Р Е Ш Е Н И Е
№ / 22.12. Година 2021 гр. С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.11. 2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
АНТОНИНА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
т.
д. № 44 по описа за 2021 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Предявени
са обективно съединени искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Ищецът „Е.М."
ООД твърди, че е в трайни търговски отношения с УМБАЛ „П." АД, гр. С.З.,
като доставя на болницата различни видове медицински консумативи. За периода от
2011 г. до 2016 г. ответната страна натрупала значителни по размерите си
неплатени задължения, поради което на 16.05.2016 г. двете дружества подписали
спогодба за признаване на общия размер на задълженията на болницата и
определяне на изцяло нов погасителен план. Към момента на подписване на
спогодбата общият размер на неплатените фактури възлизал на 170 056,14 лв.,
като съгласно документа, длъжникът поел задължение общият дълг да бъде изплащан
доброволно, на 21 равни месечни вноски по 8000 лева всяка и една последна 22-ра
вноска в размер на 2056,14 лв., като всяка от вноските е платила до 30-то число
на месеца, за който се отнася, считано от 01.05.2016 г. Със спогодбата
съществуващите задължения за плащане по отделни фактури били изрично и ясно
признати от ответника, с което погасителната давност е прекъсната на основание
чл.116, б.А от ЗЗД преди тя да е изтекла (видно от приложения списък с отделни
фактури), като са определени нови падежи на отделните вноски в срок до
30.02.2018г. включително.
След подписване на документа, болницата започнала нерегулярни плащания,
които не отговаряли на размера и падежите, уговорени със спогодбата. Били платени
следните суми:
На 01.08.2016 г. - сумата от 5000 лева;
На 29.11.2016 г. - сумата от 2500 лева;
На 20.07.2018 г. сумата от 10 000 лева;
На 08.07.2019 г. сумата от 8000 лева;
На 06.08.2019 г. сумата от 5000 лева;
На 11.10.2019 г. - сумата от 5855,20 лева;
На 13.01.2020 г. сумата от 5000 лева.
Общата заплатена от длъжника сума е в размер на 41 355,20 лева, като
неплатеният остатък по спогодбата е в размер на 128 967.94 лева.
Посочва, че при забава в изплащане на сумите, длъжникът дължи и
законната лихва, считано от изпадане в забава, до окончателното плащане. Видно
от приложена към настоящата молба справка, натрупаните лихви по неплатените
вноски от спогодбата възлизат общо на 56766,50 лева, а тези с период на
дължимост след м.12.2017 г (предвид 3-годишната погасителната давност), са на
стойност 42244,96 лева.
Така за „Е.М." ООД възниква.
обоснованият правен интерес да предяви следните искове срещу длъжника си УМБАЛ
„П.'' АД гр. С.З.:
1, Иск за неизпълнение на подписаната спогодба, в общ размер за
главницата на вземанията -128 967,94 лева, както следва:
- частично неплатена 6-та вноска, с остатък 6911,80 лв.
- изцяло неплатени вноски от 7-ма до 21-ва включително - 15 вноски, в
размер всяка от тях по 8000 лв. или общо 120 000 лв.
- неплатена 22-ра вноска в размер на 2056,14 лв.
2. Иск за законната лихва
върху неплатените вноски по спогодбата в общ размер на 42 244,96 лв. за периода
от 01.01.2018г. до 01.02.2021 г., съгласно подробна справка по чл.366 ГПК-за
законна лихва върху изцяло неплатените вноски, както и върху частичните
плащания по вноски.
Допълнително, на 16.04.2015 г.,
след процедура по обществена поръчка, ищцовото дружество сключило със същия
съдоговорител Договор за доставка на лабораторни реактиви, химикали и
консумативи, необходими за клиничната лаборатория (по спецификация) на обща
стойност 49 778,58 лева с ДДС.
Консумативите се доставяли сред писмена заявка на Възложителя, а срокът
за плащането им бил определен на 59 дни след представяне на фактура. Първоначалният
срок на този договор бил определен на 12 месеца, но с 4 броя анекси този срок
бил продължен до 16.11.2017 г. включително.
По изпълнението на този договор били поръчани, изпратени на Възложителя
и Фактурирани стоки по общо 27 броя Фактури на обща стойност 11435,43 лева.
Това били задължения по следните фактури:
Неплатен остатък фактура № **********/28.01.2016 г. -в р-р на 418,80 лв.
- Фактура № **********/24.02.2016 г. на стойност 1594,80 лв.
- Фактура № **********/11.03.2016 г. на стойност 62,21 лв.
- Фактура № **********/01.04.2016 г. на стойност 1336,80 лв.
- Фактура № **********/22.04.2016 г. на стойност 574,20 лв.
- Фактура № **********/22.04.2016
г. на стойност 163,68 лв.
- Фактура № **********/03.05.2016
г. на стойност 894,24 лв.
- Фактура № **********/27.05.2016
г. на стойност 541,20 лв.
- Фактура № **********/27.05.2016
г. на стойност 62,21 лв.
- Фактура № **********/30.06.2016
г. на стойност 627 лв.
- Фактура № **********/11.07.2016
г. на стойност 99,60 лв.
- Фактура № **********/22.07.2016
г. на стойност 471,60 лв.
- Фактура № **********/25.07.2016
г. на стойност 103,20 лв.
- Фактура № **********/29.08.2016
г. на стойност 310,80 лв.
- Фактура № **********/29.09.2016
г. на стойност 385,20 лв.
- Фактура № **********/13.10.2016
г. на стойност 780,60 лв.
- Фактура № **********/20.10.2016
г. на стойност 1044 лв.
- Фактура № **********/18.11.2016
г. на стойност 62,21 лв.
- Фактура № **********/29.11.2016
г. на стойност 678,84 лв.
- Фактура № **********/03.01.2017 г. на стойност 890,40 лв.
- Фактура № **********/03.01.2017 г. на стойност 333,84 лв.
Допълнително, съгласно чл. 20 от договора, изпълнителят представил
гаранция за изпълнението на договора в размер на 3% от стойността му. Като
гаранция ищцовото дружество внесло по банкова сметка ***,36 лв. Съгласно текста
от договора, сумата следвало да бъде освободена след изпълнение и приключване
на договора, т.е. след 16.11.2017 г., но това не е сторено и към настоящия
момент.
Считано от 2017 г., ежегодно до ответното дружество е изпращано писмо за
потвърждение на текущите задължения, с оглед изготвянето на годишните финансови
отчети на дружествата. Писмото било и покана за доброволно изпълнение, съгласно
изричен текст в него. Такива били изпратени на длъжника на 06.10.2017 г.,
02.02.2018 г., 02.11.2018 г, 18.10.2019 г., с входящ номер от длъжника, като
последното било подписано от представител на болницата.
На 07.02.2019 г. длъжникът поканил ищеца да изпрати справка за текущите
му задължения към него. В отговор, с потвърдително писмо от 20.02.2019 г, била
посочена общата сума от 183 848,32 лв., с приложен опис на фактурите. Този
документ бил подписан от главния счетоводител и от изпълнителния директор на
УМБАЛ „П." АД, гр. С.З., с изявлението: „Салдото по Фактури е вярно.“ на
27.02.2019 г., а общият размер на задълженията (без натрупаните лихви) е 183
848.32 лв.
Предвид гореизложеното, моли съда да осъди УМБАЛ „П.“АД, гр. С.З.. ЕИК***,
да заплати на „Е.М." ООД. ЕИК*** следните суми:
• Сума от 128 967,94 лева -
неплатени задължения съгласно подписана спогодба от 16.05.2016 г.
• Сума 42 244,96 - законната
лихва върху неплатените вноски по спогодбата за периода от01.01.2018 г. до
01.02.2021 г.
• Сума от 11435,43 лв. -
неплатени фактури на основание договор от 16.04.2015 г.,
• Сума от 3 716,98 лева -
законната лихва върху главницата на всяка една от посочените фактури, издадени
по договора от 16.04.2015 г. за периода от 07.12.2017 г. до 01.02.2021 г.,
както и законната лихва до окончателното изплащане на всички суми,
посочени по-горе;
• Сума от 1 493,36 лв. -
невърната гаранция по договора, заедно с законната лихва върху сумата до
окончателното й връщане.
Претендират се и разноските в производството.
В законния срок ответникът е подал отговор на ИМ, с който оспорва изцяло всички предявени искове за
главница и мораторна лихва, както по тяхното основание, така и по отношение на
техния размер.
Заявява, че исковата
молба е нередовна, тъй като на първо място не се посочва задълженията по кои
фактури образуват претендираната сума в размер на 128 967.94 лв. за главница.
Видно от приложената справка за задължения към 31.12.2015 г., същата съдържа
фактури за сумата от
170 056.14 лв., но самият ищец твърди, че част от тях са му заплатени, без да
посочи обаче по кои фактури му е платено и по кои се претендира заплащане. В
този смисъл заявява, че претенцията е неясна и общо формулирана, което от своя
страна нарушава правото на защита на ответника.
На следващо място ищецът
не посочвал от кой момент претендира, че вземането му е станало изискуемо,
което е в пряка връзка с претенцията за заплащане на мораторна лихва.
От исковата молба и
приложената справка по чл. 366 от ГПК не ставало ясно какъв е периода, за който
се претендира мораторната лихва, като направените изявления взаимно си
противоречали и сочели различни периоди на претенцията.
Посочва, че исковата
молба е предявена на 05.02.2021 г. На страница 2, в абзац 4 от исковата молба
ищеца сочел период след м.12.2017 г., въпреки че противоречи на изявлението му
за три годишна погасителна давност, без да е посочено от кой момент.
В абзац 1 на стр.3 от исковата молба се сочел друг период - 01.01.2018 г.
до 01.02.2021 г.
В приложената Справка
по чл. 366 от ГПК се сочело пък, че лихвата е към 29.01.2021 г.
От горното било видно,
че изобщо не е ясно искането на ищеца в частта за кой период претендира
заплащане на мораторна лихва.
Оспорва претенцията за
главница по спогодба от 16.05.2016г. в размер на 128 967.94 лв., както по
основание, така и в претендиралият размер.
Твърди, че в
дружеството не е открит екземпляр от подписана Спогодба с ищеца. Но дори и да е
във варианта, представен от ищеца, то същата не прекъсвала давност по отношение
на задължения по конкретни фактури. От текста и е видно, че се визира обща сума
в размер на 170 056.14лв., без да е конкретезирано по отношение на кои фактури
се отнася общата сума.
Твърди, че сама по
себе си и в този си вид, твърдяната от ищеца Спогодба е негодна да прекъсне
давността, тъй като
самото посочването на обща сума, без да
се диференцират по основание и размер компонентите, от конто се формира, не
прекъсва давността. Доколкото в иска си същият не е конкретизирал по кои
фактури претендира заплащане и предвид датата на завеждане на исковата молба,
то на основание чл. 110 от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност
върху всички фактури с падеж преди 05.02.2016 г.
Счита, че позоваването
на писмо за потвърждение, неподписано от представляващия дружеството на
длъжника не е годно средство, което да прекъсне давността по отношение на
конкретните фактури. Видно от писмото за потвърждение за задължения към
31.12.2015 г., същото било подписано от лице, което не е представляващ и
управляващ дружеството, а служител без представителна власт. Отделно от това
посочва, че писмото за потвърждение представлява изпълнение на вменено по закон
задължение за инвентаризация на активи и пасиви с оглед съставяне на годишни
финансови отчети, които да представят вярно и честно имущественото и финансово състояние
на предприятието (съобразно чл. 232 ЗСч), което не представлява волеизявление
на длъжника за изпълнение или признаване на задължението, насочено спрямо
кредитора. Посочва, че самото писмо започва с изявление на кредитора -
„Информираме ви за вашите задължения“.
Същите доводи излага и
по отношение на останалите приложени от ищеца писма за потвърждение, на които
се позовава:
- № РС-20-535/06.10.2017г. - неподписано
от длъжника
- № РС-20-73/02.02.2018г. - неподписано от
длъжника
- № ФС-20-415/02.11.2018г. - неподписано
от длъжника
- № ФС-20-233/18.10.2019г.
- № ФС-0-60/07.02.2019г.
Твърди, че същите не
представляват годно волеизявление, което да е прекъснало изтичането на
погасителната давност.
По отношение на иска
за заплащане на „законна лихва” мораторна по своя характер върху главница по
спогодба от 16.05.2016 г. в размер на 42 244.96 лв.:
Оспорва претенцията на
ищеца, както по основание, така и в претендиралият размер, както и за
посочените няколко периода на претенцията му.
Тъй като главното
вземане на ищеца е погасено по давност, на основание чл. 119 от ЗЗД счита, че е
погасено и вземането за лихва.
Алтернативно и на
основание чл.111, б.”в” от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност
относно претенцията за мораторна лихва за периода от повече от 3 години,
считано от 05.02.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/, т.е. преди
05.02.2018 г.
По отношение на иска
за заплащане на главница по 21 бр. фактури въз основа на договор от 16.04.2015 г.
в общ размер на 11 435.43лв.:
1. Предвид цената на
иска и на основание 119, ал.1 и чл.103 във вр. с чл.104, т.4 от ГПК прави възражение за родова неподсъдност на
така предявеният иск по отношение на Окръжен съд.
Неоснователни били
доводите на ищеца с които иска субективно съединяване на искове. Нито подлежали
на разглеждане по същия ред, нито в същото производство. Производството пред
Окръжен съд се извършвало по реда на гл.32 от ГПК, а производствата пред
Районен съд се разглеждат по реда на гл. 13 от ГПК.
Несъстоятелни били и
доводите за процесуална икономия, доколкото производството пред Районен съд е
двуинстанционно, а пред Окръжен съд е триинстанционно.
По съществото на иска
заявява, че оспорва дължимостта на претедираните суми по посочените фактури.
Посочва, че съгласно чл. 3 от сключения договор падежът за плащане на фактурата
е 59 дни след представянето и, както и на двустранно подписан
приемо-предавателен протокол, който определя настъпването на падежа на
съответната фактура, като целта му е да установи, че доставката е реална и има
пряко отношение към контрола на разходване на публичните средства. Счита, че
липсата на предпоставките на чл.3 от Договора за настъпване на падежа на
процесиите фактури води до извода, че вземането по тях не е изискуемо и не се
дължи заплащане.
По отношение на иска за
заплащане на „законна лихва” мораторна по своя характер. върху главница по 21 бр.
фактури въз основа на договор от 16.04.2015 г., в общ размер на 3 716.98 лв.:
Доколкото иска за
мораторни лихви е акцесорен по отношение на главният иск и предвид неговата
цена, то на основание 119, ал.1 и чл.103 във вр. с чл.104, т.4 от ГПК, прави
възражение за родова неподсъдност на така предявеният иск по отношение на
Окръжен съд.
За неоснователни счита
доводите на ищеца, с които иска субективно съединяване на искове, тъй като
исковете не подлежали на разглеждане по същия ред, нито в същото производство.
Производството пред Окръжен съд се извършва по реда на гл.32 от ГПК, а
производствата пред Районен съд се разглеждат по реда на гл. 13 от ГПК.
Оспорва претенцията на
ищеца за заплащане на мораторна лихва, както по основание, така и по отношение
на претендиралия размер.
Съгласно чл. 3 от
сключения договор, посочва че падежът за плащане на фактурата е 59 дни след
представянето и и двустранно подписан приемо-предавателен протокол, който е
съществена част от фактическия състав, който определя настъпването на падежа на
съответната фактура.
Липсата на
предпоставките на чл.3 от Договора за настъпване на падежа на процесиите
фактури водел до извода, че вземането по тях не е изискуемо и не се дължи
заплащане. След като не е настъпил падежа на вземането, то длъжникът не е
изпаднал в забава и не са налице предпоставките на чл.86 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва.
Видно от исковата
молба, ищецът претендирал мораторна лихва за периода от 07.12.2017 г. до
01.02.2021 г. Предвид това и на основание чл. 111, б.”в” от ЗЗД алтернативно
прави възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за
мораторна лихва за периода от повече от 3 години, считано от 05.02.2021 г.
/датата на подаване на исковата молба/, т.е. преди 05.02.2018г., или за периода
от 07.12.2017г. до 05.02.2018г.
С допълнителната
искова молба, ищецът изрично потвърждава, че спогодбата от 16.05.2016 г е
двустранно подписана от страните и разполага с негов оригинал, като по делото е
представен надлежно заверен от адвокат
препис и при нужда заявява готовност да представи оригинала на съда.
Заявява, че с
признаване на вземането на длъжника давността за него се прекъсва. В
подписаната от страните спогодба признанието на дълга от страна на ответника е
ясно, недвусмислено и се потвърждава от целия текст на документа. За невярно
счита твърдението, че спогодбата не посочва по основание и размер компонентите,
от които се формира вземането, тъй като страните изрично посочват, че са се
спогодили за задължения, описани в писмо за потвърждение от 23.02.2016 г.,
подписано от двете страни, съдържащо опис на всички фактури и сумата на
задължението към 31.12.2015 г. Твърди, че цитираното потвърждение представлява
неразделна част от спогодбата.
Сочи, че частичните плащания, извършени от
ответника, представляващи непълни плащания на уговорените вноски, потвърждават,
че с подписването на спогодбата страните са модифицирали задълженията от такива
по отделни фактури на конкретно определени равни вноски. След постъпването на
сумите в счетоводството на ищеца се извършвало погасяване на съответната част
от фактурите с най-ранна дата.
Счита, че е неоснователно позоваването на
„негодност" на писмото за потвърждение тъй като документът не бил подписан
от представляващия дружеството. На първо място, документът бил цитиран и
неговото потвърждаване и подписване и от двете страни било удостоверено от самите тях с текста на
спогодбата. Писмото било подписано от М. П. - главен счетоводител и носело
печата на дружеството. Посочва се, че предвид разпоредбата на чл. 301 от
Търговския закон, липсата на противопоставяне от страна на търговеца веднага
след узнаването, потвърждава действията на това лице, дори и да е действало без
представителна власт. Твърди, че след подписването на спогодбата, длъжникът е
извършвал плащания по спогодбата и в нито един момент не е отправил изявление,
че я счита за недефинирана, поради липса на валидно подписано приложение -
писмо за потвърждение.
Дали страните са основали спогодбата на документ,
изготвен съгласно Закона за счетоводството, ищецът счита, че няма отношение към
неговия безспорно ясен консенсуален характер и изразената от страните
недвусмислена воля. Ответното дружество извършвало нерегулярни плащания именно на
основание спогодбата от 2016 г. до 2020 г. включително, а не с основание
заплащане на отделни фактури - което не твърди и не доказва.
Дори ако съдът приеме, че писмото за потвърждение не съставлява годен
документ, то предвид изявленията на страните в спогодбата, счита, че обемът на
задълженията, които страните са предоговорили, е безспорно определяем, тъй като
страните са го посочили - всички неизплатени задължения на УМБАЛ „П." към
31.12,2015 г., като в т.2 е посочена и общата му стойност - 170 056,14 лв.
Не се твърди, че напомнителните писма, представени
към исковата молба съставляват документ, годен да прекъсне давността, доколкото
това е сторено по-рано изрично от страните. Ищецът посочва, че ги е представил,
тъй като във всяко едно е канил длъжника си да изплати сумите с посочване на
същите просрочени фактури, но в нито една от изтеклите години не е получил
опровержение, че такъв документ не съществува или че някои от фактурите са
погасени по давност. Напротив, в изходящото от ответника писмо от 10.08.2017г,
подписано лично от изпълнителния директор се сочело, че болницата ще погаси
задълженията си по Споразумение за разсрочване на просрочени задължения.
Изпратената от ищцовото дружество молба за
потвърждаване на задължения от 07.02.2019 г. (също по изискванията на ЗСч)
отново била подписана от М. П. и от изпълнителния директор с изявлението:
„Солното по фактури е вярно".
Ако ответникът твърди, че спогодбата има
неопределен предмет, за също толкова неопределено счита и направеното от негова
страна възражение за погасителна давност: „върху всички фактури с падеж преди
05.02.2016г. без посочване на техните номера и стойности. Предвид горното, моли
съда да го счете за неточно формулирано, съответно - негодно да породи каквито
и да е правни последици.
По иска за заплащане на мораторна лихва върху
неплатения остатък на всяка едно от вноските по спогодбата:
Ищецът посочва, че ответникът е заплащал част от
дължимите вноски и не е изпълнявал плащанията на определените в спогодбата
падежи. Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, при забава длъжникът следва да заплати и
законната лихва върху неплатения остатък или вноска. Доколкото погасителната
давност на вземанията за лихва е по-кратка, ищцовото дружество е редуцирало
периода на претенцията си, съобразно настъпилия вече ефект за част от тези
вземания, като е посочило като начален период на всички вземания за лихви -
01.01.2018 г. (дори да е трудно за ответника да възприеме, че именно с тази
датата започва периода след м.12.2017 г).
По иска за заплащане на Фактури, издадени въз
основа на договор от 16.04.2015 г.
Ответникът моли съда да допусне съединяване на
исковете предвид аргументите, посочени в исковата молба, тъй като разделянето
на производствата ще коства не малки допълнителни разходи на време и средства,
предвид различното седалище на двете дружества. Допълнително, необходимата по
делото съдебно-счетоводна експертиза има за
предмет изследване на счетоводството на ответника и ще извърши
комплексно обследване, което ще даде отговор на съществени въпроси по споровете
за всички предявени искове.
По отношение процедурата по приемо-предаване на
стоките, доставяни по договор и съставяните документи:
Заявява, че стоките, поръчани по реда на договора,
са доставяни на купувача с куриерска доставка. При получаването им, получателят
подписва документ за приемане на стоката - стокова разписка и товарителница за
съответната пратка.
Към допълнителната искова молба прилага стокови
разписки към приложените фактури, както и приложена товарителница към тях и
извадка от информационната система на куриерската компания, от която е видно
кой е получателят на пратката със съответната товарителница.
Видно от приложените документи, стоковите разписки
към следните Фактури:
фактура № **********/28.01.2016 г. -в р-р на 418,80
лв. (неплатен остатък}
Фактура № **********/01.04.2016 г. на стойността
1336,80 лв.
Фактура № **********/22.04.2016 г. на стойността
574,20 лв.
Фактура № **********/22.04.2016 г. на стойността
163,68 лв.
Фактура № **********/03.05.2016 г. на стойностна
894,24 лв.
Фактура № **********/30.06.2016 г. на стойността
627 лв.
Фактура № **********/22.07.2016 г. на стойността
471,60 лв.
Фактура № **********/25.07.2016 г. на стойността
103,20 лв.
Фактура № **********/29.08.2016 г. на стойността
310,80 лв.
Фактура № **********/29.09.2016 г. на стойността
385,20 лв.
Фактура № **********/20.10.2016 г. на стойността
1044 лв.
Фактура № **********/29.11.2016 г. на стойността
678,84 лв.
Фактура № **********/03.01.2017 г. на стойността
890,40 лв.
Фактура № **********/03.01.2017 г. на стойността
333,84 лв.
НЕ СА ПОДПИСАНИ от представител на купувача.
По отношение на тези фактури ищецът твърди, че
срокът за плащане, уговорен с чл. 3 от договора, тече, считано от датата на
осчетоводяване на тези фактури.
Предвид горното, твърди, че заплащане на тези
фактури се дължи, като срокът за плащане тече, считано от датата на отразяване
на съответната фактура в счетоводството на ответника.
По иска за заплащане на законна лихва върху
главницата по неплатените Фактури по договор от 16.04.2015 г.
С оглед горното изявление за дължимост на
плащанията по просрочените фактури, изброени по-горе, считано от датата на
тяхното отразяване в счетоводството на ответника, заявява, че ще заяви
конкретен период на дължимостта на мораторната лихва за всяка от фактурите, към
които липсва подпис на стоковата разписка и/или товарителницата за доставената
стока след установяване датата на осчетоводяване на конкретната фактура и
съобразяване на падежа на задължението съгласно чл.3 от договора.
С отговора на допълнителната искова молба по отношение на иска за заплащане на главница по спогодба от 16.05.2016 г.
в размер на 128 967.94 лв. ответникът заявява, че разпоредбата на чл. 301 от ТЗ
е неприложима в настоящия случай доколкото същата касае сключване на търговски
сделки от името и за сметка на търговеца от лице без пълномощие, който извод се
налагал от систематичното тълкуване на
разпоредбата предвид факта, че разпоредбата се намира в част III - “Търговски сделки”, гл.21, Раздел
II „Търговски сделки” на ТЗ. В случая такава хипотеза не била налице.
Посочва, че писмото за потвърждение представлява
изпълнение на вменено по закон задължение за инвентаризация на активи и пасиви
с оглед съставяне на годишни финансови отчети, които да представят вярно и
честно имущественото и финансово състояние на предприятието (съобразно чл. 23 2
ЗСч), което не представлява волеизявление на длъжника за изпълнение или
признаване на задължението, насочено спрямо кредитора. Предвид изложеното,
същото не представлява годно волеизявление, което да е прекъснало изтичането на
погасителната давност.
Относно възражението на ищеца относно
неопределяемостта на възражението на ответника за погасителна давност „върху
всички фактури с падеж преди 05.02.2016 г., то следва да се има в предвид, че
същото е в пряка връзка с формулирането на иска на ищеца в тази му част.
Косвено, това негово възражение подкрепяло тезата за нередовност на исковата
молба.
За ответника било трудно да определи претенцията на
ищеца доколкото той самият сочи три различни дати. Но все още оставала
неяснотата в първоначалната му искова молба относно претенцията му доколкото
искането му не е конкретизирано за кой от трите периода претендира заплащане на
мораторна лихва.
Тези действия
на ищеца отново потвърждавали възраженията на ответника за нередовност на
исковата молба в тази и част.
По отношение на иска за заплащане на главница по
21бр. фактури въз основа на договор от 16.04.2015г. в общ размер на 11
435.43лв., ответникът поддържа възражението си за липса на родова подсъдност по
отношение на този иск.
Исканото субективно съединяване на искове от страна
на ищеца се твърди, че е недопустимо и като такова не следвало да бъде уважено.
По съществото на иска самият ищец признавал, че
липсват подписани приемо-предавателни протоколи. Дори и представените обратни
разписки не били подписани от страна на ответника.
Не без значение се посочва, че е обстоятелството,
че договорът от 16.04.2015 г. е договор, сключен по реда на ЗОП. Това е
договор, по силата на който се разходват публични средства. В тази връзка
законодателят въвежда по стриктен контрол по тяхното изпълнение, който е по
рестриктивен от изпълнението на обичайните търговски договори между частни
субекти. Поради това са предвидени механизми, които да удостоверяват реалното
изпълнение, което да породи задължението за плащане. В тази връзка счита, че
цитираната съдебна практика не е относима към договорите за разходване на
публични средства, чийто режим по изпълнение и заплащане е различен от този на
обичайните търговски договори.
По отношение на иска за заплащане на „законна
лихва”, мораторна по своя характер, върху главница по 21бр. фактури въз основа
на договор от 16.04.2015 г. в общ размер на 3 716.98лв.:
Поддържа възражението си за родова неподсъдност и
по отношение на така предявения иск по отношение на Окръжен съд за което са
изложени доводи както в първоначалния отговор, така и в последващия.
Относно уточнението на ищеца, че ще заяви
„конкретен период на дължимостта на мораторната лихва за всяка от фактурите,
към които липсва подпис на стоковата разписка след
установяване датата на осчетоводяване на конкретната фактура”, счита че е
недопустимо в хода на процеса да бъде конкретизиран предявен иск и е в
нарушение на чл.127 от ГПК, както и нарушава правото на зашита на ответника
доколкото той все още в хода на делото не е наясно с претенцията на ищеца.
Допуснато е уточнение на исковата молба,
като искът за законната лихва върху главницата върху отделните фактури, издадени по договор за доставка от 16.04.2015 г. да се счита предявен за
периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2021 г.
Падежите на задълженията за плащане на сумите по
отделните фактури да се считат предявени както следва:
1. По Фактура № **********/28.01.2016 г. за сума
418,80 лв. (неплатен остатък) - падежът
на задължението е 28.03.2016 г.
2. Фактура № **********/01.04.2016 г. за сума 1336,80 лв. - падежът на задължението е 31.05.2016г.
3. Фактура № **********/22.04.2016 г. за сума 574,20
лв. - падежът на задължението е
21.06.2016 г.
4. Фактура №
**********/22.04.2016 г. за сума 163,68 лв. - падежът на задължението
е 21.06.2016 г.
5. Фактура № **********/03.05.2016 г. за сума 894,24 лв. –падежът на задължението е 02.07.2016г.
6. Фактура № **********/30.06.2016 г. за сума 627 лв.-
падежът на задължението е 29.08.2016 г.
7. Фактура № **********/22.07.2016 г. за сума 471,60 лв. -падежът на задължението
е 20.09.2016 г.
8. Фактура № **********/25.07.2016 г. за сума 103,20 лв. - падежът на задължението е 23.09.2016 г.
9. Фактура № **********/29.08.2016 г. за сума 310,80
лв. - падежът на задължението е
28.10.2016 г.
10. Фактура №
**********/29.09.2016 г. за сума 385,20 лв. - падежът на задължението е 28.11.2016 г
11. Фактура №
**********/20.10.2016 г. за сума 1044 лв. - падежът на задължението е
19.12.2016г.
12. Фактура № **********/29.11.2016г. за сума 678,84лв.-падежът на задължението е 28.01.2017г.
13. Фактура № **********/03.01.2017 г. за сума 890,40 лв. - падежът на
задължението е 04.03.2017г.
14. Фактура № **********/03.01.2017 г. за сума 333,84 лв. - падежът на
задължението е 04.03.2017 г.
Допуснато е изменение на
иска за главница за сумата над 128 700,94 лева до претендирания
128 967,94 лева.
Допуснато е изменение иска
за законна лихва върху главницата от 11 435,43 лева по договор от
16.04.2015 г. за сумата над 3 484,91 лева до претендираните 3 716,98
лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Страните са сключили договор за доставка на 16.04.2015
г., като ищецът се е задължил да достави на ответника лабораторни реактиви,
химикали и консумативи за Клинична лаборатория по особени позиции на стойност
49 778,58 лева като са уговорено срокове за доставка и плащане, като
срокът е удължаван с 4 броя анекси.
От спогодба от 16.05.2016 г. между страните се
установява, че УМБАЛ „П."
АД се задължава да изплати просрочени
задължения, съгласно писмо за потвърждение от 23.02.2016 г., подписано от двете
страни, съдържащо опис на всички фактури и сумата на задължението към
31.12.2015 г. в размер на 170 056,14 лева, платима на 21 равни месе1чни
вноски по 8 000 лева и последна вноска в размер на 2 056,14 лева до
30 число на месеца, считано от 01.05.2016 г., като при забава в плащанията се
дължи неустойка в размер на законната лихва от датата на забава до
окончателното и изплащане.
По делото са представени фактура № **********/28.01.2016 г. -в р-р на 418,80 лв. (неплатен остатък/,
Фактура № **********/01.04.2016 г. на стойността 1336,80 лв., Фактура №
**********/22.04.2016 г. на стойността 574,20 лв., Фактура №
**********/22.04.2016 г. на стойността 163,68 лв., Фактура №
**********/03.05.2016 г. на стойностна 894,24 лв., Фактура № **********/30.06.2016
г. на стойността 627 лв., Фактура № **********/22.07.2016 г. на стойността
471,60 лв., Фактура № **********/25.07.2016 г. на стойността 103,20 лв., Фактура
№ **********/29.08.2016 г. на стойността 310,80 лв., Фактура №
**********/29.09.2016 г. на стойността 385,20 лв., Фактура №
**********/20.10.2016 г. на стойността 1044 лв., Фактура №
**********/29.11.2016 г. на стойността 678,84 лв., Фактура №
**********/03.01.2017 г. на стойността 890,40 лв., Фактура №
**********/03.01.2017 г. на стойността 333,84 лв.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че общо неплатените вноски по издадени фактури от„Е.М." ЕООД
гр. София, по спогодбата между страните са в размер на 128 700,94 лв.
извлечение от счетоводните регистри на УМБАЛ „П." АД
Размерът на начислената законна лихва върху
неплатените вноски по фактури на,,Е.М." ЕООД в размер на
128 700,94 лв., считано от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата
молба е в размер на 40 472.53 лв.
Размерът на
начислената законна лихва върху неплатените вноски по фактури на „Е.М."
ЕООД в размер на
128 967,94 лв., считано от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата
молба е в размер на 40 556.50 лв.
Размерът на неплатените суми по издадени фактури по
договор от 16.04.2015 г. са в размер на 11 435.43 лв. по данни предоставени от
счетоводните регистри на УМБАЛ „П." АД.
Общият размер на начислените лихви е 5 135,95 лв.,
считано от изтичане на 59 дни след осчетоводяване на конкретната фактура до
датата на предявяване на исковата молба 05.02.2021г.
Общата сума на плащания по вноските по спогодбата
са в размер на 41 355,20лв.
Размерът на мораторната лихва върху сумата от 128 967,94
лв. за периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2021 г. е в размер на 39302.54 лв.
Размерът на мораторната лихва върху сумата от 11 435,43
лв. за периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2021 г. е в размер на 3484,91 лв.
Общо дължимите вноски по просрочените фактури по
спогодбата между страните е в размер на 128 700,94 лв., съгласно извлечение от
счетоводните регистри на УМБАЛ „П." АД.
По изпълнението на договор от 16.04.2015 г. са
поръчани, изпратени на Възложителя и фактурирани стоки по 21 броя фактури на
обща стойност 11435,43 лева.
Общият размер на начислените лихви е 5135,95 лв. Изброените
фактури, издадени по договор от 16.04.2015 г. в счетоводството на ответника, са
отразени с датата на фактурата. За фактурите не е ползвано правото за
приспадане на данъчен кредит.
Като взе предвид гореизложеното, съдът приема за
установено по делото, че между страните е налице облигационно правоотношение по
повод осъществена продажба на посочените във фактурите стоки. Продажбата е
търговска, по смисъла на чл. 286 от ТЗ.
Само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството,
включването им в дневника за покупко-продажбите, представляват недвусмислено
признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В настоящия случай
са налице категорични доказателства, че ответното дружество е включило
процесните фактури в месечните си дневници за покупко-продажби. След като
фактурите са осчетоводени, значи ответникът е признал дължимостта на съответно
претендираните цени на стоките. Освен това, същият не ангажира каквито и да
било доказателства за установяване на възраженията си, въведени в отговора.
Отделно от горното ответникът признава, че е налице
частично плащане на сумите в размер на 41 355,20 лв. И
тъй като в тежест на купувача е да установи плащането на цената по продажбеното
правоотношение, при липсата на такива доказателства, то съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 128 700,94 лв.,
представляваща сбора на процесните фактури.
Дължими са и неплатените суми по издадени фактури
по договор от 16.04.2015 г. в размер на 11 435.43 лв.
Дължима е и сумата от 1 493,36 лева заплатена
гаранция, съгласно чл. 20 от Договор за доставка от 16.04.2015 г., която не се
установи по делото да е върната от ответника, чиято е доказателствената тежест.
За основателността на иска следва да се установи
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В случая се
установява, че ответникът дължи плащането на сумата по фактурите. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случая се касае за договор за продажба,
по които съобразно чл. 2 от Договор за доставка от 16.04.2015 г. заплащането на цената се дължи в 59 -дневен
срок от предсатвяне на фактура и двустранно подписан приемо-предавателен
протокол, с оглед на което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на
посочения срок.
По отношение на
вземанията за лихви е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
В случая
мораторната лихва върху сумата от 128 700,94
лева се претендира за периода от 01.01.2018 г. до 01.02.2021
г., като искът е предявен на 05.02.2021 г. Следователно всички претенции за
вземания за лихви, чийто падеж е настъпил преди
05.02.2018 г. са погасени по давност, тоест за периода от 01.01.2018
г. до 04.02.2018 г. искът за мораторна
лихва е погасен по давност.
Мораторната лихва върху сумата от 128 700,94 лева се дължи за
периода от 05.02.2018 г. до 01.02.2021 г. /датата, до която е предявена
претенцията/ и следва да се присъди за този период с оглед диспозитивното
начало.
Съдът служебно изчисли, че размерът на мораторната
лихва върху сумата от 128 700,94
лева за периода от 05.02.2018 г. до 01.02.2021 г. е 39 075,04
лева, като за сумата над 39 075,04
лева до претендираните 42 244,96 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Размерът на мораторната лихва върху сумата от 11
435,43 лв. за периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2021 г. е в размер на 3 484,91
лв.,
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 13 192, 28 лева, съразмерно
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 96,86 лева, съразмерно отхвърлената
част от исковете.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА УМБАЛ
,,П.‘‘ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., *** да заплати
на ,,Е.М.‘‘ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С***сумата от 128 700,94 лева,
представляваща неплатени
задължения съгласно подписана спогодба от 16.05.2016 г., сумата от
39 075,04 лева законна лихва върху
неплатените вноски по спогодбата за периода от 05.02.2018 г. до 01.02.2021 г., сумата от 11 435,43 лв. - неплатени фактури
на основание договор от 16.04.2015 г., сумата
от
3 484,91 лв. -
законната лихва върху главницата на всяка една от посочените фактури, издадени
по договора от 16.04.2015 г. за периода от
05.02.2018 г. до
05.02.2021 г. и сумата от 1 493,36 лв. -
невърната гаранция по Договор за доставка от 16.04.2015 г., ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. до окончателното и изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане
на мораторна лихва за сумата над
39 075,04 лева до претендираните 42 244,96 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и за периода от 01.01.2018 г. до 04.02.2018 г. като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА УМБАЛ
,,П.‘‘ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., *** да заплати
на ,,Е.М.‘‘ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С***сумата от
13 192, 28 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ,,Е.М.‘‘
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С***да заплати на УМБАЛ ,,П.‘‘ АД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. С.З., *** да заплати на сумата от 96,86 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: