Р Е Ш Е Н И Е
№…155…/14.12.2016г. гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, Търговско
отделение, на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в открито
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Б.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 227 по описа за 2015 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по искова молба подадена от „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Стефан Стамболов“ № 6, офис 4-5, представлявано от управителя М. К., чрез
юрисконсулт М. К. против Ж.А.А., ЕГН
**********,***.
Претенцията на ищеца по
чл.422 от ГПК е да се признае за установено по отношение на ответника,
съществуването на вземане в полза на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, в размер на 47 343,13 (четиридесет и седем хиляди триста четиридесет и три лева и тринадесет
стотинки) лева, представляващо: 1) Главница
по Договор за паричен заем „Credit pro“ от 28.05.2013г. в размер на 12 500 лева /дванадесет хиляди и петстотин лева/, ведно със
законната лихва от дата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК - 05.02.2015
г.; 2) Остатък от договорна лихва по Договор за паричен заем „Credit pro“ от
28.05.2013г. в размер на 16 188,66 лева
/шестнадесет хиляди сто осемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ и 3)
Остатък от начислена неустойка за забава по Договор за паричен заем „Credit
pro“ от 28.05.2013 г. в размер на 18
654,47 лева /осемнадесет хиляди шестстотин петдесет и четири лева и
четиридесет и седем стотинки/, за която сума е била издадена заповед
за незабавно изпълнение № 144/09.02.2015 г. и изпълнителен лист №
431/09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 303/2015 г. по описа на РС-Пазарджик. Претендират се разноските по
настоящото дело, както и тези, направени по заповедното производство.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 28.05.2013 г., „Вива
Кредит“ ООД и Ж.А.А. сключили Договор за паричен заем „Credit pro“, по силата
на който „Вива Кредит“ ООД, като заемодател, предоставил на Ж.А.А., като
заемател, паричен заем в размер на 12
500 лева. Сочи се, че съгласно договореното заемателката се съгласила
да върне заемната сума, заедно с дължимата лихва в размер на 17 466,16 лева за срок от 36 месеца по следния начин: първите 12 месечни вноски в размер на 650 лева всяка и следващите 24 месечни вноски в размер на по 923,59 лева всяка. Твърди се, че
общата дължима сума за погасяване по договора възлизала общо на 29 966,16 лева. За обезпечаване на
задълженията по договора за заем в полза на кредитора била учредена и договорна
ипотека върху недвижим имот на длъжника.
Поради просрочие до длъжника Ж.А. била изпратена
нотариална покана, съдържаща изявление за обявяване на цялото й задължение за
предсрочно изискуемо поради забава в плащанията по сключения договор считано от
05.01.2015г. Нотариалната покана била връчена на посочената дата чрез залепване
на уведомление при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и с нея на длъжника бил
предоставен 5-дневен срок за доброволно изпълнение.
Поради липса на такова изпълнение, на 05.02.2015 г.
ищецът подал заявление по реда чл. 417 ГПК и против ответника били издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение № 144, както и Изпълнителен лист №
431/09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 303/2015 г. на РС -Пазарджик за процесните суми
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението 05.02.2015 г.,
държавна такса в размер на 947,55 лв. и 1 240,65 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Образувано било изп.д. № 20158820400580 на ЧСИ Г.Т..
На 29.09.2015 г. заявителя бил уведомен, че против издадената заповед в срок било
подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което за ищеца бил налице правен
интерес от завеждането на настоящия иск.
Твърди
се, че съобразно договореното между страните (чл. 3 от договора) от заемната
сума били приспаднати предвидените в чл.6, т.4. от договора 337,50 лв.
разноски; сумата от 462 лв. разноски, заплатени от „Вива Кредит“ ООД във връзка
с учредяване на договорната ипотека и сумата от 1 743,84 лв., представляващи
задължение на Ж.А. по договор за паричен заем с КИД 125043 от 22.11.2012 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Посочено е, че след извършване от страна на
„Вива Кредит“ ООД на възложените съгласно договора плащания, по банковата
сметка на ответника бил изплатен остатъкът от заемната сума в размер на 9
956,66 лв. В табличен вид са посочени размерите на задълженията на ответницата
до 05.01.2015 г. (датата, на която е обявена предсрочната изискуемост на
кредита).
Относно претендираната
неустойка се твърди, че същата е уговорена в чл. 6, т.4 от договора. Според
договорените условия заемателят изпадал в забава след 3 дни от датата на
съответния падеж и изчислена по този начин общо дължимата неустойка за забава
от длъжника била в размер на 22 350 лв., от които били изплатени 3 662,40 лв.
или остатъкът възлизал в общ размер на 18 687,60 лв. към датата на подаване на
исковата молба. Твърди се, че на 09.10.2015 г. – в периода след подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК (05.02.2015г.) от длъжника постъпило плащане в
размер на 33,13 лв., с което общата дължима сума за претендираната неустойка
била намалена до сумата от 18 654,47 лв.
В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК от ответника чрез адв. М.П. ***) е постъпил писмен отговор.
Не се оспорва твърдението,
че между страните по делото е бил сключен процесният договор за паричен заем
„Credit pro“ от 28.05.2013 г.
Оспорва се обаче размера на
претендираната от ищеца главница със съображения, че дължимия остатък съгласно
направените погасителни вноски е в по-малък размер.
Въведени са и възражения за
прекомерност на претендирания остатък от договорената лихва в размер на
16 188,66 лв., като надвишаваща многократно дължимата такава по смисъла на
чл. 86, ал.1 ЗЗД. Според съображенията на ответната страна клаузите относно
договорната лихва предпоставяли отнапред недопустимо обогатяване на кредитора
за сметка на длъжника, поради което се иска отхвърляне на посочената претенция
над сумата на описания размер на дължимата законна лихва.
С отговора се оспорва както
по основание, така и по размер и претенцията за начислената неустойка по договора.
Въвежда възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 6, т.4, изр. 2-ро, 3-то
и 4-то от процесния договор за паричен заем, както и на идентичният текст,
транспониращ тези разпоредби в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 196, том ІІ, рег.№ 3680, дело № 284 от 2013 г. на Нотариус № 422 – Т.
А. *** действие РС-Пазарджик, които влизали в противоречие с разпоредбите на
чл. 9 от ЗЗД за спазване на добрите нрави и принципа на справедливост в
гражданските и търговските отношения. Позовава се и на т.3 от ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Твърди се, че било недопустимо
за едно и също парично неизпълнение да
се претендират едновременно обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
неустойката, както и договорна неустойка. С оглед на това, че
ответницата не е търговец, не намирала приложение разпоредбата на чл. 309 от ТЗ.
Според ответната страна не
било съобразено и изискването на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), тъй като в процесния договор общата дължима сума към момента на
сключването му била 29 966,16 лв. и в нея не бил включен размерът на неустойката.
Твърди се, че несъблюдаването на това изискване водело до изначална
недействителност на уговорката за неустойка на основание чл.22 от ЗПК, поради
което отговорността на заемателя по договора не отпадала изцяло, но той дължал
връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихвата, неустойката
и на другите разходи.
Претендират се разноските.
В постъпилата в срока по
чл.372 от ГПК допълнителна искова молба от ищеца се оспорват изцяло всички
възражения, направени с писмения отговор като се развиват подробни съображения
в този смисъл.
Твърди се, че в конкретния
случай паричния заем бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,
поради който ЗПК, вкл. нормите, ограничаващи размерите на договорната лихва и
уговарянето на наказателна неустойка над пределните размери по закона, били неприложими. Приложението на клаузите за
неустойка по договора били обвързани основно с неизправните действия на
длъжника, поради което не следвало да се третират като нищожни. Мотивирано е в допълнение, че към 28.05.2013
г. е била в сила разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗПК (в редакцията от
30.08.2010 г., в сила до 23.07.2014 г.), която подкрепяла горните твърдения за
неприложимост на разпоредбите на ЗПК.
Възразява се и против
исканията на ответника за присъждане на разноски.
В постъпилия в срока по
чл.373 от ГПК от ответника отговор се поддържат изцяло възраженията и
обстоятелствата, изложени в и първоначалния отговор. Оспорват се като
несъстоятелни доводите, наведени с допълнителната искова молба и са развити
подробни съображения в този смисъл.
Страните по делото са
представили доказателства.
Настоящият съдебен състав
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.235 и 236 от ГПК прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК и е процесуално допустим,
като подаден в установеният от закона едномесечен срок от надлежната страна. Това
се установява от приложеното към настоящето дело копие на ч.гр.д.№303/2015г. по
описа на Пазарджишкия РС.
По съществото на спора съдът
съобрази, че разпоредбата на чл.422 от ГПК, която е специална процесуална
норма, гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за
установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. За
уважаването му следва да са налице кумулативно няколко предпоставки: между страните
да е съществувало валидно договорно правоотношение през процесния период;
ищецът да е изправна страна по него; ответниците да не са извършили съответната
дължима престация по него; вземането да е станало изискуемо.
Относно
първата от посочените предпоставки съдът приема, че ищцовото дружество не доказва
по един безспорен начин наличието на валидно възникнало между страните по
делото договорно правоотношение въз основа на сключен между тях Договор за
паричен заем – „CREDIT PRO“
от 28.05.2013г., който съгласно чл.3 от него е в съответствие с изискванията на
Закона за потребителския кредит. Съобразявайки последното, както и
обстоятелството, че съдът е длъжен служебно да следи относно действителността
на договорното правоотношение, същият след проверка в Търговския регистър
установи, че заемодателят по процесния договор за заем според предмета му на
дейност и легалната дефиниция съдържаща се в чл.3 ал.1 т.3 от ЗКИ е „финансова
институция“, която по занятие предоставя кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. За
извършване на тази дейност е необходимо, съгласно императивната норма на чл.3а
ал.1 от ЗКИ, дружеството да бъде вписано в публичен регистър на БНБ. След
извършена проверка в Регистъра на
финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции, подържан
от БНБ, съдът установи, че вписването на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК ********* е
извършено на основание заповед на БНБ-67070 от 16.07.2015г.. Както бе посочено
процесният договор за заем е сключен на 28.05.2013г., следователно към този
момент ищцовото дружество не е било регистрирано съгласно изискванията на чл.3а
ал.1 от ЗКИ. Доказателства в обратния смисъл не са представени в процеса,
а безспорно доказателствената тежест за
това е на ищеца. В този смисъл съдът приема, че дружеството като „финансова
институция“ е извършвало кредитна дейност в противоречие със закона – основание
за нищожност на процесния договор за паричен заем по смисъла на чл.26 ал.1 т.1
от ЗЗД.
Известно е, че нищожният договор не поражда
изначално правни последици, поради което и се налага извода, че липсва
установено валидно възникнало между страните по делото договорно правоотношение
въз основа на сключен между тях Договор за паричен заем – „CREDIT PRO“ от 28.05.2013г., по силата на който
ответницата да е неизправен длъжник. Следователно предявеният иск по чл.422 от ГПК само на това основание се явява неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли,
без да се обсъждат останалите доводи и възражения наведени от страните в
процеса.
При този изход на спора и на основание чл.78
ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответницата сторените от последната съдебни
разноски в настоящето производство общо в размер на 2 101,90 лева –
възнаграждение за вещо лице и платен адвокатски хонорар.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за признаване за установено
по отношение на ответницата Ж.А.А.,
ЕГН **********,***, че същата има задължение към „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Стефан Стамболов“ № 6, офис 4-5, представлявано от
управителя М. К., произтичащо от 1)Договор за паричен заем „Credit pro“ от
28.05.2013г. в размер на 12 500 лева /дванадесет хиляди и петстотин
лева/, ведно със законната лихва от дата на подаване на Заявлението по чл.
417 ГПК - 05.02.2015 г.; 2) Остатък от договорна лихва по Договор за паричен
заем „Credit pro“ от 28.05.2013г. в размер на 16 188,66 лева /шестнадесет
хиляди сто осемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ и 3) Остатък от
начислена неустойка за забава по Договор за паричен заем „Credit pro“ от
28.05.2013 г. в размер на 18 654,47 лева /осемнадесет хиляди шестстотин
петдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, за която
сума е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 144/09.02.2015 г. и
изпълнителен лист № 431/09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 303/2015 г. по описа на
РС-Пазарджик, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Стефан Стамболов“ № 6, офис 4-5, представлявано от управителя М. К., чрез
юрисконсулт М. К.ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.А., ЕГН **********,*** сторените от
последната съдебни разноски общо в размер на 2 101,90 лева –
възнаграждение за вещо лице и платен адвокатски хонорар за защита пред
настоящата инстанция.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: