Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Eлин Пелин, 30 октомври 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЕЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на
тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Стефка Славчева, сложи за разглеждане докладваното от
съдията гр.д. № 1055/2019 г. по
описа на РС Елин Пелин и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищците Е.Д.А.,
ЕГН **********, Л.А.Д., ЕгН
**********, Т.А.А., ЕГН ********** и В.А.Д., ЕГН **********,*** са предявили срещу ответника П.Д.А., ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.124 от ГПК. Иска
се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците по
делото са изключителни собственици по давност и наследство на: един масивен гараж, с площ от 32 кв.м. изграден по имотната
граница с УПИ…., в свързано застрояване с основното
застрояване в имота – масивната жилища сграда, владян от 1978 година
необезпокоявано и без прекъсване от първата ищца и наследодателят на ищците А. Д.А., а след неговата смърт /31.05.2011 г./ досега – от всички ищци; лятна кухня с площ от 28 кв.м., ведно с дървен навес, изградена в североизточната част на
поземления имот, владяна от 1982 г. необезпокоявано и без прекъсване от първата ищца и
наследодателят на ищците А.с
Д.А., а след неговата смърт /31.05.2011 г./ досега – от всички ищци; едно външно стоманобетонно стълбище – пристройка към гаража,
владяно от 1978 г. необезпокоявано и без прекъсване от първата ищца и
наследодателят на ищцата А. Д.А., а след неговата смърт - /31.05.2011 г./ досега от ищците, като
всеки от посочените обекти е изключителна собственост на ищците, при квоти на
съсобственост между тях 15/24 идеални части за ищцата Е.Д.А., 3/24 идеални
части за Л.А.Д., 3/24 идеални части за Т.А.А. и 3/24 идеални части за В.А.Д..
Излагат се доводи, че ищците са
наследници по закон на А. Д.А., като с ответника са съсобственици на УПИ … от кв.62 по плана на гр.Елин Пелин, с
площ от 579 кв.м. при съседи по акт за собственост: улица, наследници на
Димитър Трайков Ликов и Никола Трайков Ликов, а по скица: улица, УПИ ІІ-484,
УПИ ІV-486, с административен адрес в гр.Елин Пелин, Софийска област, бул.
”Новоселци” № 128. Наследодателят на ищците А. Д.А. и ответника П.Д.А. са бивши съсобственици при равни квоти на
описания поземлен имот, а след смъртта на А. Д.А., имотът е в
съсобственост при квоти 3/24 идеални части за Е.Д.А., 3/24 идеални части за Л.А.Д.,
3/24 идеални части за Т.А.А., 3/24 идеални части за В.А.Д. и 12/24 идеални
части за ответника П.Д.А.. Между страните не е сключен договор за разпределение
на ползването на поземления имот, но имота трайно се ползва в северната част от
ищците, а в южната част от ответника. В описания недвижим имот е изградена
масивна жилищна сграда, поделена през 2002 г. между Атанас Д.А. и ответника П.Д.А.. След смъртта
на А. Д.А., ищците са
изключителни собственици на целия втори етаж и тавански етаж от масивната
жилищна сграда, заедно с ½ ид.ч. от стълбищното пространство, а
ответника е излючителен собственик на целия първи етаж, заедно с целия сутерен
и ½ ид.ч. от стълбищното пространство. Поземленият имот не е поделен.
Приживе, през 1978 година
наследодателят А. Д.А. по време на брака
си с първата ищца – Е.Д.А. са построили в северната част на поземления имот
следната второстепенна постройка – един масивен гараж, с площ от 32 кв.м.,
изграден по имотната граница с УПИ ІІ-484 с изрично съгласие на собственика на
УПИ ІІ-484. Този обект – гараж е изграден изцяло със средства и труд на А. Д.А. и съпругата му Е.Д.
Апостолава и от възникване на гаража досега е ползван само от наследодателя А. Д.А. и съпругата му -
първата ищца, а след смъртта на А. Д.А. – само ищците по този иск ползват имота. Строежът е изграден
без строителни книжа, но е търпим строеж по смисъла на ЗУТ.
Приживе през 1982 година,
наследодателят А. Д.А. по време на брака
си с първата ищца – Е.Д.А., са построили в североизточната част на поземления
имот и следната второстепенна постройка – лятна кухня с площ от 28 кв.м..
По-късно през 2016 г. към лятната кухня е изграден и дървен навес. Лятната
кухня е изградена изцяло със средства и труд на А. Д.А. и съпругата му Е.Д.А.
и от възникване на лятната кухня досега е ползван само от тях и от ищците, а след смъртта на А. Д.А. – само
ищците са ползвали тези имоти. Навесът е
изграден изцяло със средства и труд на ищците и се ползва само от тях. Лятната
кухня е изградена без строителни книжа, но е търпим строеж по смисъла на ЗУТ.
Приживе през 1978 г.
наследодателят на ищците А. Д. Апостолев по време на брака си с първата ищца – Е.Д.А., са
построили в северната част на поземления имот едно външно стоманобетонно
стълбище – пристройка към гаража. Стълбището е със средна ширина 0,95 кв.м.,
изпълнено е с Г образна форма с 10 стъпала, като на ниво +1,00 е оформена
междинна площадка -0,90/1,00 м. Това стълбище е изградено изцяло със средства и
труд на А.Д.А. и съпругата му Е.Д.А. и от
възникване на стълбището до сега е ползвано само от наследодателя А. А. и ищците, а след смъртта на А. Д.А. – само от ищците.
То е изградено без строителни книжа, но е търпим строеж по смисъла на ЗУТ.
Всички
описани обекти са изградени в съсобственото с ответника дворно място – УПИ ….. в кв.62 по плана на гр.Елин
Пелин без надлежно учредявано право на строеж. Въпреки това – те са изключителна
собственост на ищците при посочените по-горе квоти. Правото на собственост е
възникнало на първично правно основание – давностно владение и наследство.
В срока по чл.131, ал.1 от
Оспорва се претенцията за признаване
правото на собственост върху едно външно стоманобетонно стълбище – пристройка
към гаража, като се твърди, че същата се явява недопустима, тъй като стълбището
не е годен обект за собственост. Гаражът
е построен през 1978 г., впоследствие около 1987 г. е изградена към него
пристройка, наречена работилница, която функционално бе съединена с гаража чрез
премахването на стената между тях. Двете в момента са едно цяло, което ищците
наричат гараж. След това, след няколко години бе построено и външното стълбище,
което по никакъв начин не обслужва гаража и работилницата, а води към втория
етаж на къщата собственост на ищците. То обаче не е наложителен вход към втория
етаж, тъй като къщата разполага с вътрешно стълбище, което се ползва от всички
страни по делото. В тази връзка се оспорва твърдението, че тези постройки са
построени през 1978 г., което не отговаря на истината. Стълбището е построено
много по-късно, без каквито и да е строителни книжа и не отговаря на условията
на търпимост. Същото е построено въпреки
противопоставянето на ответника и по никакъв начин не обслужва гаража.
Построено е в разрез на каквито и да е правни норми съгласно ЗУТ и не подлежи
на узаконяване. Същото така е изградено, че засенчва изцяло прозореца на хола
на ответника и не е съобразено с изискванията за отстояние от съседи на имота и
от жилищната сграда на ответника.
Твърди, че по отношение гаража и
лятната кухня, не се оспорват твърденията на ищците относно фактическите
обстоятелства изложени в исковата молба. По отношение на външното
стоманобетонно стълбище се твърди, че то
е построено едва няколко години след работилницата и не подлежи на узаконяване.
В подкрепа на твърдението е и представената
към отговора извадка от
регулационния и кадастрален план на гр.Елин Пелин, одобрен със Заповед № Аб-164
от 01.07.1985 г. от който е видно, че към тази дата пристройката към гаража
/работилница/, която е обединена функционално с гаража, чрез премахване стената
между тях и стоманобетонното стълбище не са били построени, защото не фигурират
в плана. Тогава е извършено заснемане на всички съществуващи сгради, без
значение законни или не и са нанасяни в новия план от 1985 г.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол
от 16.12.2002 г. по гр.д. № 193/2002 г.
по описа на РС Елин Пелин, съдът е определил спогодб между П.Д.А. и А. Д.А.,
въз основа на която П.Д.А. е получил в дял и е станал изключителен собственик
на следния недвижим имот: ДЯЛ I - целия първи етаж заедно с целия сутерен и
½ ид.ч. от стълбищно пространство от масивна жилищна сграда, остроена в
УПИ съставляващ парцел …. в кв.62 по плана на гр.Елин Пелин, с площ на парцела
от 579 кв.м., при съседи: улица, наследници на Димитър трайков Ликов и Никола
Трайков Ликов. С дял втори на А. Д.А. е
предоставен следния недвижим имот: целия втори етаж, заедно с целия таван и
½ ид.ч. от стълбищното пространство от масивна жилищна сграда построена
в УПИ съставляващ парцел III-485 в кв.62 по плана на гр.Елин Пелин, с площ на парцела
от 579 кв.м., при съседи: улица, наследници на Димитър трайков Ликов и Никола
Трайков Ликов, на който той е станал изключителен собственик.
Представен е
нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 163, том I дело №
227/1993 г. по описа на Елинпелински районен съд, видно от който е, че Л. И. и. и Д. А. И. даряват на синовете си А.
Д. ЍА. и П.Д.А. следния свой недвижим имот, придобит по време на брака-
дворно място находящо се в гр.Елин Пелин, софийска облст, с площ от 579 кв.м.
урегулирана квадратура съставляващо парцел III-485 в кв.62 по плана на гр.Елин Пелин, без находящите се
в него сгради с площ на парцела от 579 кв.м., при съседи: улица, наследници на
Димитър Трайков Ликов и Никола Трайков Ликов.
От нотариален
акт за учредяване правото на строеж върху чужда земя /суперфици/ № 165, том II, дело 266/1974 г. по описа на Елинпелински народен
съд е видно, че Д. А. И. е отстъпил
правото на строеж на А. д.А. и на П.Д.А.
върху собственото му дворно място по плана на гр.Елин Пелин съставляващо
парцел II-989 в кв.62 цялото
от 490 кв.м. без придаваемите се места, а урегулирано от 579 кв.м. при съседи
на цялото място: наследниците на Димитър Трайков Ликов, никола трайков ликов и
улици и блок на ДЗС, да построят една жилищна сграда върху 90 кв.м. съгласно
утвърден архитектурен план.
От скица №
802/29.07.2013 г. издадена от община Елин Пелин е видно, че имот парцел III-485 в кв.62 по плана на гр.Елин Пелин е образуван от
парцел II-989 в кв.62 по
предходния план на гр.Елин Пелин. Към момента имота е с всичко урегулирана площ
от 579 кв.м. и е записан на наследниците на А. д.А. и П.Д.А.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № ГСР-04-14632/19.06.2013 г. издадено от
Община Елин пелин се установява, че А. Д.А. е починал на 31.05.2011 г. и е
оставил като свои наследници Е.Д.А., В.А.Д.,Т.А.А. и Л.А.Д..
Представено е
удостоверение за граждански брак
кметство Г.Р., Общински народен съвет, от което е видно, че А. Д.А. и Е.Д.А.,
са сключили граждански брак на 05.08.1973 г.
Представено е
решение № 337/06.03.2019 г. постановено по административно дело № 898/2018 г.
по описа на АССО, с което е отменен по жалба на Е.д.А., Л.А.Д., Т.А.А., В.А.Д. ***
– Заповед № 967/06.11.2017 г. на кмета на Община Елин Пелин за премахване на
два строежа – държен навес и външно стълбище, находящи се в УПИ III-485 в кв.62
по плана на гр.Елин Пелин с административен адрес – гр.Елин Пелин, бул.
„Новоселци“ № 128, като незаконосъобразна.
Представени са
данъчна оценка на процесния имот, скица № 19/20.01.2020 г. издадена от Община
Елин Пелин; извадка от регулационен и кадастрален план на гр. Елин Пелин
одобрен със Заповед № АБ-164/01.07.1985 г.
От изслушаната
по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че построеният през
1978 г. гараж в имота е пристроен в посока изток. Добавена е стая-работилница и
допълнително външно стоманобетоново стълбище. Нито гаража, нито работилницата,
нито допълнителното външно стоманобетоново стълбище отговарят на техническите
изисквания за узаконяване. Премахването на работилницата и допълнителното
външно стоманобетоново стълбище ще възстанови първоначалния контур и обем на
гаража и технически пречки за това не съществуват. Допълващото застрояване
лятна кухня, разположена в североизточната част на УПИ III-485 е изменяна, пристроена и уголемена с около 10 кв.м.
в западна посока. Към момента на построяването, в условията на ЗТСУ строежът не
отговаря на условията и техническите изисквания. Днес при действащ ЗУт строежът
отговаря на условията за допълващо застрояване и е в съответствие с действащите
технически законови изисквания. Навесът, изграден през 2016 г., който всъщност
е постройка от допълващо застрояване, разположен към плътна ограда с височина
на плътната част 2,20 м. отговаря на действащия към момента ЗУт от техническа
гледна точка, защото калканната стена на навеса покрива изцяло реализирана
плътна ограда. По смисъла на ЗУТ в конкретния случай се касае за второстепенна
постройка от допълващо застрояване, която е преместваем обект, а не е строеж. В
съдебно заседание, във връзка с уточняващи въпроси, вещото лице заявява, че
работилницата е самостоятелен обект, отделна постройка, но сега е свързана с гаража
с една врата, но характера й е на самостоятелна постройка. Предназначението й
също е работилница, тъй като в нея има инструменти и материали. Установено е
също от скицата и снимките и оглед на място, че тя е с различни размери от тези
на гаража и там където се допира с гаража се вижда, че е добавена.
По искане на
ищците бяха разпитани свидетелите К. И.
Т. и К.В. Б.. Свидетелката Т. сочи, че познава имота на страните по делото и
има ежедневни наблюдения върху него. В имота има гараж, лятна кухня и навес, като и трите
постройки са построени на границата с имота на нейните родители. Заявява, че
баща й, който е на 89 години, навремето е разговарял с бащата на Л. и това било
през 70 години, като имали устна уговорка да строят на границата на имота, като
бащата на свидетелката и бащата на лили да построяг гаражи. Построеният гараж в
имота гледа към лицевата страна на имота и към него има стълбище, което е
залепено за гаража и не е самостоятелно. Свидетелката твърди, че няма точен
спомен, на смята, че е построено по едно и също време с гаража около 70-те
години. Другите второстепенни постройки в имота били построени от бащата на
лили, като навесът е ремонтиран в по-скорошно време, но преди на негово място имало някакъв по-стар навес.
Според свидетелката гаража и лятната
кухня били построени в края на 70-те, някъде към 1981-1982 г., като не е съвсем
сигурна за годината. Твърди, че няма представа дали след като е построен гаража
към него е построена работилница, смята, че сградата на гаража е една и той е
на един етаж. Към гаража има стълбище, което
води към покрива на гаража и е свързано и с къщата. П. живее на първия
етаж на къщата, но не може да каже дали дали стълбището засенчва прозореца на първия етаж. Няма представи дали
п. има претенции към тези сгради, знае, че имота е ограден и всеки си ползва
неговата част.
Свидетелката К.
Б. също заявява, че познава имота и
страните по делото, тъй като са съседи през пътя. Затова й е известно, че
гаража в процесния имот е построен заедно с техния гараж, тъй като освен, че
заедно строили гаражите, заедно си купили и колите, които даже били с поредни
номера. Колите били купени през 1978 г. и тогава били построени и
гаражите. Знае, че в имота има построена
и лятна кухя. Сега тази кухня още си седи, но има навес с градинска мебел. Едно
време на мястото на този навес имало друг, с ламаринен покрив, където си
слагали вървата и въглищата, но тъй като
сега имота е газифицирав, не им трябва такъв навес. Гаража има стълбище, и от него се влиза в задната страна на двора,
тъй като още отреди са се разбрали единия от север да влиза, а другия от юг.
Стълбището е построено още през 1980-1981 г. и е сигурна в това, тъй като
децата като били малки, свидетелката все страхувала да не паднат от това
стълбище. След построяването на гаржа нищо друго не е строено към него, той си
е една сграда с една цяла плоча отговоре. От гаража има стъпала да се влезе в
къщата, на втория етаж, където има и
врата. Всичко е много тясно и няма как да не се вижда това стълбище от
прозореца на къщата. Лятната кухня била построена през 1980-1981 г., а навеса е
на мястото на стария навес, където имало преди това кокошки. Доколкото било
известно на свидетелката, съседа на страните по делото им е разрешил да си
направят нова ограда, където направили и
навеса, който е построен скоро преди 3-4 години. Навеса е легнал на оградата и
е спуснат към двора и е изграден от дърво.
По делото са
разпитани и свидетели, водени от ответната страна. Свидетелката В. Г. А. разказва, че гаража е построен през 1978 г. и
това го помни много добре, защото тогава се родила дъщеря й, а през 1986 г. до
гаража била построена работилница, която е една стаичка, залепена е за гаража и
има външна врата, която изобщо не се е свързвала с гаража. После се извършило престроявяне и се появила
вътрешна врата към гаража, а външната
врата на работилницата изчезнала. Стълбището било построено по-късно през
1989-1990 г. и то минава покрай прозореца на ответника, поради което
обитателите на етажа нямат светлина, тъй като са длъжни да държат прозореца с щори, тъй като постоянно
някой минава по това стълбище и те все една са на телевизор. Къщата има и друг
вход и това стълбище н не е основен вход. . лятната кухня се построила от
ищците през 1982-1983 г., като отначало
била барака, а след това беше престроена като лятна кухня. Поискали разрешение
за построяване на ограда и мъжът й и м разрешил, а то се появил навес. Този навес
е закрепен за огравата и има циментови колове. Свидетелката сочи, че гаража,
лятната кухня и стълбището са строени от А., съпруга на Е., който починал. След
1986 г. била построена работилничката, а стълбището е построено през 1989-1990
г.. Помни това, тъй като те били на Шкорпиловци и когато се върнали видяли, че
ищците са направили стълбището. Тогава им обяснили, че са го построили, за да
могат да ходят по-лесно до градината.
От разпита на свидетеля Х. Т. П. се установява, че е съсед със страните по делото, като той
живее по-близо да имота на ответника, откъм южната част. Съсед им е от 1975 г. п.
ползва южната част на имота, която е до неговия имот и е откъм пътя. Знае, че в
имота има гараж, който се намира от другата страна. Построен е някъде около
1976-1977 г. Преди бил само гаража, а след това не помня точно кога видял, че
към гаража има стълбище, което тръгва от плочата на гаража и стига до мястото
долу. Смята, че е построено след 90 години, но не може да каже точната година.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
при който ищцът следва да докаже, че е
собственик на недвижимия имот, описан в исковата молба въз основа на твърдяното
правно основание - в случая придобивна давност, тъй като владее
имота добросъвестно
10 години.
В случая ищците претендират да са собственици на гараж и работилница към него с площ
от 32 кв.м., лятна кухня с площ от 28 кв.м., ведно с
дървен навес и едно външно стоманобетонно
стълбище – пристройка към гаража.
Ответникът по делото твърди, че
никога не е оспорвал обстоятелството, че ищците са собственици на построените в
имота лятна кухня и гараж, но оспорва ищците да се легитимират като собственици
на дървен
навес към лятната кухня,
работилница към гаража и едно външно стоманобетонно
стълбище – пристройка към гаража, като твърди, че
всички обекти са незаконни строежи и подлежат на събаряне, поради което не могат
да бъдат придобивани по давност.
Съгласно чл.92
от Закона за собствеността, собственикът на земята е собственик и на
построеното върху нея и насажденията освен ако не е установено друго. От друга страна нормата
на чл.63 от Закона за собствеността урежда възможността собствеността върху
земята и построеното в нея да не принадлежи на един и същи собственик. В случая
не е спорно между страните и от представените по делото доказателства се
установява, че процесното дворно място е съсобствено на страните по делото, а
процесните сгради са построени в съсобственото на страните дворно място. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че презумпцията
формулирана в чл.92 от Закона за собствеността бе оборена. Разпитаните по
делото свидетели заявяват, че гаража и лятната кухня са построени именно от
наследодателя на ищците по делото още в края на 70-те или началото на 80-те
години и са ползвани от тях безпрепятствено повече от десет години, като не се
установява ответника по делото да се е противопоставял на построяването или
ползването им. С Решение № 399 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1203/2010 г., I г. о., ГК се дава разрешение
на въпроса за съчетаното прилагане на институтите на
приращението, придобивната давност и суперфициарната собственост. Не във всички случаи собственикът на
земята е собственик и на постройката върху нея, тъй като
наличието на разделна собственост може да възникне както през прехвърляне на собствеността
на сградата отделно от мястото, така и
чрез придобиване само на сградата по давност. Съдебната практика приема, че
когато собственикът на земята допусне трето лице да строи в имота му за себе
си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в
продължение на десет години на владението на сградата от това лице, също
възниква разделна собственост, тъй като третото лице придобива сградата по
давност. В
този смисъл е и решение № 679/11.04.67 г. по гр. д. № 2077/66 г. на
ВС, I ГО, с което е прието, че правото на строеж
може да се отстъпи и с тъй наречените търпими действия - когато собственикът на
земята допусне трето лице да строи за себе си сграда и не му пречи на
владението на сградата в продължение на десет години, което сочи, че лицето,
което е построило сградата за себе си, става неин собственик по давност.
От събраните по делото доказателства
не се установява ответната страна да се е противопоставила на наследодателя на
ищците по делото да построи процесните сгради – гараж и лятна кухня, което
сочи, че е налице отстъпване на
право на строеж с т.нар.търпими действия - съсобственикът
на дворното място е допуснал построяването на гаража и лятната кухня в дворното място от другия съсобственик и се ползват от него и наследниците му повече
от 10 години съгласно постигнатото съгласие за
разделяне на ползването на имота.
Ето защо упражняваната
от праводателя на ищците фактическа власт върху сградите следва да се
квалифицира като владение по смисъла на чл.69, ал.1 от Закона за
собствеността, в период повече от 10 години, считано
от 1981 г. / когато съдът приема че са
построени сградите, с оглед противоречивите
свидетелски показания дали това се е случило през 1978 г. или 1982 г./, поради
което праводателят на ищците е придобил собствеността
върху построение от него сгради на основание чл.79,
ал.1 от Закона за
собствеността, която собственост след смъртта му е
преминала у неговите наследници по закон - ищците.
За неоснователно настоящият състав
намира възражението на ответната страна, че процесните сгради – гараж и лятна
кухня не са годен обект на право на собственост, тъй като са незаконни.
Съгласно утвърдената съдебна практика, докато
една незаконно построена сграда не бъде премахната, тя представлява обект на
собственост, който може да се наследява, придобива по давност и да бъде обект на делба, както и с него да
се извършват разпоредителни сделки. В закона липсва изрична забрана за
разпореждане с незаконен строеж, поради което незаконно построената сграда не е
изключена от гражданския оборот, поради което не са налице процесуални пречки,
процесните имоти, да бъдат придобити на основание давностно владение.
Що се
касае до дървения навес към лятната
кухня, работилницата към гаража и външното стоманобетонно стълбище – пристройка
към гаража с оглед установеното по делото, че по предназначението си те имат допълващо
застрояване, което
няма самостоятелно съществуване, доколкото липсват надлежни строителни книжа,
от които да се направи извод за обособяването им като самостоятелни
обекти на собственост, искът в тази част се явява
неоснователен. Както бе
посочено и по-горе, съгласно чл.92 от Закона за собствеността, собственикът
на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, ако не е
уговорено друго, поради което има правна възможност да се обори
установеното от закона предположение, че построеното принадлежи на лице
различно от собствениците на земята, но само при условие, че сградата няма
обслужващ, помощен характер.В случая от заключението на вещото лице и
гласните показания се установява, че изградените обекти
на собственост – навес, работилница и стълбище нямат самостоятелен характер, тъй като навеса е преместваем обект от техническа гледна точка, работилницата
е второстепенна постройка към гаража и не може да съществува самостоятелно, а
стълбището е с неясни функции и
предназначение. За посочените обекти липсват и надлежни строителни книжа, от които да се направи извод за
обособяването им като самостоятелен обект, поради
което не могат да се приемат за самостоятелен обект и не могат да бъдат придобивани по давност /В този смисъл е Решение
№ 331 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 4043/2008 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, предявените
искове за признаване за установено, че ищците са собственици на гараж и лятна
кухня се явяват основателни и следва да
бъдат уважени, докато искът за признаване за установено, че ищците са
собственици на дървения навес към
лятната кухня, работилницата към гаража и външното стоманобетонно стълбище –
пристройка към гаража се явяват неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне.
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.2 от ГПК, разноски по делото се следват само на ответника П.А.,
доколкото не се установи същият с поведението си да е станал причина за завеждане на настоящия иск и да е оспорвал
правото на собственост на ищците по отношение на уважената част от исковете за
лятната кухня и гаража, още повече, че същият признава иска в тази част, поради
което ищците следва да му заплатят направените разноски в размер на 1010,00
лева, съответстващи на приложения списък по чл.80 от ГПК, от които се
претендира 750.00 лева възнаграждение за адвокат и 260.00 лева възнаграждение
за вещо лице.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл.124 от ГПК на Е.Д.А., ЕГН **********, Л.А.Д., ЕГН **********, Т.А.А., ЕГН ********** и В.А.Д.,
ЕГН **********,*** по отношение на ответника П.Д.А., ЕГН **********
***, че ищците са собственици по давност на следните
недвижими имоти:
1.
масивен гараж находящ се в УПИ…….в
кв.62 по плана на гр.Елин Пелин;
2. лятна кухня находяща се в
УПИ …….в кв.62 по плана на гр.Елин Пелин;
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.124 от ГПК на Е.Д.А., ЕГН **********, Л.А.Д., ЕГН **********, Т.А.А., ЕГН ********** и В.А.Д.,
ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ответника П.Д.А., ЕГН ********** ***, че ищците са
собственици по давност на следните недвижими имоти:
1.едно външно стоманобетонно
стълбище – пристройка към масивен гараж находящи се в УПИ …..
в кв.62 по плана на гр.Елин Пелин;
2.работилница,
съставляваща пристройка
към
масивен гараж находящи се в УПИ …….
в кв.62 по плана на гр.Елин Пелин;
3.дървен навес, прилежащ към лятна кухня изградена в североизточната част на УПИ ….. в
кв.62 по плана на гр.Елин Пелин.
ОСЪЖДА Е.Д.А.,
ЕГН **********, Л.А.Д., ЕгН
**********, Т.А.А., ЕГН ********** и В.А.Д., ЕГН **********,*** заплатят на П.Д.А., ЕГН ********** *** сумата от 1010,00
лева /хиляда и
десет лева/ сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: