РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Сливен, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230102158 по описа за 2021 година
Предмет на делото са два иска, за установяване на вземане по смисъла на чл.422 ал.1
и чл.422 ал.1 от ГПК /на парични вземания, в случая/. То е предшествано от заповедно
производство, развило се между същите страни, в което на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД е
била издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение, на две парични задължения –
главница и лихва върху нея за забава. Ответникът в заповедното производство обаче е подал
възражение против нея и това, както и указания на заповедния съд, принудили дружеството
предяви искове за тях.
Твърди се, че на 29.03.2017г. между „Фючър Енерджи“ООД /в несъстоятелност/, като
търговец-продавач и „Форест 2000“ООД, като клиент-купувач бил сключен договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги. Също, че първото от тях изпълнявало задълженията си, като
доставяло, вкл. и за месеците ноември и декември 2017г., ел.енергия, съгласно прогнозните
графици за снабдяването. Тя била измерена със средства за измерване в точките на
присъединяване и била надлежно фактурирана- по реда, предвиден в договора; фактурите
били изпращани на клиента, като в тях освен стойността на ел.енергията били включени
акциз, ДДС, такса „задължение към обществото“. Плащането купувача трябвало да извърши,
съгласно уговореното, до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставката. Това той
обаче не сторил и по тази причина дължал на ищеца сумата 1 501.17лв. Предвид липсата на
плащане и изпаднал в забава, поради което ищеца счита, че му се дължи и обезщетение за
това- т.н. мораторна лихва, в размер на 450.40лв., изчислена за периода от 14.01.2018г. /дата
на падеж/ до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Ищецът обяснява, че придобил тези вземания въз основа на постановление за
възлагане от 06.01.2021г. по т.д. № 3343/2017г. на Софийски градски съд, влязло в сила на
29.01.2021г. С него на „Мултипъл плюс“ЕООД били възложени вземанията на „Фючър
енерджи“ООД /в несъстоятелност/, продадени от синдика му.
Претендира сторените от него разноски: по делото, както и в заповедното
1
производство.
Ответникът своевременно депозира писмен отговор, като оспорва исковете. Твърди,
че не дължи, тъй като никога не е дължал и на дружеството, сочено в исковата молба за
първоначален негов кредитор- дружество, което в последствие е изпаднало в
несъстоятелност. А не е дължал и не дължи, защото никога не е получавал от „Фючър
енерджи“ООД посочените в исковата молба доставки на ел.енергия и услуги.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Видно от документа, представляващ листи №№ 9-14вкл. от материалите по делото, на
29.03.2017г. между „Фючър Енерджи“ООД, като търговец и „Форест 2000“ООД, като
клиент е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги, съгласно който първото от тях се задължава
да продаде, а второто- да закупи и получи, активна нетна електрическа енергия, измерена в
точките на измерване, в сроковете и при условията, предвидени в него /в договора/- чл.1.
Съгласно чл.1 ал.5, клиента заплаща цената на ел.енергията, в която е включена цената за
поемане на отговорността за балансиране на потреблението на клиента и известяването на
графици за снабдяване на обектите на клиента с ел.енергия. Съгласно чл.2 ал.3, търговеца се
задължава да продаде и осигури ел.енергията на разположение на клиента в точките на
присъединяване към съответната преносна или електроразпределителна мрежа на обектите
му, предмет на договора. Правото на собственост върху доставената активна ел.енергия се
прехвърля от търговеца на клиента в мястото на доставка, което е точката на
присъединяване към мрежата за обектите на клиента. Клиентът пък се задължава да
закупува и приема електрическата енергия от търговеца и да му заплати възнаграждение,
съгласно условията на договора и отчетените количества ел.енергия от търговските
електромери- чл.3 ал.1 и ал.2. Цената, която клиента заплаща на търговеца е 79лв./МВтч-
чл.10 ал.1, като тя не включва допълнително начисляваните акциз, данък добавена стойност,
такса за задължение към обществото. Тези задължения търговеца начислява, заедно с
дължимите суми за мрежови услуги, отделно във фактурата, която издава на клиента- ал.3 на
чл.10. Издаването на фактура е изрично предвидено и в чл.11 от договора, като това
търговеца трябва да стори до 10-то число на месеца, следващ месеца на консумация на
ел.енергията. В ал.4 и ал.5 на чл.11 от договора е предвидено цената по фактурираното
количество да се заплаща до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от
търговеца на клиента, като плащанията стават по банков път, по индивидуална банкова
сметка. Съгласно ал.8, търговеца има право да издава и изпраща фактурата на клиента по
електронен път.
Договорът влиза в сила от момента на сключването - чл.18 ал.1, а действието му се
прекратява с изтичането на срока му- чл.12 т.1, който е една година, но не по-малко от 11
месеца- чл.19 ал.1.
По уважено доказателствено искане на ищеца по чл.192 от ГПК, съда изиска от трети
за делото лица информация/документи.
От едно от тях- „Електроразпределителни мрежи Запад“АД -вх.№ 11880/ 25.07.2022г.-
л.№74 от настоящото дело, се установява, че точка на доставка с регистриран клиент
„Форест 2000“ООД за периода м.11.2017г. и м.12.2017г., не е била при доставчик на
ел.енергия „Фючър Енерджи“ООД.
От справката от „Електроразпределение- Север“АД, Варна, представена с писмо вх.№
11603/ 19.07.22г.- Сетълмент на клиент ФОРЕСТ 2000 ООД, е видно, че това дружество се
води с клиентски номер ********** и с абонатен номер **********, а координатор е
„Фючър Енерджи“ООД- сетълмент м.11.2017г.- 5109; сетълмент м.декември 2021г.- 106.
2
В писмото вх.№ 13 472/ 23.08.2022г. на „Електроразпределение Юг“АД и
представената с него справка се съдържат данни за измервателните точки ИТН за
обектите, както и размера на доставеното количество ел.енергия, по процесния договор за
ноември и декември 2017г.
Не е спорно по делото обстоятелството, а то и се установява от нарочния документ, че
с постановление № 260 000/ 06.01.2021г. по търг.дело № 3343/2017г. по описа на Софийски
градски съд, на „Мултипъл плюс“ЕООД са възложени, срещу продажна цена от 26 700лв.,
имуществени права от масата на несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ООД /в
несъстоятелност/, а именно- вземания на последното към клиенти, за доставена ел.енергия и
допълнителни услуги, в общ размер 1 635 182.24лв. Видно от отбелязванията на втората му
страница, то е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ и е влязло в сила на 29.01.2021г. Към
постановлението са приложени извадки/страници от списък на вземанията, като на стр.79
фигурира и ответното дружество със задължение в размер на 1 501.17лв.
Видно от материалите в приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 681/2021г. на
СлРС, то е образувано по заявление по чл.410 от ГПК. На „Мултипъл плюс“ЕООД е
издадена от Сливенски районен съд заповед за изпълнение - № 260424/ 18.02.2021г., с която
на „Форест 2000“ООД е разпоредено да му заплати главница от 1 501.17лв., ведно със
законната лихва, считано от 15.02.2021г., както и мораторна лихва, начислена върху
главницата, в размер 450.40лв.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са два установителни иска за съществуването на парични вземания, по
смисъла на чл.чл.415 ал.1 и 422 ал.1 от ГПК. Те са главно и акцесорно.
Първото от тях е за главница, а ищеца го основава на фактически състав, който според
съда бе установен с ангажираните по делото доказателства- писмени. Така е, защото се
установи, че с постановление на съд- Софийски градски съд, по търг.дело № 3343/2017г., на
„Мултипъл плюс“ЕООД са възложени, срещу съответна продажна цена, имуществени права
от масата на несъстоятелността на „Фючър Енерджи“ООД /в несъстоятелност/, а именно-
вземания на последното към клиенти, за доставена ел.енергия и допълнителни услуги, като
сред тях е и задължение на ответното дружество в размер на 1 501.17лв.
Установи се също и че ответника и дружеството „Фючър Енерджи“ООД, преди
последното да е изпаднало в несъстоятелност, са сключили договор, по силата на който
второто от тях да доставя на първото, ел.енергия, както и други услуги, срещу което
„Форест 2000“ООД следва да му заплаща съответна цена /предвидена в договора им/. В
писменият си отговор ответника отрича да дължи търсените от него суми, тъй като отрича
въобще да му е била доставена от „Фючър Енерджи“ООД ел.енергия. Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява друго, а именно- че ел.енергия му е била доставяна,
от „Фючър Енерджи“ООД. Опора за този си извод съда намира освен в сключения между
двете търговски дружества договор, приет като писмено по делото доказателство, основно и
в информацията, получена по делото от трети за него лица- справката от
„Електроразпределение- Север“АД, Варна, представена с писмо вх.№ 11603/ 19.07.22г.-
Сетълмент на клиент ФОРЕСТ 2000 ООД, от която е видно, че това дружество се води с
клиентски номер ********** и с абонатен номер **********, а координатор е „Фючър
Енерджи“ООД- сетълмент м.11.2017г.- 5109; сетълмент м.декември 2021г.- 106 и писмото
вх.№ 13 472/ 23.08.2022г. на „Електроразпределение Юг“АД и справката към него, от която
се установяват измервателните точки ИТН за обектите, както и размера на доставеното
количество ел.енергия по процесния договор за ноември и декември 2017г.
Съгласно §1 т.53 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката,
„сетълмент“ е система, прилагана от оператора на електроенергийната система за
индивидуално изчисляване на отклоненията на реално потребената или произведена
3
електрическа енергия от договорените количества за даден период, по методика, уредена в
търговски правила, определени с наредба. Т.е., сетълмента е ако не пряко доказателство, то
поне индиция за съществуването на договорни отношения и доставката на ел.енергия. Поне
същата доказателствена стойност/тежест има и писмото от „Електроразпределение Юг“АД
и съдържащата се в него информация, от която се установяват измервателните точки ИТН за
обектите, до които е доставяна ел.енергия, както и размера на доставеното количество по
процесния договор за ноември и декември 2017г. Не на последно място, процесното вземане
е било включено в масата на несъстоятелността на кредитора на „Форест 2000“ООД-
„Фючър Енерджи“ООД /в несъстоятелност/ и е възложено с влязло в сила постановление на
съд, на „Мултипъл плюс“ЕООД.
При това положение според съда, първия от процесните искове е основателен, а и
доказан по размер.
Такава преценка обаче съда не може да направи за втория от исковете, макар той като
акцесорен, принципно да следва съдбата на главния. Така е, защото падежа на задължението
на „Форест 2000“ООД към „Фючър Енерджи“ООД, т.е. момента от който първото от тях
изпада в забава, е не както се твърди в исковата молба на „Мултипъл плюс“ЕООД- 14-то
число на месеца, следващ месеца на доставка, а 14-то число на месеца, в който издадената от
търговеца /“Фючър Енерджи“ООД/ фактура за продаденото количество ел.енергия е
изпратена на клиента /“Форест 2000“ООД/- чл.11 ал.4 от Комбиниран договор …..от
29.03.2017г.. Доказателства по делото за това кога издадените за продадените през месеците
ноември и декември 2017г. количества ел.енергия фактури са били изпратени на ответното
дружество обаче „Мултипъл плюс“ЕООД не ангажира. Поради това и не е възможно да се
прецени от кой момента ответното дружество е изпаднало в забава за плащането на сумите
по тях. Ето защо втория иск ще бъде отхвърлен, като недоказан.
Изходът на делото предопределя становището на съда по въпроса за разноските.
Ищецът има право на такива, съразмерно уважената част от иска/сковете- чл.78 ал.1 от ГПК.
Те са в общ размер 374.11лв., от които: 39.03лв.- доплатена държавна такса за образуване на
делото и 335.08лв.- заплатено възнаграждение на пълномощника-адвокат. Ето защо му
следват разноски от
Освен това, „Форест 2000“ООД дължи на „Мултипъл плюс“ЕООД, съгласно нарочно
тълкувателно решение на ВКС и отдавна установила се след него съдебна практика, и
сторените от последното разноски в заповедното производство, предшестващо настоящия
исков процес. Те са в размера, посочен в издадената там заповед за изпълнение- 374.11лв.
Ето защо, съразмерно уважената част от исковете, предмет на настоящото дело, на
„Мултипъл плюс“ЕООД се следват разноски, направени от него в ч.гр.д.№ 681/2021г. на
СлРС, в размер на 287.77лв.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На осн. чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО, че „ФОРЕСТ
2000“ ООД, с ЕИК *********; със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността
ул.“Г.Трънкин“№11 дължи на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД с ЕИК *********; със
седалище гр.София и адрес на управление на дейността: бул.“Антон Павлович Чехов“, №
45, партер, офис 4, чрез адв.Р. М. от САК сумата 1 501.17лв. /хиляда петстотин и един лев и
седемнадесет стотинки/- главница, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2021г. до
окончателното й изплащане, за която на второто от тези дружества е издадена, в
производството по ч.гр.д.№ 681/2021г. от Сливенски районен съд, заповед по чл.410 от ГПК
4
за изпълнение № 260424/ 18.02.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД с ЕИК *********
да бъде прието за установено, че „ФОРЕСТ 2000“ ООД, с ЕИК ********* му дължи и друга
сума по цитираната заповед за изпълнение- 450.40лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата, изчислена за периода от 14.01.2018г. до датата на подаване на
заявлението, по което е образувано ч.гр.д.№ 681/2021г. на СлРС.
ОСЪЖДА „ФОРЕСТ 2000“ ООД, с ЕИК ********* да заплати на „МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС” ЕООД с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, разноски по ч.гр.д.№ 681/2021г.
на СлРС, съразмерно уважената част от исковете, предмет на настоящото гр.д.№ 2158/2021г.
на СлРС - 287.77лв. /двеста осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, както и
разноски в настоящото гр.д.№ 2158/2021г., съразмерно уважената част от исковете, негов
предмет- 287.77лв. /двеста осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване- може да се обжалва пред Сливенски окръжен
съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок от връчването му на
съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5