РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Велико Търново , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500590 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
ВГрД № 590/2020 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз
основа на частна жалба от Д. А. Д. - длъжник по изпълнително дело № 20194110400462 по
описа на ДСИ при РС – Велико Търново против наложена възбрана от ДСИ на
притежавания от жалбоподателя недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Велико
Търново, ул. „Георги Измирлиев“ № 6А, ет. 6, ап. 22 с площ 46,33 кв.м. Жалбоподателят
излага доводи, че Твърди, че жилището му е единствено и по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК
било несеквестируемо. В него живеели членовете на семейството му. Предвид това моли
съда да постанови решение, с което да отмени наложената възбрана върху жилището му.
Прилага ЕР на ТЕЛК и Удостоверение от НАП, както и копие от нотариален акт.
Изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 2 от ГПК, като препис от жалбата е връчен
на взискателя – РС – Велико Търново. В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не е постъпвало
становище от взискателя.
Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 462/2019г. по описа на ДСИ при
Районен съд – Велико Търново, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК от
ДСИ Грациела Георгиева, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за
законосъобразност на атакуваната възбрана. Позовава се на ТР № 2/2013/26.03.2015г. по т.д.
1
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и счита за законосъобразно извършеното действие.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа чатната жалба, изложените в нея
възраженията на длъжника по изпълнението, писмените обяснения на ДСИ и материалите
по приложеното заверено копие от изп. дело № 462/2019г. по описа на ДСИ при РС –
Велико Търново, намира за установено следното:
Извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на частната жалба
съдът намира следното:
Доколкото чрез разглежданата частна жалба, подадена от длъжника по
изпълнителното дело, се атакува насочването на изпълнението върху имуществото, за което
се твърди, че е несеквестируемо, на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК същата се явява
подадена от процесуално легитимирана страна. Частната жалба е подадена в срока по реда
на чл. 436, ал. 1 ГПК. Като редовна и допустима частната жалба следва да бъде разгледана
по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Изпълнителното дело № 462/2019 по описа на ДСИ при РС – Велико Търново е
образувано на 16.12.2019г. въз основа на Акт за възлагане от РС – Велико Търново, с
приложен изпълнителен лист № 518 от 13.12.2019год., издаден по гр. д. № 3408/2017г. по
описа на ВТРС, съгласно който длъжникът Д. А. Д. е осъден да заплати на ВТРС сумата от
200 лв. – разноски по гражданското делото и 5 лв. – държавна такса за служебното издаване
на изпълнителния лист. На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение,
връчена по реда на чл. 47, 1 ГПК чрез залепване на уведомление, тъй като лицето макар и да
живее на адреса, при извършените посещения, не е могло да бъде намерено. След изтичане
на двуседмичния срок за получаване на книжата, ПДИ е приложена по делото и е приета за
връчена. Доброволно изпълнение не е последвало. ДСИ е извършил справки в ТД на НАП
Велико Търново, НОИ – Велико Търново, Сектор КАТ при ОД на МВР – Велико Търново,
ОС Земеделие, АВ, имотен регистър. Установило се, че длъжникът притежава
горепосочения недвижим имот, който бил единствено жилище, както и три леки
автомобила. Получава и пенсия по чл. 74 от КСО в размер на 230,40 лв. явяваща се
несеквестируема по чл. 446 ГПК.
С постановление от 02.03.2020 година ДСИ е наложил възбрана върху недвижим
имот на длъжника Д.Д. – самостоятелен обект в сграда с идентификационен номер
10447.515.25.12.22 с адрес гр. Велико Търново, ул. „Георги Измирлиев“ № 6, вх. А, ет. 6, ап.
22 с площ 49,33 кв.м. за обезпечаване вземането , предмет на принудителното изпълнение.,
което към 02.03.2020 година било 245,50 лв.
Не е спорно, че този имот е единствено жилище на длъжникът Д..
2
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Чрез разглежданата жалба се атакува наложената от ДСИ като обезпечителна мярка
възбрана на гореописания недвижим жилищен имот, явяващ се единствено жилище на
длъжника и семейството му. Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК това жилище представлява
несеквестируема вещ. Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 година по Тълк. Дело № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС допустими изпълнителни действия са налагането на запор или
възбрана върху несеквестируеми непотребими вещи и върху частично несекместируемо
вземане. Несекместируемостта по своята правна същност е забрана за осребряването на тези
вещи, но налагането на запор и възбрана върху такива – непотребими движими и
недвижими вещи е допустимо. Този извод се аргументира, че налагането на възбраната е
действие по обезпечаване на изпълнението и запазване на имуществото в патримониума на
длъжника. Съгласно чл. 444 от ГПК е забранено осребряването на такива вещи. В този
смисъл неоснователни се явяват оплакванията в жалбата и същата следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. А. Д., ЕГН ********** – длъжник по изп.
дело № 462/2019г. по описа на ДСИ при Районен съд – Велико Търново, против
постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 02.03.2020 година, с което е
наложена възбрана върху идентификационен номер 10447.515.25.12.22 с адрес гр. Велико
Търново, ул. „Георги Измирлиев“ № 6, вх. А, ет. 6, ап. 22 с площ 49,33 кв.м., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3