Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Велико Търново, 9.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И.и прокурора от ВТОП – С.И.-,
изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 171 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от Закон за държавния служител
(ЗДСл.)
Делото е образувано по искова
молба (наименувана жалба) на Т.Д.Т. ***,
доуточнена и с изменение на цената на иска на основание чл.214, ал. 1
във вр. с чл. 144 от АПК с молба вх. №414/25.01.2023г., с които се претендира
заплащане от Държавен фонд „Земеделие“ на обезщетение за времето, през което е
останал без работа след прекратяване на служебното му правоотношение за
длъжността директор на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ – Велико Търново със
Заповед № 134 от 28.02.2022г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, но за не повече от 6 месеца, а именно за периода от
01.03.2022 г. до 01.09.2022 година общо
в размер на 13 080 лева, ведно със законната лихва, считано от
31.10.2022г. (датата на признаване на уволнението на незаконно с влязло в сила
Решение №9632 от 31.10.2022г. по адм. дело
№6463/2022г. на ВАС) до окончателното изплащане на главницата.
В
съдебно заседание чрез упълномощения ... Д. поддържа молбата с направените
уточнения и изменения и моли за уважаване на исковата претенция. Изтъква, че
Заповед № 134 от 28.02.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с която е прекратено служебното правоотношение на доверителя й, е
отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на ВАС, поради което на
основание чл. 104 от ЗДСл се дължи обезщетение за времето, през което е останал
без работа, но за не повече от 6 месеца, в случая от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 година. Относно претендирания размер на
обезщетението за периода посочва, че е изчислено на база получаваната от лицето
основна месечна заплата за длъжността съгласно щатното разписание на ОД на ДФЗ
– В. Търново. Намира, че полученото през процесния период възнаграждение в
резултат на заемана изборна длъжност (общински съветник) не следва да бъде
приспаднато от присъденото обезщетение, за което излага подробни доводи.
От съда се
иска да постанови осъдително решение за претендираните суми. Претендира и
разноски в производството, представляващи заплатената държавна такса и ...ско
възнаграждение, определено при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за ...урата
като представя и списък с разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, град София, чрез ... Ц.
оспорва предявения иск по основание и по размер и моли същият да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Участващият в съдебното производство прокурор от ВТОП изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск за обезщетение в резултат на незаконосъобразно прекратяване на служебно правоотношение на държавния служител. Намира за установени по делото кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.
Настоящият съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
От наличните по делото писмени доказателства – представени от страните
и събрани по тяхно искане се установява,
че с жалбата си Т.Д.Т. е оспорил
едновременно законосъобразността на Заповед № 134 от 28.02.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с която на основание
чл. 107, ал.1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на
длъжността „директор на Областна дирекция “Земеделие“ – Велико Търново, считано от
01.03.2022г., и е поискал присъждане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа, ведно със законната лихвата.
С протоколно Определение от 12.4.2022г. по адм.дело № 121/22 г. по описа на Административен съд - Велико Търново производството в частта, касаеща искането на Т.Д.Т. за заплащане на обезщетение за времето, през което не заема държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед № 134/28.2.2022г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е отделено от това по произнасяне досежно законосъобразността на оспорваната заповед за прекратяване на служебните правоотношение, в резултат на което е образувано настоящото адм. дело № 171/2022г. по описа на съда. С определение № 145/4.5.2022г. по настоящото дело производството е спряно на основание чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК до приключване на производството по адм. дело № 121/22г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С Определение от 03.11.2022 година по настоящото адм. дело № 171/2022г. на АСВТ производството е възобновено след като с Решение № 123/05.5.2022г. по адм.дело № 121/2022г. е отменена като незаконосъобразна оспорената Заповед № 134 от 28.02.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, което решение е оставено в сила с Решение № 9632 от 31.10.2022г. по адм. дело №6436/2022г. на Върховен административен съд, влязло в сила на 31.10.2022г.
В рамките на настоящото
производство е приобщено адм.дело № 121/2022г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
От процесуалния представител на ищеца са представени и приети като
доказателства Заповед № 799/16.11.2022 г. на изпълнителен директор на ДФЗ, с която
Т.Д.Т. е допуснат до работа и възстановен на длъжността „директор на
Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ – Велико Търново“ с ранг IV старши, считано от 16.11.2022г. като размерът на
основната заплата не е определен. За доказване факта, че ищецът е останал без
работа след прекратяване на служебното правоотношение са представени
рег. карта № 10037070/26.08.2022 г. на Дирекция „Бюрото по труда“- гр. Горна
Оряховица и рег. карта № 10036930/29.07.2022 г. на Дирекция „Бюро по труда“
гр. Горна Оряховица.
По искане на ответника от трето неучастващо в производството лице –Териториално поделение на НОИ – Велико Търново е изискана и представена с писмо вх. № 6170/02.12.2022г. информация за внесените от Т.Т. осигурителни вноски и подадена декларация за осигуряване за периода от 28.02.2022г. до настоящия момент, а с писмо вх. № 394/24.01.2023г. от ДФ „Земеделие“ е представено щатно разписание на ОД „Земеделие“ – Велико Търново на директора на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ – Велико Търново, от която е виден размерът на основната месечна работна заплата за тази длъжност към 31.10.2022г.
От описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за обезщетение за вреди, произтичащи от отменена като незаконосъобразна Заповед № 134 от 28.02.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 107, ал.1, т. 5 от ЗДСл е било прекратено служебното правоотношение на Т.Д.Т. за длъжността „директор на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ – Велико Търново. Искът е предявен от лице с правен интерес, адресат на отменения административен акт и като такова носител на правото да заяви обезщетяване на претърпени от този акт вреди. Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество, съобразно извършеното изменение, е и основателен.
Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл,
държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на
служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез
органа по назначаването и да иска обезщетение за времето, през което не е бил
на служба поради прекратяването.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че когато заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по
назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото
време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато
е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
В случая от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че посочените елементи от
фактическия състав на нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл са налице – издадената Заповед № 134 от
28.02.2022г. на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ за прекратяване на служебното правоотношение на Т.Д.Т. е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на
31.10.2022г. съдебно решение, а след уволнението му като държавен служител
ищецът не е полагал труд по служебно или трудово правоотношение за периода от
01.03.2022г. до 01.09.2022г., за който са били изплащани парични обезщетения за
безработица, съгласно представената справката от ТП на НОИ – Велико
Търново /л.53 от делото/.
Относно размера на дължимото обезщетение. Като основа за определяне на същото в приложимия чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. законодателят е посочил изрично основното месечно възнаграждение на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно или на неявяването му да заеме службата, отчитайки измененията, които биха могли да настъпят в размера на това възнаграждение както по време на оспорване на незаконното уволнение, така и в периода между отмяната на заповедта за същото и крайният допустим от закона срок за фактическото явяване на служителя за изпълнение на служба. При така цитираната уредба размерът на обезщетението практически е нормативно определен. Или с други думи базата за определяне размера на обезщетението е в зависимост от размера на основната заплата, така както е посочено в нормата на чл. 104, ал.1 от ЗДСл. към посочените релевантни моменти. Обстоятелството дали към заплатата служителят е получавал добавки, формирани според показани резултати, допълнителни знания и професионални умения е обстоятелство, ирелевантно за спора, тъй като то не следва да формира претендираното с иска обезщетение, а размерът на основната заплата е изрично посочен.
Принципно, независимо дали
органът издаде изрична заповед за възстановяване или не, съобразно разпоредбата
на чл. 67, ал. 4 от ЗДСл. е длъжен да определи индивидуалния размер на
основната заплата на държавния служител, като отчете нивото на заеманата длъжност,
квалификацията и професионалния опит. Това следва от разпоредбата на чл. 67,
ал. 5,т. 4 от ЗДСл., съгласно която индивидуалната основна заплата на служителя
може да се увеличава при възстановяване на уволнен служител. Разпоредбата цели
осигуряване на равно възнаграждение на възстановения служител с
възнагражденията на останалите служители. В представената по настоящото дело Заповед № 799/16.11.2022 г. на
изпълнителен директор на ДФЗ, за
възстановяване на Т.Д.Т. на длъжността „директор на
Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ – Велико Търново“, считано от 16.11.2022г.,
размерът на основната заплата на ищеца не е определен. От приложените
към приобщеното адм. дело № 121/2022г. на АСВТ доказателства се установява, че със Заповед №03-РД /649 от
22.02.2021г. на органа по назначаването определената по реда на чл. 7 от
Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация индивидуална основна
месечна заплата за длъжността директор на ОД на ДФ „Земеделие“ е била в размер
на 1899 лева, която основната
месечна заплата на ищеца е била в същия размер и към датата на прекратяване на
служебното правоотношение със заповедта от 28.02.2022г. Но към момента на
признаване на уволнението на незаконно с Решение № 9632 от 31.10.2022г. по адм.
дело №6436/2022г. на Върховен
административен съд, влязло в сила на същата дата, който е и релевантния момент
на основата за изчисляване на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., органът
по назначаване е определил по – висок размер на индивидуалната основна месечна
заплата на държавния служител, която съгласно представеното поименно щатно
разписание на длъжностите в ДФ „Земеделие“ към 31.10.2022г., съдържащо данни за
основното месечно възнаграждение като ниво и степен на заеманата длъжност,
квалификацията и професионалният опит, за служителя с длъжност „Директор в
Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ в град Велико Търново, същата вече е в
размер на 2180 лева /л.56 от делото/ и попада в интервала между минимално и
максимално предвидения размер на заплатата за длъжността. Размерът на
претендираното обезщетение по чл. 104 от ЗДСл следва да бъде определен като
сбор от основните заплати на Т. като държавен служител за периода от
01.03.2022г. до 01.09.2022г., през който е бил безработен. При това положение, при основна месечна заплата в
размер на 2180 лева, определена към датата на влизане в сила на съдебното
решение за отмяна на незаконосъобразната заповед за уволнение - 31.10.2022г.,
за шест месеца (01.03.2022г. до
01.09.2022г.) това
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. възлиза общо в размер на 13 080
лева. Следователно
искът за имуществени вреди в горепосочения размер, противно на твърденията на
ответника, се явява основателен и доказан, поради което същият следва да бъде
уважен от настоящата инстанция.
В допълнение следва да се отбележи, че според изисканата справка от ТД на НОИ – Велико Търново се установява, че както през процесния период, така и по време на служба като държавен служител ищецът е бил общински съветник в Общински съвет – Лясковец, като за периода от 01.03.2022г. до 01.09.2022г. за тази си дейност е получил възнаграждение от общо от 3 959,71 лева. Това обстоятелство, обаче, не е основание за намаляване на обезщетението поради оставането му без работа поради незаконно уволнение за срок от 6 месеца. Този извод следва от характера на възнаграждението, което общинският съветник получава за изпълнение на задълженията си като такъв на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Това възнаграждение се следва в друго качество, различно е от възнаграждението по служебно, трудово или друго правоотношение и се получава паралелно и независимо от него. Възнаграждението не е резултат на отработена месечна заплата, а е свързано с участието на лицето в съответното заседание на общинския съвет, което възнаграждение е нерегулярно и резултатно. Обезщетяването по реда и при условията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл цели репарирането на имуществената вреда от оставането без работа на лицето за определен период по вина на администрацията, поради което ирелевантен е фактът дали служителят е бил на изборна длъжност като общински съветник и каква сума е получил от тази си дейност след прекратяване на правоотношението му с Държавен фонд „Земеделие“. Тази дейност той е изпълнявал и по време на заемането на държавната служба, т. е. съвместявал е качествата на държавен служител и общински съветник, при липса на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗДСл. (В този смисъл е Решение от 05.01.2012 г. по адм.дело № 9676/2011 г. на ВАС).
От страна на ответника не е направено възражение за компенсация по реда на чл. 103 от ЗЗД за изплатеното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 61 от ЗДСл., то настоящата инстанция с оглед диспозитивното начало на процеса намира, че не следва да дава отговор на въпроса дължи ли връщане ищецът на това обезщетение, получено без правно основание, тъй като е прекратяването на правоотношението е отменено. За присъдените обезщетения не се дължи данък от физическите лица, при което сумата е дължима на ищеца в целия размер. От търсеното обезщетение не следва да се приспада и обезщетението получавано за безработица по реда и при условията, предвидени в Кодекса за социално осигуряване, тъй като това обезщетение не се изплаща от работодателя и последният няма задължение да възстанови тези суми от името на задълженото лице(чл. 54е от КСО).
От ищеца се
претендира и присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл. Предвид основателността на главния иск, то основателен е и
акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху обезщетението. Тъй като
присъждането на лихва върху обезщетението не е предмет на регламентация в ЗДСл,
то следва да бъда приложена общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД. Началният момент на забавата, посочен
в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е датата
на влизане в сила на решението на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 123/05.5.2022г.
по адм.дело № 121/2022г. на АСВТ, с което е отменена като незаконосъобразна
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца Следователно, лихвата върху
присъденото от настоящата инстанция обезщетение за незаконното уволнение на
служителя следва да се начислява от 31.10.2022 г. (датата на постановяване и влизане в
сила на решението на Върховния административен съд) до окончателното изплащане
на главницата.
В настоящото производство процесуалният представител на ищеца претендира заплащане на ...ско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за ...урата и присъждане на заплатената държавна такса за образуване на делото. Искането е основателно. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 21.11.2022г. е вписано, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1,т. 2 от ЗАдв. Правото на ...а да окаже безплатна ...ска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за ...урата е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за ...урата ...ът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на ...ско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на ...а. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на ...а по делото ...ското възнаграждение в размер на 1 577,20 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал.2, т.3 (в редакцията, изм. ДВ, бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на ...ските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 21.11.2022г. На ищеца се следват разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатената държавна такса за образуване на делото.
|
|
Водим от горното, Великотърновският административен съд, осми състав ,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София, да заплати на Т.Д.Т. ***, сумата от 13 080, 00 лева( тринадесет хиляди и осемдесет лева),
представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 01.03.2022г.
до 01.09.2022г., през който ищецът не е заемал държавна служба поради незаконното
прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед № 134 от 28.02.2022г.
на изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.10.2022 г. до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София, да заплати на Т.Д.Т. ***, разноски в настоящото производство в размер на 10, 00 ( десет ) лева,
представляващи заплатената държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за ...урата
на ... Ц.Н.Д. *** със служебен адрес в град Велико Търново, ул. „Възрожденска“ № 2а, ...ско възнаграждение в размер на 1 577,20 лева. (хиляда
петстотин седемдесет и седем лева и двадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: