№ 532
гр. София, 16.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Д. К. Ар.
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК вр. глава 22 НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Ч. М. Р. срещу определение на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, 15-ти състав от 30.03.2022г. по нчд № 36/2022 на
СГС, с което съдът е оставил без уважение молба на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от десет години, наложено с присъда по нохд № 5602/2017г. на СГС.
С жалбата се подържат доводи за неправилност на определението. Възразява се
срещу извода на съда, че целите на наказанието не са постигнати. Възразява се и срещу
проведената оценка на доказателствата. Релевира се, че съдът не е съобразил
доктринални положения свързани с приложението на чл. 70, ал 1 НК.
Въззивният съд с оглед правилното решаване на делото събра допълнителни
доказателства: актуален доклад по чл. 155 ЗИНЗС от 13.05.2022г., препланиране на
присъдата от 25.03.2022г, актуална справка за срока на изтърпяване на наказанието от
09.06.2022г.
Осъденото лице в публичното заседание пред въззивния съд излага доводи по
наказателното дело, по което е наложено наказанието. Моли да се сложи край на
наказанието, доколкото си е изгубил семейство, работа и здраве.
Представителят на началника на Затвора *** счита определението за правилно и
законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.
Представителят на САП намира жалбата за неоснователна. Моли определението
да се потвърди. Позовава се на допълнителния доклад от Затвора ***, че и към момента
не са настъпили положителни промени у лицето и няма основания за предсрочното му
освобождаване.
1
Осъденият в последна дума моли да му се помогне.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните
и материалите по делото прие следното:
Жалбата е допустима за разглеждане. Тя е подадена от правоимащо лице.
Относно спазването на срока на обжалване, следва да се отбележи, че жалбата е
подадена по пощата. Пощенското клеймо е изцяло нечетливо и не дава възможност за
установяване на дата на подаване. С оглед принципа, че неустановимостта на
правопрепятстващ факт се тълкува в полза на правоимащия, съдът счете жалбата за
подадена в срок.
По същество жалбата е неоснователна.
Определението е правилно, независимо че е постановено при съобразяване на
част от доказателствата по делото. Събраните от въззивния съд нови данни, не се
отразяват на верността на крайния извод на решаващия съд, че не са налице
предпоставките за предсрочното освобождаване на молителя.
Жалбоподателят Ч.Р. е осъден с присъда по нохд № 5602/2017 на СГС за
извършени престъпления по чл. 115 вр. чл. 18 НК и по чл. 339, ал. 1 НК и с
приложение на чл. 23 НК на общо наказание десет години лишаване от свобода.
Постъпил е в Затвора *** за изтърпяване на наказанието на 18.05.2017г. с начало –
20.01.2021г. Към датата на заседанието на СГС – 30.03.2022г. осъденото лице е
изтърпяло фактически повече от половината от наказанието, тъй като е изтърпял 5
години, 7 месеца и 23 дни, а към 09.06.2022г. /датата на заседанието на въззивния съд/,
изводът се затвърждава, доколкото фактическото изтърпяване е в срок 5 години, 10
месеца и 2 дни, от работа – 1 месец и 17 дни, всичко – 5 години, 11 месеца и 19 дни,
остатък – 4 години 0 месеца и 11 дни.
Правилно Софийски градски съд при това е приел, че е налице първата от двете
предпоставки на чл. 70, ал. 1, т.1 НК.
Правилно съдът по-натам е приел, че не е налице втората предпоставка на чл.
70, ал.1 НК, тъй като осъденият не е дал доказателства, че се е поправил. Действително
данните по делото относими към тази преценка, са преобладаващо неблагоприятни за
него.
Изводите на първостепенния съд са изведени от доклад на ИСДВР от
22.12.2021г., относно актуалната оценка на риска от рецидив при осъдения възлизаща
на 71 точки. Като проблемни в доклада се представят зоните: „отношение към
правонарушение“, „образование и обучение“, „начин на живот и обкръжение“,
„междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“.
Същевременно в текущ доклад на ИСДВР от 25.03.2022г., се посочва, че
първоначалната оценка на риска от рецидив - 71т., определена като средна стойност, е
редуцирана веднъж и към датата на доклада е 67т. Отбелязано е, че при осъдения
положителна промяна е настъпила в зоните: „трудова заетост“, „начин на живот и
обкръжение“ и „умения за мислене“.
Администрацията на затвора не е отразила констатираните промени от текущия
доклад в доклада по чл. 155 ЗИНЗС, което и наложи изискването от въззивната
2
инстанция на нов такъв, така че да изясни до каква степен промените влияят на
предпоставките на закона.
В представения от Затвора *** актуален доклад по чл. 155 ЗИНЗС от
31.05.2022г. е отразено, че на 25.03.2022г. е била преразгледана оценката за осъденото
лице на риска от рецидив и вреди. Посочено е, че положителни промени са настъпили в
следните зони: „трудова заетост“, „начин на живот и умения за мислене“. Рискът от
рецидив е редуциран от 71 на 67 т.
Що се отнася до оценката на риска от рецидив, изводът на първостепенния съд,
че той остава висок е обоснован и непроменен и към настоящия момент. Оценката не е
променена и в текущия доклад към дата 25.03.2022г., респективно и в актуалния доклад
по чл. 155 ЗИНЗС.
Обосновано решаващият съд по – натам е приел, че осъденият е наказван
дисциплинарно четири пъти в периода 2018 – 2020г., което е негативно обстоятелство,
показващо трайно проблемно поведение. Още повече, че осъденият, съгласно текущия
доклад от 25.03.2022г., се счита за наказван до м. април 2022г. Предвид цитирания
период на наказване и броя на наказанията, това поведение не може да се определи
като преодоляно. Към извода допринася и отразеното в доклада, че осъденият е
заявявал неоснователни претенции към надзорния състав на затвора. Изводът не се
променя от единичния факт на награждаване на осъденото лице с „писмена похвала“
със Заповед № 127 от 18.03.2022г., на началника на Затвора *** по повод активно
участие в социално-възпитателните дейности. Независимо че награждаването не е било
съобразено от СГС, доколкото при осъдения все още не е налице категорично
поправяне за нуждите на чл. 70 НК, пропускът не се отразява на правилността на
приложението на закона.
Обосновано първият съд е приел, че у осъдения са налице дефицитни зони, по
които работата от страна на затворническата администрация следва да продължи.
Такава дефицитна зона се явява отношението към правонарушението, тъй като
осъденият не признава вина за престъплението и не желае да осъзнае сериозността на
криминалното си поведение. В тази проблемна зона няма промяна. Рискът от вреди за
обществото продължава да е висок.
За осъдения продължават, според актуалния доклад по чл. 155 ЗИНЗС, да са
налице и други проблемни зони: образование и обучение“, „междуличностни
проблеми“ и „умения за мислене“. Ч.Р. е влизал в конфликти с други лишени от
свобода. Бил е преместван от една група в друга.
Ето защо, СГС вярно е приел, че администрацията на затвора следва да
продължи корекционната работа с осъдения, така че да се преодолеят дефицитните
зони и снижат оценките на риска.
Изводът е верен независимо от положителните тенденции на осъдения да има
добро отношение към останалите лишени от свобода в групата, стремеж да избягва
конфликтни ситуации и съдействието при осъществяване на кризисна интервенция с
иракски гражданин. Осъденият е полагал и доброволен труд по смисъла на чл. 80
ЗИНЗС и оказвал съдействие на администрацията при необходимост от превод на
чужди граждани, която работа изпълнявал добре. Тази констатация са открива изрично
3
в докладите представени за осъденото лице, при което обратният извод на СГС - че
осъденият отказвал да съдейства, е необоснован. Независимо от това, изводът, че съдът
е приложил закона правилно, отново не се променя. Становището на началника на
затвора, така както и на ИСДВР, за предпоставките за предсрочно освобождаване,
независимо от положителните примери, са отрицателни.
Изложеното прави доказателствата за личността на осъдения смесени, не изцяло
негативни, но и не изцяло позитивни. При това съотношение достиженията на
осъдения се оценяват като недостатъчни за нуждите на поправянето по смисъла на чл.
70, ал.1 НК.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съдът не може да преценява
докладите и становищата на администрацията на затвора, тъй като на тях по силата на
закона – нормата на чл. 439а, ал. 2 НПК, им е придадена доказателствена стойност.
Оплакването, че първостепенният съд не е съобразил доктринални положения за
приложението на закона на чл. 70, ал 1 НК, е декларативно и не позволява съответен
отговор.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 15-ти състав от 30.03.2022г. по нчд № 36/2022 на СГС, с което съдът е
оставил без уважение молба на осъдения Ч. М. Р. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от десет години, наложено с присъда по нохд № 5602/2017г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4