Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр.
Велико Търново, 10.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретаря Св. Фъртунска
и прокурора от ВТОП Ил. Благоев разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10059/2021 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на „Топлофикация-ВТ“ АД, гр. Велико Търново с ЕИК ********* против
Решение № 611/18.12.2020 г., постановено по АНД № 1709/2020 г., с което Районен
съд - Велико Търново (ВТРС) е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 05/31.01.2020
година на директора на РИОСВ – Велико Търново, с което на касатора за нарушение
на чл. 166, т. 3 в частта „не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове.., издавани от ...директорите на РИОСВ“ във връзка с чл.
165, ал. 2 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв.
Касаторът оспорва решението
като неправилно и иска отмяната му или изменението му в посока
намаляване на санкцията до 2 000 лева. Решението на РС се оспорва неправилно,
като постановено при неправилно приложение на материалния закон с твърдението,
че неправилно съдът приема нарушение на чл.166, т. 3 от ЗООС в частта досежно
неизпълнени предписания във връзка с чл. 165, ал. 2 от същия закон, тъй като наличието
на биомаса на площадка в предприятието не е основание да се приеме, че е налице
нарушение на предписания, доколкото касаторът разполага с разрешение за
съхранение и изгаряне на слънчогледови люспи, а съдържанието на бункера,
захранващ котел така и не било установено. Досежно
несправедливостта на наложеното наказание се поддържа, че потвърдената с
постановлението санкция е прекомерна, като следва същата да бъде намалена до 2 000
лв., тъй като нарушението не застрашава околната среда и води, а
слънчогледовата люспа е възобновяем енергиен източник
и изгарянето й се насърчава от посочена в жалбата Директива, а и за последните
2 години дружеството няма други нарушения на закона.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба – Регионалната инспекция по околната среда и водите – Велико
Търново, не изпраща представител и не взема становище
Представителят на
Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, която е участвала в производството пред въззивния съд и
актът на последния е неблагоприятен за нея. И двете посочени разпоредби на АПК
са приложими в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Жалбата е насочена против съдебен акт, подлежащ на касация.
Поради това, същата е процесуално допустима за разглеждане.
По същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
НП е издадено срещу
дружеството „Топлофикация ВТ“АД, Велико Търново за това, че на 10.12.2019 г. не
изпълнява Предписание с изх. № П-04/08.02.2018 г. на директора на РИОСВ, като вместо
съгласувания вид гориво - дървесен чипс, за
съответния, посочен в НП парен котел при проверката на дата 10.12.2019 г. са
използвани слънчогледови пелети, което гориво не е съгласувано с РИОСВ към този
момент, въпреки издаденото Предписание, с което е забранено използването му до
изпълнение на съгласувателна процедура, каквато не се
твърди да е проведена. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 166, ал. 3
от ЗООС – неспазване на предписание, дадено в ИАА на директора на РИОСВ.
Наложена е санкция в размер от 4 хиляди лева, тъй като това не е първо
нарушение от този вид за дружеството.
Воден от
задължението си да извърши служебна проверка на НП изцяло, независимо от
твърденията на страните /вж. чл.314 от НПК,вр. с
чл.84 от ЗАНН/, РС е приел, че АУАН и НП са формално законосъобразни. Съдържат
реквизитите, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочено е, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване и предявяване на Акта.
НП е издадено от компетентен орган, черпещ правомощията си от разпоредбата на
чл. 168 от ЗООС, в срока по чл.34 от ЗАНН.
РС е потвърдил НП
като приел, че акта и НП са обосновани, а наказващият орган е приложил правилно
материалния закон. В това отношение в решението са развити съображения, че Предписание
№ П-04/08.02.2018 година на директора на РИОСВ – Велико Търново е индивидуален
административен акт, който е стабилизиран и разпреденото с него е задължително
за адресата му – настоящият касатор. Съответно
неизпълнението му влече след себе се административно-наказателната отговорност
на касатора с оглед състава на нарушението. В тази връзка е отбелязано, че този
извод не се променя от събраното по делото при новото му разглеждане Решението
ВТ – 39-ПР/2013 г. на ответника по касация, защото същото решава да не извършва
ОВОС предвид заявения вид на горивото, с което ще работи процесния котел - а
именно твърда дървесина с влага 40% и всяка промяна в инвестиционните намерения
предполага и внасянето за нова преценка на необходимостта от ОВОС предшестваща
разрешаването на новото предложение. Накрая, съдът е намирал, че издателят на
процесното пред него наказателно постановление правилно е определил размера на
имуществената санкция, с оглед на обстоятелството, че касаторът вече е бил
наказван за идентично нарушение с влязло в сила Наказателно постановление № 06/29.03.2018
г.
В хода на
задължителната служебна проверка и като взе предвид оплакването в жалбата,
касационният състав на съда не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение. Същото е валиден
съдебен акт, постановен от надлежен съд, функциониращ в законен състав и в
пределите на правораздавателната му власт. За заседанията на въззивната инстанция
са съставени протоколи и не се установява да е била нарушена тайната на
съвещанието. Решението съдържа ясно формирана воля на съда и обхваща спорния
предмет по делото, поради което е и допустимо. Изложени са мотиви по
релевантните за спора факти. Касационната инстанция намира, че фактическите
констатации на въззивния съд са подкрепени с наличните доказателства и правните
му изводи са правилни по следните мотиви:
Не е спорно по
делото, че касаторът е адресат на влязло в сила Предписание № П-04/08.02.2018 г. ответника по касация,
което го задължава при експлоатацията на парен котел ПТ 10 да използва само и
единствено дървесен чипс от твърда дървесина с влага
40 % като гориво, доколкото това е горивото отчетено при издаването на Решение
№ ВТ – 39-ПР/2013 г. на ответника за преценяване на необходимостта от ОВОС за
одобряване на инвестиционното намерение за експлоатация на този котел. Не е
спорно и че срокът на действие на предписанието е до съгласуване на ново
инвестиционно намерение, което да касае експлоатация на котела с друг вид
гориво. Нито се твърди, нито се доказва такова ново инвестиционно намерение (за
използване на друг тип гориво за процесния котел) да е процедирано и след като
това е така, съдът правилно е приел, че предписанието продължава да действа
Това предписание е
ИАА, който като влязъл в сила произвежда правни последици както за касатора,
така и за ответника по касация, а следва да се зачете от настоящия съд със съдържанието
което има досежно разрешения единствен източник на горива за процесния котел.
При поредна проверка
на 10.12.2019 г. е констатирано неизпълнението му – ответникът по касация е
посочил, че вместо дървесен чипс за гориво са
използвани слънчогледови пелети. Ответникът е събрал всички доказателства,
които е намерил за относими към произхода и вида на горивото и направил логически
обоснован извод, че се касае за слънчогледови палети (констатирал е, че за целия
отоплителен сезон се извършват доставки на слънчогледови пелети централизирано от
двама доставчици, на място в предприятието има само слънчогледови палети и няма
никакви други горива). Касаторът е този, който отрича този извод на ответника и
твърди от своя страна, че използва именно разрешения му дървесен чипс. Същият обаче не ангажира от своя страна доказателства
за това свое твърдение, като не представя никакви доказателства както за това,
че е разполагал с подобно гориво, така и че го е използвал при експлоатацията
на котела в деня на проверката. В тази връзка е без значение дали ответника
правилно изписва фирмата на един от доставчиците на слънчогледови пелети, след
като не е предмет на делото произхода на самите пелети, а това какво е
използването гориво в експлоатацията на процесния котел.
Принципно съставът
на нарушението така, както е описан в закона и НП е неизпълнение на предписание
и върху проверяваното лице пада тежестта на докаже обратния положителен факт –
че изпълнява предписанието. В случая, това може да стане като касаторът заяви и
ангажира доказателства за поне един от следните два факта: 1. Или че използва
като гориво само дървесен чипс от твърда дървесина с
влага 40 % или 2. Че е получил разрешение за инвестиционно намерение включващо като
гориво слънчогледова люспа и/или слънчогледови пелети. Доказателства за нито
един от тези факти по делото няма.
След като е така,
съдът намира за правилен извода на въззивния съд, че е доказано неизпълнението
на предписанието и правилно е ангажирана отговорността на касатора за това
нарушение. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда за справедливия размер
на имуществената санкция, като счита ,че след като касаторът не спори, че процесното
НП е за второ неизпълнение на едно предписание, след като е наказан за първото,
то е ясно, че първото НП не е постигнало целената от закона индивидуална
превенция и е наложително налагането на максимален размер на имуществената
санкция.
Предвид горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията,
така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни,
защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното,
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като
такова следва да се остави в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 611/18.12.2020 г., постановено по
АНД № 1709/2020 г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.