РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Бургас, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова
като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20232100601293 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от адв.Ст.Кралев -
защитник на Е. А. А. - подсъдима по НОХД № 158/2023г. на РС-Несебър, против присъда №
31 от 03.08.2023 г., постановена по същото дело, с която подс. А. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК и й е наложено наказание пробация, и
е осъдена да заплати разноските по делото. Със същата присъда предмета на престъпление е
отнет в полза на държавата. Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваната присъда поради допуснати процесуални нарушения и
противоречие на материалния закон. Според жалбата събраните в хода на наказателното
производство доказателства не установяват по безспорен начин виновността на подсъдимата
А.. Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата
да бъде оправдана.
В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас моли съда да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимата адв.Кралев поддържа жалбата. Счита, че деянието на
подс.А. не е доказано, тъй като тя не е осъществила изпълнителното деяние на
престъплението по чл.172б, ал.1 от НК. Алтернативно, излага становище за квалифициране
на деянието на А. като административно нарушение по чл. 127 от ЗМГО.
В своята последна дума подс. А. иска да бъде оправдана.
Окръжен съд - Бургас, след като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда с оглед
1
разпоредбата на чл. 313 от НПК, стига до извода, че въззивната жалба е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър, е внесла обвинителен акт срещу
подсъдимата Е. А. А., за това, че на 13.08.2021 г., в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, обл.
Бургас, на *********, в търговски обект — магазин за чанти и аксесоари, стопанисван от
„Е.“ ЕООД с ЕИК: ******** с управител Е. А. А., без съгласието на притежателите на
изключителните права върху търговските марки: „CHRISTIAN DIOR” /Кристиан Диор/
притежание на Christian Dior Couture S.A/; CHANEL /Шанел/ притежание на Chanel SARL -
Switzerland; „PRADA“ /Прада /, притежание на PRADA S.A; „YVES SAINT LAURENT“ / Ив
Сен Лоран /притежание на YVES SAINT LAURENT Societe par Actions Simplifee/ ;
„BALENCIAGA“ /Баленсиага/ притежание на SNB-REACT/; „TOMMY HILFIGER“/ Томи
Хилфигер /притежание на TOMMY HILFIGER Licensing B.V/; „KARL LAGERFELD“ /Карл
Лагерфелд/ притежание на KARL LAGERFELD B.V/, използвала тези марки в търговската
си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2, и ал. 2, т. 2, вр. чл.1 от Закона за марките и
географските означения /ЗМГО/, като предлагала за продажба стоки с изобразени върху тях
знаци, сходни на изброените търговските марки – престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. По
този повод било образувано НОХД №158/2023г. по описа на Районен съд - гр. Бургас,
завършило с постановяването на присъдата, предмет на настоящото въззивно производство.
Делото пред РС Бургас е било разгледано по реда на глава XXVII от НПК като съдебното
следствие се провело по правилата на чл. 371, т. 1 от НПК.
След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност по делото,
настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, сходни с изложените
от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда.
Подсъдимата Е. А. А. е родена на ****** година в гр. Бургас, *************,
постоянен адрес: *********, ЕГН: **********.
От доказателствата се установява, че през летния сезон на 2021 г. „Е.“ ЕООД, ЕИК
********, с управител и едноличен собственик подсъдимата А., в стопанисвало под наем
търговски обект - магазин, находящ се в УПИ I, в кв. 67 по ЗРП на к.к. Слънчев бряг, общ.
Несебър, отдаден по договор от наемодателя „Г.“ ООД, ЕИК ******, представлявано от
управителя - свидетеля А.А. /л. 22, том I, ДП/. Подсъдимата заемала длъжността на
управител на посочената фирма, а нейната майка - свидететелката Б.И. била назначена на
длъжността „продавач-консултант“ /л. 24 - 26, том I, ДП/. През лятото на 2021 г. във
фирмата имало назначени и други служители - А.Щ. и свидетеля Ю. А. /л. 120, том I, ДП/.
На 13.08.2021 г. свидетеля Г. - инспектор в група „ПИЛ“ в РУ-Несебър, и св.А.Б. -
инспектор към РУ-Несебър, извършили проверка на стопанисвания от „Е.“ ЕООД търговски
обект - магазин за чанти и аксесоари, находящ се в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, обл.
Бургас, на *********. По време на проверката, в магазина се намирали свидетелката Б.И.,
която осъществявала задълженията си като продавач-консултант в магазина, както и
подсъдимата Е. А.. Подсъдимата представила за нуждите на проверката копия от трудов
договор и договор за наем на търговския обект, а от функциониращото в обекта фискално
устройство бил издаден касов бон. Установено било, че в магазина, на рафтове и стелажи,
били изложени стоки - чанти, портмонета, колани и чехли с поставени с изобразени върху
тях знаци, сходни на търговските марки - „TOMMY HILFIGER” /ТОМИ ХИЛФИГЕР/,
„CHANEL” /Шанел/, „CHRISTIAN DIOR” /Кристиан Диор/, „PRADA“ /Прада/, „YVES
SAINT LAURENT“ /Ив Сен Лоран/, BALENCIAGA“ /Баленсиага/ и „KARL LAGERFELD“
/Карл Лагерфелд/ с поставени по тях цени. Не били представени документи, от които да е
видно, че разполага със съгласие на правоносителите да използва посочените марки, нито
фактури за закупуване на стоката и документи за произхода. Подс. А. заявила на св. Г., че
закупува стоката от пазара в кв. Илиянци, гр. София от непознати за нея лица. При тези
данни от проверяващите бил съставен констативен протокол /л. 11, том I, ДП/, в който
2
стоките били описани, а подсъдимата А. предала същите доброволно за нуждите на
разследването с протокол за доброволно предаване от 13.08.2021 г. /л. 12, том I, ДП/. С
протокола били предадени: 78 броя чанти CHRISTIAN DIOR; 20 броя портмонета DIOR; 30
броя колани DIOR; 20 броя чехли DIOR; 20 броя чанти CHANEL; 15 броя портмонета
PRADA; 5 броя чанти PRADA; 8 броя чехли PRADA; 15 броя чанти YSL; 20 броя
портмонета YSL; 5 броя чанти BALENSIAGA; 8 броя чанти TOMMY HILFIGER; 8 броя
портмонета TOMMY HILFIGER; 20 броя чанти KARL LAGERFELD; 10 броя колани KARL
LAGERFELD; 15 броя чанти CHANEL; 15 броя портмонета CHANEL. На посочените стоки
бил извършен и оглед, документиран с протокол за оглед на веществени доказателства от
29.09.2021 г. /л. 74 - л. 79, том I, ДП/.
В хода на досъдебното производство били изготвени съдебно-авторско правна и
съдебно-икономическа /оценъчна/ експертизи. Видно от авторско-правната експертиза /л. 82
- л. 106, том I , ДП/ съществува сходство между изобразените върху веществените
доказателства знаци и регистрирани марки и идентичност между самите веществени
доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Установено е
сходство, дължащо се на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни
елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от общи
похвати на представяне на знаците. Дадено е заключение, че това сходство може да доведе
до объркване на потребителя, вкл. възможността за свързване на изобразените върху
веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки /словни, фигуративни
и комбинирани/. От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /л. 108 -
л. 111, том I, ДП/ се установява, че пазарната стойност на всички предлагани за продажба
стоки в оригинал е 21 660 лева, а като имитации /реплики/ - 6780 лева.
Търговските марки „TOMMY HILFIGER” /ТОМИ ХИЛФИГЕР/, „CHANEL” /Шанел/,
„CHRISTIAN DIOR” /Кристиан Диор/, „PRADA“ /Прада/, „YVES SAINT LAURENT“ /Ив
Сен Лоран/, BALENCIAGA“ /Баленсиага/ и „KARL LAGERFELD“ /Карл Лагерфелд/ са
регистрирани съгласно Закона за марките и географските означения, Мадридската спогодба
за международна регистрация на марки и Протокола към нея и Регламент/ЕС/№2017/1001 на
Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017 г. относно марка на Европейския съюз и
са действащи на територията на Република България. Това обстоятелство не е спорно и се
потвърждава, както от заключението на изготвената авторско правна експертиза, така и от
писмо на Патентното ведомство на Република България /л. 114-115, том I, ДП/. Подсъдимата
Е. А. и представляваното от нея търговско дружество „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, не са били
вписани като лицензополучатели на регистрираните марки, посочени по-горе към датата на
инкриминираното деяние.
В рамките на така описаните фактически положения, РС правилно е приложил
материалният закон като е приел, че от обективна и субективна страна именно подсъдимата
А. е осъществила състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК. Съгласно чл.13, ал.2,
т.2 от ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е предлагането на стоките
с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели,
както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак. Установено е по делото, че
стоки, носещи знаци, имащи словни и фигуративни елементи / словесно и графично
изображение/, сходни на изброените по - горе марки са били изложени за продажба в обект,
стопанисван от дружество „Е.“ ЕООД, чиито едноличен собственик и управител е
подсъдимата. Установено е, че на името на търговското дружество, чийто управител е
подс.А., и което стопанисва търговския обект, в който са били изложени за продажба
стоките, няма вписани лицензионни договори за предоставяне на права на ползване на
горепосочените марки на територията на Р. България, което пък води на извод за липса на
съгласие от страна на носителите на изключителните права на марките. Съгласно
Тъкувателно решение № 1/2013г. на ОСНК на ВКС - субект на престъплението по чл.172б,
ал.1 от НК в тези случаи е физическото лице, от поведението на което юридическото лице е
3
придобило качеството на ползвател. Правилно, законосъобразно и в съответствие с
доказателствата РС е приел, че в случая подс. А. е лицето, което е извършвало правни и
фактически действия от името на търговеца „Е.“ ЕООД. Касае се за еднолично капиталово
търговско дружество, в което съгласно предвиденото в Търговския закон, едноличният
собственик на капитала осъществява правомощията на общото събрание на съдружниците в
ООД, а управителят представлява дружеството и взема решенията за оперативната му
дейност. В конкретния случай, по отношение на „Е.“ ЕООД единствено подсъдимата А. е
била юридически и фактически овластена да формира волята на дружеството, да взема
всички решения за неговото съществуване и дейност, и да го представлява пред всички
трети лица и субекти.Видно от доказателствата по делото именно тя е закупила стоките.
Св.Б.И. не е извършвала правни и фактически действия от името на „Е.“ ЕООД, тъй като
няма нито едно доказателство за дадени и в такава връзка пълномощия или вписано
представителство, напротив налице са доказателства, че тя е била продавач-консултант в
търговския обект. Деянието е извършено от подс.А. виновно при форма на вината „пряк
умисъл“, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването
на тези последици. В съзнанието й са били формирани ясни субективни представи, че без
съгласието на притежателите на изключителните права, посочени - по - горе, използвала в
търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2, предложение първо, вр. чл. 13, ал.1,
т.2 от Закона за марките и географските означения, изброените по - горе марки- обект на
тези изключителни права, без правно основание. Това е така, защото управляваното нея
дружество предлагало за продажба стоки, носещи знаци, имащи словни и фигуративни
елементи / словесно и графично изображение/, сходни на изброените по -горе търговски
марки в търговски обект - магазин за чанти и аксесоари, находящ се в к.к. Слънчев бряг,
общ. Несебър, обл. Бургас, на *********. Фактът, че А. е знаела, че стоките са закупени от
пазара „Илиянци“ - гр. София, а не от притежателите на изключителните права или от
упълномощени от тях лица за Р България, и са без документи за произход, фактури,
договори и лицензни и са били изложени за продажба в магазин, стопанисван от нейното
дружество, безспорно навежда на извода, че тя е съзнавала липсата на съгласието от страна
на притежателите на марките същите да бъдат ползвани от нея. Целта е била да реализира
неправомерна изгода от ползването на чужда интелектуална собственост, като по този
начин заблуди потенциалните клиенти на онези лица, които са носители на изключителното
право на търговските марки. Тези обстоятелства водят до правилност на извода направен от
първата инстанция за наличието на пряк умисъл у дееца при извършване на
инкриминираното деяние.
Наложеното от РС Несебър минимално наказание “Пробация“ е справедливо и в
съответствие с обществената опасност на деянието и дееца, както и с решението по дело C-
655/21 на СЕС. Съдът не е наложил кумулативното наказание глоба в съотвествие с чл.55,
ал.3 от НК. Тежестта на наложените санкции не надхвърля тежестта на конкретното
престъпление. С тях ще се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно не се
надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Предвид количеството на
изложените стоки и тяхната стойност, както и голямото разпространение на този вид
престъпни деяния на територията на к.к. Сл.бряг, настоящият състав счита, че обществената
опасност на извършеното деяние е достатъчно висока за да обоснове престъпление по
чл.172б, ал.1 от НК, а не административно нарушение по чл.127, ал.1 от ЗМГО. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е възложил направените по делото разноски в
тежест на подсъдимата, а в полза на Държавата отнел веществените доказателства – предмет
на административното нарушение, които след влизане в сила на присъдата, да бъдат
унищожени.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда на
чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция
4
нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото
изменение или отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334, т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31 от 03.08.2023 г., постановена по НОХД № 158/2023г.
на РС-Несебър.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5