М О Т И В И
към присъда № 15 от
24.01.2017
година по н.о.х.дело № 3785/2016 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият К.А.А., роден на *** ***, ромски произход, български гражданин, с
начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на 01.08.2016 година
в град Стара Загора, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот – демонтиране на комарник, отнел чужди движими
вещи – сумата от 270 български лева, сумата от 10 евро с левова равностойност
19.56 лева, дамско златно колие от бяло и жълто злато, твърдо, масивно, с
дължина 45 см.,
дебилина 0.5 см. и ширина 1 см., 14 карата с висулка,
състояща се от 9 броя брилянти с тегло всеки от 0.150 грама1, 14 карата и
чистата S.І на стойност 1400,00 лева, дамско колие „Boccia titanium” от титаний на стойност 200,00 лева, сребърно
синджирче 5 грама
на стойност 90,00 лева и 1 брой речна перла, с диаметър 0.5 см., светла на цвят на
стойност 9,00 лева, всичко на обща стойност 1988.56 лева от владението на М.Х.К.,
ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК, при немаловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
Производството
по делото се проведе по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие
по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите изцяло признават изложеното
в обстоятелствента част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа обвинението,
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието. Предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години,
което, след като на основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3, да се
изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, и
да го осъди да заплати направените по делото разноски.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат А., не оспорва фактическата обстановка по делото, като моли
съда да наложи на подсъдимия наказание в минимален размер, като приложи
разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимият К.А.А.
се признава за виновен, поддържа казаното от адвоката си и изразява становище,
че съжалява за извършеното деяние.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На 01.08.2016 година около обяд подсъдимият А. ***.
Забелязал, че от източната страна има
отворен малък прозорец и решил да извърши поредната кражба. Успял да прескочи
високата ограда и проникнал в двора на къщата. На отворения прозорец имало поставен комарник,
закован с пирони. С ръце успял да демонтира комарника
и през прозореца влязъл в банята. От нея по стълбите се качил на втория етаж и
влязъл в една от стаите, която се ползвала от свидетелката М.Х.К.. От портмоне
в дамската й чанта откраднал 270,00 лева
и 10,00 евро. От кутия за бижута, поставена на секция в стаята, откраднал масивно дамско
златно колие от бяло и жълто злато 14 карата с висулка, състояща се от 9
броя брилянти с тегло всеки от 0,150 грама, 14 карата, дамско колие „Boccia titanium” от титаний, сребърно синджирче
от 5 грама и 1 брой речна перла, с диаметър 0,5 см, светла на цвят.
Влязъл и в съседната стая, но там бил забелязан от свидетелката Софка К. и
избягал. При бягството си през двора и прескачането на оградата бил забелязан и
от свидетеля Николай Николов, който в хода на досъдебното производство го
разпознал, като извършител на кражбата. След кражбата подсъдимият А. заложил
накитите в различни заложни къщи, като получените за тях пари, заедно с
откраднатите, похарчил.
Видно от
изготвената съдебно икономическа експертиза причинената имуществена вреда от престъплението
за пострадалата М.Х.К. е равностойността на отнетите пари и вещи на обща стойност
1988,56 лева /невъзстановени/.
Изложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия, свидетелските показания, както и от другите
събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се
събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обсъдени по-горе,
съдът счете за безспорно това, че подсъдимият е автор на описаното по-горе престъпление.
С него подсъдимият К.А.А. е осъществил престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и
т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
По
гореописания начин подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „отнемане” в
двете му части – прекъснал е досегашното владение на свидетелката К. без нейно
съгласие, като заедно с предмета на престъплението – отнетите пари и вещи,
напуснал мястото на деянието, установил
трайна фактическа власт, като е имал възможност и се е разпоредил с тях, като със свои.
За
подсъдимия А. деянието е извършено повторно. Същият има 11 присъди за престъпления
против собствеността, постановени за периода 2011- 2015 година, които след
групиране формират две осъждания в съотношение на рецидив помежду си. Към
момента на извършване на престъплението, предмет на настоящия обвинителен акт,
подсъдимият е бил осъждан както за тежки умишлени престъпления на лишаване от
свобода за срок от една година ефективно, така и повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, чието изпълнение не е било отложено по
чл. 66 НК. От изтърпяване на наложените наказания не са изтекли пет години.
Въпреки че е налице хипотезата на чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б” от НК, то
на основание чл.29, ал.2 от НК разпоредбата не се прилага, тъй като деянията са
извършени от подсъдимия А. като непълнолетен. Това обстоятелство прави настоящото
деяние извършено в условията на повторност по смисъла
на чл.28 НК, тъй като престъплението е извършено, след като А. е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Предвид
механизма на извършване на престъплението, високата обществена опасност на
дееца и обремененото съдебно минало, както и наличието на квалифициращи
признаци, деянието не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение на обикновените случаи на престъпление от съответния вид и не разкрива характерните белези на
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл на вината. Подсъдимият са съзнавал обществено-опасния му
характер, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал настъпването им.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият К.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства направените
самопризнания и изразеното критично отношение към извършеното. Отегчаващо отговорността
обстоятелство на подсъдимия е обремененото му съдебно минало.
За това
престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до десет
години. Съдът намира, че в случая едно наказание в размер на три години
„Лишаване от свобода” би изпълнило целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК спрямо подсъдимия А.. Предвид реда и начина на приключване на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие, съобразно разпоредбата на чл.58а от НК, съдът
намали определеното наказание с 1/3, като наложи на подсъдимия окончателно
наказание в размер на две години „Лишаване от свобода”, което да се изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание
чл.169 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и
деловодни разноски в размер на 80,75 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са стремежът към
облагодетелстване по неправомерен начин, липсата на волеви задръжки и ниско
правно съзнание.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: