Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 561 Година
2020, 27.01 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ……..…………………
На осемнадесети декември …...........................
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Жана Кметска
.........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
търговско дело номер …….… 228 …….… по описа за …… 2019 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание е
чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите
претенции на М.М.А., ЕГН ********** и С.А.А., ЕГН **********,*** чрез
процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес *** против Гаранционен фонд, с
Булстат *********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Граф
Игнатиев“ №2, представляван от Борислав Иванов Михайлов и Стефан Г. Стоилков за
осъждане на ответната страна да заплати на всеки един от ищците сумата от по
200000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, причинено на 08.07.2017
година от С.Н.М., довело на посочената дата до смъртта на М.М.М- тяхна дъщеря,
ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано от
13.02.2019 година до окончателното им изплащане. В подкрепа на отправените искания
представят и ангажират доказателства.
Твърди се в исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, че на 08.07.2017 година,
около 01:00-02:00 часа, при движение по автомагистрала „Тракия“, по посока от
град София към град Пазарджик, водачът С.Н.М., при управление на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № РВ 7222 СР, с прикачено към него
ремарке с ДК №РВ 3651 ЕВ, поради нарушаване на правилата за движение допуснал
пътнотранспортно произшествие - напуснал пътното платно вдясно по посока на
движението и се преобърнал в крайпътната канавка. В резултат на посоченото ПТП,
пътувалата на задната седалка с него в този автомобил М.М.М, получила множество
травматични увреждания, довели до настъпването на нейната смърт на 08.07.2017
година.
За горепосоченото ПТП било
образувано досъдебно производство, а впоследствие бил внесен и обвинителен акт
от Окръжна прокуратура - град Пазарджик, по повод на който било образувано
наказателно производство № 425/2018 година по описа на Окръжен съд-Пазарджик. С
присъда № 37 от 09.07.2018 година, постановена по това дело подсъдимият С.Н.М.
бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във
вр. чл. 20, ал. 1, ал. 1 от ЗДвП. С решение № 47 от 01.04.2019 година,
постановено по същото наказателно производство, съдът бил допуснал тълкуване на
съдържанието на присъдата, с което било направено уточнение относно
регистрационния номер на автомобила, който следвало да се чете рег. № РВ 7222
СР, както и на презимето на пострадалата, което вместо М., следвало да се чете М..
Излагат се твърдения от ищците,
че към датата на настъпване на процесното ПТП за процесния автомобил нямало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което се установявало от
информационния регистър, подържан от Гаранционния фонд. Поради тази причина и в
изпълнение на разпоредбата на чл. 558, ал. 3 от КЗ, ищците предявили
претенциите си пред ответника, който образувал производство по щети с №№
19-210066/04.02.2019 година за М.А. и 19-210067/04.02.2019 година за С.А.. По
повод на образуваните производства ответникът уведомил ищците, че одобрява
претенциите им за заплащане на неимуществени вреди в размер на по 130000 лева,
но поради наличието на принос от страна на пострадалото лице за настъпване на
вредоносния резултат от ПТП-то - пострадалата пътувала без поставен
обезопасителен колан, определеното обезщетение следвало да бъде редуцирано с по
30%.
Ищците изразяват несъгласие с
така определеното им обезщетение от ответника, като считат същото за определено
по абсолютно неясен начин и при липса на каквито и да е мотиви. Базовата
стойност на определеното обезщетение в размер на по 130000 лева била крайно
несправедлива. Оспорват се и изводите на ответника за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съответно
намаляването на обезщетението за всеки от тях. В тази връзка се излагат
съждения относно начина на определяне на размера на справедливо обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, като се позовават на Постановление № 4
от 23.12.1968 година на Пленума на ВС, а
също така и на постановени от ВКС решения, в които са разгледани критериите за
определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Сочи се от ищците, че в случая
при извършването на преценка за определяне на справедлив размер на
обезщетението следвало да се вземат предвид и нормативно определените лимити на
обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“, действали към момента на
настъпване на процесното събитие, които за процесния период достигнали до
10000000 лева за всяко събитие.
Навеждат се доводи, че при
определяне на размера на дължимото им обезщетение от ответника, последният не
бил съобразил обстоятелството, че ищците също били пътували в процесния
автомобил по време на настъпване на събитието и били преки очевидци на
случилото се, който факт имал самостоятелно значение за определяне на размера
на обезщетението.
На следващо място се оспорват
изводите на ответника, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, което било довело до намаляване на определеното
обезщетение. Сочи се, че ответникът се позовал на взето от Управителния му
съвет решение, със съдържанието на което ищците не били запознати. В тази
връзка считат, че ответникът съвсем формално бил определил размера на
обезщетението, без аргументи в тази насока. Това се отнасяло и до извода на
ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. В
тази връзка се сочи, че пътуването без обезопасителен колан само по себе си не
обосновава наличие на съпричиняване, поради което била налице липса на мотиви
от Гаранционния фонд и в тази насока.
Твърди се от ищците, че смъртта
на М.М., довела до необратими последици за тяхната психика. Отнет бил смисъла
на живота им, мечтите им, тяхната бъдеща опора. Те не преставали да мислят за
трагичния инцидент и да преживяват случилото се при обстоятелства, които им
напомняли за него. Между ищците и тяхната дъщеря имало особено силна родова и
емоционална връзка, вследствие на което от нелепата загубата за тях се бил
породил огромен психически стрес, мъка и жал, а интензитета на търпените
неимуществени вреди не бил намалял и до днес. Те все още продължавали да
изпитват чувство на заплаха и тревожност, а живота им бил объркан в негативна
посока.
Ищците считат, че при съвкупната
преценка на фактите и обстоятелствата, релевантни за определяне на
обезщетението по справедливост, претендирания от тях размер на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, отговарял на принципите залегнали в чл. 52 от ЗЗД.
Посочва се на следващо място, че
ответникът бил пасивно легитимиран по предявените искове, тъй като закона го
определял като орган, който изплаща на увредените лица обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на страната от моторно превозно средство, за което
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. От своя страна ищците се
явявали активно легитимирани да предявят претенциите си, тъй като попадали в
кръга от лица, на които е признато такова право. В тази връзка се позовават и
на разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от КЗ, съгласно която, увреденото лице можело
да предяви претенциите си пред съда, ако не е съгласно с определеното от фонда
обезщетение.
Ответникът по делото, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по
чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са
оспорени по основание и размер.
Посочва се в него, че
размера на обезщетението за неимуществени вреди бил определен на сумата от по
91000 лева за всеки от ищците след като е било отчетено съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Изтъква се
обстоятелството, че той бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си
до неоспорения от него размер на претендираните обезщетения, тъй като ищците не
били предоставили банкови сметки, по които да им бъдат изплатени сумите.
Ответникът счита, че претендирания от ищците размер обезщетение за
неимуществени вреди бил прекомерно завишен от гледна точка на принципа на
справедливостта, както и с оглед на съдебната практика за процесната година.
Въведено е и възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което
като пътник на предната дясна седалка, не било поставило задължителния
обезопасителен колан. В тази връзка се поддържа наличието в случая на
хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а именно - увреденият бил допринесъл за
настъпването на вредите, поради което обезщетението следвало да се намали.
Позовава се на ППВС № 17/1963 година, според което за съпричиняването било
необходимо да има единствено причинна връзка, а не и вина. Изтъква
обстоятелството, че съгласието за превозване от неправоспособен водач
означавало сам да се поставиш в риск от увреждане. Деликвентът и починалото
лице се намирали в близки родствени отношения - двамата били братовчеди. В
случая било налице знание от страна на пострадалото лице, че водачът на
процесното МПС не притежавал квалификация за управлението му, поради което
поемането на такъв риск от пострадалата представлявало съпричиняване на
вредоносния резултат.
Прави се възражение от
ответника и за началния момент на претендираната от ищците законна лихва,
обосновано с довода, че той бил поставен в обективна невъзможност да изплати
определените от него обезщетения за неимуществени вреди поради непосочване на
банкови сметки от ищците. Счита, че началния момент на забавата следва да бъде
определен от датата на завеждане на исковата молба.
В срока предоставен за депозиране
на допълнителна искова молба, ищците са подали такава, с която са пояснили и
допълнили първоначалните си фактически твърдения.
В законоустановеният срок, след надлежно съобщение за
предоставената от закона възможност за това това, по делото ответната страна не
е депозирала допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
Конституираният в процеса С.Н.М. като трето лице-помагач
на страната на ответника чрез процесуалния си пълномощник изразява становище за
неоснователност на заявените претенции. При условията на евентуалност е въвел
твърдение за тяхната завишеност като размер, като моли същите да бъдат
редуцирани с оглед на това обстоятелство от една страна и от друга поради
наличие на съпричиняване настъпването на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице .
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, дава
право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди
пряко срещу Гаранционния фонд, в случаите когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, причинено е от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. По този иск ищците следва да установят, че имат
вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство
/фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и липса
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.
Безспорно се установява от представената по делото влязла
в сила присъда № 37/09.07.2018 година
по нохд № 425/2018 година по описа на Пазарджишкия окръжен съд, която на
основание чл. 300 от ГПК е задължителна за настоящия, че виновен за настъпилото на 08.07.2017
година пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е причинена смъртта
на дъщерята на ищците М. и С. А.е водача лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № РВ 7222 СР, с
прикачено към него ремарке с ДК №РВ 3651 ЕВ - С.Н.М.. Отговорността на същия се покрива от ответника Гаранционен фонд, поради
липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена между собственика на моторното превозно средство,
участник в произшествието, управлявано от причинилия вредите водач и
застрахователно дружество.
Към настоящото производство е приложено и наказателно дело
№ 425/2019 по описа на Пазарджишкия окръжен съд, по което е
постановена горепосочената присъда и в кориците на което се намират
представените по делото протоколи за оглед на местопроизшествие. От констативния
протокол за оглед на процесното произшествие се установява настъпването на
същото с участието на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № РВ 7222 СР, с прикачено
към него ремарке с ДК №РВ 3651 ЕВ, както и и механизма му. Видно е от
протокола, че инцидентът е настъпил на автомагистрала „Тракия“ в участъка на км.
86+850 в посока от град София за град Пловдив, като автомобилът е намерен извън
пътното платно в тревна площ, зад водна канавка, паднал по таван и с разпръснати
битови предмети около него. Лекият автомобил бил смачкан в предната си част,
със счупена броня и фарове.
До ответника Гаранционен фонд са били
предявени и разгледани щета № 19-210066/04.02.2019 година от ищеца М.А. и щета
№ 19-210067/04.02.2019 година от ищцата С.А.. Ответникът е приел решения по
посочените преписки, с които е определил на молителите обезщетения в размер на
по 130000 лева, които обезщетения са намалени с 30%, поради наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице М.М.. Прието е, че
сумата за изплащане на всеки един от молителите възлиза на 91000 лева. С писмо
изх. № 24-01-557/18/13.02.2019 година, изпратено и до двамата молители,
Гаранционният фонд ги е уведомил за
взетите решения, като им е дал указания да посочат актуална банкова сметка, ***,
че банковата сметка е на пълномощник, да представят заверено от нотариус
пълномощно в оригинал, както и други необходими документи, за които указания
няма данни да се изпълнени.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения
в настоящото производство е допусната и извършена комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, вещите лица по която в изготвеното и прието заключение
са изследвали и описали механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и причините, довели до смъртта на пострадалото лице. Според
експертите, произшествието е настъпило на автомагистрала „Тракия“ в участъка на
км. 86 + 850, където процесният автомобил застигнал попътно движещ се
автомобил. По това време мобилният телефон на водача на процесното МПС позвънил
и той отклонил вниманието си от движението, поради което дистанцията между
двата автомобила намаляла значително. Ищецът М.А. извикал на шофьора да внимава
и да намали скоростта, но реакция от водача не последвала. Когато дистанцията
между двете превозни средства се скъсила толкова, че се създала опасност за
сблъсък и след ново предупреждение от пътниците в автомобила, водачът на
процесното МПС, за да избегне удара, завил волана рязко надясно към банкета и
натиснал спирачки, при което задната част на буса се завъртяла и тръгнала
напред под действието на възникналата центробежна сила. Продължавайки напред от
инерционната си сила, ремаркето се ударило в задната част на лекия автомобил и
ускорило падането му в дясната канавка. Към момента на настъпване на
катастрофата, автомобилът се движел с превишена скорост от над 128 км/ч. Като
причина за настъпилия инцидент, вещите лица сочат наличието на умора и забавени
движения у водача, отклонено внимание, несъобразена скорост и дистанция. Пострадалото
лице е пътувало на задната седалка на лекия автомобил, като вследствие на удара
получило комбинирана черепно мозъчна травма със САХ и контузия на мозъка и
гръдна травма, в резултат на което е починало. Автомобилът е бил оборудван с
колани, но пострадалото лице е било без поставен предпазен колан.
За установена, по горните доводи и с оглед събраните
доказателства, в настоящото производство следва да се приеме и
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на
пострадалото лице М.М.М.
При съобразяване на всичко посочено по-горе, съдът
намира, че са налице предпоставките на
чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер“, с ДК № РВ 7222 СР, с прикачено към него ремарке с ДК №РВ 3651
ЕВ - С.Н.М., чието поведение именно е довело до настъпване на произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние,
като е нарушил правилата за движение и не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което управлявал. Това негово действие е довело до настъпилото
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на М.М.са били нанесени тежки
травми, довели до нейната смърт. Всичко това сочи на установеност на елементите
на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
както и вина. Последната е установена и с влязлата в сила присъда по нохд № 425/2018 година по описа на Пазарджишкия
окръжен съд.
Ищците М. и С. А.са от кръга на правоимащите лица, на
които по принцип е признато правото да получат обезщетение за неимуществени
вреди като родители на пострадалото лице. От доказателствения материал е видно,
че те са негови баща и майка. В тази насока е представено с исковата молба удостоверение
изх. № 37/26.07.2017 година, издадено от съответното длъжностно лице от
кметство с. Бяла Река, община Връбница, чието съдържание удостоверява
твърдяната от тях родствена връзка. При отчитане на подлежащите на установяване
правнорелевантни факти съдът с постановеното определение по чл. 374 от ГПК
изрично е указал на ищците, че върху тях е доказателствената тежест за
установяване на наличието на противоправно деяние, вреди и наличието на
причинна връзка между деянието и вредата, както и настъпилите за тях продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Спорен между страните в настоящия процес е размера на
търсените обезщетения, основателността на претенцията за лихви при евентуално
уважаване на исковете, както и наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат.
С оглед установяване на наведените от ищците твърдения за
претърпени неимуществени вреди и интензитета на претърпените болки и страдания,
в настоящото производство са допуснати до разпит двама свидетели. От
показанията на същите се установява, че те са преживели изключително тежко
смъртта на своето дете. След случилото те се затворили в себе си, плачели и
страдали, спрели да ядат и да говорят, обръщали по-малко внимание на сина си. Когато
видела връстници на дъщеря си, ищцата С. се разстройвала, случвало се да се
загледа в една точка и да не чува или вижда. В резултат на преживяното, всички
членове на семейството изпаднали в тежко емоционално състояние, което наложило
да посещават психолог, първоначално по два пъти седмично, а към настоящия
момент един път месечно. Състоянието на ищцата било такова, че наложило включително
престой в болница. Трагедията се отразила и на работоспособността им, тъй като те
не можели да се съсредоточат. Двете свидетелки заявяват, че към настоящия
момент търпените от родителите болки и страдания не са намалели по интензитет,
те продължават много да страдат за загубата на детето си. Ищцата влизала в
стаята на починалата, изкарвала дрехи и снимки, разстройвала се и плачела. Съдът
изцяло кредитира така събраните чрез разпита на свидетелите гласни
доказателства. Действително, същите са майки на двамата ищци, поради което показанията
им следва да се ценят с оглед на всички други доказателства по делото, съобразно
нормата на чл. 172 от ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че изложеното
от тях е от една страна в унисон с целия доказателствени материал по делото и
се подкрепя изцяло от него. От друга страна касае се за най-близките до ищците
хора, които имат непосредствени и лични възприятия за тяхното състояние и
всичко случващо се с тях след произшествието.
В подкрепа на твърденията и ангажираните свидетелски
показания за емоционалното състояние на ищците след произшествието, вследствие
на което се е наложило да посещават психиатър, по делото са представени писмени доказателства - амбулаторен
лист, медицинска бележка и епикриза. Поискано е и е представено заверено копие
от регистъра на приетите пациенти от психолога д-р Е.Д., като самата тя е
свидетелствала по делото. От регистъра е видно, че и двамата ищци многократно
са посещавали кабинета и. В показанията си тя пояснява, че е констатирала
промени в емоционалния им статус, които се дължали на претърпяната от тях
загуба. Първоначално състоянието им на тревожност и депресия е било в най-високата
степен по клиничната скала, а към момента е в умерена степен. Посочва, че в
психологичната и психиатрична литература, загубата на дете е на първо място по
стресогенност. Ищцата С. е била на медикаментозна терапия. Впоследствие и
ищецът също е отключил симптоматика, поради което е бил насочен към психиатър. Двамата
са имали и сериозни семейни проблеми. Психологът счита, че те не са
преувеличили при даването на отговори на самооценъчните въпроси и именно
инцидентът е довел до това им състояние.
Предвид изложеното, предявените от ищците искове за
неимуществени вреди от смъртта на М.М.М се явяват основателни. В тази връзка следва да се вземат предвид и
отчетат и силата, интензитета и продължителността на преживяните от тях
отрицателни емоции, както и депресираното им състояние след трагедията и към
настоящия момент. Напълно внезапната и ненавременна смърт на детето им е лишила
ищците завинаги от обичта към и от него.
Тя ги е лишила и от възможността да преживеят много
важни за всеки човек в чисто житейски план събития. Безспорно смъртта на М.М.се
е оказала огромна трагедия за всички.
Трябва да се отчете и
това, че възстановяване на засегнатото неимуществено благо не е възможно
/личната неприкосновеност е парично неостойностима/, а обезщетението
представлява предвидената от закона заместваща облага, поради което и при
неговото определяне да се съобрази съществувалата силна емоционална връзка
между ищците и починалото лице. Необходимо е да се съобрази и това, че към
момента на пътно-транспортното произшествие М.М.е била на 17 години, в началото
на житейския си път. Това обстоятелство следва да се разглежда в конкретната
ситуация в контекста на наличието на необходимост с оглед конкретните очаквания
на ищците от една страна да отгледат и възпитат детето си, а от друга страна то
да ги подкрепя морално и след време да им бъде опора. В конкретния случай
следва да се вземе предвид и отчете и това, че болките и страданията им ще
продължават и занапред, ще ги съпътстват през целия им житейски път предвид
необратимостта на загубата им и най-вече нейната внезапност.
При съобразяване на
изложеното по-горе, като се вземат предвид всички посочени по-горе
обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно
настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от М.М.А. и С.А.А. неимуществени вреди е в размер на по 150000 лева.
Неимуществените вреди
нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната
същност са болките и страданията от загубата на близки хора или на други
неоценими блага, какъвто е човешкия живот. Визираният от законодателя критерий
„по справедливост" не е абстрактен, до голяма степен е изпълнен с морално
съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Съобразно горното, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищците неимуществени вреди са в размера посочен по-горе. Определеното от
съда обезщетение е в резултат на извършената от него преценка на конкретните
отношения на ищците с починалото лице и то при приетите за установени и описани
по-горе факти.
Ответникът е въвел възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалото лице е било без поставен обезопасителен колан непосредствено
преди настъпване на процесното ПТП. При предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането срещу Гаранционния фонд, съпричиняването
подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с
позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на
ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. Съпричиняването
на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на
увредения и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД е налице винаги, когато увреденият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но поведението на
увредения трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
Пътуването без поставен обезопасителен колан съставлява нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай, от заключението на вещите лица по
изслушаната комплексна експертиза, кредитирано изцяло от съда, се установява,
че процесният автомобил е бил оборудван с предпазни колани за всички
места. Посочено е в него, също така, че с
оглед механизма на настъпване на уврежданията на пострадалата към момента на
настъпване на ПТП същата не е била с поставен предпазен колан. Експертите са заключили, че при поставен
предпазен колан травмите на пострадалото лице биха били по-леки, като и че в
този случай тялото е нямало да изпадне от автомобила. Липсата на обезопасителен
колан е довела до свободно движение на тялото в автомобила, като е следвало
всяко негово движение. В случая травмите са настъпили в резултат на големите
инерционни сили и високата скорост, както и свободното движение на тялото
поради липсата на поставен предпазен колан.
Установеното от доказателствения материал сочи на това,
че с поведението си пострадалата обективно е създала предпоставки за настъпване
на увреждането, като е допуснала нарушение на правилата за движение, неизползвайки обезопасителен
колан, съгласно чл. 137а от ЗДвП. Това нарушение съдът приема, че е
допринесло за настъпването на така установената по-горе смърт на пострадалата при процесното ПТП. Същото е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпването
на противоправния резултат е предпоставка за приложение на разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта
на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на произшествието.
В настоящия случай поведението на пострадалата не е тъждествено с това на водача
на лекия автомобил, доколкото за настъпването на произшествието вина има
водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че вменената отговорност на
водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението е значително
завишена спрямо тази на останалите участници в него. Съобразявайки гореизложеното,
съдът определя съпричиняване от
страна на пострадалото лице в размер на 30 % спрямо 70% на виновния за
произшествието водач С.Н.М.. При това положение на ищците следва да бъде
присъдена сумата от по 105 000 лева.
Предвид основателността на главния иск, основателен се
явява и предявеният и поддържания акцесорен такъв за лихва. Съгласно чл. 588,
ал. 1 от КЗ, фондът дължи лихва за забава при спазване на чл. 497 от КЗ от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Фондът изпада в забава не от настъпването на деликта, а от
момента, в който е поканен да плати обезщетение, съответно с изтичане на
законния срок за отговор. По делото е установено, че ищците са отправили
претенции до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение на
04.02.2019 година. Гаранционният Фонд се е произнесъл по така заявените
претенции, като с писма от 13.02.2019 година е уведомил молителите за взетите
решения и определения размер на обезщетенията от по 91000 за всеки от двамата
ищци. Ето защо, претенцията за мораторна лихва върху сумите от по 91000 лева е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В тази връзка, неоснователни се
явяват твърденията на ищците, че с предявяване на претенцията пред ответника са
изпълнили изискванията на чл. 380, ал. 1 от кодекса и са представили пълни
данни за банкова сметка, ***еделеното им обезщетение. Съгласно чл. 558, ал. 6
от КЗ, плащане от Гаранционния фонд към увредено лице чрез пълномощник се допуска само въз основа на
изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите относно конкретна
претенция, в което се съдържа изявление, че увреденото лице е уведомено, че има
право да получи плащането лично. Няма данни по делото да е представено
пълномощно от молителите в посочената от закона форма. С изпратените писма от
13.02.2019 година Гаранционният фонд е дал изрични указания във връзка с
изплащането на определените суми, които указания не са изпълнени, поради което
ответникът не е изпаднал в забава. За разликата над сумите от по 91000 лева до
определените от настоящия съд размери от по 105000 лева /т. е. за сумата от
14000 лева за всеки от ищците/, дължимата лихва е от датата на произнасяне на
ответника по предявените пред него претенции до окончателното плащане на сумите.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва
да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката, представлявал и
защитавал ищците в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено
от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищците е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това, налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото
основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по
частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017
година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о./. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Б.Б.К. от БАК сумата от 5730 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на двамата ищци, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответстващ на общо уважената част от предявените
искове и при съобразяване на осъществената от негова страна абсолютно една и
съща защита по отношение и на тях двамата. Доказателства за други реално
извършени от тях разноски са налични измежду кориците на делото и по-специално
за сумата от 50 лева, представляваща депозит във връзка с разпита на единия от
свидетелите, поради което и на ищците, съобразно уважената част от исковете
следва да бъде присъдена сумата от 26.25 лева.
Тъй като ищците са
били освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, дължимата такса върху присъдените размери обезщетения следва да се
възложи върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно същият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 8400 лева, както и сумата от 5 лева, представляваща дължима
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК следва да бъдат присъдени направените
от него разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите. В тях се включват
възложения в негова тежест депозит в размер на 500 лева за депозит за възнаграждение на вещите лица по допуснатата и
изслушана по делото комплексна експертиза, както и юрисконсултско
възнаграждение за изготвяне на отговора на исковата молба и останалите
депозирани във връзка със заявените искания писмени становища, което съдът на
основание по чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
определя в размер на сумата от 300 лева или съобразно отхвърлената част от
исковете на ответника за разноски следва да се присъди сумата от 380 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат
*********, с адрес град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 4, представляван от
Борислав Иванов Михайлов и Стефан Г. Стоилков да заплати на М.М.А., ЕГН **********
***, ***сумата от 105000 /сто и пет хиляди лева/ лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат
на непозволено увреждане, причинено на 08.07.2017 година от С.Н.М., довело на
посочената дата до смъртта на М.М.М- негова дъщеря, ведно със законната лихва
върху присъдения размер главница, начиная от 24.04.2019 година до окончателното и изплащане, както и ведно със законната
лихва върху част от присъдената главница в размер на 14000 /четиринадесет
хиляди/ лева за периода от 13.02.2019 година до 24.04.2019 година, като за
разликата над уважения размер до претендирания такъв от 200000 /двеста хиляди
лева/ лв., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2019 година до окончателното
изплащане, както и за присъждане на законната лихва върху главницата от 91000
/деветдесет и една хиляди лева/ лв. за периода от 13.02.2019 година до
24.04.2019 година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат
*********, с адрес град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 4, представляван от
Борислав Иванов Михайлов и Стефан Г. Стоилков да заплати на С.А.А., ЕГН **********,***
сумата от 105000 /сто и пет хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено
увреждане, причинено на 08.07.2017 година от С.Н.М., довело на посочената дата
до смъртта на М.М.М- нейна дъщеря, ведно със законната лихва върху присъдения
размер главница, начиная от 24.04.2019 година до окончателното и изплащане, както и ведно със законната
лихва върху част от присъдената главница в размер на 14000 /четиринадесет
хиляди/ лева за периода от 13.02.2019 година до 24.04.2019 година, като за
разликата над уважения размер до претендирания такъв от 200000 /двеста хиляди
лева/ лв., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2019 година до
окончателното изплащане, както и за присъждане на законната лихва върху
главницата от 91000 /деветдесет и една хиляди лева/ лв. за периода от
13.02.2019 година до 24.04.2019 година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат
*********, с адрес град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 4, представляван от
Борислав Иванов Михайлов и Стефан Г. Стоилков да заплати на адвокат Б.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 5730 лева /пет хиляди седемстотин и тридесет лева/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат
*********, с адрес град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 4, представляван от
Борислав Иванов Михайлов и Стефан Г. Стоилков да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд сумата от 8400 /осем хиляди и четиристотин лева/ лв.,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважените претенции,
както и сумата от 5 /пет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат
*********, с адрес град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 4, представляван от
Борислав Иванов Михайлов и Стефан Г. Стоилков да заплати М.М.А., ЕГН **********
и С.А.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** сумата от 26.25 /двадесет и
шест лева и двадесет и пет стотинки/ лв., представляваща направени от тях
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН ********** и С.А.А.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** да заплатят на Гаранционен фонд,
Булстат *********, с адрес град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 4, представляван
от Борислав Иванов Михайлов и Стефан Г. Стоилков сумата от 380 /триста и осемдесет лева / лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на С.Н.М., ЕГН **********
като трето лице-помагач на страната на
ответника Гаранционен фонд, Булстат
*********, с адрес град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 4, представляван от
Борислав Иванов Михайлов и Стефан Г. Стоилков.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: