РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000349 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №21006 от 28.01.2021 г.,постановено по т.д.№5/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Смолян,ответникът „З. К. Л. И.“АД-гр.С.,с ЕИК ..... е осъден да заплати на
ищцата Л.. Х. АД. с ЕГН ********** сумата от 50 000 лв.,представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания и психически стрес по
повод получените от нея телесни увреждания,в резултат на ПТПунастъпило на 08.10.2018
г.,което е причинено от водача на лек автомобил „Т. К.“ с рег.№.... Х. З. З. по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и сумата от 1 151,44
лв.,представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди,представляващи
разходи за проведено лечение и диагностични процедури,ведно със законните лихви върху
сумата 51 151,44 лв.,считано от 12.02.2019 г. до окончателното й изплащане,която следва да
се преведе по сметка с IBAN:... в „И. А. Б.“АД,с титуляр Л.. Х. АД..
Със същото решение ответното застрахователно дружество е осъдено още да заплати
1
по сметка на Смолянския окръжен съд дължимата държавна такса в размер на 2 046,06
лв.,съобразно уважената част на предявените искове,както и да заплати на адв. Р.М.
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 2477,45 лв. с ДДС за
осъществено процесуално представителство на ищцата.
Настоящото въззивно производство е образувано на основание въззивна
жалба,подадена от „З. К. Л. И.“АД-гр.С.,с ЕИК ..... срещу частта на решение №21006 от
28.01.2021 г.,постановено по т.д.№5/2020 г. по описа на Окръжен съд-Смолян,с която
предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен
за сумата над 16 000 лв.Дружеството-жалбоподател счита първоинстанционното решение за
неправилно,незаконосъобразно и немотивирано в обжалваната му част.Намира
определената с решението парична сума за неимуществените вреди за изключително
завишена и прекомерна с оглед на установеното относно действителния морфологичен
характер на травмата,настъпила за ищцата при ПТП,като съотнесено към обективните
критерии,определящи приложението на принципа за справедливост,тази сума според
жалбоподателя е очевидно несправедливо завишена и определена без оглед на настъпилите
вреди.Наред с това счита,че сумата се явява и в колизия с икономическия критерий,който
според жалбоподателя следва самостоятелно да се съблюдава при приложението на чл.52 от
ЗЗД.Дружеството-жалбоподател поддържа и довода,че обжалваното решение е в колизия и с
нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД,тъй като съпричиняването на ищцата за настъпване на
транспортния инцидент,а оттам и за възникване на телесни травми,обосноваващи
претенцията за неимуществени вреди,неправилно е оставено без уважения.Развива и
аргументи,че не са ангажирани доказателства,които да обосновават присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер,ведно с компенсаторна
лихва от датата на подаване на иковата молба,поради което намира съдебния акт в
обжалваната му част за постановен в отклонение от задължителната практика на Върховния
съд-ППВС №4/68 г.Подробните си съображения в тази насока жалбоподателят е изложил
във въззивната жалба и поддържа въз основа на тях,че съдебният акт е постановен в
противоречие на материалния закон,необоснован е и очевидно неправилен, даденото
разрешение на правния спор не е справедливо и е в противоречие както с чл.52 от ЗЗД,така
и с правилото за компенсиране на вредите към момента на тяхното настъпване.На
самостоятелно основание намира постановеният съдебен акт за неправилен и
незаконосъобразен в обжалваната част и поради противоречие с разрешенията,дадени в
практиката на ВКС и формираната постоянна съдебна практика относно
обстоятелствата,при които следва да се приеме наличие на съпричиняване на търсещия
обезвреда,относно настъпване на вредите.В тази връзка дружеството-жалбоподател
поддържа и в жалбата си заявеното и в първоинстанционното производство възражение,че
по време на пътния инцидент ищцата се е движила попътно на движението на
автомобилите,а не срещуположно на същото движение и се е движела по пътното платно,а
не върху прилежащия непосредствено до него проходим пътен банкет,като с тези свои
действия ищцата в качеството си на пешеходец е създала предпоставки за настъпване на
2
произшествието,тъй като е нарушила разпоредбата на чл.108,ал.2 от ЗДвП.Счита,че с
действията си ищцата в значителна степен е допринесла за настъпване на произшествието,с
оглед на което следва да бъде определен по-висок процент на съпричиняване от нейна
страна.На самостоятелно основание и поради акцесорния му характер,жалбоподателят
счита,че неправилно е уважен и предявения иск за присъждане на законна лихва по
отношение на главницата,представляваща обезщетение за неимуществени вреди.Във връзка
с изложените съображения за неправилност на решението в обжалваната му
част,дружеството-жалбоподател счита,че неоснователно в полза на ищцовата страна са
присъдени разноски за процесуално представителство по реда на чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Предвид всички изложени в жалбата съображения,дружеството-жалбоподател моли
да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да бъде отменено решението
на първоинстанционния съд в обжалваната му част за сумата над 16 000 лв.-за
неимуществени вреди,като бъде постановено друго решение,с което да бъде отхвърлена
исковата претенция на ищцата за разликата над 16 000 лв. до претендирания размер от 50
000 лв. като неоснователна и недоказана,ведно със законните последици от това.Претендира
и направените от него съдебно-деловодни разноски,включително и юрисконсултско
възнаграждение за пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата Л.. Х. АД. е подала в законния срок,чрез пълномощника си адв.
Р.М.,писмен отговор на въззивната жалба,в който е изразила становище,че жалбата е
допустима,но по същество неоснователна,поради което е поискала същата да се остави без
уважение.Въз основа на подробно изложени в отговора съображения и
обстоятелства,въззиваемата счита,че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е съобразен както с принципа за справедливост,визиран в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,така и с константната съдебна практика по сходни
казуси.Наред с това излага и довода,че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил
като неоснователно и недоказано възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата.В тази насока също са изложени подробни
аргументи,обстоятелства и правни изводи в отговора на въззивната жалба.
В обобщение на същите,въззиваемата счита,че в конкретния случай пред
първоинстанционния съд не са ангажирани категорични доказателства за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.Моли на основание
всички изложени в отговора съображения,да се остави без уважение процесната въззивна
жалба и да бъде осъдено ответното дружество /сега жалбоподател/ да й заплати направените
по делото разноски,включително адвокатско възнаграждение за втората инстанция.В
последваща молба с вх.№1285 от 11.06.2021 г. /докладвана в откритото съдебно заседание
на 16.06.2021 г.,въззиваемата чрез пълномощника си адв. Р. М. е направила възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
3
От страните не са представени писмени доказателства и не са направени искания за
събиране на нови доказателства в производството пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо в обжалваната му част и в частност-че с тази част съдът се е
произнесъл по единия от исковете,с който е сезиран по конкретното първоинстанционно
дело,а самият този иск /за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди/ счита за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Исковете,по които Окръжен съд-Смолян се е произнесъл с решение № 21006 от
28.01.2021 г.,постановено по т.д.№5/2020 г. по описа на същия съд,са предявени от Л.. Х.
АД. с ЕГН ********** против „З. К. Л. И.“АД-гр.С. с ЕИК ..... и са основани на
разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ.С тях ищцата е поискала ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди,изразяващи се в болки,страдания и психически стрес по повод получените от нея
телесни увреждания,в резултат на ПТП,настъпило на 08.10.2018 г.,както да й заплати и
сумата от 1151,44 лв. обезщетение за имуществени вреди за проведено лечение и
диагностични процедури вследствие причинените й телесни увреждания от същото
ПТП,ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения,считано от датата на
уведомяване на ответника-12.11.2018 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетенията.На основание чл.127,ал.4 от ГПК ищцата е посочила в исковата молба и
4
конкретна банкова сметка за изпълнение на парично задължение.
Исковете са основани на твърдения за настъпило на датата 08.10.2018 г. на път SML
1135,при км. 1+100 от общинска пътна мрежа на обл.М.,пътнотранспортно произшествие
/ПТП/,виновно причинено от Х. З. З. като водач на лек автомобил марка „Т.“,модел „К.“ с
рег.№....,при което била пострадала ищцата Л.А.-пешеходец по времето на инцидента и й
било причинено телесно увреждане,изразяващо се във фрактура на лява лакътна
става.Твърди се още,че на 09.10.018 г. е била извършена кръвна репозиция и вътрешна
фиксация на счупената лакетна кост със заключваща плака и винтове,като заедно с това е
било извършено и присаждане на кост поради оформения костен дефект в областта на
фрактурата.Твърди се,че на 13.10.2018 г. ищцата е била изписана от болницата и са й били
дадени препоръки за спазване на ХДР,както и за приемането на предписаните й лекарства,а
за проведените лечебни и диагностични процедури в болницата,където била приета
непосредствено след произшествието,ищцата заплатила сума в общ размер на 1151,44
лв.,описана по пера и отделна стойност в исковата молба.Твърди се,че пътният инцидент
причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето й и множество болки и
страдания,като тя с големи усилия се обслужва самостоятелно,заради болките в
ръката,предизвикани от счупването,чувства се в тежест на близките си и е изключително
неспокойна,тревожна и напрегната.Ищцата твърди,че постоянно се притеснява,че не може
да се справя сама дори с елементарни битови дейности и че ще има нужда от помощ дълъг
период от време,изпитва затруднения при обличане и хранене,ограничила е социалните си
контакти заради силния дискомфорт,срамува се и е станала по-затворена.Твърди се,че в
резултат на ПТП ищцата е станала раздразнителна,с постоянна смяна на
настроенията,изпитва чести приливи на безспокойство и притеснения,чувства неудобство от
необходимостта някой да полага по-големи от обичайните грижи за нея.Страхува се дали ще
се възстанови напълно и дали пълноценно ще може да използва и натоварва ръката
си.Твърди се още,че към момента на подаване на ИМ страданията на ищцата
продължават,като възстановяването й все още не е приключило,защото се нуждае от
адекватна рехабилитация и продължаващо лечение,а при заемането на определено
положение на тялото изпитва болезненост,както и лесна уморяемост при минимална
физическа активност на ръката си.Твърди,че след преживения инцидент са настъпили
промени в емоционалното й състояния,че страда от нарушения на съня,от
безапетитие,трудна се концентрира и се чувства изключително нервна и уплашена.Изпитва
и голям страх от МПС.
На следващо място,в исковата молба са изложени твърдения,че за управлявания от
виновния водач лек автомобил е имало към момента на пътния инцидент валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,сключена с
ответното застрахователно дружество с полица №.....,валидна от 14.12.2017 г. до 14.12.2018
г.Изложени са и твърдения,че в съответствие със задължението по чл.380 от КЗ,ищцата е
отправила на 12.11.2018 г. молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач-
ответника „ЗК Л. И.“АД,с искане да бъде определено и изплатено дължимото
5
застрахователно обезщетение,но до момента на подаване на процесната искова молба
ответникът не бил изплатил на ищцата такова обезщетение и необосновано забавя и отказва
изплащането му,както било видно от изброените в исковата молба негови писма,а това
пораждало правния интерес на ищцата на основание чл.432,ал.1 от КЗ да предяви
процесните искове.С оглед обстоятелството,че ответникът-застраховател бил уведомен на
12.11.2018 г.,то от този момент ищцата претендира да й бъде начислена и законна лихва
върху претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,до
окончателното им изплащане.
Ответникът „ЗК Л. И.“АД-гр.С. е подал в законния срок писмен отговор н исковата
молба,с който е оспорил изцяло исковите претенции за неимуществени и имуществени
вреди-по основание и размер.Оспорил е твърденията в исковата молба,че процесното ПТП е
настъпило единствено по причина от действията на водача Х. З. при управлението на горния
лек автомобил и поради нарушение на правилата за движение само от негова страна.Заявил е
възражението,че произшествието от 08.10.2018 г. е настъпило в причинна връзка от
поведението на ищцата А.-като пешеходец,поради извършено нарушение на чл.108,ал.2 от
ЗдвП,съгласно която пешеходците могат да се движат по платното за
движение,противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства по
възможност най-близко до лявата му граница.Ответникът е заявил и възражението,че
ищцата А. като пешеходец е нарушила и задължението и по чл.108,ал.1 от ЗдвП да се движи
до банкета на пътното платно,какъвто е бил наличен на мястото на произшествието,бил е
достатъчно широк и проходим.В тази връзка ответникът е изложил в отговора си
твърденията,че по време на възникване на процесното ПТП ищцата се е движела по пътното
платно на разклон „В. м.“,с.В.,община М. и движението й се е осъществявало попътно на
движението на автомобилите,но по пътното платно,а не върху прилежащия непосредствено
на него проходим пътен банкет.Посочил е още,че движението на пешеходеца не се е
осъществявало срещуположно на движението на автомобилите,така,както е регламентирано
от чл.108,ал.1 от ЗдвП и поради начина,по който ищцата се е движела по пътното платно,тя
не е могла да възприеме приближаващия лек автомобил и местоположението му,съответно-
да съобрази собственото си движение с пътната обстановка.За ищцата-като пешеходец не е
била пречка за придвижването й по пътя по начина,разписан в ЗдвП,както смята
ответникът,като е могла при обикновно внимание да възприеме пътната обстановка,като в
тази връзка и поради липса на положена грижа,каквато е най-небрежния би положил,е
създала предпоставките за осъществяване на транспортния инцидент.При тези твърдения
ответникът е заявил възражението,че ищцата като пешеходец е създала предпоставките за
настъпване на произшествието и е станала в равна степен с поведението на водача,причина
за осъществяването му.
Ответникът е оспорил още и твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка
с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди,за техния интензитет и
проявление,твърденията за периода,през който са търпени,както и твърденията за
6
настъпване на такива вреди,които да обосновават размера на исковата претенция за
неимуществени вреди.Оспорил е същата претенция и по размер,поддържайки,че исковата
сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии,включващи
понятието „справедливост“,принципно указани от Върховния съд и определени като
елементи за обезвреда.Заявил е,че на самостоятелно основание,исковата сума,претендирана
за обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата.Оспорил е изцяло и претенцията за имуществени вреди-по основание и
размер,и по съображения,съдържащи се в същия отговор.Оспорил е и претенциите на
ищцата за присъждане на законна лихва върху сумите,претендирани като обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
В допълнителната ИМ ищцата е изразила становище,че са напълно неоснователни
поддържаните в отговора на ответника възражения срещу процесните искове /в частност и
възражението за съпричиняване/,като е изложила подробни аргументи в тази насока.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът е заявил,че поддържа всички
оспорвания и възражения,сторени в първоначалния отговор,както и че оспорва твърденията
в допълнителната искова молба за механизма на процесното ПТП от 08.10.2018 г.
С решението от 28.01.2021 г. първоинстанционният съд е приел за доказан описания
в исковата молба деликт от 08.10.2018 г.,приел е за доказано,че същият е настъпил по вина
на водача на горния лек автомобил-Х. З. З.,а от друга страна е приел за неоснователно
заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата,приел е за безспорен факта,че към момента на настъпване на процесното ПТП е
имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия лек
автомобил,управляван от З.,по сключена с ответника застрахователна полица и като е
изложил мотиви за причиненото на ищцата телесно увреждане вследствие на ПТП,както и за
претърпените от нея неимуществени вреди,явяващи се в пряка причинна връзка с
процесното произшествие,а също и като като е изложил мотиви за обосноваване размера на
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди,първоинстанционният съд като
краен резултат е приел,че предявеният осъдителен иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан в пълния му предявен размер
от 50 000 лв. и го е уважил изцяло.Относно иска за заплащане обезщетение за имуществени
вреди първостепенният съд също е приел,че е доказан в заявения му общ размер от 1151,44
лв. и тъй като в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и съответно е
влязло в сила,то с настоящото въззивно решение основателността на претенцията за
имуществени вреди няма да бъде подлагана на преценка от въззивния съд.Касателно
акцесорната и несамостоятелна претенция за законни лихви,първоинстанционният съд е
счел,че такива се дължат,но не от посочената в исковата молба по-ранна дата-12.11.2018 г.,а
от датата 12.02.2019 г.,излагайки конкретни мотиви за обосноваване на тази си позиция и в
крайна смека е присъдил законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди,считано от датата 12.02.2019 г. до окончателното им изплащане.
7
Настоящата апелативна инстанция счита,че фактическата обстановка,относима към
предмета на процесния иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди и касаеща настъпването на твърдяния от ищцата деликт,механизма на
процесното ПТП,причинно-следствената връзка на произшествието с причиненото на
ищцата телесно увреждане,самото това увреждане,както и причиняването на
неимуществени вреди на ищцата в резултат на увреждането,а също и наличието на валидна
и действаща към момента на настъпване на деликта застраховка „Гражданска отговорност“
по посочената в първоинстанционното решение застрахователна полица,е изяснена
правилно,пълно и съобразно събраните по първоинстанционното дело доказателства.На база
установената по същото дело фактическа обстановка,в обжалваното решение е направен
правилен правен извод,че процесния осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е доказан по своето
основание.Имайки предвид очертания с процесната въззивна жалба предметен обхват на
обжалването,посоченият извод на първоинстанционния съд не е оспорен от дружеството-
жалбоподател,тъй като то атакува първоинстанционното решение не изцяло,а в частта,с
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 16 000 лв. до
присъдения размер от 50000 лв.,т.е. с въззивната жалба е оспорена правилността на
преценката на първоинстанционния съд относно размера на дължимото обезщетение,без
обаче да се оспорва извода на съда,че иска е доказан по своето основание.И като се имат
предвид конкретните оплаквания на жалбоподателя срещу обжалваната част на
първоинстанционното решение, преценката,която в случая следва да бъде извършена от
настоящата инстанция е за размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди с оглед залегналия в нормата на чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост,както и да
извърши преценка относно наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата във връзка със заявеното от ответника /сега жалбоподател/ възражение за
съпричиняване,съответно-за размера на съпричиняването /ако приеме,че такова е налице/ и в
тази връзка-дали и доколко дължимото обезщетение за неимуществени вреди подлежи на
намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
От фактическа страна,по повод на поддържаното от ответника-жалбоподател
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата Л.А., се установява
твърдението на ответника,че по време на инцидента ищцата се е движела като пешеходец по
посока на движението на автомобилите,а не в посока,срещуположна на това движение.От
друга страна обаче не се потвърждава твърдението на ответника за допуснато нарушение от
страна на ищцата,изразяващо се в това,че по време на инцидента тя се е движела по самото
пътно платно,тъй като от заключението на съдебната автотехническа експертиза,назначена
по първоинстанционното дело,което заключение не е оспорено от страните и е изготвено
обосновано и професионално,а също и от устните разяснения на вещото лице Г. Т. в
съдебното заседание на 02.12.2020 г.,се установява,че в момента на ПТП ищцата не се е
движела по пътното платно,а на затревената площ до същото платно,на което точно място
не е имало пътен банкет /макар на други участъци от пътя да е имало такъв/.Наред с това,от
8
същото експертно заключение се установява,че непосредствено преди инцидента
пешеходката Л.А. е била видима за водача на лекия автомобил „Т. К.“,когато той е бил на
86,20 метра от мястото на ПТП,той я е забелязвал през цялото време и опасната зона за
спиране,без да се реализира ПТП,е 46,99 метра за скорост от 60,91 км/ч /с каквато скорост се
е движел автомобила/.При тези данни,вещото лице е дало своето заключение,че водача на
лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,но отново от
техническа гледна точка същият водач не се е съобразил с всички обективни и субективни
фактори и натовареното движение по пътя,като е наблюдавал движението на пешеходката
през цялото време и е бил длъжен да спре,за да се размине с насрещно движещия се
автомобил,след което да осигури достатъчно странично място между неговия автомобил и
пешеходката А. и безопасно да я заобиколи и да не реализира процесното ПТП.Той,както
заключава вещото лице Т.,е имал възможност да прецени опасността от насрещно движещия
се автомобил и пешеходката в дясно от него и е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП.Същият обаче,за да избенге удар с насрещно движещ се микробус е
минал плътно вдясно на пътното платно с управлявания от него автомобил и без да усети е
закачил със страничното огледало на автомобила чантата на ищцата,несена от нея в лявата й
ръка и така е предизвикал фрактурата на същата ръка.При изложените обстоятелства се
налага извода,че дори и ищцата да се е движела неправилно по посока на движение на лекия
автомобил,управляван от виновния водач Х. З.,то не се установява с това си поведение
ищцата да е допринесла пряко за настъпване на процесното ПТП,а напротив-данните от
заключението на съдебната автотехническа експертиза обосновават извод,че единствения
пряко допринесъл за настъпване на конкретното произшествие е посочения водач на лекия
автомобил „Т. К.“ с рег.№....,като той е видял пострадалата пешеходка на разстояние от
около 86 м от мястото на произшествието,тя е била видима за него през цялото време до
настъпване на удара и той е имал техническата възможност да предотврати произшествието
чрез действията,посочени в експертното заключение,които действия обаче не са били
извършени от него,а от друга страна самата ищца в момента на настъпване на инцидента не
се е движела по пътното платно,а на затревената площ до него при липсата на банкет на
същото това място.Такава фактическа обстановка и правни изводи са възприети и от
първоинстанционния съд в обжалваното решение относно твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и настоящият съд,предвид
гореизложеното,споделя изцяло същата фактическа обстановка и изводи на първостепенния
съд.Споделя и аргумента на същия съд,че само по себе си нарушението на установените в
ЗдвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата,не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение,тъй като е необходимо нарушението да бъде в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,т.е. последният да е негово пряко
следствие и приносът на пострадалото лице да е конкретен и да е категорично доказан,а не
само хипотетично предполагаем.В случая обаче такъв категорично установен принос на
ищцата за настъпване на процесното ПТП и то по сочените от ответника фактически
причини,не се доказа,поради което поддържаното от ответника /сега жалбоподател/
9
възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е неоснователно и правилно е
прието за такова от първоинстанционния съд.Съответно на това правилно е прието,че
размера на определеното обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди не
подлежи на намаляване на основание посочената разпоредба,а оплакването на
жалбоподателя,че съдебният акт в обжалваната му част е постановен в нарушение на същата
разпоредба,е неоснователно.
На следващо място и както вече се посочи по-горе,във въззивната си жалба
ответното застрахователно дружество поддържа оплакването,че присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен.Това оплакване също е
неоснователно.Както се установява от приложената към първоинстанционното дело
медицинска документация и от неоспореното заключение на съдебно-медицинската
експертиза,изготвено от вещото лице Н. С.,а също и от дадените от последното устни
разяснения в съдебното заседание на 02.12.2020 г.,в резултат на настъпилото на 08.10.2018 г.
ПТП ищцата е получила счупване на лява лакътна кост с разместване на фрагментите.След
травмата,на мястото на счупването са се получили оток и деформация,които са затруднили
движенията на лява предмишница,като в началото на травмата болките в същата
предмишница са били с по-голям интензитет и сила,причинени от нарушаване на цялостта
на лъчевата кост,получения хематом и оток в същата зона.След настъпилите увреди в лява
лъчева кост,през острия период,който е непосредствено след травмата и траещ до момента
след оказаната спешна специализирана помощ,ищцата е търпяла значителни болки и
дискомфорт,изразяващи се в невъзможно обслужване и натоварване на увредения
крайник,оток и деформация,обхващащи мястото на фрактурата и цялата предмишница.В
подострия стадий,започващ след направените манипулации,болките са били с по-умерен
интензитет и сила,а в хроничния стадий след извършената операция на лакетната
става,болките постепенно са намалявали,като е останал дискомфорта от отока и
ограничените движения в лява предмишница.Ищцата е търпяла,както сочи вещото лице,и
дискомфорт от трудното вертикализиране поради извършената остеоплактика с кост,взета от
големия пищял.Общо продължителността на лечебния и възстановителния процес е три-
четири месеца,като през това време ищцата е търпяла дискомфорт и от носенето на гипсова
имобилизация за 30-40 дни..В заключението на СМЕ се сочи още,че здравословното
състояние на ищцата от общ характер е задоволително и няма данни за усложнения по
време на оперативния и следоперативен период,а и липсва ексцес на увреждането,но липсва
и медицинска документация за проведени рехабилитационни процедури.
Наред с горното,от заключението на съдебно-психологичната експертиза,изготвено
от в.л.Д. Т.,става ясно,че след физическата травма,получена при ПТП на 08.10.2018
г.,последвалата операция и периода на възстановяване,при ищцата Л.А. се установяват
елементи на преживян силен стрес,довел до съществени промени в начина й на живот.За
състоянието й първостепенен и с най-голяма тежест причинен фактор може да се
приеме,както сочи вещото лице,пътно-транспортния инцидент и последвалите неприятни
обстоятелства.Пр извършеното от вещото лице психологическо изследване,същото
констатира,че макар от ПТП и оперативното лечение на ищцата да са изминали около две
години,се констатират тревожност,напрегнатост,чувство за застрашеност,нарушения на
съня,съпроводени с емоционална лабилност и подтиснато настроение.От страна на ищцата
са демонстрирани пред вещото лице и негативни промени в мисленето и
настроението,включващи черни мисли, безнадежност за бъдещето,трудност при поддържане
на близки отношения, самоизолация,трудно изпитван на положителни емоции.Установени
са още от експерта и нарушения в протичане на психическите функции на ищцата,които
обосновават необходимост от професионална психиатрична помощ.
Освен гореизложеното,от показанията на св. Ф. Б.-зълва на ищцата,се установява,че в
началото след травмата на лявата й ръка,ищцата е изпитвала силни болки и е имала нужда
10
от чужда помощ при болничния й престой,а за известно време-около две седмици след
изписването й от болницата и прибирането й у дома,е имала нужда от чужда помощ,за да
може да се храни и облича,както и да ходи до тоалетна.Същата по това време се
притеснявала от обстоятелството,че чужд човек трябва да се грижи за нея и се срамувала от
това.Свидетелката сочи,че обема на движение на пострадалата ръка на ищцата не е
възстановен вече 2 години /към момента на разпита на свидетелката/,а мястото на левия й
крак,от което е била взета кост за присаждане в увредената ръка,все още продължавало да я
боли.Свидетелката дава показания и за това,че ищцата след пътния инцидент,като види кола
изпитва страх.Преди катастрофата ищцата работела и се грижела сама за себе си,а след това
е станала депресирана и много се страхувала,че няма да може да се справи и психическото й
състояние не е като преди.Подобни показания дава и свидетелят Х. Б.-зет на ищцата и
съпруг на свидетелката Б..
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди всички
гореизложени обстоятелства,касаещи характера и вида на причинената на ищцата телесна
травма,както и продължителността на оздравителния период и проведеното лечение на
ищцата във връзка с това увреждане,са отчетени от първоинстанционния съд.Наред с това
правилно и обосновано същият съд е отчел при определяне размера на обезщетението,че
освен претърпените физически болки и страдания,в пряка причинно следствена връзка с
процесното ПТП,на ищцата са причинени и фактически,ежедневни неудобства,свързани с
характера на описаната травма и промяната на начина на живот,наложена за протичане на
възстановителния процес.Взето е предвид и обстоятелството,че към момента на настъпване
на увреждането,ищцата е на възраст,която не е способствала за по-бързото й
възстановяване.Отчетени са и установените от съдебно-психологична експертиза негативни
промени в психическото състояние на ищцата,предизвикани от увреждането при процесното
ПТП,породилият се у нея страх в горепосочените аспекти.Като цяло,всички изложени в
първоинстанционното решение обстоятелства и критерии,имащи отношение към определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди,се споделят и от настоящата инстанция
и на база тях въззивният съд достигна до извода,че определеното с обжалваното решение
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. не е завишено и не е
определено в разрез с принципа на справедливост,произтичащ от разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД.Напротив,настоящата инстанция счита,че в случая определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението,при съвкупна преценка на относимите
към определянето му обстоятелства,е справедлив и е в съответствие с посочения
принцип,извличащ се от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Като краен резултат,предвид
изложеното,въззивният съд приема,че е неоснователно заявеното от жалбоподателя
оплакване,че присъденият с първоинстанционното решение размер на обезщетението е
прекомерно завишен.
Вследствие на всички изложени по-горе съображения,въззивният съд счита за
правилно първоинстанционното решение в обжалваната част,с която на ищцата е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 16 000 лв. /до който размер
решението не е обжалвано/ до присъдения й и претендиран с предявения иск размер от 50
000 лв.Ето защо въззивната жалба на ответното дружество-застраховател е неоснователна,а
първоинстанционното решение в посочената обжалвана част ще се потвърди като
правилно.Като такова ще се потвърди решението и в частта,с която е присъдена законна
лихва върху посочената разлика,считано от датата 12.02.2019 г. до окончателното
плащане.Такава лихва се дължи поради забавата на ответника в плащане на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди,а що се касае до началния момент,от който законната
лихва е присъдена,то в тази насока изобщо не се изложени оплаквания в процесната
въззивна жалба.Предвид изхода на делото пред първата инстанция и неоснователността на
въззивната жалба,както и с оглед доказаното уговаряне на безплатна адвокатска защита на
ищцата пред същата инстанция на основание чл.38,ал.1,т2 от ЗА,първоинстанционното
решение ще се потвърди и в частта,с която на пълномощника на ищцата-адв. Р.М.,е
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2 477,45 лв. с ДДС на основание
11
чл.38,ал.2 от ЗА.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция,следва да бъде уважено
заявеното от въззиваемата и пълномощника й-адв. Р.М.,искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.В тази връзка въззивният съд отчита и
обстоятелството,че в приложения към настоящото дело договор за правна защита и
съдействие от 22.04.2021 г. ,сключен между въззиваемата Л.А. и адв. Р.М.,е уговорена
безплатна адвокатска защита на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА пред настоящата инстанция
във връзка с подаване отговор на въззивната жалба срещу горното първоинстанционно
решение.Размера на възнаграждението следва да бъде определен съобразно чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвид обжалвамия интерес пред настоящата инстанция.С оглед на това,дължимият размер
на адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. за осъществена от адв. Р.М.
безплатна защита на въззиваемата пред настоящата инстанция възлиза на сумата от 1550
лв.Върху същата сума следва да се начисли и ДДС предвид представеното по настоящото
дело доказателство за регистрацията на адв. М. по ЗДДС.,при което положение крайния
дължим размер на адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА възлиза на сумата от
1860 лв.Тази сума следва да се присъди в полза на посочения адвокат-пълномощник на
въззиваемата,а заплащането на сумата следва да се възложи в тежест на дружеството-
жалбоподател с оглед неоснователността на подадената от него въззивна жалба.Заявеното от
дружеството-жалбоподател /чрез процесуалния му представител адв. Т./ оспорване на
размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не следва да
се разглежда по същество,тъй като такова възражение е относимо само към случаите,когато
се касае за уговорено и платено от насрещната страна адвокатско възнаграждение,не и за
случаите,когато е претендирано адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска защита на основание някоя от хипотезите по чл.38,ал.1 от ЗАдв.
На дружеството-жалбоподател не следва да бъдат присъждани съдебни разноски за
настоящата инстанция поради неоснователността на подадената от него въззивна жалба.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №21006 от 28.01.2021 г.,постановено по т.д.№5/2020 г.
по описа на Окръжен съд-Смолян,в обжалваната от ответника „З. К. Л. И.“АД-гр.С.,с ЕИК
..... част,с която същото дружество е осъдено да заплати на ищцата Л.. Х. АД. с ЕГН
********** обезщетение над сумата от 16 000 лв. до пълната присъдена сума от 50 000 лв. за
претърпените от ищцата неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания и
психически стрес по повод получените от нея телесни увреждания,в резултат на
ПТП,настъпило на 08.10.2018 г. и причинено от водача на лек автомобил „Т. К.“ с рег.№....
Х. З. З. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,ведно
със законната лихва от датата 12.02.2019 г. до окончателното плащане,както и е осъдено да
заплати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 2
477,45 лв. с ДДС за осъщественото процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА „З. К. Л. И.“АД-гр.С.,с ЕИК ..... да заплати на адвокат Р.М.-адвокат при
Адвокатска колегия-С.,с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет №********** и адрес на дейност:гр.С.,ул.“Ц. А.“№1,ет.4,сумата от 1860
лв. /хиляда осемстотин и шестдесет лева/ с ДДС,,представляваща адвокатско
12
възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатна
адвокатска защита на въззиваемата Л.. Х. АД. по въззивно т.д.№349/2021 г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13