№ 334
гр. Смолян, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р. Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно
гражданско дело № 20225400500307 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Жалбоподателката С. К. Р., редовно призована, явява се лично и
с адв.В.Р., надлежно упълномощена.
Въззиваемият С. И. Л., редовно призован, явява се лично и с
адв.Н.П., надлежно упълномощен.
Вещото лице и. Х. К., редовно призована, налице.
Адв.Р. – Моля за ход по делото.
Адв.П. – Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, няма процесуални пречки, страните са редовно и
своевременно призовани, следва да се даде ход на делото и затова
О п р е д е л и:
Дава ход на делото.
Докладва се въззивната жалба.
Докладва се делото, съгласно проекта за доклад, съдържащ се в
1
разпореждане №400 от 30.09.2022 г. по в.гр.д.№307/2022 г. на
Смолянски окръжен съд.
Адв.Р. – Запознати сме с проекта, да се обяви за окончателен.
Адв.П. - Запознати сме с проекта, да се обяви за окончателен.
Съдът намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта
за доклад, изготвен с разпореждане №400 от 30.09.2022 г. по в.гр.д.
№307/2022 г. на Смолянски окръжен съд и затова
О п р е д е л и:
Обявява проекта за доклада за окончателен.
Адв.Р. - Поддържаме жалбата.
Адв П. – Оспорваме изцяло въззивната жалба по съображения в
отговора. Считаме жалбата за неоснователна.
Сне се самоличността на вещото лице.
Р. Х. К. – 65 години, българска гражданка, омъжена, неосъждана,
без родство и дела със страните по настоящето дело.
Напомни се за отговорността по чл.291 от НК.
Вещото лице – Обеща да даде заключение по съвест и знание.
Вещото лице- Представила съм експертиза, която поддържам.
Адв.Р. - Запознахме се с експертизата. Нямаме въпроси към
вещото лице. Заключението е обективно и компетентно изготвено.
Адв.П. – Запознахме се със заключението. Нямаме въпроси към
вещото лице.
На вещото лице Р. К. да се изплатят 350 лв. по внесения
депозит
Адв.Р. – Моля да се приеме заключението като доказателство по
делото. Заключението е компетентно. Няма да сочим други
доказателства. Представям списък на разноските и пълномощно.
Адв.П. – Да се приеме заключението на вещото лице като
2
доказателство по делото. Намирам, че делото е изяснено. Представям
списък на разноските.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна. Ще следва да бъде прието като доказателство заключението на
вещото лице. Ще следва да бъде приключено съдебното дирене и
даден ход по същество и затова
О п р е д е л и:
Приема и прилага като доказателство по делото изслушаното
днес заключение на вещото лице инж.К..
Приключва съдебното дирене.
Дава ход по същество на съдебните прения.
Адв.Р. – Моля да се произнесете с решение, с което да уважите
въззивната жалба. Спорните между нас въпроси са 2 група. Първата е,
че ние сме изразили несъгласие с избрания метод от ДРС за
разпределение на съсобствените имоти, като ние считаме, че съдът
неправилно е избрал да възлага имоти, съгласно изготвен един от
вариантите на разделителния протокол, въпреки че в конкретния
случай доказателствата, естеството на имотите, тяхното
предназначение, стойности, липса на причина да бъдат възложени
конкретно определени имоти на съделител сочат, че в случая
правилния способ е изнасянето на имотите на публична продан или
теглене на жребий. В случая има и сграда, има имоти с различни
квадратури и площи. В един от етапите на разглеждане на
първоинстанционното дело, съдът отмени хода по същество, назначи
експертиза за да преценява възможностите за разделянето на имотите
на няколко отделни по-малки, при което имаше различни варианти, но
избраният сега е най-несправедлив и не дава равна възможност на
страните да участват в делбата и да бъдат сигурни, в действителност
доверителката ми е неспокойна, че е избран справедливия метод. Аз,
както съм посочила и във въззивната жалба, ищецът сега ответник е
3
направил искане за възлагане в негов дял на конкретно определени
имоти и точно тези имоти са му възложени, без да са представени
доказателства, че са налице предпоставки. Тук подробно е обосновано
във въззивната жалба. Вторият спорен между нас въпрос е свързан с
претенцията ни за уреждане на сметки. Тук съдът е пропуснал да
отбележи, че в по-рано воденото дело, в което г-н Л. твърдеше да е
изключителен собственик по давност, той защитаваше тезата, че е
ползвал имотите. Установи се, че не ги е ползвал като владелец, на
годен способ, не е осъществявал владение, годно да го направи
собственик, но е осъществявал спрямо имотите фактическа власт,
подчертавам отблъсквайки ползването на доверителката ми. Тогава в
това по-рано водено дело, през 2018 г., ние с отговора на исковата
молба, направихме искане и отправихме покана до г-н Л. да заплаща
на доверителката ми обезщетение за ползването, от което е лишена.
Според последната практика на ВКС, не съм готова да цитирам
решението, но е посочено, че покана за ползване в случая на
съсобствен имот, може да бъде отправена, чрез изявление в съдебното
производство или в каквото и да е съдебно производство. Тук в
отговора колегата пише, че поканата се отнася за по-ранен период, а
претенцията по сметки е била за по-късен. Не съм съгласна и моля да
не се възприема за основателно това твърдение на пълномощника на
въззиваемия, защото нашата покана е отправена от един момент и за в
бъдеще, т.е.тя е относима като време и периода, за който ние сме
предявили претенция по сметки. Събрани са и гласни доказателства в
настоящето производство. До мотива на ДРС, че обезщетение не се е
дължало, защото покана е липсвала, се опровергава от събраните
писмени доказателства. В тази връзка да се приеме, че жалбата е
основателна и отмените решението на първоинстанционния съд и
дадете възможност между съсобствениците да се извърши
справедлива делба по двата други способа, предвидени в ГПК, тъй
като използвания от ДРС е неподходящ и незаконосъобразен. Ние
също искаме този имот, в който е била къщата, като считаме, че той
4
като характеристики не е съпоставим с имота, макар и по-голям като
площ, и двете страни имат някакъв сантимент към него, като цяло тя
иска да получи справедлива компенсация при уравняване на дяловете.
Всеки да се вземе имота. Наистина да се разпредели, съгласно жребий
или публична продан.
Спогодба, обмислили сме го, доверителката ми точно това
твърдеше, че не ги иска за себе си, а да има спомен в своето родно
село. Това също беше вариант, на двете деца да има някакви имоти и
тя се бори за децата си, не за себе си.
Претендирам за разноските съгласно списъка, като
процесуалното представителство съм осъществила безплатно и ако
съдът отмени решението, и следва последица присъждане на разноски
да ни бъдат определени такива, по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Адв.П. – Моля от името на доверителя ми да потвърдите
решението на ДРС, считам че то не страда от пороците твърдени в
жалбата. Поддържам подробните съображенията в отговора на
въззивната жалба.
Вярно е, че спорните въпроси между страните могат да се
групират в 2 точки. Първа относно избрания способ за приключване
на делбата и втория за отхвърления иск за заплащане на обезщетение
по чл.31, ал.2 от ЗС. За да възприеме способа за приключване на
делбата по чл.353 от ГПК, чрез разпределение, а не чрез теглене на
жребий, както искаше жалбоподателката днес, съдът се е съобразил
със събраните по делото доказателства и с неоспореното от
насрещната страна заключение на вещото лице инж.П., че това е най-
справедлив, дори единствения способ за приключване на делбата чрез
разпределяне на имотите с приблизително еднаква стойност – по-
висока в ДРС и по-ниска в настоящата инстанция, съобразно
заключението на вещото лице. Районният съд Д. е цитирал
задължителна съдебна практика – тълкувателни решения на ВКС и
решения по чл.290 от ГПК, където е посочено, кога се избира този
5
способ за приключване на делбата. А именно, че той се избира дори
когато имотите са разнородни по вид. А тук, в случая имотите са
недвижими - три незастроени и един застроен имот. Намират се в
едно населено място. Отчел е безспорният факт, че в един от имотите
пл.№ 166, се е намирала и жилищната сграда на страните, която е
изгоряла при пожар, след което Община Доспат е указала на
доверителя ми, а не на двамата съделители да почисти отпадъците от
тази сграда. Доверителят ми е направил това, обезопасил имота с
оградни стени, изчистил всички остатъци, започнал ново
строителство. За такова ново строителство говори и свидетеля Д. Л.,
който присъства в залата, който заяви, че там има нов строеж. За нов
строеж говорят и водените от доверителя ми свидетели. За ново
строителство е посочено и в поисканото от настоящата
жалбоподателка заключение на вещото лице Д.С. в първа фаза на
делбата. Там е описано това ново строителство по вид, размери,
стойност, макар че стойността вече там не е реална, минало е време.
За да избере този способ по чл.353 от ГПК, съдът е отчел тази
практика, че се отчитат извършените в имотите подобрения на
значителна стойност, които доверителят ми е извършил в един от
имотите, така че след извършване на делбата между съделителите да
не възникват имуществени спорове. Такива неименуемо ще възникват,
ако бъде уважено желанието на Р. и на нея бъде предоставен с жребий
или след разпределение имотът, където доверителят ми е извършил
това ново строителство и е извършил значителни подобрения. В тази
насока съм изложил подробни съображения. Относно вторият спорен
въпрос. Считам, че ДРС правилно е отхвърлил претенцията на Р. за
обезщетение на 3900 лева, не само поради това, че няма покана по чл.
31, ал.2 от ЗС, която е задължителна, а и поради това, че беше
установено с показанията на свидетели, че доверителят ми живее в гр.
София постоянно и ако ползва някой от имотите, това е имотът където
е правил подобрение пл.№166. Не ползва по никакъв начин
6
останалите, допуснати до делба имоти. Напротив, беше установено, че
Р. е предоставила под аренда имоти допуснати до делба.
Предоставени са имотите под аренда, получавали са круши или
ябълки от свидетеля, който е син на страните. Отделно от това, не
може да се приеме становището на адв.Р., че тази покана, която е била
изпратена с отговора на исковата молба по гражданско дело 364/2018
г. имала характера на покана по чл.31 ал.2 от ЗС. Претенцията на Р. в
настоящия процес е за по-късен период от време, от 01.01.2019 до
28.02.2021 г., за който период от време няма покана и това е
достатъчно да се отхвърли иска и в тази част, тъй като изискването за
покана е императивно.
Претендираме за разноски по делото за настоящата инстанция по
представен списък.
Реплика на адв Р. – Във връзка с подобренията в имота и
предотвратяване на бъдещи спорове между тях – все още имотът е
съсобствен, каквото и да е правено като подобрение в този имот то
продължава да обща собственост между страните. Относно поканата –
поканата е писмен отговор, депозиран по делото на 25.10.2018 г., и
там пише ищецът да заплаща в бъдеще обезщетение в размер на 150
лв., считано от връчването на настоящия отговор и от това по-ясно за
поканата не виждам.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 22.12.2022 г.
Протоколът написан в с.з..
Заседанието закрито в 10.45 ч..
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7