Р Е Ш Е Н И Е 70/30.6.2017г.
гр. Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година
в публичното
заседание в следния състав :
Районен съдия : Мариела Иванова
при
секретаря Г.М.
като
разгледа докладваното от съдия Иванова н.а.х.д. №215 по описа за 2017 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод постъпила жалба от Д.Д.П. с ЕГН ********** *** против наказателно
постановление № 194 от 08.04.2016г. на директора на РДГ Бургас. С атакувания
акт на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение по чл. 257,ал.1,т.1 ЗГ във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и
чл.12б, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии на МЗХ. По съображения,
изложени в жалбата, е поискана отмяна на издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща представител, който
поддържа жалбата.
В
съдебно заседание представител на ответната страна изразява становище за законосъобразност
на наказателното постановление.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално
допустима. Това е така, тъй като по делото не са представени доказателства за
връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, поради което срок за
обжалването му не е почвал да тече.
Районен съд - Карнобат, след като
анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното :
На
17.11.2015г. е извършена проверка от св. Д.И., при която се установява направа на извозни пътища в подотдел 246а, землището
на с.Скала. които пътища не са отразени в технологични план.
По доказателствата :
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото
свидетел- Д.И., както и от писмените доказателства по делото.
От правна страна съдът приема следното :
В хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
следното:
Налице е разминаване в отразеното в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП досежно място на извършване на н нарушението.
В АУАН е посочено, че е налице направа на извозни пътища, непланирани в
технологичния план в подотдел 246а,
землището на с.Скала. В тази връзка се представя и позволително за сеч за
посочения отдел. В наказателното постановление обаче като място на извършеното
нарушение е отразено подотдел 246и.
Дори разпитана в съдебно заседание св. И. посочва, че нарушението е допуснато в
подотдел 246и. Посоченото нарушение е съществено, тъй като нарушава правото на
защита на нарушителя и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Отделно от изложеното следва да се
посочи, че ЗАНН, приложим закон на основание чл.277 от ЗГ, урежда изчерпателно
реквизитите както на АУАН, така и на наказателното постановление. Един от тях е
датата на извършване на нарушението – аргумент от чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Възможна е обаче хипотеза, при която не може да се установи точната
дата на нарушението, но е категорично доказано неговото извършване и авторът
му. В този случай е допустимо да се посочи времевият период, когато това е
станало. Съдебната практика допуска такъв подход и приема, че правото на защита
на привлеченото към отговорност лице не е нарушено – аргумент от Решение № 116
от 29.05.2006 г. на ВКС по н. д. № 720/2005 г., III н. о. Посоченият съдебен
акт визира случай на привлечено към наказателна отговорност лице, но по
аргумент за по-силното основание мотивите в него следва да се приложат и за
привлечен към административно-наказателната отговорност субект. Недопустимо е
да остане несанкционирано административно нарушение, само защото от
доказателствената съвкупност не може да се извлече точна дата на
осъществяването му.
Предвид изложеното и актосъставителят, и
наказващият орган са могли да установят времеви период, в рамките на който
нарушението категорично е извършено, и да отразят в процесуалните документи, че
това е станало на „неустановена дата” в този период, след като ЗАНН визира
„дата”, а не „време” на извършване. Настоящият съдебен състав не приема
формулировката „периода 09.10.2015г.-17.11.2015г.” за достатъчно ясна. Така се
нарушава правото на защита на санкционираното лице, което представлява
съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на атакувания акт.
Единствено за изчерпателност на съдебния
акт следва да се посочи, че така
описаните нарушения са недоказани. Това е така, тъй като от събраните гласни и
писмени доказателства не става ясно действително да има направа на пътища,
които да не са предвидени в технологични план. В тази насока единствено св.И.
посочва, че на място е констатирала наличието на такива пътища, но не се
доказва къде точно и колко са тези пътища, така щото да се извърши проверка за
отразяването им в плана или респ. липсата им.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Карнобат, наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 194 от 08.04.2016г. на директора на РДГ
Бургас, с което на Д.Д.П. с ЕГН **********
*** за нарушение по чл. 257, ал.1, т.1
ЗГ във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ и чл.12б, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии на МЗХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева.
Решението може да се обжалва по касационен ред
пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
Районен съдия :