Решение по дело №681/2019 на Районен съд - Средец

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  …80…                                                           29.07.2020 г.                                                  гр. Средец

 

   В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 30.06.2020 година,

в следния състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 681 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас против Н.В. и З.В., в която се твърди, че ответниците са страна по правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество до водоснабден имот, находящ се в гр. В., к-с „***“, бл. *, ап. *, за който в ищцовото дружество е открита и заведена партида с аб. № 226138 – за отчитане на водни доставки от 1 бр. измервателен уред. Поддържа се, че в качеството си на потребители на услугите ВиК /като собственици на имота/ по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като абонати на дружеството, съобразно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, ответниците е следвало да заплащат консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните фактури. Сочи се, че за отчетния период от 24.03.2016 г. до 15.10.2018 г. по процесния абонатен номер е налице частично незаплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода на стойност 132,36 лева, осчетоводено посредством фактури № **********/25.11.2016 г. на стойност 272,17 лева, от които се дължат 73,56 лева, № **********/27.11.2017 г. на стойност 24,72 лева, от които се дължат 12,36 лева и № **********/25.10.2018 г. на стойност 46,44 лева. Иска се осъждане на ответниците да заплатят дължимата сума по фактурите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в общ размер 27,44 лева за периода от падежа на всяко задължение до депозиране на исковата молба. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответниците – адв. Т.Т., в писмен отговор оспорва исковете по основание и размер. Оспорва служебно начисленото количество вода без реален отчет на показанията на водомера, считайки, че липсва водоползване, тъй като процесното жилище било необитаемо.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От Справка в Агенция по вписвания, 3 бр. фактури, справка-извлечение за показанията на водомер с клиентски номер 226138 се установява, че по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 200, том 14, рег. № 4581/20.06.2014 г., ответниците Н.В. и З.В. са собственици на водоснабдения процесен обект с административен адрес гр. В., к-с „***“, бл. *, ап. *, за който в ищцовото дружество е открита на името на ответницата партида с абонатен № 226138.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и от справка-извлечение за показанията на водомер с клиентски номер 226138, се установява, че водоснабденият имот представлява апартамент в жилищна сграда във ваканционно селище за сезонно ползване, с отчитане на водомерите два пъти годишно от инкасатор. В обекта е монтиран един измервателен уред-водомер. Общото изразходено количество вода, преминало през измервателното средство за посочения процесен период 24.03.2016 г. – 15.10.2018 г. е 51,29 куб. м., от които 6,29 куб. м. са начислени от разпределение от централния водомер при спазване на чл. 39 от Наредба № 4/14.09.2004 г., 10 куб. м. са начислени служебно за периода 28.10.2017 г. – 15.10.2018 г. поради неосигурен достъп за отчет на водомера, а останалите куб. м. са на базата на реално отчетен последващ период. Невъзможността на инкасатор, в качеството му на служебно лице, да отчете водомера на ответниците за отчетния период 28.10.2017 г. – 15.10.2018 г. поради неосигурен от тяхна страна достъп за отчитане, е обективирана съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/04.09.2004 г. в надлежен протокол от 15.10.2018 г.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, количеството вода е осчетоводено редовно в ищцовото дружество посредством фактури № **********/25.11.2016 г. на стойност 272,17 лева, от които се дължат 73,56 лева, № **********/27.11.2017 г. на стойност 24,72 лева, от които се дължат 12,36 лева и № **********/25.10.2018 г. на стойност 46,44 лева, на обща дължима стойност 132,36 лева. Фактурите са издадени по абонатния номер на името на ответницата. Във всяка от фактурите е указан в долния десен ъгъл 30-дневен краен срок за плащане на сумите. Вещото лице по СИЕ е изчислило лихвите за забава върху дължимите суми по фактурите за периодите от деня на падежите им до датата на подаване на исковата молба в общ размер 27,73 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове срещу ответниците за заплащане на задължение, произтичащо от консумирани ВиК услуги по издадени фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Предявените искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Същите са депозирани с оглед на твърдяното неизпълнение от страна на ответниците на задължение по правоотношение с предмет доставка на услуги до обекта, за който на името на ответницата е открит клиентски номер в ищцовото дружество.

По смисъла на §1, ал. 1, т. 2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице, собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, респективно собственик или ползвател на имот в етажната собственост. Според чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и според чл. 2, ал. 1, т. 2 от публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е собственикът или ползвателят на имот в етажна собственост. В случая ответниците са съсобственици на процесния водоснабден имот през заявения период на водоползване. Безспорно е, че комуналната партида на имота се води на името на единия от ответниците. Тези факти, отнесени към нормите на Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД – гр. Бургас, налагат извод, че между страните е създадено облигационно правоотношение. За действителността на правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги не се изисква писмена форма /по арг. от цитираните Общи условия – ВиК операторът не е задължен да предлага писмен договор на потребителите/.

За исковия период в отношенията между страните приложение намира Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88/08.10.2004 г./. В наредбата е предвидено за случаите при наличие на индивидуален измервателен уред, че услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като са налице особености и за начина на определяне на дължимите суми за обекти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, какъвто е апартаментът на ответниците. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата и чл. 23, ал. 4 от Общите условия, отчетените данни при дистанционно отчитане /с мобилно устройство/, какъвто е процесният случай, не се установяват чрез отбелязване в карнет срещу подпис, а с електронен карнет. Установи се от експертизите, че инкасирането по партидата на ответниците е станало по показанията на 1 бр. измервателен уред и че дружеството-ищец реално е доставило до абоната отразените количества вода в приложените по делото фактури. Фактурираните количества комунална услуга съвпадат с отчетените количества по партидата на ответниците, при пълно съответствие в показанията, респективно в разликите между старо и ново показание. Ищецът е изпълнил и задължението си по чл. 33, ал. 1 от Общите условия да издава фактури за всеки отчетен период. Съответно дължимата обща сума по тези три фактури е 132,36 лева. В тази сума са включени остойностени количества вода от служебно начисление, за които се установи, че при последващо отчитане са изравнени към реално водоползваното количество. Липсват доказателства ответниците да са възразявали по надлежния ред по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. срещу начисленото количество вода – писмено пред оператора в 7-дневен срок от изтичане на срока за плащане по фактурата. Не се установиха данни да е било нарушавано правото им по чл. 4, т. 7 от Общите условия да присъстват при отчитане /два пъти годишно касателно обекти със сезонен характер/ на показанията на индивидуалния и общия водомери. Същите не са осигурили достъп на инкасатора да отчете водомера в имота им, каквито са изискванията на нормативната уредба /чл. 5, т. 1, чл. 24, ал. 1 от ОУ, вр. чл. 35, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г./, което е довело до служебното начисляване на водни количества. В общата сума са включени и остойностени количества вода от разпределение в размер на 6,29 куб. м., които се квалифицират като разходи от общия в сградата-етажна собственост измервателен уред. Разпределеното количество вода е съобразено с реда по Раздел 3 от Общите условия на „ВиК“ и чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Разликата между количеството вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетните количества вода по индивидуалните водомери е разпределяна по всички потребители на подотчетни партиди на централния водомер в сградата-етажна съсобственост. Начисленото количество вода от разпределение по процесния абонатен номер е остойностено при спазване на реда на разпределение, съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответникът не представи доказателства, които да установяват плащания по издадените фактури, респективно от СИЕ следва, че по тях не са отразени плащания. По изложените съображения претенциите в рамките на заявената обща главница 132,36 лева за отчетния период от 24.03.2016 г. до 15.10.2018 г. по процесните фактури за инкасирани количества вода се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Главницата е дължима със законната лихва от подаване /по пощата/ на исковата молба на 22.10.2019 г. до окончателното й изплащане. При това положение се явяват основателни и акцесорните претенции за лихва за забава, начислена през заявените в исковата молба периоди от деня на падежите на фактурите до датата на подаване на исковата молба, като техният общ размер се доказва от СИЕ. С оглед на диспозитивното начало съдът следва да се съобрази с поисканото – 27,44 лева за периода от деня на падежите на фактурите до датата на подаване на исковата молба.

При този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовата страна направените в производството разноски в размер на 700 лева /в т. ч. за държавна такса, за разноски за експертизи и за особен представител на ответниците/.

Съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в предвидения минимален размер, съобразно материалния интерес, равен на цената на исковете, което ответниците следва да заплатят на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас.

Така мотивиран, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Н.В., родена на *** г. и З.В., роден на *** г., представлявани на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК от адв. Т.Т. ***, да заплатят на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано от инж. Г. Й. Т., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 132,36 лева, представляваща равностойност на доставена, отведена и пречистена вода до партида с аб. № 226138, по издадени фактури №№ **********/25.11.2016 г., **********/27.11.2017 г. и **********/25.10.2018 г., с отчетен период по фактури от 24.03.2016 г. до 15.10.2018 г., ведно със законната лихва от 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 27,44 лева за периода от деня на падежите на фактурите до датата на подаване на исковата молба, представляваща лихва за забава върху главниците по фактурите, както и направените по делото разноски в размер на 700 лева.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА Н.В. и З.В. да заплатят на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: