът намира, че възражението на жалбоподателя за опорочаване на процедурата по съставяне на АУАН, т.к му бил връчен нечетлив препис от акта е неоснователно. В действителност самия екземпляр, връчен на жалбоподателя е нечетлив в неговата съществена част, но същия е прочетен на жалбоподателя и той е запознат с неговото съдържание, доказателство за което свидетелства посоченото в АУАН относно запознаването на жалбоподателя с неговото съдържание „ще представя в срок“. Това означава, че жалбоподателят е запознат с издадения АУАН в неговия оригинал, а обстоятелството, че му е връчен нечетливо копие от него не опорочава самия АУАН.
Не се установяват нарушения при съставянето и изготвянето и на НП.
Съдът намира, че при съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 НПК, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Д.Д.П. *** е правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за правоуправление на МПС за категория С В АМ ТКТ със срок на валидност до 09.02.2028 г.
На 21.11.2019 г. жалбоподателят управлявал МПС л.а марка „***“ сив на цвят, с рег. № ***около 12,45ч. в с. Ц. по ул. „***“ № * в посока от гр. Н.към с. Н., когато бил спрян за проверка. При проверката водачът не носел синия контролен талон към СУМПС. Установено било, че същия има неплатена глоба в рамките на законния срок.
При съставянето на АУАН бил иззет СУМПС и свидетелството за регистрация на МПС-то, но незабавно след това, в същото населено място, жалбоподателят платил глобата и му били върнати и двата документа, още по време на проверката.
Тази фактическа обстановка се потвърждава от показанията както на разпитаните актосъставител и свидетел по акта, който макар да сочи, че не си спомня по случая нищо, потвърди подписа си върху самия АУАН след предявяването му от съда. Тази фактическа обстановка се потвърди и от доведения от жалбоподателя свидетел С.С..
От приложената по делото справка за нарушител се установява, че към датата на проверката на жалбоподателя е било издадено НП № 15-4332-004250/18.05.2015 г., с което са му наложени глоби за нарушения на ЗДвП, общо за три нарушения, а общия размер на глобите е 910 лв.
Приложено е също и копие от фиш серия М № 757630/04.04.2018 г. за наложена глоба в размер на 20лв.
От гореизложеното се установява, че в действителност жалбоподателят е управлявал посоченото МПС след като е имал към този момент неплатена глоба в размер на 20лв., както и не е носел в себе си контролния талон към СУМПС.
По делото е представен договор за покупко – продажба на МПС от 27.10.2016 г., с нотариална заверка на подписите, съгласно който ЕТ „***Д.П.“*** като продавач е продал на купувача „******“ ЕООД със седалище гр. Шумен, с ЕИК ***, представлявано от В.Д.П., описания в договора лек автомобил марка „***“ сив на цвят, с рег. № ***, както и с посочени номера на рама и двигател. Във връзка с възражението, направено в съдебно заседание от жалбоподателя, че е налице нарушение на ЗАНН (макар да не сочи на коя конкретна разпоредба), неправилното посочване на собственика на МПС-то, съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение при съставянето както на АУАН, така и на НП, по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к обстоятелството относно самото нарушение са правилно установени и те касаят управлението на описаното МПС, за което не се спори, при посочените от административно наказващия орган нарушения. Установяването на собствеността на МПС-то в случая не променя извършването на нарушението, което би било налице и при управление на всяко друго МПС, независимо от неговата собственост. В случая нарушените разпоредби, не са обвързани с носителя на правото на собственост на МПС-то, така както това правят например разпоредбите на чл. 171, ал.1, т.2, б. „в“ или 188 от ЗДвП и пр. Освен това самият жалбоподател не спори относно управляването на описаното МПС. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нередовност на НП относно посочването на действителния собственик на МПС-то.
По делото е представено в оригинал и копие от платежно нареждане за платена глоба в размер на 20лв., платена на 21.11.2019 г. в ТБ –Д, ФЦ Шумен- ИРМ Н., с която е платена глоба по фиш серия М номер 757630/04.04.2018 г., т.е глобата, посочена в АУАН и в НП.
По делото жалбоподателят твърди, че бил управлявал с друг АУАН, поради който му бил взет контролният талон, но не представя доказателство за това. Представеното от жалбоподателя НП № № 15-4332-004250/18.05.2015 г. е връчено на жалбоподателя, съгласно справката за нарушител на 26.04.2016 г. и е ВЗС на 04.05.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Това означава, че жалбоподателят би имал право да управлява МПС в срок от 1 месец от издаване на АУАН за посоченото в това НП нарушение. Съгласно чл. 157, ал. 7 от ЗДвП, наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. В справката за нарушител е посочено, че НП е изменено от съда, но не е посочен номер на дело или какво е решението по него. В тежест на жалбоподателя е да докаже дали е имал право да управлява МПС с НП при условията на чл. 157, ал. 7 от ЗДвП. Поради недоказването на това обстоятелство, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
При определяне на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът се съобрази от една страна с постановеното от закона и от друга с установеното за самия нарушител.
Относно
нарушените правни норми, съдът намира, че доколкото жалбоподателят е управлявал
МПС-то без да носи контролен талон, той е нарушил разпоредбата на чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Това нарушение се доказа
по категоричен начин от събраните по делото доказателства. За това нарушение,
законът предвижда административно наказание глоба в размер на 10лв., съгл. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С НП на жалбоподателят е наложено наказание, за
установеното нарушение, съответно на посоченото в санкционната норма на закона
по вид и размер, което го прави законосъобразно.
Установи се и
се доказа също, че жалбоподателят е управлявал МПС след като е имал неплатена
глоба в размер на 20лв., по фиш серия М номер 757630/04.04.2018
г. Законът за движение по пътищата не вменява на водачите на МПС-та задължение
за доброволно плащане на наложените глоби. Разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП сочи, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. Тази разпоредба обаче не вменява
задължения на водачите на МПС-та, които са наказани задължително да я плащат в
посочения срок. Разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП не налага конкретно
поведение за адресатите на правната норма, а съдържа единствено указания за
срокът, в който глобата може да бъде платена доброволно. Систематичното място
на разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП е в раздел административнонаказателна
отговорност и неспазването на този срок не води до нова санкция на
санкционираното лице. Това противоречи на чл. 5, ал.3 от КРБ и води до двойно наказване
на едно лице с наказание, което не е предвидено в закон. Отделно това води и до
неоснователно обогатяване на административнонаказващия
орган, който налага подобно наказание.
От гледна точка на систематичното място на разпоредбата на чл. 190 от ЗДвП, следва да се посочи и още, че същата се намира след разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, също част от раздел административнонаказателна отговорност. Санкцията по чл. 185 от ЗДвП се налага в случаите, когато има извършено нарушение на установените в ЗДвП правила, за които не са предвидени в изрична санкционна разпоредба наказания, но не и за неизпълнение на санкционна норма. Санкцията за неизпълнено в срока за доброволно плащане наказание води до необходимостта от принудително събиране на санкцията или принудително изпълнение на непаричните наказания, каквито са тези по НК, но не може да бъде основание за повторно санкциониране на нарушителя. Принудителното събиране на наложените глоби се реализира, съгл. чл. 1 от ДОПК от органите по приходите и публичните изпълнители, въз основа на посочените в чл. 209, ал.2 от ДОПК актове, сред които в т. 5 е ВЗС наказателно постановление. За това грижа има държавата в лицето на приходната агенция НАП, която има правото да събира по принудителен ред неплатените доброволно глоби.
На следващо място относно това нарушение, следва да се посочи, че всъщност непосредствено след проверката, водачът е платил неплатената до този момент глоба от 20лв. и доказателство за това са приложените по делото преводно нареждане и посоченото в самия АУАН. Плащането е по време на съставянето на АУАН, доколкото това е отразено в самия акт.
Дори и да бе нарушение подобно поведение на водачите на МПС-та то би било ненаказуемо поради доброволното изпълнение на самото задължение и в този случая не следва да се издава НП като нарушението да бъде определено като маловажно или евентуално нарушителите да се предупредят по реда на чл. 28, „а“ от ЗАНН. В случая обаче, няма нарушение, което да е съставомерно осъществено от жалбоподателя.
Установява се, че административно наказващия орган не е отчел правилно осъщественото от жалбоподателя поведение, неправилно е приложил материалния закон (чл. 190, ал.3 от ЗДвП) и незаконосъобразно е наложил глоба по чл. 185 от с.з. Налице е превратно упражняване на административна власт от страна на административно наказващия орган, като налага глоба за неплатената до този момент глоба. Всъщност така би се създала твърде порочна практика за налагане на глоби за неплатени други глоби.
В този смисъл налагането на санкция за нарушение по чл. 190, ал.3 от ЗДвП е незаконосъобразно и налага отмяна на наложеното по чл. 185 от ЗДвП наказание.
Предвид на гореизложеното, съдът намира,
че издаденото НП следва да се потвърди в частта относно наказанието за
нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е наложено наказание по чл.
183, ал.1, т. 1, пр.2-ро от ЗДвП в размер на10лв. и да се отмени в частта
относно нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, за което е наложено наказание по
чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20лв.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното:
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски. Такива той не е и направил, т.к се защитава сам.
Искане за разноски от страна на въззиваемата страна също е направено.
Съдът намира искането за разноски за неоснователно, т.к по делото не е участвал юрисконсулт или адвокат, пълномощник на административно наказващия орган, а приложеното съпроводително писмо, с което е изпратена жалбата в съда е подписано от началника на РУ Каолиново.
Поради горното искането следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-00280-000983/16.12.2019 на Началник РУ към сектор РУ Каолинов към ОДМВР Шумен, с което за нарушения на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, и съгл. чл. 53 от ЗАНН на Д.Д.П. с ЕГН ********** ***, както следва:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-00280-000983/16.12.2019 на Началник РУ към сектор РУ Каолинов към ОДМВР Шумен, с което за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и съгл. чл. 53 от ЗАНН на Д.Д.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на10лв. (десет лева) и
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-00280-000983/16.12.2019 на Началник РУ към сектор РУ Каолинов към ОДМВР Шумен, с което за нарушение на чл. чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, и съгл. чл. 53 от ЗАНН на Д.Д.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. (двадесет лева).
Отхвърля искането по чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОДМВР Шумен за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Галина Николова