Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Районен съдия : Милена Томова
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 6493 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.358 ал.1 т.1, във вр. с чл.188, т.2 от КТ.
Постъпила е искова молба от П.М.Е.
с ЕГН **********,***, чрез адв. С.Б. ***, със съдебен адрес:*** срещу „Т.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Н.А.А., в
която се твърди, че със Заповед № 042/28.10.2020г. било наложено на ищеца дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“, на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ
във вр. с чл.188, т.2 от КТ с изложени мотиви „Неявяване на работа на 27
октомври 2020г.“. Сочи се, че към същия момент между страните съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищеца заемал длъжността ***). Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Сочи се, че била
нищожна, тъй като не бил известен нейния автор - подписана била от лице, което
не било обозначено и не било ясно кое е, както и дали разполагало с
компетентност да налага дисциплинарно наказание. Твърди се, че от страна на
работодателя не била спазена процедурата по реализиране на дисциплинарна
отговорност спрямо работниците и служителите, задължаваща работодателя преди да
наложи дисциплинарно наказание да изслуша работника и да оцени обясненията му и
представените от него доказателства при съобразяване на това, извършено ли е
или не нарушение на трудовата дисциплина. Сочи се още, че в един и същи ден -
28.10.2020г. от страна на работодателя били издадени три последователни
заповеди, с които налагал на ищеца три различни дисциплинарни наказания. След
издаване на последната заповед, с която било наложено наказание „уволнение“, от
страна на работодателя било отправено уведомление, наименувано „молба“ - с
което указвал на работника, че при прекратяване на трудовото му правоотношение
не бил получил трудовата си книжка и със същото бил предоставен тридневен срок за
даване на обяснения. Твърди се още, че ищеца не бил извършил деянието, за което
бил наказан с процесната заповед.
Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да се отмени атакуваната
Заповед № 042/28.10.2020г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва исковата претенция.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото и се
установява от представения препис на трудов договор №44/06.10.2017г., че със
същия ищеца е бил назначен на длъжност *** при ответното дружество „Т.Т.” ЕООД ***.
Безспорно е също така и това се
установява от приложения препис на Заповед №042 от 28.10.2020г., че със същата на
ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Според изложените в заповедта мотиви на работодателя, дисциплинарното нарушение
се изразявало в неявяване на работа на 27.10.2020г.
Според изложеното в заповедта, работодателят е приел, че правното основание
за налагане на наказанието е по чл.190, ал.1, т.2, във вр. с чл.118, т.2 от КТ.
Страните не спорят и е видно от приложения препис на Заповед
№041/28.10.2020г., че със същата на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“, за извършено дисциплинарно нарушение, изразило се в
неявяване на работа на 26.10.2020г.
Видно е от представения препис на Заповед №43 от същата дата –
28.10.2020г., че със същата на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“, поради системно нарушаване на трудовата дисциплина, изразяващо се
в „неявяване на работа“.
Установява се от приложените преписи на таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през м.октомври 2020г., констативен протокол за
установяване на извършено дисциплинарно нарушение №2/27.10.2020г. и показанията
на разпитаните свидетели ***и ***, че на 27.10.2020г. ищеца П.М. не се е явил
на работа.
Представена е молба, изходяща от управителя на ответното дружество с
посочена дата на съставяне 28.10.2020г., с която ищеца бил поканен да се яви в
тридневен срок от получаване на съобщението за оформяне на трудовата му книжка,
за даване на обяснения във връзка с нарушаване на трудовата дисциплина на 26 и
27 октомври 2020г. и оформяне на документите по прекратяване на трудовия
договор.
Видно е от приложеното известие за доставяне (на л.26), че на 03.11.2020г.
на ищеца са били връчени документи, изходящи от ответното дружество, като съдът
приема за установено твърдението на ответника, че се касае за документите по
приложения опис, съдържащи процесната заповед за налагане на наказание и
сочената по-горе молба на работодателя, с която е отправено и искането за
даване на обяснения за нарушението, за което е наложено наказание със същата
заповед.
Приложеното запорно съобщение по изп.д.№*** не установява обстоятелства,
релевантни за решаване на настоящия спор.
Разпитаните в о.с.з. на 05.02.2021г. свидетели ***и *** излагат в
показанията си, че на 27.10.2020г. ищецът П.Е. не се явил на работа. Св.***твърди,
че управителя на ответното дружество го потърсил по телефон, но работника не
отговорил на позвъняването. Св.***сочи, че ищеца бил търсен по телефон на
27.10.2020г., както бил търсен и предходните дни отново поради неявяване на
работа.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Установи се от обсъдените доказателства, че към 27.10.2020г. страните са били в трудово правоотношение, по
което ищеца П.Е. е заемал длъжността *** при „Т.Т.” ЕООД ***.
Установи се също така от събраните писмени и гласни доказателства, че на
27.10.2020г. ищеца не се е явил на работа, за да изпълни произтичащите от
заеманата длъжност трудови функции.
Установи се, че работодателят е наложил с процесната Заповед №42 от
28.10.2020г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на
работника, поради неявяването му на работа на 27.10.2020г.
Съдът счита, че неоснователно е възражението за нищожност на процесната
заповед, т.к. било неясно кое е издалото я лице и дали е разполагало с
необходимата компетентност за налагане на наказание. Като издател е посочена
фирмата, под която упражнява дейността си ответния търговец, положен е печат на
същата и съответно подпис. Това е достатъчно да се направи извода, че издател е
представляващия търговеца или в случая управителя на дружеството работодател,
който е и бил компетентен да наложи наказанието.
Съдът обаче намира, че от събраните доказателства се налага извод, че
работодателят при налагане на наказанието с процесната заповед не е изпълнил
задължението си по чл.193, ал.1 от КТ, такова, каквото му е вменено със Закона.
Сочената разпоредба регламентира задължение за работодателя преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Вярно е, че не е необходимо спазване на специална процедура при изпълнение
на това задължение, но с оглед защитния характер на нормата следва да бъдат
извършени определени действия, които показват, че на работника е дадена реална
възможност да даде обяснения за поведението си, оценено като дисциплинарно
нарушение.
В случая се установи от гласните доказателства, че на датата на извършване
на процесното нарушение – 27.10.2020г. управителя на ответното дружество е
търсил по телефон ищеца П.Е.. Обстоятелството, че го е търсил и предходния ден
е ирелевантен при решаване на настоящия спор, т.к. касае друго нарушение.
Работодателят е приел, че ще наложи наказания за всяко от отделно извършените
нарушения и при това е следвало по всяко дисциплинарно производство да изпълни
регламентираната процедура, гарантираща правата на работника.
Установеният факт, че ищеца е бил търсен безуспешно по телефон на
процесната дата, когато не се е явил на работа, не обосновава извод, че
ответника му е предоставил реално възможност да даде обяснения за нарушението.
Не обосновава и извод за виновно поведение на работника, което по смисъла на
чл.193, ал.3 от КТ да се оцени като такова, препятствало вземането на
обясненията му.
Това е така, т.к. за да изпълни задължението си по чл.193, ал.1 от КТ
работодателят следва да е положил усилия в един разумен срок да доведе до
знанието на служителя си, че му предоставя възможността да даде своите
обяснения за поведението, осъществило състава на дисциплинарно нарушение. За
разумен би могло да се приеме и срок, обхващащ няколко дни, в който да са
извършени реално действия по уведомяване на работника за предоставяната му
възможност, но като такива не могат да се приемат единствено установените
действия, изразили се в телефонни позвънявания в деня на отсъствието. Стана
ясно от обсъдените писмените доказателства, че в деня на налагане на
наказанието с процесната заповед – 28.10.2020г., работодателят е изготвил
изходящ от него документ, именуван „молба“, в който се съдържа и изявление за
предоставяне на възможност за даване на обяснения за процесното нарушение, който
документ е бил връчен лично на работника на 03.11.2020г. с оформено известие за
доставяне. Това показва, че ответника е могъл в един разумен срок да уведоми
работника за предоставяната възможност да даде обяснения и едва тогава, дори в
случай на ответно бездействащо поведение на нарушителя, да упражни властта си
по налагане на наказание.
При установеното въз основа на събраните доказателства и наложилите се въз
основа на тях изводи, такива в обратна насока не могат да бъдат направени
единствено с оглед процесуално поведение на ищеца, изразило се в неявяване в
съдебно заседание, за да даде обяснения по поставени му по реда на чл.176 от ГПК въпроси.
При горната законодателна уредба, неизпълнението на задължението на
работодателя по чл.193, ал.1 от КТ прави заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание незаконосъобразна само на това основание, поради което не следва да
се обсъжда дали действително е било извършено нарушението. Установяването му по
никакъв начин не би могло да санира допуснатото от ответника нарушение в
дисциплинарната процедура.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради неспазване императивната
разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ, поради което следва да се отмени като такава,
без да се обсъжда спора по същество.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 ответника дължи на ищеца направените по делото разноски. Пълномощникът на ищеца адв.С.Б. е оказала безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите на оказана безплатна правна помощ по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. При съобразяване тази разпоредба, съдът счита, че на адв.Б. е дължимо възнаграждение, тежестта за което следва да се поеме от ответника. Неоснователно е възражението на ответната страна, че възнаграждение не е дължимо, т.к. не били доказани основанията за предоставяне на безплатна правна помощ. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, е установено със закон. Безпротиворечива е съдебната практика, приемаща, че за да упражни правата си по чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал безплатна правна помощ е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката (в този смисъл е приетото в Определение №365 от 17.07.2017г. на ВКС по ч.т.д. №894/2017г., I т.о.). Претендираното от адв.Б. с представения списък по чл.80 от ГПК възнаграждение в размер на 600лв е в минималния предвиден размер по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, поради което не са налице основания за намаляването му, независимо от това явявал ли се е пълномощника в съдебно заседание. Това възнаграждение следва да се присъди в полза на оказалия безплатната правна помощ адвокат и в тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер на 30лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна заповед № 042/28.10.2020 год. на „Т.Т.“ ЕООД ***, с
която на П.М.Е., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение
за уволнение”, за
извършено на 27.10.2020г. нарушение на трудовата дисциплина, изразило се в
неявяване на работа, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Н.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Й.Б. от ***,
сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА, на
осн чл.78, ал.6 от ГПК, „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.А.А.,
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 30
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: