Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15
февруари 2017 год. град Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД . . . . . състав
на деветнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета година в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН
ПЕТРИЧЕВ
Секретар:Ц.К.
като
разгледа докладваното от съдията
Петричев
гражд.дело № 532 по описа за 2016 година, съобрази
следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25 срещу ответника И.И.К. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 25.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД, като
заемодател е сключил с ответника Договор за паричен заем № 1369750, по който е
предоставен заем в размер на 1 500 лв., при лихва и други условия, регулирани
от общите условия към този договор и по този начин е изпълнил задълженията си
по договора. От своя страна заемателят - кредитополучател се е задължил да
погаси заема чрез заплащане на седмични погасителни вноски с размери, падежни
дати и брой посочени в договора, в размера на който се включвало заплащане на
главница по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на заемодателя,
като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него. Така
уговорената лихва била в размер на 1 170,84 лв., при което и общата стойност на
плащанията по този договор била в размер на 2 670,84 лв.. Според клаузите на
този договор заемателя се задължил да върне кредита в срок до 31.05.2011 г.,
чрез заплащане на 27 равни седмични вноски, всяка от които в размер на 98,92
лв. Освен това според сключения договор, при забавяне на плащането на
погасителни вноски на падежните дати с повече от 30 дни, заемателя дължал и
заплащане на такси за разходи за събиране на просрочени вземания /изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори,
лични посещения и др./ в размер на 9,00 лв.. Този вид такса за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който е имало
забава от страна на заемателя за плащане на погасителна вноска, а размерът й не
можел да надхвърля 45 лв. Твърди, че именно според тези разпоредби на договора
на ответника била начислена за заплащане и такси за разходи по събиране на
забавени вноски в размер на 45 лв. Освен това и съгласно Закона за
потребителския кредит на длъжника - ответник била начислена и лихва за забава в
размер на законовата лихва за периода от 20.04.2011 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Същата била в размер
на 296,39 лв., която сума се формирала от лихвите за забава изчислени върху
всяка падежирала и неплатена погасителна вноска.
Предвид
допуснато от ответника неизпълнение на договора за заем, изразяващо се в
неплащане на уговорените погасителни вноски, а и настъпване на уговорения краен
срок за погасяване на заема 31.05.2011
г. цялото задължение по него станало изискуемо, без
да е обявявано за предсрочно изискуемо.
В последствие по силата на Рамков
Договор за покупко- продажба на
вземанията от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като цедент и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, чийто правоприемник е ищеца
„Агенция за събиране на вземания" АД, той придобил вземането на заемателя
срещу заемополучателя И.К., произтичащо от Договор за паричен заем №
1369750/25.11.2010 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, според Приемо-прдавателен протокол към договора за цесия от
01.04.2013 г.
Във
връзка с Рамков договор за цесия „Агенция за събиране на вземания" Ад,
като цесионер, след изрично упълномощаване от страна на цедента следвало да
съобщи на ответника - длъжник за цесията чрез уведомление на адреса посочен от
него в договора. Настоява се на това, че независимо такова уведомление да не е
било изпратено, то с връчване на исковата молба следва да се счете и
уведомление за извършена цесия изготвено от ищеца. Поради това и намира
ответника да е надлежно уведомен за извършената цесия от предишния си кредитор,
който е упълномощил за това цесионера си, доколкото не се касае за лично и
незаместимо действие. Счита също, че с получаване на искова молба ответника е
уведомен за цесияга, към която са приложени писмени доказателства и
писмо-уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Във
връзка с прехвърленото му вземане ищецът предприел действия за събирането му по
съдебен ред, като подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника И.К. и такава била издадена по образуваното ч. гр. д. №
193/2016 г. по описа на PC Велинград, съгласно която К. бил осъден
да заплати сумата от общо 956, 33 лв., в това число: сумата от 573,79 лв. -
главница по Договор за паричен заем № 1369750 от 25.11.2010 г., сключен с „Изи
Мениджмънт" АД, сумата от 296,90 лв. - лихва за периода от 20.04.2011 г.
до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане.
След
получаване на ЗИ в срока по чл. 415 ГПК длъжникът подал възражение срещу
издадената заповед, поради което за ищеца се е породил правен интерес от
представяне на настоящия установителен иск.
Иска
се признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 956,33 лв., в това число:
сумата от 573,79 лв. главница по Договор за паричен заем № 1369750 от
25.11.2010 г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, сумата от 86,15 лв. -
договорна лихва за периода от 19.04.2011 г. - 31.05.2011 г., сумата от 296,39
лв. лихва за периода от 20.04.2011 г. до подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда с искане за ЗИ до окончателното плащане.
Претендират
се и разноските в настоящото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. К. е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер и я намира за
неоснователна по следните съображения: На първо място твърди, че не е сключвал
посочения Договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт" АД, като
подписите поставени в Предложение за сключване на договор за паричен заем,
както и в самия Договор за паричен заем с № 1369750 от 25.11.2010 г. срещу
името му не му принадлежат. Не били посочени вярно и част от личните му данни,
отразени в цитираните документи, а именно: 1. времето на живеене на посочения
адрес, на който живее от раждането си; 2. собствеността върху МПС, като не е
притежавал такова към този момент; 3. Твърди, че действително е бил клиент на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, както е отразено в графа „Становище" в
предложението за сключване на договор за заем и винаги е бил коректен като предсрочно
е заплащал дължимите вноски. Настоява се и на това, че ищецът не е представил
доказателства за това посочената в договора сума от 1 500 лв. да му е била
реално изплатена, като няма разписка за изплащането й.
Предвид
оспорване истинността на Договора за паричен заем № 1369750/25.11.2010 г. се
иска и откриване на производство по оспорване го на този документ.
Въз
основа на горните възражения, ответникът счита, че не дължи претендираните
суми, поради което и се иска отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
С
писмените бележки ответникът се позовава на изтекла давност на вземането на
ищеца, тъй като твърди, че от 31.05.2011 г. следва да е изтекъл давностния срок
на задължението, като твърди, че същото представлява задължение за периодични
плащания и като такова, следва на основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД да се
приложи краткия 3- годишен давностен срок.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно
от писмените доказателства, приложени към ч. гр. д. № 193/2016 г. по описа на
Районен съд Велинград, на 29.02.2016 г. ищецът „Агенция за събиране на
вземания" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника И.И.К. с ЕГН **********, като е поискал издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 573,79 лв. главница; 86,15 лв. договорна лихва за
периода от 19.04.2011 г. до 31.05.2011 г.; законна лихва от подаване на
заявлението в Районен съд до окончателното изпащане на задължението; лихва за
забава 296,39 лв. за периода от 20.04.2011 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, на основание : задължение по договор за паричен заем, сключен
на 25.11.2010 г. с номер 1369759 между „Изи Асет Мениджмънт" АД и И.И.К.
/заемополучател/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, с ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания" АД, с ЕИК ********* /по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/. С подаденото заявление ищецът претендира
от длъжника И.И.К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" АД
главница 573,79 лв., договорна лихва 86,15 лв.; ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в Районен съд, до окончателното
изпащане на задължението, както и лихва за забава в размер на 296,39 лв. или
обща сума в размер на 956,33 лв. Моли да бъдат присъдени и разноските за
държавни такси в размер на 25 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. Съдът е уважил заявлението и издал Заповед № 89 от
01.03.2016 г., като със същата е разпоредено длъжникът И. И.К. с ЕГН **********
да заплати на „Агениця за събиране на вземания" АД сумите от 573,79 лв.
главница, ведно със законна лихва, считано от 29.02.2016 г. до изплащане на
вземането, 86,15 лв. договорна лихва за периода от 19.04.2011 г. до 31.05.2011
г., 296,39 лв. - лихва за забава за периода от 20.04.2011 г. до 29.02.2016 г.,
25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК на 27.04.2016 г. длъжникът И.И.К.
е подал възражение против заповедта изцяло, с оглед на което с Определение №
339 от 04.05.2016 г. съдията докладчик е дал указание на заявителя в
едномесечен срок да предяви искане относно вземането си. Със съобщение, връчено
на 18.05.2016 г. той е бил уведомен, че е постъпило възражение в срок и му е
казана възможността да подаде иск относно вземането си. В указания едномесечен
срок - на 31.05.2016 г. е бил предявен иск пред съда, по повод на който е
образувано настоящето производство.
От
събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че на 25.11.2010 г. е
сключен договор за паричен заем с № 1369759 между „Изи Асет Мениджмънт" АД
с ЕИК ********* като заемодател и И.И.К. с ЕГН ********** в качеството му на
заемател. С цитирания договор и на основание чл. 16, ал. 1 ЗЗД заемателят
писмено се съгласява с общите условия на договора, като същият заявява с
подписа си, че е запознат с всички условия от индивидуалния договор и Общите
условия, приложими към него. Видно от договора за заем ответника е получил
сумата от 1 500 лв., като подписването на договора удостоверява, че заемателят
е получил изцяло заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предадената и получена сума, съгласно чл. 3, ал. 2 от процесния договор.
Ответникът се е задължил, че при неизпълнение на задължението за заплащане на
дължимите погасителни вноски от негова страна с повече от 30 календарни дни, ще
дължи на заемодателя заплащане на 9 лв., представляващи направени разходи за
събирането на просрочените вземания, които разходи се начисляват за всеки
следващ 30-дневен период през който има погасителна вноска, чието плащане е
забавено с повече от 30 календарни дни, като тези разходи не могат да
надхвърлят 45 лв. /чл.7, ал. 2,3 и 4 от Договора/. Заемателят се е задължил да
върне сумите по кредита, така, както е уговорено - на 27 седмични погасителни
вноски до 31.05.2011 г., всяка една от които в размер на 98,83 лв. Заемателят е
преустановил плащане на кредита на 02.10.2012 г.
От
представеното заключение на вещо лице Т. с вх. № 5303/25.10.2016 г. се
установява какъв е размерът на остатъка на задължението на ответника по договор
за паричен заем № 1369759/25.11.2010 г. Изводът на вещото лице е, че размерът
на задължението на ответника И.К. по Договор за паричен кредит № 1369759 от 25.11.2010
г., към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 29.02.2016 г. възлиза на 956,50 лв., като същото представлява: непогасена
главница - 573,96 лв.; непогасена договорна лихва - 86,15 лв.; лихва за забава
на плащанията - 296,39 лв. В съдебно заседание вещото лице изясни, че за
изготвяне на заключението е взел предвид документите по делото, както и данните
от счетоводството на ищеца, като е видял общо 38 вноски по открита партида на
ответника И.К..
Видно
от писмените доказателства, представени по делото, на 16.11.2010 г. в гр. София
е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Изи Асет
Мениджмънт" АД с ЕИК ********* в качеството му на цедент и „Агенция за
събиране на вземания" ООД с ЕИК ********* - цесионер, като последната е
преобразувана с промяна на правната форма в „Агенция за събиране на
вземания" АД с ЕИК ********* /л. 22 и 23 от делото/. Предмет на договора
за цесия е прехвърляне на станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически
лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които
вземания ще се индивидуалицират в Приложение № 1, което ще бъде
неразделна част от този договор, считано от датата на неговото съставяне.
Приложение № 1 ще бъде съставяно във вид на електронен документ по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при
спазване условията на този договор на месечна база. Следващите вземания се
индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като
с неговото съставяне, то става неразделна част от договора. За целите на
Рамковия договор всяко
поредно Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение
към него, изменящо го съответно. На 01.04.2013 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД е
прехвърлено на ищеца, в качеството му на правоприемник на „АСВ" ООД. От
представения препис - извлечение от приложение № 1 от 01.04.2013 г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. е видно, че предмет на
цесията включва и процесното вземане на ищеца.
По
делото са представени 37 броя ПКО, видно от които длъжникът е правил плащания
за погасяване на задължението си по Договор за паричен заем № 1369759, на каса,
като всеки един от тях е подписан от него. Прието е и извлечение от системата
на „Изи Асет Мениджмънт" АД по Договор за паричен заем №
1369759/25.11.2010 г.
С
оглед на горното съдът счита, че предявения иск е:
- допустим -
сумата предмет на настоящото производство е предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 193/2016 г. по описа на Районен съд -
Велинград, предявен е в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от легитимиран
ищец - заявител в заповедното производство и срещу легитимиран да отговаря по
него ответник - длъжника по заповедта за изпълнение, който е възразил срещу
вземането.
- основателен, тъй
като искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск за установяване на вземането и него се
цели да се установи сьщесгвувапето му към момента па подаване па заявлението
пред съда, тъй като длъжникът е подал възражение и така го е оспорил, както и
за да запази действието на издадената заповед за изпълнение, защото при
неподаването му тя подлежи на обезсилване /срв. чл. 415, ал. 2 ГПК/. Тази
спорност на вземането блокира развитието на заповедното производство до
разрешаването на въпроса за съществуването на вземането със сила на присъдено
нещо, т.е. до разрешаване на правния спор и само ако се снабди с положително
решение по същия, заявителят ще може да се ползва от изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение. В случая се оспорва изцяло вземането по заповед за
изпълнение, а искът има за предмет установяване на вземането, което е било
предмет на заповедта за изпълнение. Следователно за разрешаване на спора следва
да се отговори на въпроса дали ответникът дължи на ищеца сумата ,предмет на
издадената заповед т. е. сумата по договора за паричен заем.
От
събраните по делото доказателства е видно, че между страните по настоящия спор
е сключен договор за паричен заем, който намира своята материалноправна
обосновка в разпоредбата на чл. 240 и сл. ЗЗД. Договорът е реален, каузален,
едностранен, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан
е от представител на заемодателя и от ответника, като последният писмено се е
съгласил с общите условия на основание чл. 16, ал. 1 ЗЗД. Редовността и
авторството на подписа са оспорвани от ответника, като същия не успя да оспори
авторството. Във връзка с откритото производство за оспорване на частен
документ - договор за паричен заем № 1369759 от 25.11.2010 г. в тежест на
страната, оспорила документа, доколкото същият съдържа нейния подпис е да се
установи, че документа е неистински. На ответника е указано това като е даден 7
дневен срок за внасяне на 100 лв. за назначаване на графологична експертиза и
да се яви в съдебно заседание за предоставяне на графологичен материал за
експертизата, както и други документи които намира за необходими. Ответникът не
успя в настоящото производство да оспори истинността на документа, поради което
съдът приема,че същият е подписан именно от И.И.К.. По сключения между страните
договор за паричен заем заемателят има задължение да върне заетата сума, като в
случая има писмена уговорка за задължение на заемателят да плати
възнаградителните лихви, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Договорът
за заем е уговорен като задължението на заемателя - ответник по делото- е
срочно. С настъпване на срока на последната вноска не е необходимо длъжникът да
бъде поканен да изпълни задължението си, за да стане последното изискуемо. В
случая настъпването на срока за плащане на последната вноска сам по себе си
кани длъжника да изпълни това, което дължи, като не е необходимо задължението
да бъде обявено за предсрочно изискуемо. Срокът кани вместо кредитора. Видно от
събраните доказателства по делото ответникът не е изпълнил изцяло своето
задължение към заемодателя, което е следвало да стане до 31.05.2011 г. след 27
равни седмични вноски.
Вземането
на заемодателя е цедирано на „Агенция за събиране на вземания" ООД, чийто
правоприемник е ищеца „Агенция за събиране на вземания"АД. До ответника е
изпратено уведомително писмо за уведомяването му за прехвърлянето на вземането,
на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, подписано от Н.С. - Изпълнителен Директор на
„Агенция за събиране на вземания" АД, което уведомление е изпратено чрез
Български пощи, препоръчано с обратна разписка, но същото не е стигнало до
адресата. Върху посочената разписка е отбелязано, че „пратката не е потърсена
от получателя". От представеното пълномощно на лист 21 от делото се
установява, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощава „Агенция за
събиране на вземания" ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници
по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредити, които Дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г.
Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3, вр. ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня,в който то е било съобщено на последния от предишния
кредитор.По делото не са представени безспорни доказателства,обективиращи
изявление на цедента по смисъла на чл.99,ал.З от ЗЗД,надлежно доведено до знанието
на длъжника- ответник.Депозирането на искова молба от цесионера
обаче,придружена с документи, обективиращи цесията,следва да се счита за
съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника /така А.К,Облигационно
право - кн. 2, "Съобщаване на цесията"/. Акцентирането в закона на
изискването съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от
цедента не означава,че валидно е само извършеното лично от цедента
съобщаване.Налице е валидно съобщаване,както когато то е направено лично от цедента,
така и когато е направено от трето, упълномощено от цедента лице, като няма
пречка това лице да е и цесионерът. Ще е налице валидно съобщаване и в случая,
когато то е извършено от цесионера, действащ по пълномощие на цедента, тъй като
не се касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само
и единствено от стария кредитор. Не може да се игнорира института на
упълномощаването като способ и начин да се постигне в крайна сметка целта,
преследвана от цесията,а именно да се обвърже валидно длъжника към новия
кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане, а това следва да се
приеме,че съобщение, извършено от цесионера, като пълномощник на цедента, е
правно валидно, действително и поражда правните си последици. Няма пречка, в хипотезата
когато цесионера действа като пълномощник на цедента, уведомяването да се
извърши и с подаването на исковата молба, като се приложи и препис от
пълномощното.
В
случая съдът приема, че уведомяването на длъжника по чл.
99. ал. 3 ЗЗД, извършено от цесионера в качеството му на
пълномощник на цедента по силата на изрично пълномощно е валидно извършено. В
конкретния случай съобщението е стигнало до длъжника до момента на връчване на
исковата молба от съда, заедно с направените приложения към нея, а именно:
Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г.; потвърждение за
сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Препис - извлечение от
Приложение № 1 към Договор за продажба на вземания; Уведомително писмо за
прехвърленото вземане; Пълномощно, с което цедента изрично упълномощава
цесионера да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД длъжниците за
цесията, както и Удостоверение за актуално състояние на „АСВ" АД. С оглед
на гореказаното съдът приема, че уведомяването на длъжника за прехвърленото
вземане е породило правните последици, посочени в чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
По
възражението на ответника за погасяване на задължението поради изтекла
погасителна давност, направено с писмените бележки, съдът приема същото за
несвоевременно подадено, тъй като това процесуално действие е преклудирано с
изтичане на срока за отговор на исковата молба. С решение № 111/08.10.2010г. по
т. дело № 10б8/2009г. ТК, Първо отделение на ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК, поради което представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС
съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, ВКС е решен
релевантният процесуалноправен въпрос, а именно - правото на ответника да
направи възражение за погасяване по давност на вземането - предмет на иска, се преклудира
с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Поради
настъпилата преклузия на възражението за изтекла погасителна давност настоящият
съдебен състав не дължи произнасяне. Същото е преклудирано, тъй като ответникът
не го е инвокирал в едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК, нито го е
релевирал във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.
С
оглед на гореказаното и основателността на иска, съдът следва да постанови
решение, с което да бъде прието за установено, че ответника И.К., в качеството
му на заемател, дължи на ищеца „Агенция за събиране на взеания" АД, като
цесионер по прехвърленото вземане, главница в размер на 537,79 лв., както и
договорна лихва в размер на 86,15 лв.
По
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение в Районен съд - Велинград - 29.02.2016 г., същото на основание чл.
86 ЗЗД следва да бъде уважено. Този извод следва от акцесорния характер на
иска, т. е. след като съдът прие, че иска за приемане на установено, че
ответникът дължи главницата, то искането за лихва е основателно. Същото се
отнася и за лихвата за забава в размер на 296,39 лв. дължима за периода от
20.04.2011 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 930
лв. /150 лв. държавна такса, от които 25 лв. в заповедното производство и 125
лв. в настоящото; 600 лв. юрисконсултско възнаграждение, от които 300 лв. в
заповедното и 300 лв. в настоящото производство; 180 лв. разноски за хонорар за
вещо лице.
Водим
от изложеното до тук и на основание чл. 422, ал. 1 във вр. С чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
По
иска, предявен от „Агенция за събиране на вземания" АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" №
25, офис града Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от председателя на
Съвета на директорите М.Д., чрез пълномощника В.Т., със съдебен адрес:***, офис
1 против И.И.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, ПРИЕМА 3 А
УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
че в качеството му на заемател по Договор за паричен заем № 1369759/25.11.2010
г. дължи на „Агенция за събиране на вземания" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис града Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от председателя на Съвета на
директорите М.Д., чрез пълномощника В.Т., сумата от 956,33 лв., от които
главница в размер на 573,79 лв., договорна лихва в размер на 86,15 лв. от
19.04.2011 г. до 31.05.2011 г., лихва за забава в размер на 296,39 лв. за
периода от 20.04.2011 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва от датата на входиране на заявлението в Районен съд Велинград
до окончателното изплащане 29.02.2016 г., за които е издадена Заповед №
89/01.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 193 по описа за 2016 г. на Районен съд - Велинград.
ОСЪЖДА И.И.К. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис града Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
председателя на Съвета на директорите М.Д. разноски:
-
В заповедното
производство
в размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/;
-
В
настоящето производство в
размер на 605,00 лв. /шестстотин
и пет лева/;
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: