Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 14.08.2020
Град к.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На пети август две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 444 по
описа за 2020 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са от Х.П. *** обективно кумулативно
съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, като моли съда, да
постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на ищеца със
Заповед № УЧР-20-****/30.03.2020г., издадена от представител на ответното
дружество; да бъда възстановен на предишната работа, която заемал преди
уволнението; да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4 224.00 лева,
представляваща обезщетение по чл.225 от КТ за времето през което е останал без
работа, поради уволнението за период от 6 месеца или по 704.00 лева ежемесечно,
ведно с лихвата за забава до окончателното изплащане на сумата. Претендира за
направените по делото разноски.
ИЩЕЦЪТ твърди, че работел в ответното дружество, с
място на работа - ЗИЕНО, 151-Цех за инструментално производство, Участък
„Щампи, щанци, пресформи и шприцформи” - гр.С.,
на длъжност: Шлайфист на универсална машина. Трудовото му правоотношение
с ответното дружество било прекратено със Заповед № УЧР-20-****/30.03.2020г. на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във връзка с чл.188, т.3 от КТ и параг. 2 от
ДР на ПВТР, и във вр. с чл. 187, ал.1, т.2 и т.10 от КТ и чл.35, т.2.1 от ПВТР.
В срок обжалва посочената заповед, връчена му на 30.03.2020г., с която е
прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, като счита, че
същата е неправилна и незаконна и постановена при нарушаване на реда и
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и последващо уволнение и
следва да се отмени като такава.
Твърди, че на 09.01.2019г., около 08.00ч. на вход
„Източен портал” се извършвала проверка за алкохол на работниците. На този ден
отивал в предприятието единствено и само с намерението да си пусне два дни
отпуск за да отиде и си направи изследвания и евентуалното му приемане в
болница за лечение. Така, че спокойно се наредил на опашката от работници и
когато му дошъл реда, дал проба, като издишал въздух в апарата. Не допускал, че
ще отчете някаква положителна проба, тъй като бил употребил алкохол, но
предната вечер на семейно събиране за „Бабинден”, но и не го притеснявало това,
защото не отивал към работното си място да работи, а да поде молба за отпуск.
След като апарата отчел резултат 1.45 промила, останал учуден и дори се
притеснил и не знаел как да реагира, но като го уверили, че апарата е изряден
оформили проверката, отишли заедно до Управлението, където се подписал на
изготвената документация и си тръгнал, защото въпреки, че казал, че ще отиде да
си поде молба за отпуск, не го допуснали. На другия ден отишъл отново и подал
молба за отпуск. След направените му изследвания бил приет за лечение в болница
още на 13.01.2020г. (понеделник) и ползвал общо два месеца и половина болничен.
Когато се върнал на работа, му връчели писмо, съгласно което трябвало да даде
обяснения по случая. Дал писмени обяснения, работел една седмица, но въпреки
това го уволнили незаконосъобразно, с атакуваната заповед.
Счита, че при издаване на процесната заповед били
допуснати съществени нарушения и същата се явявала незакосъобразно издадена. Не
били спазени изискванията за форма и съдържание на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, което от своя страна налагало отмяна на заповедта за
уволнение. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарно наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който то се налага. Безспорно, че сама по себе си издадената на основание чл.
195 от КТ заповед за налагане на дисциплинарно уволнение не представлява
заповед за прекратяване на трудовия договор, но и обратно. Тя е основание за
прилагане на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, което е специалното правно основание
за едностранно и без предизвестие прекратяване на трудовия договор - поради
дисциплинарното уволнение. Не може да се издаде заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение по реда на чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, без да е налице
надлежно издадена преди това заповед за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение”. Следователно, за да бъде прекратяването на правоотношенията
оформено законосъобразно, работодателят трябва на първо място да издаде заповед
за налагане на дисциплинарното наказание и след това да издаде и заповед за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като
в нея посочи издадената заповед за дисциплинарното наказание уволнение. Дори е
допустимо двете заповеди - за налагането на дисциплинарното уволнение и за
прекратяването на трудовия договор - да бъдат оформени общо, с един акт на
работодателя, но в тази заповед следва изрично да се посочи, че се налага
дисциплинарно наказание и да се отрази вида на това дисциплинарно наказание. В
случая, процесната заповед задължителните реквизити на чл.195, ал.1 от КТ не
били спазени, за да може да се приеме, че с един акт работодателят е издал и
двете заповеди - за дисциплинарно уволнение и за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. За да може да се приеме
това, следвало в самата заповед да се съдържа изрично волеизявление на
работодателя, че налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, като
посочи и основанието и след това да формулира диспозитив за прекратяване на
трудовото правоотношение при условията на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, т.е. при
наличието на наложено вече наказание „дисциплинарно уволнение”. Допуснатият
пропуск в процедурата за налагане на дисциплинарно наказание прави издадената
на това основание заповед незаконосъобразна, поради което и същата следва да
бъде отменена.
Също така, след като се отмени заповедта, следва на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, да бъде възстановен на заеманата от него
преди уволнението длъжност в ответното предприятие.
Твърди, че след прекратяването на трудовото му
правоотношение се регистрирал на „Бюро по труда” гр.к., считано от 01.04.2020г.
Като от ТП на НОИ П.му било определено да получава обезщетение за безработица в
размер на 9.00 лева на ден, средно по около 196 лева месечно. С оглед на това
следва да бъде осъден ответника, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във връзка с
чл. 225 от КТ, да му заплати обезщетение за времето през което съм останал без
работа, поради незаконното уволнение в размер на 4224 лева, т.е. за период от 6
месеца или по 704.00 лева месечно, която сума е разликата от получаваното
обезщетение да пълния размер на заплатата му която е 900 лева месечно.
ОТВЕТНИКЪТ счита предявения иск за допустим, тъй като исковата
молба е подадена в преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.2 във връзка с ал.2, т.
1 от КТ. Оспорва предявения иск от иск по основание и размер. Съображенията за
това са следните:
Безспорен е факта, че лицето Х.П.П. е работило в
ответното дружество и със Заповед № УЧР-20-**** от 30.03.2020г., трудовия
договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда КТ),
във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ и §2 от ДР на Правилника за вътрешния трудов
ред (ПВТР), и във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 2 и 10 от КТ и чл. 35, т. 2,1 от
ПВТР, от датата на нейното връчване - 30.03.2020г.
Неоснователно е твърдението на ищеца, което твърди в
исковата молба и в обясненията, които е дал по искане от работодателя на
основание чл.193, ал.1 от КТ, че на 09.01.2020г. е влязъл на територията на
дружеството, за да подаде молба за платен отпуск. Разрешаването на платеният
отпуск на работниците в дружеството е регламентирано със Заповед №
ИД-15-625/19.11.2015г. на Изпълнителния директор. В нея изрично е упоменато, че
ползването на платен годишен отпуск става след депозиране на писмено заявление,
надлежно оформено и подписано, подадено не по-късно от пет работни дни, преди
началото на ползване на отпуск. На ден 09.01.2020г., същият е идвал на работа
да положи реално труд. Видно от момента на извършване па проверката, а именно
08.05ч., същият спазвайки пропускателния режим, както и часовете на влизане и
излизане от и в дружеството е бил на едни от регламентираните входове/изходи на
дружеството - „Източен портал“. В Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР),
действащ в дружеството пи в §2 от Допълнителните разпоредби бил регламентиран
реда за установяване употребата на алкохол, наркотични вещества или техни
аналози от работниците и служителите. Именно тук било определено, че такава
проверка може да бъде извършвана преди началото на работния ден - при влизане
през порталите на дружеството. Възползвайки се от това свое право, работодателят
извършил такава проверка на 09.01.2020г. След вземането на пробата,
длъжностните лица запознават проверявания с показанията на дрегера и изготвят
протокол, в който се записва датата, часа, начина на извършване на проверката,
вида, модела, фабричния номер и показанията па техническото средство и видимото
състояние на проверявания. Изготвеният протокол се връчва на проверявания за
подпис. След направената проверка за употреба на алкохол на ищеца е отчетено и
констатирано наличие на алкохол с резултат от 1,45 промила алкохол. Съставен
бил протокол в негово присъствие, същият му е връчен за запознаване. Ищецът
подписал протокола без никакви възражения. В протокола за констатиране на
наличие на алкохол, ищецът по никакъв начин не се е противопоставил и никъде не
е отразил своето искане за ползване на платен годишен отпуск. Нещо повече,
преценявайки състоянието на ищецът работодателят го е отстранил от работа. На
лицето е връчена заповед № ИД- 20-18/09.01.2020г. за отстраняване от работа до
края на работния ден на 09.01.2020г., която му е връчена в 8.40ч. срещу подпис.
На следващо място сочи, че дисциплинарната отговорност
се носи при установеност и доказаност на нарушенията. В конкретния случай
ищцовата страна, позовавайки се на незаконосъобразност при издаване на
Заповедта за уволнение, лимитира основния въпрос, който се поставя при
разглеждане на трудовия спор, а именно за съставомерността на осъществените от
работника или служителя нарушения и тяхната идентификация. Явяването на ищеца
на работа с установено алкохолно съдържание в кръвта от 1.45 промила е
нарушение, което е достатъчно да обоснове дисциплинарното уволнение. Поставяйки
се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво
количество, работникът или служителят поставя живота и здравето си в опасност,
когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие
при работа и за трудова злополука. Разпоредбата на чл. 126, т.2 от КТ
предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение - за явяване на работа
в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и
психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията,
обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество
при спазване на изискванията за това. Констатираното нетрезво състояние на
ищеца при явяване на работа е пряко и съзнателно нарушаване на изрични забрани
на работодателя и не е позволявало на ищеца да изпълнява ефективно служебните
си задължения, както и да спазва правилата по безопасност на труда в една
рискова дейност. (В този см. представя касационно, Решение № 232/31.03.2010г.
на ВКС, IV-mo г.о., по к.гр.д.№227/09 г., е дадено автентично тълкуване на
„явяване на работа в годно състояние“). Въвеждането от работодателя на фактически
антиалкохолен контрол е в изпълнение на общи нормативни разпоредби и най-вече
на негови завишени изисквания за вътрешния трудов ред (в тази връзка въззивно
решение по гр. д.№ 1123/09 г. на СОС). Съгласно чл. 126 т.2, 6, 10 от КТ - „при
изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява
възложените задачи, да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на
труд, да спазва вътрешните правила, приети в предприятието”. Тази разпоредба е
базисна и определя същностни задължения на работника, доразвити в подзаконови
актове. Изискването е работникът да се явява трезвен на работа, за да
осъществява сигурно и нормално функциите си в една високорискова среда.
Относно твърденията, че при издаване на Заповед
№УЧР-20-**** от 30.03.2020г. са допуснати съществени нарушения и същата се
явява незаконосъобразно издадена, счита следното:
Практиката на дружеството при налагане на
дисциплинарно наказание уволнение по реда на чл. 330, ал.2, т.6 във връзка с
чл.188, т.3 от КТ била, налагането на наказанието и уволнението да стават с
една заповед. Тази възможност е призната и от задължителната съдебната
практика. С Определение № 1233 от 05.11.2013г. по гр. д. № 4082/2013г. на ВКС,
четвърто гражданско отделение е допуснало касационно обжалване по следния
материалноправен въпрос „Задължен ли е работодателят да издаде две отделни
заповеди при дисциплинарното уволнение - една за налагане на дисциплинарното
наказание и друга за прекратяване на трудовия договор, поради тази причина, или
и двете действия могат да се извършат с един акт?“. Във връзка с допуснатото
касационно обжалване в свое Решение № 43 от 10.02.2014г. по гр. д. № 4082/2013
г. на ВКС е разгледал материалноправния въпрос. „Върховният касационен съд, състав на IV г.о., за да се произнесе по
поставения въпрос съобрази следното: Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ изисква
дисциплинарното наказание да бъде наложено с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и
законовият текст, въз основа на който се налага. От друга страна, разпоредбата
на чл.330, ал.2, т.6 от КТ предвижда, че работодателят прекратява трудовият
договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно
уволнен. Анализът на тези две правни норми сочи, че липсва изрично законово
изискване за издаване на две заповеди - една за налагане на дисциплинарно
наказание, и втора - за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това
издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание
„уволнение“ е напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение
е прекратено по дисциплинарен ред. Няма обаче пречка работодателят да издаде и
втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ. Това обаче не означава, че той е бил задължен да извърши това.
Характерът на тази втора заповед ще има само констативен характер, тъй като
връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ ще
произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато обаче
работодателят издаде само заповед, основаваща се на разпоредбата на чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, той прекратява трудовото правоотношение по дисциплинарен ред
именно с тази заповед. Тази заповед обаче трябва да съдържа също реквизитите,
визирани в чл.195, ал.1 КТ.“
Изискването обаче е, тази заповед да съдържа и
реквизитите на чл.195, ал.1 от КТ. Ответното дружество спазва стриктно тези
правила, като структурира издаваните заповеди за уволнение максимално стегнато
и ясно, за да бъдат разбираеми за насрещната страна. По тази причина, напълно
оспорва твърдението, че не са спазени реквизитите на чл.195, ал.1 от КТ. Счита,
че Заповед № УЧР-20-**** от 30.03.2020г. е издадена изцяло по установения ред,
като в нея са изложени мотивите за това, а именно: данните на нарушителя,
нарушението, което е извършил и съответстващата нему правна норма, точният ден
и час на извършването му, както и наказанието му, а именно дисциплинарно
уволнение на основание чл. 188, т.3 от КТ.
Ответното дружество е спазило напълно всички реквизити
на заповед за прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарно уволнение.
В атакуваната заповед ясно, точно и конкретно били отбелязани, нарушителя,
нарушението, датата и часа на констатиране/извършване на нарушението,
техническото средство, с което е установено алкохолното съдържание. Налице били
всички необходими реквизити по чл. 195, ал. 1 от КТ. В същото време, преди да
издаде атакуваната заповед, работодателят е спазил всички законови изисквания,
връчено е искане на ищеца за обяснения на основание чл. 193 от КТ на
23.03.2020г. Същият бил напълно запознат, че срещу него има образувана
административно наказателна преписка. Собственоръчно е попълнил декларация за
обстоятелствата по чл. 333 от КТ на дата 24.03.2020г., като е отбелязал, че не
са налице предпоставки за закрила при уволнение.
Счита, че предявеният иск срещу „ВМЗ“ ЕАД гр. С.,
следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Моли съдът да
потвърди ЗАПОВЕД № УЧР-20-**** от 30.03.2020г., като законосъобразна и правилна
и отхвърлите предявения от Х.П. иск. Претендира за направените по делото
разноски, вкл. и възнаграждение за представляващия дружеството ни юрисконсулт в
минимални размери, съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения.
В ХОДА на делото, с определение на съда, постановено в
открито съдебно заседание на 05.08.2020г., съдът е допуснал, на основание чл.
214 от ГПК изменение на иска, касаещ обезщетението по чл. 225 от КТ, като същия
се счита предявен в размер на 5339.52 лева.
Съдът, след преценка на изложеното от страните и
събраните доказателства, приема при условията на чл.235, ал.2 от ГПК за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са се намирали в трудово-правни
отношения по повод на които ищецът е работил при ответника в с място
на работа - ЗИЕНО, 151-Цех за инструментално производство, Участък „Щампи,
щанци, пресформи и шприцформи” - гр.С., на длъжност - Шлайфист на универсална
машина.
Съобразно разпоредбата на чл. 193,
ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения, както и да събере и оцени доказателствата, свързани с
извършените дисциплинарни нарушения. Обясненията за нарушенията се искат от
работодателя в рамките на дисциплинарното производство по налагане на
наказанието. Така се осъществява един от съществените елементи на
дисциплинарната процедура, като се дава възможност на работника или служителя,
като подлежащ на дисциплинарно наказание да се защити. Именно в хода на
дисциплинарното производство, т.е. след откриване на нарушението, но преди
налагане на следващото се за него дисциплинарно наказание, за субекта на
дисциплинарната власт съществува задължение да изслуша устно или да поиска
писмените обяснения на провинилия се работник. Дали ще се съобрази с тях и ще
ги вземе предвид при преценка вида на дисциплинарното наказание или не, е
въпрос, който е изключителна прерогатива на работодателя. За да е налице
изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, е необходим
фактът - преди налагане на дисциплинарното наказание субектът на
работодателската власт да поиска обяснения от работника, във връзка с
конкретното дисциплинарно нарушение, което в настоящият случай съдът приема че
това е сторено предвид наличието на писмено обяснение, дадено от ищеца - Х.П.П.
от дата 24.03.2020г., представено с отговора на исковата молба, съдържащо се на
л. 46 от делото по повод поискана му такова, видно от представеното копие на
Искане на работодателя за даване обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, съдържащо
се на лист 43 от делото.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В случая, спорът е относно това законосъобразно ли е
прекратено трудовото правоотношение с постановената от работодателя Заповед №
УЧР-20-****/30.03.2020г., при спазване на предвидената от закона процедура и
при законосъобразна преценка на изложените в нея мотиви. Посочената заповед
съдържа изявление за едностранно прекратяване на трудовото отношение на ищеца с
ответника, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във връзка с чл.188, т.3 от КТ
и параг. 2 от ДР на ПВТР, и във вр. с чл. 187, ал.1, т.2 и т.10 от КТ и чл.35,
т.2.1 от ПВТР. Същата не съдържа изрично наложеното дисциплинарно наказание
„Уволнение”, поради извършени от работника тежки нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ, а само, че е прекратено
трудовото му правоотношение.
Предвид констатираното, съдът намира предявеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 195 във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ за основателен, а така наложеното на ищеца Х.П.П. дисциплинарно
наказание „Уволнение” за незаконосъобразно по следните съображения:
Дисциплинарната отговорност на работника или служителя
може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното
нарушение е виновно, противоправно човешко деяние (действие или
бездействие), съгласно чл. 186 и чл. 187 от КТ. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ
е императивна и съдът следи служебно за прилагането й поради характера й.
Цитираната разпоредба указва какво трябва да съдържа заповедта за
дисциплинарно наказание. За да е мотивирана заповедта, в същата трябва да
са посочени нарушителят, конкретното нарушение описано с обективни и
субективните му признаци, кога и къде е извършено, наказанието и
законния текст, въз основа на който се налага. Липсата на които и да е от тези
реквизити нарушава правото на защита срещу наложеното дисциплинарно
наказание на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на
законосъобразността на заповедта, която следва да извърши съдът.
Съдът не би могъл да разгледа спора по същество ако не е ясен и точно определен
предметът на съдебния контрол. Поради това, съдът следи служебно за
наличието на задължителната форма и реквизити по чл. 195,
ал. 1 от КТ на заповедта за дисциплинарно наказание.
Съществено изискване към мотивирането
на заповедта е ясното индивидуализиране на наказанието. Съдът намира,
че процесната заповед не отговаря на тези изисквания, тъй
като в нея не е посочено наложеното наказание на Х.П.П. във връзка
с дисциплинарното провинение, което се
твърди че същият е извършил, а именно – извършена
на 09.01.2019г. в 08.05ч. проверка за установяване употреба на алкохол, при
която е констатирано и отчетено наличие на алкохол 1.450‰ с алкохолен дрегер IFB 60065.
Непосочване на наказанието не позволява съдът да осъществи по-нататъшна
преценка на същото по съществото на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 330, ал. 2 от КТ, за да
прекрати трудовото правоотношение без предизвестие в случай на дисциплинарно
уволнение, то работодателят следва преди това да е наложил дисциплинарно
наказание уволнение. В този случай прекратяването на правоотношението е
последица от наложеното дисциплинарно наказание, което трябва да съответства на
наказанията по чл. 188, т.3 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ
за налагане на дисциплинарно уволнение се изисква постановяване на нарочна
заповед от работодателя. От приложените по делото писмени доказателства и от
посоченото от страните се установява, че липсва заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”. По принцип законодателят не сочи, че
налагането на дисциплинарното наказание е несъвместимо с прекратяването на договора,
но докато за прекратяването на договора, съгласно чл.335, ал.1 от КТ е достатъчна само писмената
форма и съгласно ал.2 прекратяването става от момента на получаването
на писменото изявление за прекратяването на договора, то за налагане на
дисциплинарно наказание се изисква винаги и задължително издаване на нарочна
заповед на работодателя, съгласно чл. 195, ал.1 от КТ. Налагането на
самото дисциплинарно наказание изисква и надлежно провеждане на процедурата по
неговото установяване и санкциониране.
Съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразна, поради това, че липсва
надлежно наложено от работодателя, с нарочна писмена заповед и при спазване на
разпоредбите на чл. 193 от КТ и чл. 195 от КТ дисциплинарно наказание
„уволнение”. Издадената Заповед № УЧР-20-****/30.03.2020г. на работодателя -
„ВМЗ” ЕАД град С. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 30.03.2020г.
би била законосъобразна, само ако имаше нарочно издадена заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение”, но не и без такава.
В настоящия случай, с оглед констатираната липса на
нарочна заповед за налагане на дисциплинарно наказание не може да бъде заменена
с издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Не може да се
приеме и това, че издадената Заповед № УЧР-20-****/30.03.2020г. на работодателя
- „ВМЗ” ЕАД град С. представлява заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, т.к. освен посочването на причините за прекратяване на правоотношението,
а именно – извършена на 09.01.2019г. в
08.05ч. проверка за установяване употреба на алкохол, при която е констатирано
и отчетено наличие на алкохол 1.450‰ с алкохолен дрегер IFB 60065,
представляващи „наложено” дисциплинарно наказание, тя не съдържа един
от изискуемите по чл. 195, ал.1 от КТ задължителни
реквизити, а именно - видът на наложеното наказание. Съгласно трайната съдебна
практика, липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно за да се
приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ е
императивна.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че
издадената заповед за прекратяване на правоотношението е незаконосъобразна,
т.к. се основава на незаконосъобразно наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”. Ето защо, прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е
незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1, във връзка с чл. 195, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ и
незаконността на уволнението обуславят разглеждането по същество и на
обусловения от неговия изход акцесорен иск по чл. 344, ал. 1,
т .2 за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност Шлайфист на
универсална машина от ЗИЕНО, с място на работа - 151-Цех за инструментално
производство, Участък „Щампи, щанци, пресформи и шприцформи” - гр.С. при „В.м.з.“
ЕАД ***. След като уволнението е признато за незаконно по изложените
съображения, то очевидно е налице правно основание за възстановяването на
ищеца - Х.П.П. на предишната заемана длъжност – „Шлайфист на универсална
машина” от ЗИЕНО, поради което като основателен следва да се уважи и
искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
По осъдителния акцесорен иск, с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за присъждане на обезщетение по реда на чл.
225, ал.1 от КТ, освен наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на
ищеца е да докаже оставането си без работа поради уволнението и размера на
претърпените от това вреди през процесния период, в частност - размера на
брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съдът е изслушал заключение на вещо лице Р.М. по назначена
съдебно счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го
възприема, като обективно, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението
обезщетението по член 225, ал. 1 от КТ за шест месеца възлиза в размер на 5339.52
лева, за един месец възлиза в размер на 889.92 лева и за един ден възлиза в
размер на 46.84 лева.
В процесния случай от представения
заверен препис на трудовата книжка, неоспорен от ответната страна, и трудов
договор се установява, че ищецът е останал без работа поради уволнението от
датата на влизане в сила на заповедта, с която е извършено. Представено е копие
на регистрационна карта от която се установява, че ищецът е регистриран в Бюро по
труда – к..
Доколкото към датата на постановяване на
съдебния акт не са изтекли законовите 6
месеца, то съдът следва да го съобрази до датата на произнасяне с решение, а
именно до 14.08.2020г. Следователно за периода от 30.06.2020г. до 14.08.2020г.
(4 месеца и 14 дни) ищеца е претърпял вреди от незаконосъобразното уволнение,
изразяващи се в неполученото трудово възнаграждение, възлизащо на сумата от
общо 4 215.44 лева.
По изложените съображения, предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ,
следва да бъде уважен за сумата от 4 215.44 лева и отхвърлен за разликата до
претендирания размер от 5339.52 лева. С оглед акцесорния й характер следва да
бъде уважена е претенцията за заплащане на законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 14.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
При този изход от спора в тежест на
ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от
ищеца в производството под формата на платено адвокатско възнаграждение в
размер на 320.00 лева, съразмерно с уважената част от исковете. На ответника,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, имайки предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 120.00 за юрисконсултско възнаграждение.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се
осъди ответника да заплати, с оглед уважените
исковете държавна такса по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС в размер
на 60.00 лева по двата неоценяемите искове и 168.62 лева по оценяемия иск,
както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 50.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на Х.П. *** с ЕГН **********,
извършено със Заповед № УЧР-20-****/30.03.2020г. на „В.М.З.“ ЕАД ***, ЕИК *********със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г., с която трудовото
му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ във връзка
с чл.188, т.3 от КТ и параг. 2 от ДР на ПВТР, и във връзка с чл.187, ал.1, т.2
и т.10 от КТ и чл.35, т.2.1 от ПВТР, считано от 30.03.2020г., ЗА НЕЗАКОННО
И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Х.П. *** с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа в
ЗИЕНО, 151-Цех за инструментално производство, Участък „Щампи, щанци, пресформи
и шприцформи” - гр.С., на длъжност - „Шлайфист на универсална машина” във „В.М.З.“
ЕАД ***, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
И.Й.Г..
ОСЪЖДА, „В.М.З.“ ЕАД ***, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от И.Й.Г. да заплати на Х.П. ***
с ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останал без работа в
размер на 4 215.44 (четири хиляди двеста и
петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, за периода от
30.06.2020г. до 14.08.2020г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 14.05.2020г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска в останалата част над 4 215.44 лева до пълно предявените 5 339.52 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от КТ, „В.М.З.“
ЕАД ***, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
И.Й.Г. да заплати на Х.П. *** с ЕГН ********** сумата от 320.00 (триста двадесет)
лева, представляващи разноски по съразмерност за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от КТ, Х.П. ***
с ЕГН ********** да заплати „В.М.З.“ ЕАД ***, ЕИК *********със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от И.Й.Г. разноски по съразмерност от 120.00
(сто и двадесет) лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, „В.М.З.“
ЕАД ***, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
И.Й.Г. да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС държавна такса в размер
на 228.62 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, „В.М.З.“
ЕАД ***, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
И.Й.Г. да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС разноски в размер на
50.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
П., в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на 05.08.2020г.
дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано от 19.08.2020г.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: