Решение по дело №120/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260003
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20194300900120
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Ловеч,   13.03.2023       г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

при секретаря Елена Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Данкова т.д. № 120 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производство по чл.432, ал.1 във вр. с чл.409 от КЗ

 

         Ловешкият окръжен съд е сезиран с Искова молба вх. № 106954/08.08.2018 год. от Н.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: ***; К.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** и Н.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М., адвокат при Адвокатска колегия София, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес на дейност: ***, съдебен адрес:***. тел: **********срещу „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43, представлявано от: Д.С.Д. прокурист, Р. Г. Б., П. В. А., Й. Цв. Ц., Е.С. И.с правно основание: чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 380 КЗ и чл. 86 ЗЗД и цена на иска: 500 000 лева.Излага се, че на 29.03.2018 г., в с. Д., общ. Ловеч, на ул. А. С., водачът Р.Б., управлявал лек автомобил марка и модел „Т.Х.Л.", с per. № ********, когато с предната дясна част на автомобила си удря велосипедиста Д. К.Х., с което реализира ПТП. При удара са причинени множество увреждания на здравето на Д. К.Х., от които впоследствие, на 31.03.2018 г. същият е починал.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №17 от 02.04.2018 г. Образувано е и досъдебно производство ДП № 206/29.03.2018 г., по описа на РУ - Ловеч.Починалият Д.Х. е баща на Н.Д.Х. и К.Д.Х., а Н.И.А. е майка на починалия Д.Х. – всички ищци по делото. Посочва се, че ищците изключително тежко понасят загубата на своя баща и син. Д., Н., К. и Н. са живеели заедно в едно домакинство, грижили се един за друг, помагали си и били едно сплотено и задружно семейство. Д.Х. бил силно привързан към своите деца и майка си. Посочва се в исковата молба, че видно от представения с настоящата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, към датата на пътнотранспортното произшествие - 29.03.2018 г., виновният водач, който е управлявал автомобил марка и модел „Т.Х.Л.", с per. № ********, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗД „Евроинс" АД, с полица №BG/07/l 17001672118, валидна от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г. Пълното обезщетяване на всички претърпени имуществени и неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице.Във връзка с гореизложеното, с молба с вх. № 7339/03.05.2018 г. ищците са отправили претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, а именно ответното дружество ЗД „Евроинс" АД с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Застрахователят до настоящия момент, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, не е определил и изплатил обезщетение, поради което и на основание чл.432, ал. 1 КЗ, за наследниците на пострадалото лице се поражда правен интерес от предявяване на съдебна претенция за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.С оглед обстоятелството, че деянието е извършено на 29.03.2018 г. считат, че от този момент върху присъдените суми следва да бъде начислена и законна лихва за забава до окончателното й заплащане.Предвид гореизложеното, молят съдът, след като се увери в основателността на претенцията им, да осъди „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, да заплати на ищците сумите, както следва:

1.      на Н.Д.Х., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 200 000.00 /двеста хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г., при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;

2.      на К.Д.Х., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 200 000.00 /двеста хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г., при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;

3.      на Н.И.А., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 100 000.00 /сто хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г., при което е причинена смъртта на сина й Д. К.Х., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски; Процесуалният представител на ищците моли съда да присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК с вх. № 7736/14.11.2019 г. е постъпил отговор на искова молба от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43, представлявано от Р. Б.- Изпълнителен директор и Д.Д. - Прокурист, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт С.К., тел. **********, e-mail: *****************, в който изразява становище, че исковете са допустими, но оспорва същите по основание и размер.

Относно иска за неимуществени вреди по чл. 432, an. 1 от КЗ не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между ответника - „Застрахователно дружество Евроинс" АД и собственика на лек автомобил, марка и модел „Т. Х. Л." с per. № ********, валидна към датата на ПТП - 29.03.2018 г.Оспорва механизма на ПТП. Възразява, че твърденията в исковата молба за начина и обстоятелствата, при които настъпва застрахователното събитие, не намират опора в приложените от ищците документи. Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования , причинната връзка между настъпилото застрахователно събитие и последвалата смърт на лицето Д. К.Х., обема на вредите.

В случай, че съдът приеме исковете за доказани по основание, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. К.Х.. Счита, че с поведението си пострадалият сам се е поставил в опасност, поради което неговият принос следва да се определи в размер на не по-малко от 90 % (деветдесет процента). В допълнение към изложените съображения оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Счита същото за прекомерно завишено. Относно лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди оспорва искането на ищците за присъждането на лихва за забава върху застрахователото обезщетение.Прави възражение, че е недопустимо да се присъжда лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на настъпване на увреждането - датата на ПТП. Посочва, че началният момент на забавата, в хипотезата, в която такава бъде доказана по делото, е изрично регламентира в нормата на чл. 497 от КЗ.

 В срок е постъпила допълнителна искова молба вх. № 8412/09.12.2019 год. от Н.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: ***; К.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** и Н.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М., в която предвид становището на ответното дружество, и това, че същото не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и дружеството към датата на процесното ПТП, моли съда да отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП, полица № BG/07/117001672118, валидна от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 година.Счита за напълно неоснователно възражението на ответника, с което се оспорва иска по основание и размер, както и за неоснователни възраженията на ответника относно механизма на ПТП и относно наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача Р.Б., управлявала л.а. марка и модел „Т. Х. Л.", с per. №********.Категорично оспорва твърденията на ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия- Д.Х.Счита тези твърдения за напълно безпочвени, не подкрепени с абсолютно никакви доказателства по делото, почиват изцяло на предположения. Сочи, че застрахователят е в правото си да прави всички възражения, които се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение в това число и че пострадалият е съпричинител на вредите, с цел намаляване на отговорността му към увреденото лице.

Моли съда да допусне следното изменение на началния период, от който започва да тече законната лихва, като същият, на основание чл. 429, ал. 2, вр. с ал. 2, т.2 от КЗ, се счита от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, т.е. 03.05.2018 година.

Постъпил е с вх. № 8877/31.12.2019 г. отговор на допълнителната искова молба от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, - гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт С.К., в който заявява, че поддържа изцяло отговора на исковата молба, както и всички направени оспорвания и доказателствени искания.Сочи, че в представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № № 17/02.04.2018 г. са изложени констатации на длъжностните лица по отношение на механизма на ПТП, но те не се ползват с материална доказателствена сила по отношение на причините и обстоятелствата за настъпването му - по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК - съставителят на Констативния протокол не е бил очевидец на ПТП, като заключава, че остават неизяснени причините за катастрофата, респективно механизма на ПТП.

С Определение № 44/23.01.2020 г. Ловешкият окръжен съд, на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, е спрял производството по т.д. 120/2019 г. на ЛОС, до приключване на досъдебно производство ДП №206/2018 г. по описа на РУ на МВР-Ловеч, с влязъл в законна сила акт.

С молба вх. № 261021/18.07.2022 г. от Н.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** и К.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. Р.М. е поискано възобновяване на делото. Посочено е, че наказателното производство е приключило с Присъда № 6/26.05.2022 г., постановена по НОХ д. № 140/2022 г. по описа на ОС – Ловеч, влязла в сила на 11.06.2022 год. Към молбата е представен заверен препис от присъдата, както и препис-извлечение от акт за смърт на ищцата Н.И.А..

          С Определение № 260230/19.07.2022 г. Ловешкият окръжен съд е възобновил производството по т.д. 120/2019 г. на ЛОС на основание чл.230,ал.1 от ГПК. Заличил е, на основание чл. 227 от ГПК, в качеството на ищца по т.д. №120/2019 г. на ЛОС Н.И.А., починала на 26.12.2021 година. Конституирал е, на основание чл. 227 от ГПК, в качеството на ищци, правоприемници на Н.А., К.Д.Х. и Н.Д.Х..

Ищците,редовно призовани в съдебно заседание, се явяват лично и с процесуален представител адв. М.. Завяват, че поддържат исковете и молят да бъдат уважени в пълния претендиран размер за обезщетение до размер на сумата 200000 лева за всеки един от ищците лично и сумата 100000 лева като наследници на майка си, като се съобразят изплатените от ответника в хода на процеса суми..

 „Застрахователно дружество ЕВРОИНС" АД – София , редовно призован, не изпраща е представител в съдебно заседание.

От представените писмени доказателства, от заключенията на съдебните експертизи,  от гласните доказателства, от НОХД № 140/2022 г. по описа на ОС – Ловеч ,от становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установени следните фактически данни:  

Д. К.Х.,роден на *** г. и починал на 31.03.2018 г. , е баща на Н.Д.Х.,роден на  *** година и К.Д.Х., роден на *** година и син на наследодателката на двамата ищци Н.И.А.,починала в хода на производството на 26.12.2021 г. – удостоверение за наследници №1/05.01.2022 г. на Кметство с. Д. ,Лов. Област. Д.Х. се разделил с майката на ищците , когато те били 7-8 годишни и те били отгледани от него, с помощта на баба им-Н.А.. Всички живеели заедно в общо жилище-къща, находяща се в с. Д. ,Ловешко област. Бащата полагал ежедневните грижи за децата, стараел се да бъдат винаги добре обгрижени, добре облечени и задоволявал техните всекидневни нужди. Осъществявал контрол като родител, за да завършат училище успешно, при необходимост осигурявал транспорт до гр. Ловеч и бил пример за тях. Д. Х. не злоупотребявал с алкохол, в семейството нямало скандали и физическа саморазправа. Трудностите при осигуряване на заместващата грижа ,поради липсата на единия родител в ежедневните контакти на децата-майката, довела до израждане на изключително близка връзка  между бащата и двамата ищци.-св. показания на М.П., М. Г.. Поради затрудненото материално положение, предвид ниските доходи на Д.Х., ищците,бащата и баба им отглеждали зеленчуци,поддържали зеленчукова градина и разчитали на взаимната си подкрепа-св. М.П.,Ил. Т..

Д.Х. и Р.Б. работели в „А.“ЕООД-С.Д., Ловешка област, като Р.Б. е управлявал служебен товарен автомобил „Т.“, модел „Х.“ с рег. № *********, собственост на Св.К..

Постановено е влязла в законна сила на 11.06.2022 г. присъда №6/26.05.2022 година по НОХД №140/2022 година на Ловешки окръжен съд, с която  Р.Ц.Б. е признат за виновен, за виновен в това, че на 29.03.2018 год., около 12:55 часа, в с. Д., обл. Ловеч, ул. А. С., до сграда на „А." ЕООД, при управление на моторно превозно средство - т.а.„Т. Х."" с peг. № **********, собственост на С. К. П. от гр. Ловеч, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за водачи категория „С,В", като управлявал автомобила със скорост от 55,74 км/ч, по-висока от разрешената за населено място скорост до 50км/ч, и по чл.5,ал.2,т.1 от ЗДвП като водач на МПС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства-велосипед, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта от Д. К.Х.,***, поради което и на основание чл.343, ал. 1, б. „в", предл.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл. 55 ал.1 т.1 НК е осъден  на една година лишаване от свобода,с отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 300 от ГПК присъдата относно деянието ,противоправност и вината е задължителна за гражданския съд, произнасящ се по гражданските последици от деянието. В този смисъл механизмът на пътно-транспортното произшествие, причинителя, вината и противоправността са установени и възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

По отношение на механизмът на пътно-транспортното произшествие, който е оспорен от ответника, съдът е допуснал, изслушал и приел съдебно-автотехнически и съдебномедицинска експертизи, които съобразява като обосновани и професионално защитени.В частта, в която заключението на автотехническата експертиза противоречи на приетото по присъдата №6/26.05.2022 г. на ЛОС съдът възприема , установеното в наказателното производство.

 Съдът възприема гласните доказателства като достоверни, обективни и извежда фактическите изводи по делото, съобразно тях.Свидетелите изясняват лично възприети от тях обстоятелства, които са непротиворечиви и се подкрепят и от останалите доказателства по делото.

Пътно –транспортното произшествие е възникнало на  29.03.2018 г. около 12.55 часа , на път LOV-1063 при километър 5+420 ,с. Д. ,ул. „А. С.“ на изхода за с С. ,до сградите на фирма „А./бивше ТКЗС“- пред портал на производствена база-стопански двор в с. Д., Лов. Област ,ул. „А. С.“. Р.Б. се движел с товарен автомобил „Т.“, модел „Х.“ с рег. № *********,в който като пътувал и И. Ц., в посока центъра на селото, като се насочил към горния вход на стопанския двор. Товариният автомобил преминал покрай втория долен вход на стопанския двор , като пред него в  същата посока на около 200 метра пътувал Д.Х.. Д.Х. бил собственик и управлявал велосипед“Балкан“, с монтиран двигател с вътрешно горене/двигател „Д-8“ с работни параметри 45 куб. метра и скорост до 45 км/ч//.

Този участък на пътното платно е в границите на населеното място, върху него няма поставена хоризонтална маркировка, а не е имало и маркировка с временни знаци, въвеждащи регулиране на движението.Пътят е асфалтиран ,без видими неравности и дупки-писмо №6600-142-1/08.05.2018 г. на Община-Ловеч. Времето от 12.30 часа до 14.45 часа на 29.03.2018 г. в процесния участък е било без регистрирани валежи, с много добра видимост, преобладаваща ниска област, слаб вятър и не е регистрирана намалена видимост-писмо №49/10.05.2018 г. на НИМХ-БАН-филиал Плевен.

Товарен автомобил „Т.“, модел „Х.“ с рег. № ********* се е движел със 55,74 километра в час, а Д.Х.- с 26,66 километра в час., като на 68 метра /преди първия ъгъл на стопанската сграда на дружеството,намираща се в ляво от пътното платно на 16.80 м. вляво от левия край на платното по протокол за оглед от 29.03.20218 г./ Р. Б. е променил посоката на движение на ляво,за да изпревари движещия се пред него велосипедист. Х. е предприел,без да подаде какъвто и да било сигнал маневра в ляво и навлязъл в половината от лентата за насрещно движение. Последвал удар между превозните средства- предната дясна част на товарния автомобил и предната лява част на велосипеда. Д.Х. в резултат на удара се отзовава върху предния капак на товарния автомобил до предното стъкло,като травмите по тялото отговарят на блъсване отляво надясно с удар в лявата слепоочна област на главата в автомобила и послеващо отхвърляне и падане на пътната настилка на дясната страна/предвид счупването на три ребра  в дясна гръдна половина-заключение по съдебно-медицинската експертиза №261424/01.11.2022 г./.  Разстоянието от момента на отклоняване на велосипедиста до мястото на удара е 14,1 метра, а товарния автомобил е бил на разстояние 29,41 метра ,като предвид скоростта на  товарния автомобил - 55,74 км/ч опасната зона за спиране е 33,57 метра. До мястото на удара разстоянието би било 30,13 метра при  екстремно спиране на товарния автомобил.

Д.Х. е получил в резултата на пътнотранспортното произшествие съчетана травма, контузия на главата, мозъчен кръвоизлив- фиш за спешна медицинска помощ на филиал 4587/29.03.2018 г. на ЦСМП-Ловеч-л.67,медицинска документация на л.68 по ДП №206/2018 г. на РУ на МВР-Ловеч . След транспортирането му до МБАЛ-Ловеч и проведени изследвания и консултации , той е бил транспортиран в УМБАЛ- „Г.Странски“-Плевен в дълбока кома. Последвала хоспитализация, реанимация и оперативна интервенция –медицинска документация на л. 88 до 121 ,вкл. по ДП №206/2018 г. на РУ на МВР-Ловеч.На 31.03.2018 г. в 7 часа Д.Х. е починал и след аутопсия е установено състояние след черепно мозъчна операция-трепанация на черепа и евакуация на вътречерепни хематоми, излив на кръв между мозъчните обвивки и под меките мозъчни обвивки, счупени три ребра в дясна гръдна половина. Причината за смъртта на Д. К.Х. е тежка черепно-мозъчна травма -счупване на черепа, , излив на кръв под меките мозъчни обвивка и между меки и твърди мозъчни обвивки, причинили притискане на мозъка. Въпреки оказаната навременна и в пълен обем медицинска помощ във високоспециализирано здравно заведение тежките травми са били непреодолими. Категоричен е извода, че е налице пряка причинно-следствена връзка между черепно мозъчната травма ,причинена от удара с товарния автомобил и последвалата смъртта на Х..

Р.Б. е нарушил правилата за движение по чл. 21 ал. 1 от ЗДП, за водачи категория „С,В“, тъй като товарният автомобила се е движил със скорост от 55,74 км/ч ,с 5 км/ч по висока от разрешената за населено място скорост и по чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДП – да отговаря за безопасността на уязвимите участници в движението- Д.Х.. Виновното поведението на Р.Б. при формата на вина –непредпазливост , като водач на МПС,е обусловило настъпването на противоправния резултат.В присъдата по НОХД № 140/2022 г. на ЛОС е прието, че Д.Х. като водач на превозно средство е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 1 т. 2 от ЗДП,поради управляване на велосипед,който  не е бил оборудван с пътепоказатели за промяна на движението не е подал и сигнал с лява ръка, изпъната хоризонтално встрани, когато е предприел такава промяна- протокола за оглед на местопроизшествието по ДП №206/2018 г. на МВР-Ловеч, заключение по съдебно-автотехническите експертизи.От огледния протокол от 29.03.20218 г., както и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската и съдебно автотехнически експертизи се установява, че Д.Х. не е имал предпазна каска. Такава не е намерена на местопроизшествието, а същевременно вида на уврежданията предполагат , че такава не е имало. Х. не е имал проблеми със зрение и слух, а по отношение на употреба на алкохол кръвна проба не била взета.

Товарният автомобил м. „Т.Х.Л.", с per. № ******** има валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗД „Евроинс" АД по  полица №BG/07/l 17001672118, валидна от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г. и катастрофата е станала в срока на застрахователното правоотношение между страните.

След възникване на застрахователното събитие ищците поискали от застрахователя изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 200000 лева за всеки от синовете на Д.Х. и  за майка му – Н. А. с писмена молба  № 7339/03.05.2018 г. Застрахователят е изискал документи, а с уведомително писмо №7339/7/03.08.2018 г. е отказал изплащане на обезщетенията поради непредставяне на заверен от съответния държавен орган акт за приключване на ДП №206/2018 г. на МВР-Ловеч, съдебно решение или мотиви към него,прокурорско постановление.

 В хода на настоящето производство ответникът е превел по сметки на ищците  суми  за обезщетение за неимуществени вреди, като изрично е посочил, че сумите включват само главницата на обезщетенията за неимуществени вреди за тях и за тяхната праводателка,а не и лихви. На 08.11.2022 г. с преводно нареждане в „банка ДСК“ по сметка на Н.Д.Х. е преведена сумата 84000 лева с посочено основание – д.120 – 2019г. ОС-Ловеч,щета **********-, както и с пр.нареждане от същата дата сумата 28000 лева с посочено основание-**********,т.д. 120/2019 г. На 07.11.2022 г. по сметка на К.Х. в ЦКБ е преведена сумата 50000 лева с основание **********,т.д. 120/2019 г. част.пл. и на същата дата с пр.нареждане в същата банка сумата 34000 лева с посочено основание **********,т.д.120/2019 г. оконч.пл. По делото е представено и преводно нареждане по сметка на К.Х. на сумата 28000 лева с посочено плащане **********,т.д. 120/2019 г. ОС-Ловеч. С писмена молба №261486/10.11.2022 г. ответникът е конкрезирал, че преведените суми от по 84000 лева касаят обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищците, а сумите от по 28000 лев- обезщетение за неимуществени вреди претърпени от починалата Н.А..Следователно в посочените размери исковете са погасени чрез плащане и следва да бъдат отхвърлени на това основание.

Ловешкият окръжен съд съобрази обстоятелствата по делото и счита, че е сезиран с активно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането против „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43, да заплати на : 

1.      Н.Д.Х., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 200 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г., при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 03.05.2018 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

2.      К.Д.Х., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 200 000.00 /двеста хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г., при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 03.05.2018 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

3. Н.Д.Х. и К.Д.Х., в качеството на наследници на Н.И.А. обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г., при което е причинена смъртта на сина и Д. К.Х., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 03.05.2018 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението,

Претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ е пряк иск, на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента, за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, до размера на застрахователното покритие. Отговорността на застрахователя е обективна, безвиновна има обезщетително-гаранционен характер. За уважаването  на иска освен доказване на фактическият състав на деликтната отговорност, се изиска доказване на още застрахователно правоотношение по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането и предварително отправена на писмена претенция по чл. 380 КЗ, с посочване на банковата сметка, по която да извършат плащания от страна за застрахователя. Непосочването на банкова сметка ***трахователя от заплащане на застрахователно обезщетение чл. 380, ал. 3 КЗ, но поставя пострадалия в забава.

В хода на производството се доказва непозволението увреждане ,предвид установяване на вината на Р.Б., доказване на механизма на деянието, вредите за ищците като последица от смъртта на Д.Х.,причинната връзка между уврежданията и настъпилата в последствие смърт на Х. и произшествието на 29.03.2018 г. С противоправното си деяние Р.Б. е причинил виновно смъртта на Д.Х.. Управляваният от Б. автомобил м. „Т.Х.Л.", с per. № ******** има валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по  полица №BG/07/l 17001672118, валидна от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г..Срокът на действие на застраховката обхваща датата на възникване на деянието. Застраховател по този договор е ответникът, затова последният следва да заплати на увредените лица застрахователно обезщетение за причинените им вреди, вследствие ползването на моторното-превозно средство-чл. 493 КЗ. Обезщетението  за неимуществени вреди, попада в обхвата на покритие на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ. Неимуществените вреди следва да се определят съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищците следва да се обоснове от пряката родствена връзка ищците Н.Х. и К.Х. са синове на Д.Х.. А по отношение на праводателката на ищците Н.А. съдът съобразява,че е майка на Д.Х..

След смъртта на Д.Х.  неговите синове и майка му –Н.А. преживели изключително тежко загубата му. Починалият бил в добро здравословно състояние, не е имал хронични заболявания, бил на 50 години и ищците не очаквали настъпилото трагично събитие. Това довело до емоционално страдание, отръпване, социална изолация и изживяване на скръб за Д.Х., който е бил основния отгледал двамата ищци родител. Предвид изключително тяхната връзка на ищците с Д.Х.,изградените взаимоотношения на силна привързаност, синовна обич и бащина закрила, която им е била отдавана през целия им живот, предвид стеклите се житейски обстоятелства ,  съдът приема, че Н.Х. и К.Х. са тежка психическа травма и значително страдание.

Н. Х.а-наследодателката на Н.Х. и Кр.Х. е майка на Д.Х.- удостоверение за раждане от *** ***-Ловеч.Към момента на деянието тя е  била на 70 години  и е живеела заедно със сина си Д.Х. в едно домакинство, помагала в грижите за Н.Х. и Кр.Х..Отношенията със сина и Д.Х. били особено близки. Свидетелите са категорични, че майка  и син се подпомагали взаимно, емоционално и финансово, в трудностите по отглеждане на децата, издръжката на семейството и грижите за дома и стопанството си. Д.Х. бил единствено дете и опора на своята майка и след неговата загуба, тя била съкрушена-св. показания на М.Г., Ил. Т..Занемарила поддържането на дома и зеленчуковата градина и  се влошило здравословното и състояние,като на 26.12.2021 г. починала, според свидетелите без да преодолее скръбта по своя син.

Размерът на дължимото обезщетение съдът съобразява, с възрастта на починалия Д.Х., установените изключително близки отношения със синовете му , продължителното и тежко страдание на ищците и преживяната според свидетелите психотравма, която е променила социалните им контакти, довела е до промяна в характерите им. И понастоящем изживяваната скръб не е преодоляна,поради оставането им без подкрепящия и отгледал ги родител, който е полагал сам ежедневните грижи за тях. Съдът съобразява и с икономическите условия към момента на извършване на пътнотранспортното произшествие -2018 г. , както и размера на определяните обезщетения за неимуществени вреди по аналогични казуси. Дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на сумата 100000 лева за всеки един от двамата ищци , от смъртта на техния баща Д.Х.. Следва се отчете и обстоятелството, че застрахователят е заплатил сумата 84000 лева за всеки един от двата ищци за вредите от смъртта на техния баща. Следователно исковите претенции са следва да бъдат уважени за сумата 16 000 лева за всеки един от ищците за вредите от смъртта на баща им, а искът до пълния размер на 100000 лева поради плащане в хода на делото да бъде отхвърлен.

На Н.Х.  и Кр. Х. като наследници на Н. А. следва да бъде заплатено обезщетение в размер на сумата 100000 лева, тъй като майката на Д.Х. е преживяла особено тежко смъртта на единствения си син, предвид възрастта си 70 година, липсата на неговата финансова и емоционална подкрепа, давана и през целия и живот. Двамата –Н.А. и Д.Х. са живеели в общо жилище, подпомагали са се,а след смъртта му тя останала сама и не можела да се справя с поддържането на дома и стопанството си. Същевременно след смъртта на Х. здравословното състояние на Н.А. се влошило, хроничните и заболявания се обострили/св. показания на Ил.Т. и М. Г./ и през 2021 г. тя починала. В хода на процеса ответникът е заплатил на Н.Х. и Кр . Х. като наследници на Н.А. общо сумата 56000 лева или по 28000 на всеки от тях, за вредите от смъртта на Д.Х. настъпили за неговата майка Н. А.. Следователно остава дължима сумата 44 000 лева общо или по 22 000 лева на всеки един от тях поотделно –обезщетение за неимуществени вреди ,настъпили за тяхната баба от смъртта на баща искът следва да бъде уважен до този размер, а относно сумата 56000 лева да бъде отхвърлен поради плащане в хода на производството.

Ловешки окръжен съд приема, че  Д.Х., не е имал на светлоотразители на велосипеда, не е подавал сигнал за обратен завой с ръка /установени факти по НОХД №140/2022 г./ и не е имал предпазна каска. Всички тези обстоятелства, могат да се  възприемат като съпричиняване, ако биха довели до промяна на вредоносния резултат. В хода на настоящето производство, предвид направените възражения за съпричиняване в няколко насоки, съдът е изслушал съдебно автотехническа експертиза № 260191/06.02.2023 г. ,която изключително обстойно е обсъдила всички спорни въпроси относно съпричиняване от страна на Д.Х.. Вещото лице е категорично, а тези му изводи се обосновават и са възприетото в наказателното производство, че водачът на товарния автомобил късно е възприел Д.Х. визуално и реакцията му за аварийно спиране е забавена. В този смисъл категорично е заявено от експерта и в съдебно заседание на 22.02.2023 г. ,че дори и при подаване на звуков сигнал,сигнал с ръка и ползване на каска ударът не би бил предотвратен. Спирачният път-опасната зона на товарния автомобил е бил по-дълъг от отстоянието, на което се е намирал от мястото на удара на велосипедиста и не е могъл да го избегне. Велосипедистът е попадал в опасната зона  за спиране на товарния автомобил при реалната скорост на движение и ударът е бил неизбежен. По отношение на ползването на каска вещото лице по съдебно-медицинската експертиза посочва  в съдебно заседание на 09.11.2022 г., че не може да се каже, ако е бил с каска Д.Х. каква би била телесната повреда и че с категоричност ще бъде избегнат фаталния изход “Може да се намали обема на травмата, но категорично, че ще се спаси живота не може да се каже.“/к.ц./. Следователно съдът възприема, че не е налице съпричиняване от страна на Д.Х. за настъпване на катастрофата, тъй като неговото поведение не би се отразило на последвалите вреди и крайния летален изход.

Настоящият състав приема, че исковете предявени от ищците до пълния, претендиран размер на сумата  200000 лева за всеки един от тях поотделно са неоснователни и недоказани  и  следва да бъдат отхвърлени. За съда сумата от 200000 лева обезщетение към 2018 г. не е обоснована от икономическите условия  в страната към момента на ПТП -2018 г. и се явява завишена. От друга страна липсват доказателства, че ищците са развили психически или физически заболявания, преминали са болнично лечение или са последвали хронични и нелечими  болести  от смъртта на техния баща. При това положение  не се доказва страдание, което надхвърлящо обичайното и определя обезщетение за неимуществени щети в размер над сумата 100000 лева за всеки от тях до пълния претендиран размер на сумата 200000 лева.

           Ловешки окръжен съд е сезиран с три акцесорни иска за заплащане на законна лихва върху сумите от 100000 лв. обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 409  във вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховане и член 86 от ЗЗД. В член  409 от Кодекса на застраховане  е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение . Съобразно особените правила на член 380 от Кодекса на застраховане, заплащането на законната лихва за застрахователното обезщетение е обвързано с активните действия на лицето, което желае да го получи. Пострадалото лице следва да отправи писмено искане до застрахователя за заплащане на обезщетението, като е длъжно да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането от страна на застрахователя. Задължението на пострадалият за посочване на банкова сметка ***итора при неговото неизпълнение-чл.380,ал.3 от ЗЗД.  Ищците са изпратили писмено искане до  ответника, което е получено на 22.05.2018 г. Към молбата е имало приложени удостоверения за банковата сметка на всеки от тях. Застрахователното дружество е изпратило писмо до молителите-ищци на 03.08.2018 относно липсата на представени документи, установяващи възникването на пътно-транспортното произшествие. Такива документи са извън компетентност на изготвянето им от пострадалите и доколкото те са вложили всички документи,  с които са разполагали са били изправна страна по казуса. Следователно съдът приема, че исковете за присъждане на законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди от застрахователя следва да бъдат уважение на основание член 409 от Кодекса на застраховане във връзка с член 380 от Кодекса на застраховане, начиная от 03.08.2018  г. –след изтичане на законово определения три месечен срок за произнасяне на застрахователя. Ищците са посочили в исковата молба 03.05.2018 г. като начална дата ,за изплащане на лихвата, датата на пътно транспортното произшествие,както пледират и в последното съдебнозаседание на 28.02.2023 г..С допълнителната  исковата молба № №8412/09.12.2019 г. ищците са поискали изменение на началната дата на лихвата ,съответно от 03.05.2018 г.и съдът с протоколно определение от 09.11.2022 г. е приел изменението на акцесорните искове. Предвид вида на иска по чл. 432 от КЗ и специалните норми на чл. 108,ал.3 във вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ , мораторната лихва се дължи от 03.08.2018 г. до окончателно изплащане за сумите от по 16000 лева  и съответно за сумата 44000 лева. Що се отнася до сумите 84000 лева –главница за всеки от ищците и по 28000-главница за тяхната наследодателка, върху тях следва да се уважи заплащането на законна лихва за времето от 03.08.2018 г. до 08.11.2022 г. за Н.Х. и до 07.11.2022 г. за К.Х.,съобразно датите на превод на сумите по банковите им сметки от ответника.

В хода на настоящето производство ответникът е превел по сметки на ищците  суми  за обезщетение за неимуществени вреди, като изрично е посочил, че сумите включват само главницата,а не и лихви. На 08.11.2022 г. с преводно нареждане в „банка ДСК“ по сметка на Н.Д.Х. е преведена сумата 84000 лева с посочено основание – д.120 – 2019г. ОС-Ловеч,щета **********-, както и с пр.нареждане от същата дата сумата 28000 лева с посочено основание-**********,т.д. 120/2019 г. На 07.11.2022 г. по сметка на К.Х. в ЦКБ е преведена сумата 50000 лева с основание **********,т.д. 120/2019 г. част.пл. и на същата дата с пр.нареждане в същата банка сумата 34000 лева с посочено основание **********,т.д.120/2019 г. оконч.пл. По делото е представено и преводно нареждане по сметка на К.Х. на сумата 28000 лева с посочено плащане **********,т.д. 120/2019 г. ОС-Ловеч. С писмена молба №261486/10.11.2022 г. ответникът е конкретизирал, че преведените суми от по 84000 лева касаят обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищците, а сумите от по 28000 лев- обезщетение за неимуществени вреди претърпени от починалата Н.А..Следователно в посочените размери исковете са погасени чрез плащане и следва да бъдат отхвърлени на това основание.

    Ловешки окръжен съд счита ,че кумулативно активно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането и86 от ЗЗД против „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43, да заплати на : 

1.      Н.Д.Х., ЕГН: **********,

-обезщетение в размер на 16000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. в с. Д. ,Лов. Област, при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 03.08.2018 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението,

-мораторна лихва за периода от 03.08.2018г. до 08.11.2022 г. върху сумата 84000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. в с. Д., Лов. Област , при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х.,

 Като бъдат отхвърлени - искът за сумата 84000 лева главница, поради плащане в хода на процеса, а исковете за сумата до пълния претендиран размер от 200000 лева и за присъждане на мораторна лихва от 03.05.2018 г. до 03.08.2018 г.  като неоснователни и недоказани.

2.      К.Д.Х., ЕГН: **********,

-обезщетение в размер на 16000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. с. Д., Лов. Област, при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х.,както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 03.08.2018 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението,

-мораторна лихва за периода от 03.08.2018г. до 07.11.2022 г. върху сумата 84000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. с. Д., Лов. Област, при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х.,

 Като бъдат отхвърлени - искът за сумата 84000 лева главница, поради плащане в хода на процеса, а исковете за сумата до пълния претендиран размер от 200000 лева и за присъждане на мораторна лихва от 03.05.2018 г. до 03.08.2018 г.  като неоснователни и недоказани.

3. Н.Д.Х. и К.Д.Х., в качеството на наследници на Н.И.А. обезщетение в размер на 44 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. с. Д., Лов. Област, при което е причинена смъртта на сина и Д. К.Х., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 03.08.2018 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението,

-мораторна лихва за периода от 03.08.2018г. до 08.11.2022 г. върху сумата 28000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. в с. Д., Лов. Област , при което е причинена смъртта на Д. К.Х.,платено на Н.Х.,

-мораторна лихва за периода от 03.08.2018г. до 07.11.2022 г. върху сумата 28000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. в с. Д., Лов. Област , при което е причинена смъртта на Д. К.Х.,платено на К.Х.

Като бъдат отхвърлени - искът за сумата 56000 лева главница, поради плащане в хода на процеса, а иска за присъждане на мораторна лихва от 03.05.2018 г. до 03.08.2018 г. , като неоснователни и недоказани.

При този изход от процеса и на основание чл. 78,ал.1  ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА ,чл. 7,ал. 2, т.5 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. М. сумата от 8650 лева за всеки един от тях поотделно– адв. възнаграждение ,съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата 8650 лева за процесуално представителство на двамата ищци като наследници на баба си Н.А..

Ответникът трябва да плати в полза на бюджета по сметка на Ловешки окръжен съд сумата 12000 лева –държавна такса върху уважената  и платена в хода на процеса част от исковете, сумата 300 лева –депозит за вещо лице ,платен от бюджетните средства на съда, както  и сумата от 5 лева, за служебно издаване на изпълнителен иск.

Ответникът е представляван в процеса от юрисконсулт Св. К. и на основание чл.78,ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ,съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищците следва да и заплатят сумата 1080 лева общо или по 540 лева за всеки един от активно субективно съединените искове.

 Ищците ,на основание чл.78, ал.3 от ГПК ,следва да заплатят на ответника сумата 1236 лева съдебно-деловодни разноски съобразно изхода от делото и съразмерно на отхвърлената част от исковете.При общо направени разноски в производството от ответника възлизащи на 2030 лева,съразмерно на отхвърлената част от исковете дължими са 1236 лева.Ищците са освободени от такси и разноски по чл. 83 от ГПК ,но не и от отговорност за разноски – съдебно решение № 148 от 19.10.2012 г. по т. д. № 39/2012 г. на ВКС.

При изложените съображения, съдът

 

 

                                   Р   Е   Ш   И    :

 

 

 ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43да заплати на Н.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** по сметка IBAN: ***, при Сосиете Женерал Експресбанк АД, с титуляр Н.Д.Х.;

-обезщетение в размер на 16000 лева /шестнадесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. в с. Д. ,Лов. Област, при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 03.08.2018 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението,

-мораторна лихва за периода от 22.05.2018г. до 08.11.2022 г. върху сумата 84000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. в с. Д., Лов. Област , при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х.,а исковете за сумата 84000 лева главница-обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. в с. Д., Лов. Област , поради плащане в хода на процеса, за сумата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200000 лева и за присъждане на мораторна лихва от 03.05.2018 г. до 03.08.2018 г.  като неоснователни и недоказани отхвърля.

ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43да заплати на К.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** по сметка  IBAN: ***, при Централна Кооперативна Банка АД, с титуляр К.Д.Х.:

-обезщетение в размер на 16000 лева/шестнадесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. с. Д., Лов. Област, при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х.,както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 03.08.2018 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението,

-мораторна лихва за периода от 03.08.2018 г. до 07.11.2022 г. върху сумата 84000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. с. Д., Лов. Област, при което е причинена смъртта на баща му Д. К.Х.,, а исковете за сумата 84000 лева главница-обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. в с. Д., Лов. Област , поради плащане в хода на процеса,а за сумата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200000 лева,ведно със законна лихва от 03.08.2018 г. и за присъждане на мораторна лихва от 03.05.2018 г. до 03.08.2018 г.  като неоснователни и недоказани, отхвърля.

ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43да заплати на Н.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** и на К.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, в качеството на наследници на Н.И.А., ЕГН: **********, починала на 26.12.2021 г.,по сметка  IBAN: ***, при Сосиете Женерал Експресбанк АД, с титуляр Н.Д.Х. и по сметка IBAN: ***, при Централна Кооперативна Банка АД, с титуляр К.Д.Х.:

- сумата в размер на 44 000 лева /четиридесет и четири лева / общо или по 22000 лева за всеки един от тях поотделно за претърпени- обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. с. Д., Лов. Област, при което е причинена смъртта на сина  на Н.А.- Д. К.Х., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 03.08.2018 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението,

-мораторна лихва за периода от 03.08.2018 г. до 08.11.2022 г. върху сумата 28000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. в с. Д., Лов. Област , при което е причинена смъртта на Д. К.Х.,платено на Н.Х.,

-мораторна лихва за периода от 03.08.2018 г. до 07.11.2022 г. върху сумата 28000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.03.2018 г. в с. Д., Лов. Област , при което е причинена смъртта на Д. К.Х.,платено на К.Х.,а исковете за сумата 56000 лева главница, поради плащане в хода на процеса и за присъждане на мораторна лихва от 03.05.2018 г. до 03.08.2018 г.  като неоснователни и недоказани, отхвърля.

ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43да  да заплати на адв. Р.М., адвокат при Адвокатска колегия София, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес на дейност: ***на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 8650 лева /осем хиляди шестстотин и петдесет лева/  – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Н.Д.Х.,за първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43да  да заплати на адв. Р.М., адвокат при Адвокатска колегия София, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес на дейност: ***на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 8650 лева /осем хиляди шестстотин и петдесет лева/  – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на К.Д.Х.,за първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43да  да заплати на адв. Р.М., адвокат при Адвокатска колегия София, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес на дейност: ***на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 8650 лева /осем хиляди шестстотин и петдесет лева/  – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Н.Д.Х. и К.Д.Х. ,в качеството на наследници на Н.И.А.,за първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Н.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43, на основание чл. 78, ал. 8 от  ГПК,  сумата от 540 лева/петстотин и четиридесет лева/юрисконсулстско възнаграждение  за първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА К.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43, на основание чл. 78, ал. 8 от  ГПК,  сумата от 540 лева/петстотин и четиридесет лева /юрисконсулстско възнаграждение  за първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Н.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** и К.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят на ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43, на основание чл. 78, ал. 3 от  ГПК, сумата от 1236 лв./хиляда двеста тридесет шест лева/  разноски  за първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43 да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч в полза на бюджета ,на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,  сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева / държавна такса съобразно уважената и платена в хода на процеса част от исковете, сумата от 300 лева-изплатено възнаграждение за вещо лице,както и сумата от 5 лева-държавна такса за служебно издаване на изп.лист .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Апелативен съд – Велико Търново.

 

 

 

                                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: