№ 11745
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110103146 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т..” ЕАД срещу ответниците Н. Д. Г., Д. А. М. и Р. А.
Г. – разделно отговорни длъжници при следните квоти – Н. Д. Г. (1/3), Д. А.
М.(1/3) и Р. А. Г. (1/3), обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните
вземания: за сумата от 2 744.78 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ..., за сумата от 439.60 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 15.09.2020г. – 29.12.2022 г., сумата от 47.78 лв., представляваща цена
за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до
м.04.2021 г. и сумата от 10.97 лв. – мораторна лихва за периода от 31.01.2020
г. до 29.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба до плащането. Претендира направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответниците Н. Д. Г., Д. А. М. и Р. А.
Г. в качеството им на наследници на А. Х. Г., е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
1
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати
установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответниците Н. Д. Г.,
Д. А. М. и Р. А. Г. са депозирали отговор на исковата молба, в който се
оспорват изложените обстоятелства и предявените искове. Навеждат доводи,
че не притежават качеството потребител на топлинна енергия за процесния
период. Позовават се на погасителна давност. Претендират разноски.
„Т..” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява по предявените искове.
„Р...” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ответниците, изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
облигационно правоотношение между „Т..” и ответника с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на
ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ). Подаването на
топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода
от м.05.2019 г. – м.04.2021 г., се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за
отдадена топлинна енергия, съставени от трето за правоотношението лице -
„Т..” ЕООД (измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
2
възложено от етажните собственици на „Т..” ЕООД с договор от 26.08.2002).
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване (в този
смисъл – Решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ - за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало
задължението за плащане на уговорената цена.
Основният спорен по делото въпрос е дали ответниците Н. Д. Г., Д. А.
М. и Р. А. Г. се явяват потребители на топлинна енергия за битови или
стопански нужди.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ответниците Н.
Д. Г., Д. А. М. и Р. А. Г. притежават правото на собственост върху
топлоснабдения недвижим имот, същото обстоятелство не се и оспорва от
тях.
Обстоятелството, че ответниците са носители на правото на собственост
върху топлоснабдения имот, не изключва възможността друго лице,
включително и ползвател на имота да придобие качеството на
потребител/клиент на топлинна енергия. Това качество може да бъде
придобито поради притежаването на правото на ползване или при наличието
на наемно правоотношение за топлоснабдявания имот, и при изрично
изявление на съответния полвател, че желае партидата да се води на негово
име. Изрично в чл.59, ал.1 от ОУ на ищеца е предвидена възможност при
смяна на собствеността да се извърши промяна на партидата на името на
3
новия собственик, чрез подаване на заявление до доставчика.
От представения по делото Договор за наем от 01.08.2017 г. сключен
между Н. Д. Г. и „Р...” ЕООД се установява, че през процесния период от
м.05.2019 г. – м.04.2021 г. топлоснабдения имот, находящ се в гр.София, ..., е
бил отдаден под наем на наемателя „Р...” ЕООД.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че за процесния период
ответниците Н. Д. Г., Д. А. М. и Р. А. Г. не са потребител/клиент на топлинна
енергия и не са пасивнолегитимирани да отговарят за процесния период,
което обуславя неоснователност на предявените искове за цена на
топлоенергия и предоставена услуга дялото разпределение, и обезщетение за
забавеното им плащане.
По разноските
При този изход на делото ищецът дължи на всеки от ответниците на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените разноски в размер на 960.00 лв.
(заплатено адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. .., срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, Д. А. М.,
ЕГН ********** и Р. А. Г., ЕГН **********, разделно отговорни длъжници
при равни квоти от по 1/3 част, и трите със съдебен адрес: гр. София, .. –
адв. Я. С., искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за следните суми: сумата от 2 744.78 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ...,
сумата от 439.60 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г., сумата от 47.78 лв.,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 10.97 лв. – мораторна
лихва за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.01.2023 г. до плащането, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
4
гр.София, .., да заплати на Н. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, .. – адв. Я. С., сумата от 960.00 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр.София, .., да заплати на Д. А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, .. – адв. Я. С., сумата от 960.00 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр.София, .., да заплати на Р. А. Г. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, .. – адв. Я. С., сумата от 960.00 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т..” ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Р...” ЕООД, като
трето лице-помагач на страната на ответниците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5