Решение по дело №89/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  № 260086/4.3.2021 г.

гр.Ямбол, 04.03.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря Ж.Ч., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 89 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ДЖЕЙ СИ 99” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й.И.Й. – управител срещу Наказателно постановление № 466348-F484003/03.09.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата и се моли за отмяната му.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, не изпраща представител. Чрез процесуалния си представител – адв. Петрова от АК-Ямбол поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулта И. оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението, осъществено от жалбоподателят е безспорно установено и се пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.04.2019 год. свид. Г. *** извършил проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски обект – видеозона „Венера”, намиращ се ***”. В хода на проверката се установило, че в обекта има монтирано фискално устройство. След разпечатване на дневния отчет от монтираното фискално устройство се установила касова наличност в размер на 10753,24 лв., а фактическата наличност била 363,25 лв., съгласно  попълнения опис на паричните средства в касата. За така установената отрицателна разлика в размер на 10389,99 лв. нямало направени записвания във ФУ, което притежавало функциите служебно въведени/служебно изведени суми. Проверката приключила със съставяне на  протокол № 0310439/19.04.2019 г. Затова, на 30.04.2019 г. на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F484003 от същата дата за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. На 03.09.2019 г. въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството-жалбоподател било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран с налагане на имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Г., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

В конкретния случай съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното:

На дружеството-жалбоподател е ангажирана административнонаказателната отговорност на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Според чл.185, ал. 1 от същия закон, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

             Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и описано в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е ясно на какво основание административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2, изр. 2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочването на размерите на установената разлика и това, че тя е с положителен знак не налага непременно единият от двата извода – че това е довело, респ. не е довело до неотразяване на приходи. Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното постановление, защото е част от фактическия състав на нарушението. След като това не е направено, описаната фактическа обстановка в НП, съдържа съставите на двете отделни нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което не може да бъде извършена преценка на какви фактически основания е приета правната квалификация по чл.185, ал.2, изр. изр. 2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. При това положение е нарушено правото на санкционираното лице, което е  основание за отмяна на НП.

             Отделно от горното, дори да бъдат игнорирани изложените доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съдът намира, че деянието се явява маловажен случай на чл.28 от ЗАНН. Действително се касае за формално нарушение, на просто извършване, неизискващо настъпването на съставомерен резултат. Това обаче не означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение в разглеждания казус. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е приложима за всички случаи на административни нарушения. В настоящия случай наказващият орган не е съобразил, че няма данни за извършени от жалбоподателя на други нарушения по Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и/или Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Нарушението е за първи път. Не е взето предвид и обстоятелството, че в случая не фактическата, а отчетената чрез фискалното устройство касова наличност е по-голяма, т.е. отчетена е отрицателна разлика в размер на 10389,99 лв. Изложеното води до извод, че допуснатото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от този вид и че с него не е бил нарушен грубо и в съществена степен предвиденият в закона ред за деклариране и отчитане  на  доходи и не са настъпили неблагоприятни последици за фиска. Поради всичко изложено и съдът намира, че в случая неправилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

           При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството-жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните  размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на  въззиваемата страна.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 466348-F484003/03.09.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ДЖЕЙ СИ 99 ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й.И. Й.  и С.И. А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „ДЖЕЙ СИ 99“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Й. И. Й. и С.И. А. направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: