№ 116
гр. Варна, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. К.
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233000600036 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид:
Варненският окръжен съд, с присъда № 69 по НОХД № 313/2022г. по
описа на същия съд, постановена на 30.11.2022г. е признал подс.И. И. К. за
ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. „в" вр. чл.
342 ал. 1 от НК, за това, че на 16.07.2021 г. в гр. Варна, при управление на
МПС, ЛА „Шевролет Авео" с per. № В 9116 РА, нарушил правилата за
движение по чл. 50 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
Петър С.ов Г., ЕГН-**********, настъпила на 17.07.2021. На основание чл. 54
от НК е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
На основание чл.343г от НК подс. К. е лишен от право да управлява
МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Със същата присъда подс. е осъден да заплати направените по делото
разноски в полза на Държавата, както и на ч. обвинители Св. Г. и К. Г.
направените от тях разходи за адвокатско възнаграждение.
1
Въззивното производство пред АпС - Варна е образувано по жалби на
подс. К., чрез защитника му адв. Св. С. /АК-Варна/ и на двамата частни
обвинители – К. Г. чрез повереника й адв. Ат. А./АК-София/ и Св. Г. чрез
повереника му адв. Н. В. /АК-Варна/.
В жалбата на защитника на подсъдимото лице се оспорва
първоинстанционната присъда като необоснована и незаконосъобразна, а
наложеното наказание като явно несправедливо.
В жалбите на поверениците на частните обвинители се оспорва
справедливостта на наложеното на подс.К. наказание „лишаване от свобода“ с
искане за увеличаването му, включително и това по чл.343Г от НК, както и
отмяна на приложението на чл.66 от НК.
Срещу жалбата на подсъдимото лице е постъпило възражение от
прокурор при Оп-Варна, внесъл обв. акт в съда и представлявал държавното
обвинение при първоинст. разглеждане на делото, в което се навеждат доводи
за правилност на присъдата, респ. неоснователност на жалбата, с последваща
мотивировка на становището.
Пред настоящия съдебен състав представителят на Апелативна
прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата на
подсъдимото лице и частична основателност на тези на частните обвинители.
В мотивирано изложение навежда доводи за обоснованост на първоинст.
съдебен акт досежно приетото от фактическа и правна страна от ВОС, а по
отношение на наложените наказания предлага на съда да увеличи размера им,
като остави приложението на чл.66 от НК, но с максимален изпитателен срок.
Поверениците на частното обвинение поддържат депозираните жалби и
доразвиват доводите, изложени в тях, като оспорват жалбата на подс. К..
Защитата на подсъдимото лице – адв. Св. С. /АК-Варна/ поддържа
жалбата, развивайки съображения основно в насока на необоснованост на
първоинст. съдебен акт поради неправилност на изводите на в. л. в
заключението по САТЕ. Основно се акцентира на неправомерното, според
защитата, движение на пострадалия мотоциклетист, което е в основата на
станалото ПТП. Оспорва се искането на ч. обвинение за завишаване на
наложените наказания на подсъдимото лице, и в частност на наложеното
наказание по чл.343Г от НК, доколкото управлението на МПС е свързано с
упражняване на професията му.
При упражняване на правото си на лична защита, подс.К. заявява, че
поддържа становището на защитника си. В последната си дума подчертава, че
2
като водач на МПС с 40 годишен стаж, има наложени наказания само за
неползване на предпазен колан и неправилно паркиране.
След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на
Апелативен съд – Варна констатира, че и трите жалби срещу присъдата са
неоснователни по следните съображения:
Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на чл.371
т.1 от НПК. Подсъдимият лично и чрез защитника си – адв. Св. С. /л.72 на
гърба и л.73 от НОХД/ е направил такова искане, подобно становище са
изразили и другите страни по делото, след което по реда на чл.373 ал.3 от
НПК, съставът на ОК-Варна е одобрил изразеното от тях съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите Х И.а К., И. И. Г., М. В. К., И. В. В., М. Н.
Р.,Р. Ш. Ш., С. И. А., показанията им от ДП да бъдат приобщени, като при
постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на
протоколите за разпит на тези свидетели, доколкото същите са извършени
при условията и реда, предвидени в НПК. След преценка на всички
доказателствени източници, събрани по делото и относими към предмета на
доказване, Варненският окръжен съд е приел за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият И. И. К. е дългогодишен водач на МПС, живее в град
Варна, към м.юли 2021г работел като таксиметров шофьор. Същият не е
осъждан, многократно е наказван за дребни нарушения на правилата за
движение по пътищата.
На 16.07.2021г. около 20.54 часа бил на работа, управлявайки
таксиметров автомобил „Шевролет Авео" с per. № В 9116 РА. Потеглил от
паркинга пред бл. 108 в кв. „Младост" по уличната пресечка към бул. „Цар
Освободител". Кръстовището било регулирано със знак „Стоп", на който той
спрял. Огледал пътната обстановка по булеварда и видял, че близкия
пешеходен светофар, намиращ се вляво от него свети в червено за
пешеходците, а по бул. „Цар Освободител“ няма движещи се автомобили в
двете посоки. При оглеждане надясно, през отворения прозорец на
автомобила той чул и видял приближаващия се откъм бензиностанция
„Бенита“ мотоциклетист. Преценил, че той е далече и предприел маневра с
навлизане в ляв завой по бул. „Цар Освободител“ в посока кръстовището с
булевард „Ян Хунияди" с намерение да премине през светофара за
автомобили, поставен на бул.“Цар Освободител“, докато същият светел зелен
3
сигнал за МПС.
По същото време св.Х. К. искала да пресече булеварда на пешеходната
пътека, над която бил разположен пешеходен светофар и поради това го
задействала за да се включи зелена светлина за пешеходците. В същия
момент чула силен рев на мотор от дясната си страна, видяла мотоциклета,
намиращ се в района на бензиностанция „Бенита" и затова решила да го
изчака да премине, след което да предприеме пресичане на пътното платно.
Свидетелката възприела и движението от пресечката на бл.108 на
таксиметровия автомобил, управляван от подс.К., който спрял на знака
„Стоп", след което навлязъл в кръстовището, извършвайки маневра „ляв
завой“.
По същото време в близост до пътното платно, на спирка „Георги Г.“ в
посока центъра на града, се намирала св.Александра Г., която разговаряла по
телефона със свидетеля И. Г.. Тя чула звука на приближаващия се
мотоциклет и разпознала водача му – приятелят й Петър Г., който се движел в
посока магазин „Метро". Свидетелката видяла, че мотористът започнал да
спира, а ЛА, управляван от подс.К., да навлиза в бул. „Цар Освободител" от
страничната квартална уличка край блок 108. Възприела и че в същото това
време светофарът светел зелено за преминаващите МПС. Пострадалият Г. се
опитал да спре, но не могъл да предотврати сблъсъка - моторът се блъснал
отдясно на автомобила, отклонил се и се блъснал и в крайпътни кашпи, а Г.
отхвърчал и паднал на тротоара. Свидетелката Г. незабавно се приближила до
пострадалия и го запитала дали е добре, като възприела стенанията му.
Подала сигнал за катастрофата на телефон 112, както и други граждани, сред
които и свидетелите М. К., И. В., М. Р., Р. Ш., С. А..
По същото време св.И. Г. приближавал местопроизшествието с
автомобил, тъй като трябвало да вземе св. Александра Г. от спирката на
градския транспорт „Георги Г.“ в посока центъра на града. Той чул силен
удар и видял двете МПС непосредствено след катастрофата. Спрял колата си
така, че да ги предпази от верижно сблъскване с други МПС, приближил се
до пострадалия, като разговарял с него до момента, в който той изпаднал в
безсъзнание. При пристигането на лекарите от „Спешна помощ" помогнал да
го качат в линейката. Св. Ил.Г. видял и подсъдимия К., който не оказал
помощ на пострадалия до идването на линейката или при качването му в нея.
Пострадалият Г. бил транспортиран и приет по спешност в МБАЛ
„Света Анна" във Варна. Около 23.17 часа на 16.07.2021 г. постъпил в
Шокова зала, но въпреки положените усилия от лекарските екипи, в 09.30
4
часа на 17.07.2021 г. починал.
От заключението по СМЕ, назначена на ДП се установява, че причината
за настъпване на смъртта на пострадалия е контузия на мозъчния ствол, като
за настъпване на този резултат са допринесли и контузията на белите дробове,
острата кръвоизливна анемия и във връзка с нея синдром на вътресъдово
кръвосъсирване с тромби в белодробни съдове. Между тези увреждания и
настъпилия смъртен изход е налице пряка причино -следствена връзка, а
описаните от експерта травматични увреждания са в резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети и такива с подчертан ръб, реализирани в посока
отляво надясно и отпред назад, като същите са получени приживе.
И за двамата участници в ПТП не е констатирана употреба на алкохол
или психоактивни вещества.
В хода на разследването било установено, че охранителни камери на
Българска Пощенска банка, клон Варна „Възраждане“ е успяла да заснеме
сблъсъка между двете МПС , както и отчасти пешеходния светофар.
Оптичният носител /DVD-R/ е предаден от служител при отдел „Сигурност“
на банката на ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“ на 08.10.2021г., който
е приложен към ДП- л.110-112.
За разкриване на механизма на настъпване на ПТП, на ДП е била
назначена САТЕ, заключението по което е било инкорпорирано от състава на
ВОС след непосредствения разпит на вещото лице. Чрез него са установени
следните обстоятелства:
- управлявания ЛА от подсъдимия К. е навлязъл в платното за движение
на булевард „Цар Освободител" от улица без име при наличие на пътен знак
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", където е спрял,
преди да навлезе в кръстовището;
- непосредствено преди момента на удара той е продължавал
движението си по навлизане в лентата на движение на мотоциклета при зелен
светофар на МПС /и червен за пешеходците/, отнемайки предимството на
мотоциклета и принуждавайки го да намали рязко скоростта си на движение;
- подсъдимият е възприел пострадалия като опасност в момента на
удара, насочвайки автомобила вляво по посока на движение на мотоциклета и
предприемайки аварийно спиране, установимо от характерно потъване на
предната му част, бил е косо разположен на надлъжната ос на пътя с
предната си част, насочена вдясно, а мотоциклетът се е хлъзнал по пътното
платно;
5
- скоростта на движение на ЛА „Шевролет Авео“ по време на удара е
била в порядъка на 18.54 км/ч.;
- скоростта на мотоциклета преди удара е възлизала на 63.40 км/ч, която
пострадалият е успял да редуцира към момента на сблъсъка до около 50 км/ч;
- в момента на удара постр. е бил в процес на аварийно спиране и се е
движил леко косо в посока надясно с цел да избегне навлизащият в лентата
му за движение автомобил;
- ЛА на подсъдимия е станал опасност за мотоциклетиста в момента, в
който е навлязъл в неговата лента за движение, поставяйки го в техническа
невъзможност да избегне сблъсъка;
- мотоциклетистът би могъл да спре преди сблъсъка с ЛА, ако се е
движел със скорост от порядъка на 44.57 км/ч.;
- не са установени прегради или превозни средства, които да са
ограничавали видимостта на водачите един към друг и всеки е имал видимост
към другия;
При извършване на САТЕ, с оглед спецификите на пътния участък,
въведените регулаторни елементи и неизменността им от момента на
произшествието до момента на разглеждане на производството, вещото лице
се е позовало на наличните по делото множество писмени доказателства,
издадени от компетентните организации и учреждения в хода на
наказателното производство, ведно с протокола за оглед, фотоматериалите и
някои от гласните източници, създаващи обективна основа за възприемане на
съществените характеристики на пътната обстановка, значението на
самостоятелните режими и синхронизацията помежду им. Отчетен и
използван е бил предадения на ДП запис на охранителните камери на
банкомата на „Българска Пощенска банка“.
Първостепенния съд е възприел изцяло заключението по САТЕ,
включително и в частта относно заснетото от охранителните видеокамери, без
да прояви активност да изследва експертно автентичността на записите, както
и да установи, дали върху тях е било извършено въздействие, което да
рефлектира върху годността им на доказателствен източник. Фактът, че те
изхождат от отдел „Сигурност“ при „Българска Пощенска банка“ не им
придава по-голяма достоверност от останалите веществени доказателства от
този вид. Няма спор, че записите на този диск не са направени по реда на
НПК и за целите на наказателното производство. Несъмнено е обаче, че е
налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива
6
записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват
за изясняване на релевантни за изхода му факти (в този смисъл вж. р. №
170/19. 07. 2013 година на ВКС, ІІІ НО, р. 185/10. 04. 2012 Наличието им
обаче, не освобождава нито органите на ДП, нито съда от задължението да
обсъди тяхната автентичност и достоверност, а от там насетне да ги ползва
при доказателствения анализ и съпоставя с всички други събрани по делото
доказателства.
За да бъде изправено допуснатото на ДП и от първоинст. съд
процесуално нарушение /налично е такова възражение и от защитата на
подс./, а също и за изясняване на въпроса относно доказателствената годност
на процесните видеозаписи, респ. дали съдържанието им съставлява годен
доказателствен източник, с оглед вмененото задължение на съда за
установяване на обективната истина по делото, съставът на апелативната
инстанция, в производството по чл.327 от НПК е допуснал и назначил
допълнителна САТЕ, чрез включване в състава й на вещо лице специалист-
криминалист по изследване на автентичността на видеофайлове /приобщени в
хода на ДП като доказателство по делото, л.110-112 от ДП оптичен носител -
1 бр. DVD-R/, съдържащи записи от охранителни камери на Българска
пощенска банка АД, клон „Възраждане“ Варна с видеозапис от 16.07.2021г.,
от 20.45ч до 21.00ч.
От заключението по нея се установява, че видеофайловете са цифров
презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео-
охранителна система; не са установени следи от прекъсвания и
манипулация/намеса върху записаната информация. След стартиране на трите
видеофала е установена синхронизация на обектите, влизащи и излизащи от
обхвата на камерите. Прегледът на файловете е бил извършен с предоставен
плеър, специализирани криминалистически програмни продукти за видео-
обработка и редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS3.
Записаното изображение е цветно, с резолюция 960x576 пиксела, без звук, с
вкопирани в кадъра данни за дата, часово време и име на заснемащата камера,
заснето от Збр. камери с надписи „BANKOMAT и FASADA“ разположени на
фасадата на сграда и заснемащи част от паркинг и пътно платно и камера с
надпис „BANKOMAT VUTRE“, разположена във фоайе и заснемаща част от
паркинг и пътно платно. От извършения преглед на предоставените за
изследване видеофайлове е установено за времето от 20:53:32ч. до 20:53:49ч.
на 16.07.2021 г., в обхвата на камера с надпис „BANKOMAT да навлиза
предна броня на автомобил, жълта на цвят, която спира и от нейната дясна
7
страна да се плъзга странично в кръговидно движение мотоциклет, който
подминава бронята на автомобила и също спира. Успоредно до мотоциклета е
заснето да се плъзга и тяло на човек, което спира до него.
Констатациите на второто вещото лице – Ал. В., специалист в областта
на автотехническите експертизи по отношение механизма на настъпване на
ПТП, изцяло се припокрива с направените от него изводи, залегнали в
заключението му по първата САТЕ.
Въззивният съдебен състав приобщи към доказателствената съвкупност
заключението по допълнителната САТЕ като компетентно и обосновано,
доколкото вещите лица максимално обективно са мотивирали и онагледили в
заключението си настъпилото ПТП.
Установената доказателствена годност на видеозаписите, на които са
базирали своите изводи вещото лице по САТЕ от ДП и съда в анализа на
доказателствената основа, на практика санира действията им и не променя
като цяло правилността на фактическите изводи, направени от ОС-Варна и
имащи отношение към механизма на настъпване на ПТП, /идентично на
първата инстанция/: в момента на удара мотоциклетът на пострадалия е бил в
състояние на активно аварийно спиране от 7.10 м.; ударът се състоял в
страничната дясна част на автомобила, управляван от подсъдимия; за
мотоциклета, управляван от пострадалия, ударът бил в предната част. В
момента на удара, подсъдимият е предприел аварийно спиране и насочил
автомобила си в ляво по посоката на движение. След удара мотоциклетът се е
приплъзнал по дясната страна на автомобила, като продължил да оставя следа
от просурване на пътното платно. След сблъсъка мотоциклетът се отклонил
надясно, блъснал се в бордюра и кашпите край пътното платно, след което
паднал странично. Пострадалият изхвърчал от мотора, падайки по гръб на
земята.
Изложеното по-горе дава основание на въззивната инстанция да приеме,
че по реда и със средствата на НПК, в хода на първоинстанционното съдебно
следствие са събрани всички необходими и относими към предмета на
доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната
истина. Съобразени са всички доказателствени източници, имащи отношение
по възпроизвеждане на хронологията на събитията, поотделно те са
подложени на преценка за достоверност и обективност, с оглед приноса им
към изясняване предмета на доказване и обосновано не е установявил
противоречия, а взаимно допълване, което позволява разкриване на
съществените елементи на обективната действителност към момента на
8
произшествието. Непълнотите във възпроизвеждане на проявените факти от
гласните източници безспорно се дължат на различния ракурс във
възприемането им, отсъствието на повод за неутрално и концентрирано
проследяване на поведението на всеки от участниците в пътното събитие, на
личностните характеристики на възприемащия и степента на съпричастността
му към случилото се. Съпоставката на съобщеното от подсъдимия и
свидетелите не изключва и не отхвърля достоверността на отделни твърдения,
а съвкупно с останалите писмени източници и фотоматериалите дава основа
за отговори чрез експертните знания на вещите лица.
Установена е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка,
по която не се налага промяна и след изслушване на допълнителната САТЕ.
За да достигне до тези фактически изводи, ОС-Варна е направил много
задълбочен и обстоен анализ на събраните доказателства –гласни и писмени,
съпоставяйки заключенията по изготвените експертизи с гласните
доказателства –показанията на свидетелите –очевидци, частичните обяснения
на подс., както и с приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства. Подробно обсъждайки най-вече заключението по
САТЕ /съпоставяйки поотделно различните параметри, имащи значение за
правилното установяване на фактическите обстоятелства/, първоинст. съд е
достигнал до правилни изводи относно спорните въпроси: изяснена е била
скоростта на движение на ЛА, управляван от подс. и тази на мотоциклета,
/макар и нямаща отношение към съставомерния резултат/, наличието на
светещ зелен сигнал на светофара за двамата участници преди ПТП и начина
им на движението преди удара – постр. се е движил по прав път, регулиран с
кръстовище при зелено светещ за него сигнал на светофара, когато подс. е
навлязъл в кръстовището и е отнел предимството му; изяснена е била
опасната зона за спиране на двете МПС и видимостта им на пътното платно.
По категоричен начин е установено, /чрез изследвания запис на
охранителните видеокамери/, че последното превозно средство, движещо се в
посоката на движение на мотоциклета преминава около 18 секунди преди
удара и преди да се появят процесните МПС в обхвата на камерата.
Освен наличните гласни доказателства, по делото са налице обективни
материални следи по пътното платно, които разкриват начина на движение по
пътя на двете МПС, опита за спасителна маневра на пострадалия и
последващото произволно движение на мотоциклета /суркане/ по пътното
платно, последвалото падането на пострадалия, потвърдено и по аргумент на
противното - от липсата на материални следи и увреждания, които биха
9
довели до съмнение и/или други приложими коефициенти в експертизата. По
методите на науката, техниката и експертната логика е установен единствено
възможният механизъм и приносът на подсъдимия към случилото се.
На база на правилно установената фактология по делото, ВОС е
достигнал и до законосъобразни правни изводи – подс.К. е осъществил от
обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 343 ал. 1, б.
"в" от НК, т. к. е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, вменяваща му
да пропусне ППС, движещи се по пътя с предимство.
Преди да предприеме маневрата „завой наляво“, подс. е видял и чул
приближаващият се мотоциклетист, тъй като прозорецът на автомобила му
бил отворен /самият той го е заявил в обясненията си/, а от отдясно не е имало
препятствия, които да му пречат да го възприеме. Цитираната по-горе
разпоредба на ЗДвП му вменява в задължение да извърши преценка на
конкретната пътна обстановка и да осигури предимството на движещите се
ППС по пътя с предимство, както и на мотоциклета, който той е възприел
преди да предприеме маневрата за включване в движението по бл. „Цар
Освободител“.
Изводът за момента на възникване на опасността е съобразен и с
решенията на трайната съдебна практика, напр. Решение № 118/11.07.2018г.,
на ВКС, Трето НО; Решение № 153/27.12.2018г. на ВКС, Трето НО; Решение
№ 254/05.12.2014г на ВКС, Второ НО; Решение № 78/29.09.2022г. на ВКС,
Второ НО и др.
Действията на подс. са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат - смъртта на П. Г., настъпила в резултат на
причинени тежки, несъвместими с живота увреждания, получени от
предизвиканото ПТП - контузия на мозъчния ствол, като за настъпване на
този резултат са допринесли и контузията на белите дробове, острата
кръвоизливна анемия и във връзка с нея синдром на вътресъдово
кръвосъсирване с тромби в белодробни съдове.
Всички описани от ВОС в мотивите към присъдата правни елементи /от
обект и суб. страна/ на престъпния състав на бланкетната норма на чл. 343 ал.
1 б“в“ от НК се споделят от въззивната инстанция.
Пред настоящата инстанция, както впрочем и пред първоинст. съд,
защитата на подс. К. е направила възражения във връзка с възприетата
фактология по отношение скоростта на движение на двамата участници в
ПТП и действията им преди удара, като е оспорено заключението по САТЕ,
10
като базиращо се на негоден доказат. източник – записите от охранит.
видеокамери на Българска пощенска банка АД, клон „Възраждане“ Варна.
Защитата е направила искане, /което е било отхвърлено двукратно от
въззивния съд/ за преглед на видеозаписи от други охранителни камери,
монтирани на бензиностанция „Бенита“, която според него е фиксирала
високата скорост на движение на пострадалия преди навлизането му в
кръстовището, където е станало ПТП.
Като основателно от настоящата инстанция се възприема единствено
възражението досежно доказателствената годност на процесните
видеозаписи, което нарушение е било изправено в хода на въззивното
производство чрез назначаване на допълнит. САТЕ, обект на коментар по-
горе. Доколкото същото е санирано от въззивния съд и заключението по тази
експертиза не рефлектира върху правилността и обосноваността на това по
първата САТЕ /от ДП/ по отношение механизма на настъпване на ПТП и като
цяло – методиката на скоростта на движение на участниците преди и по време
на произшествието, следва да е приеме, че фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване са установени по безспорен начин /още
от първостепенния съд/, респ. могат да бъдат споделени развитите
съображения от първостепенния съд в мотивите към присъдата.
Колкото до въпроса, касаещ скоростта на движение на двамата
участници в ПТП преди и по време на настъпването му, следва да се
подчертае, че първоинст. съд също е дал подробен и задълбочен отговор в
съдебния си акт. Поради това, че съставът на АпС-Варна се солидализира
изцяло с тях и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ,
обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р
№321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД №
486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…
обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до
различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото“.
Следва да бъде отбелязано вкратце следното:
Съдът и страните по делото не притежават специални знания в
посочената от защитата област, поради това чл.144 от НПК вменява
необходимостта от назначаването на експертизи в подобни случаи. Вещите
лица инж. Ал. В. и ст. инспектор Г. Ж. са дали компетентно заключение по
назначената допълнителната САТЕ, преповтарящо в техническата му част
изцяло това по първата САТЕ от ДП, включително описвайки методите на
11
изследване и изчисление с приложени скици и фотоалбум, защитили са ги в
с.з., поради което у настоящата инстанция не възниква съмнение в тяхната
правилност. Изводите на в. л. не са изолирани от цялостната доказателствена
съвкупност, напротив - те се подкрепят от заключението по СМЕ,
показанията на свидетелите- очевидци, скицата и протокола за оглед с
приложения фотоалбум, писмените доказателства;
Не се възприемат за основателни възраженията на защитата и по
отношение интерпретацията на допуснатото от подс. К. нарушение на
нормата на чл.50 ал.1 от ЗДвП, т. к. от една страна, тя противоречи на духа и
логиката на законодателя, вложени в разпоредбите на ЗДвП, от друга - на
константната практика на ВКС на РБ. Така цитираната разпоредба на ЗДП
вменява в задължение „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътните превозни средства
от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
се движат по пътя с предимство". При условие, че подс. е възприел
движението на мотоциклета, чувайки шума през отворения прозорец на
автомобила си преди да предприеме маневра в кръстовището „завой на ляво“,
е бил длъжен да осигури преминаването му по пътя с предимство,
съставляващо основната фактическа причина за развитието на инцидента.
Ударът между двете МПС е настъпил 3,93сек. след навлизането на лекия
автомобил в кръстовището, което не е било достатъчно, за да бъде завършена
маневрата от подсъдимия безопасно. Въпреки, че пострадалият се е движил
преди да навлезе в кръстовището със скорост, малко над разрешената – 63,40
км/ч, това обстоятелство, при условие, че водачът на МПС се движи по път с
предимство, не го лишава от правото да премине преди задължения да му го
отдаде (в този смисъл е и трайната съдебна практика, напр. Решение №
1467/27.12.1974г. на ВС, Трето НО; Решение № 254/05.12.2014г. на ВКС,
Второ НО/.
С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че липсват
основания да се твърди необоснованост на изводите на първоинст. съд, а на
тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема
именно тези факти, ОС-Варна подробно се е мотивирал, след анализ на цялата
доказателствена съвкупност.
Оплакване се прави от жалбоподателя – подс. К. и частното обвинение
във връзка с размера на наложеното наказание от 2 години лишаване от
свобода, а също и кумулативно предвиденото такова в разпоредбата на
чл.343Г от НК, което първоинст. съд е определил също на две години.
12
Съображенията на защитата и подсъдимото лице са свързани с възможността
на последния да упражнява професията, имаща пряко и непосредствено
отношение към управлението на МПС. Частните обвинители намират за
занижено наказанието лишаване от свобода, както и приложението на
условното осъждане.
Съставът на въззивната инстанция не намира за основателни така
изложените претенции, с оглед установеното по делото, обективните и
субективни характеристики на стореното, а също и с данните за дееца.
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ всички
обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието по
смисъла на чл.54 от НК. Отчел е като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимото лице, трудовата му
ангажираност и семейно положение, както и психичното му състояние
вследствие на случилото се, /видно от психологичната оценка, приложена по
делото/.
В полза на подсъдимото лице са отчетени и указанията на ТР №2/2016г.
на ОСНК по отношение съпричиняването на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който се е движил със скорост над разрешената за населено
място и по този начин с поведението си е допринесъл за настъпване на
престъпния резултат.
Правилно е съобразено като отегчаващо обстоятелство недобрата
дисциплина на подс.К. като водач на МПС – допуснати нарушения на ЗДвП,
които е имал към момента на настъпване на ПТП, в контекста обаче на това,
че подсъдимият е с над 35 години стаж като водач на МПС и на фона на този
продължителен опит, същите не са за тежки нарушения на правилата за
движения по пътищата.
Изложеното е обусловило правилно индивидуализиране на наказанието,
при превес на смекчаващите обстоятелства в размер на две години лишаване
от свобода. Същото е относимо и досежно кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да се управлява МПС за същия срок от 2
години.
Правилна е била преценката на ВОС за това, че определеното наказание
„лишаване от свобода“ не следва да се изтърпява ефективно от подс.К. – с
оглед чистото му съдебно минало и възрастта му, не е обществено оправдано
и целесъобразно за действителното му поправяне той да го търпи ефективно.
Отложено с изпитателен срок от 4 години и 6 месеца – близък към
13
максималния, същото се явява адекватно и ще обезпечи целите на
специалната и генерална превенции.
Настоящата инстанция отчете, че по отношение на подс.К., с оглед на
упражняваната от него професия, следва да са по-завишени изискванията,
свързани със спазване на разпоредбите на ЗДвП, в сравнение с обикновените
водачи на МПС – същият като таксиметров шофьор носи отговорност освен
за живота и здравето на всички участници в пътното движение – пешеходци и
управляващи ППС, но и за пътниците в автомобила при упражняване на
професията си, т. е. очакванията за дисциплинираност на подс.К. като водач
на МПС са много по-сериозни, в сравнение с обичайните. Именно затова
възраженията на защитата и самия подсъдим, че няма да може да упражнява
професията си при действие на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС, не могат да формират извод за смекчаване на отговорността
му, а още по-малко да обосноват такъв за наличие на изключително
смекчаващо обстоятелство, каквото законодателя свързва с приложение на
разпоредбата на чл.55 от НК. Така изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не представляват и многобройни такива, поради което
въззивната инстанция не намери основание да приложи тази привилегирована
норма при определяне на наказанията.
Възоснова на всичко изложено по-горе, съставът на АпС-Варна
формира извод, че присъдата на ВОС не страда от пороци по смисъла на
чл.313 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същата следва да бъде потвърдена изцяло.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК,
въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното
производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и
да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Доколкото частните обвинители чрез техните повереници са направили
искане пред въззивния съд за заплащане на разноски за адвокатски хонорар
пред тази инстанция, подс.К. следва да бъде осъден да заплати такива на
двамата частни обвинители С. К. Г. и К. Х. Г. в размер от по 1200лв. на всеки
от тях, а в полза на АпС - Варна направените разноски по делото за
допълнителна САТЕ възлизащи на 447,50 лева, на основание чл.189 л.3 от
НПК.
14
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 69 на Окръжен съд-Варна по
НОХД 313/2022г., постановена на 30.11.2022г.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15