№ 1911
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110209674 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. В. А.-Д., ЕГН: **********, срещу
наказателно постановление (НП) № РД-05-0422 от 12.04.2021 г., издадено от
д-р Д.П. на длъжност „директор“ на Столична РЗИ, с което на основание чл.
209а, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
извършено нарушение на т. I, т. 5, буква „в“ от Заповед № РД-01-675 от
25.11.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и
ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че липсва идентичност между
описаното в акта нарушение и това в наказателното постановление. Счита
също така, че липсват обстоятелствата при които е било извършено
твърдяното нарушение, както и доказателства, които го потвърждават. На
следващо място, се твърди, че самоличността на лицето, срещу което е
издаден АУАН, не е установена по надлежния ред. Моли се за отмяна на
процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
като се представлява от адв. И., която поддържа жалбата. Същата моли за
отмяна на наказателното постановление, като поддържа изложените в
жалбата съображения.
Въззиваемата страна - СРЗИ - редовно призован, се представлява от
адвокат Г.. Същата моли за потвърждение на наказателното постановление,
1
като намира същото за правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице
разминаване между цифровото и словесното описание на нарушението, а
също така и останалите наведени в жалбата нарушения на процесуалните
правила. По делото е депозирано писмо, в което въззиваемата страна излага
подробни съображения относно правилността и законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2020 г. била извършена проверка от служители на Столична
регионална здравна инспекция в обект – магазин „Джъмбо“, находящ се в гр.
София, бул. „Ботевградско шосе“ 525. Сред служителите, извършващи
проверката, била и свидетеля М. И. Д., която била на длъжност „инспектор“ в
отдел „Здравен контрол“ към Столична Регионална здравна инспекция.
Същата при извършване на проверката установила, че на входа на обекта
имало поставен дезинфектант, като също така имало организация за броя на
влизащите клиенти. Констатирано било още, че персонала бил с правилно
поставени защитни маски на лицата. По време на проверката обаче било
констатирано, че в обекта се допускат лица с неправилно поставени лични
предпазни средства.
Във връзка с констатираното свидетелят Д. съставила констативен
протокол, с който дала предписание на жалбоподателя. Въз основа на
съставения констативен протокол свидетелят Д. съставила и АУАН № 001294
от 20.12.2020 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и в
присъствието на жалбоподателя.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така
съставения акт.
Въз основа на АУАН № 001294 от 20.12.2020 г. било издадено
процесното наказателно постановление (НП) № РД-05-0422 от 12.04.2021 г.,
издадено от д-р Д.П. на длъжност „директор“ на Столична РЗИ, с което на
основание чл. 209а, ал.4 и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 /триста/ лева за извършено нарушение на т. I, т. 5, буква „в“ от Заповед №
РД-01-675 от 25.11.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването, вр.
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
16.06.2021г. г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитания от съда свидетел М. Д. /актосъставител/, както и
от събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени
доказателства: заповед № РД-15-01-12 от 28.07.2020 г. на директора на
Столична РЗИ ведно с длъжностна характеристика; констативен протокол от
02.12.2021 г.
2
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Д. и прецени, че показанията и са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална
легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че при
издаване на процесното наказателно постановление и съставянето на АУАН
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален
обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да се съдържат в НП са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения
от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за
установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42,
т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. При това те не могат да бъдат извличани по пътя на
3
формалната или правна логика, нито от други документи по
административнонаказателната преписка, тъй като това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде
сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Настоящата съдебна инстанция намира, че нито в АУАН, нито в НП са
посочени обстоятелствата, при които е извършено твърдяното от АНО
нарушение. Единственото описание, което се съдържа както в съставения
АУАН, така и в процесното наказателно постановление се състой в „не е
създало организация за контрол на входа на обекта по отношение на носенето
на защитни маски за лице, покриващи носа и устата“. Съдът намира, че по
този начин описано нарушението не би могло да покрие критериите на чл.57,
ал. 1, т.5 от ЗАНН, доколкото липсва каквото и да е описание на конкретните
действия или бездействия на лицето, които да осъществяват състава на
нарушението.
Отделно от това, съдът намира, че от описанието на нарушение не става
ясно как АНО е установил, че не е създадена организация на контрол на входа
- не е посочено дали в обекта е имало с лица с непоставена защитна маска или
същата е била неправилно поставена, кои са тези лица и дали същите са били
пропуснати през входа на обекта по този начин.
В този смисъл, съдът намира, че доколкото описанието на нарушението
както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление е
непълно то се е ограничило правото на защита на санкционираното лице да
разбере в какво именно се обвинява.
На следващо място, съдът намира, че адресати на задължението по т. I, т.
5, буква „в“ от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2021 г., издадена от Министъра
на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) са
всички физически и юридически лица, които са собственици или управляват
обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които
предоставят услуги на гражданите. В тази връзка следва да бъде доказано по
делото, че именно жалбоподателят е собственик или управител на такъв
обект. Съдът намира, че доказателствената тежест в
административнонаказателното производство лежи върху АНО и именно той
следва да докаже всички признаци от състава на вменените нарушения. В
този смисъл съдът счита, че по делото остана недоказано твърдението на
АНО, че именно жалбоподателят е отговорното длъжностно лице, което е
следвало да създаде организация на входа на обекта. Освен това, самата
Дрганева в своя разпит като свидетел пред настоящата съдебна инстанция
заявява, че в хода на извършената проверка не са изисквани документи
относно това дали жалбоподателя действително е управител на обекта -
магазин „Джъмбо“.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в
4
тази фаза на процеса – липсва ясно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Неспазването на така установените
нормативни изисквания има за последица постановен в съществено
нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на НП е една от
гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и
организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа
отговорност е ангажирана, в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването
му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите
закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е
такова, че тяхното неизлагане към НП съставлява съществено нарушение на
закона и е основание за отмяна на акта. Същото, разбира се, е относимо и
досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на
административнонаказателното производство.
Отделно от това, съдът намира, че нито в АУАН, нито в процесното
наказателно постановление са посочени доказателствата, въз основа на които
длъжностните лица са направили своя извод относно извършеното
нарушение, което отново е един от задължителните реквизити както на
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление. Тежестта на
доказване в административно наказателното производство лежи върху АНО,
а не върху нарушителя, който до влизане в сила на наказателното
постановление се счита за невиновен, т. е. няма как тежестта на доказване да
бъде прехвърлена върху него и същият да доказва отрицателни факти.
Ето защо настоящото наказателно постановление следва да бъде
отменено като такова, издадено в нарушение на процесуалния закон.
Липсват искания за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 от
ЗАНН Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № РД-05-0422 от
12.04.2021 г., издадено от д-р Д.П. на длъжност „директор“ на Столична РЗИ,
с което на основание чл. 209а, ал.4 и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на Л.
В. А.-Д., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение на т. I, т. 5, буква „в“ от
Заповед № РД-01-675 от 25.11.2021 г., издадена от Министъра на
5
здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6