Р Е
Ш Е Н
И Е № 93/22.6.2020 г.
Гр.
Ямбол, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично
заседание на осми юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря В. Митева, разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 422 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на И.Д.П. *** против Заповед № РД-07-1182/06.11.2019
г., издадена от Кмета на Община „Тунджа“ - Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ е разпоредено да се премахне установения незаконен строеж „Навес“, находящ се в УПИ IV-128,129 в кв. 22 по плана на с. *, с
административен адрес: с. *, ул. *. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна и
следва да се отмени, тъй като въпросният
навес не представлява строеж по смисъла на т. 38 от § 5 на ЗУТ.
В съдебно заседание жалбоподателят П., редовно призован, участва
лично и с упълномощения от него от
него процесуален представител – адв. Г., който поддържа изцяло депозираната жалба на
основанията, изложени в нея. Излага се
също така и становището, че процесният навес е узаконим, за което е подадено и
съответното заявление в общината.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител – адв. И., оспорва подадената жалба, като изразява становище за
законосъобразност на заповедта – предмет на същата.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.09.2019 г., в присъствието на
жалбоподателя била извършена проверка от Й.Х., А.Т. и Н.Д. –
и тримата специалисти в отдел „АТО и С“ при Община „Тунджа“ – Ямбол на строеж „Навес“, намиращ се в УПИ IV-128, 129 в кв. 22 по плана на с. *,
община „Тунджа“, обл. Ямбол, с административен адрес:
ул. *. Проверката била извършена в
присъствието на жалбоподателя П.. В съставения за проверката Констативен акт № 6/12.09.2019
г. е посочено, че поземленият имот и строежът са собственост на И.Д.П.
(жалбоподателя в настоящото производство), както и че не са представени строителни книжа
за същия. Посочено е също, че строежът е шеста категория и представлява масивна постройка
„навес“, изграден от тухли и циментови блокчета, с дължина 16 метра и височина
4.10 метра, както и че строежа „Ограда“ е построен на северната и източната
улична регулация в УПИ IV
– 128, 129 в кв. 22 по плана на с. *. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на жалбоподателя, който депозирал възражение с вх. № 9400-245/30.09.2019
г., в което е посочил, че навесът е
построен през 2018 г.
Със №
РД-07-1182/06.11.2019 г., издадена от Кмета на Община „Тунджа“ - Ямбол, на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено
да се премахне установения незаконен строеж „Навес“, находящ се в УПИ IV-128,129 в кв. 22 по плана на с. *, с
административен адрес: с. *, ул. *. Видно от съдържанието на тази заповед,
тя е издадена въз основа на установените
с горния констативен акт обстоятелства. Именно
тази заповед е предмет на жалбата, въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
По делото е назначена и изслушана и
съдебно-техническа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в
съдебно заседание и от което се установява, че навесът представлява строеж по смисъла на т. 38 от § 5 от ДР на
ЗУТ и е такъв от шеста категория. Същият представлява надземна постройка, като
частично (по източната улична регулация) може да се третира и като плътна
ограда, върху която е монтирана метална покривна конструкция. Вещото лице обаче
е категорично, че и в двата случай (навес или плътна ограда), спорният обект се
явява строеж по смисъла на ЗУТ.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Разгледана обаче
по същество, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал.
1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон. С оглед на тази законова разпоредба, при спор за законността на строежа заинтересованият
следва да установи, че или за строежа не е необходимо разрешение (каквито са случаите по чл. 151 от ЗУТ) или че строежът, чието премахване е
разпоредено е извършен след надлежно разрешение, като представи и доказателства
в тази насока.
В настоящия казус несъмнено се касае
за строеж, за който е необходимо разрешение, тъй като не е измежду изрично изброените
в чл. 151 от ЗУТ изключения. От страна
на жалбоподателя обаче не са представени
каквито и да било строителни книжа – нито в производството пред административния
орган, нито в хода на съдебното производство, поради което правилно
административният орган е приел, че строежът е незаконен, тъй като е изграден
без такива книжа.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1
от ЗУТ строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване, а съобразно тази на § 127 строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. От тази законова уредба, с оглед поставените от законодателя
времеви ограничения става ясно, че първото
обстоятелство, което следва да се установи е времето на извършването на строежа. От
данните по делото се установява, че процесният навес е построен през 2018 г. Предвид
на това съдът следва да приеме, че строежът,
чието премахване е разпоредено не се явява търпим такъв.
Следва да се посочи също така, че
съдът не кредитира становището на вещото лице, както и твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че процесният навес, макар и
незаконно изграден и не представляващ търпим такъв, не подлежи на премахване,
тъй като е узаконяем.
В тази връзка следва да се има предвид следното:
В ЗУТ има две разпоредби, предвиждащи
възможност за узаконяване на незаконни строежи - § 184, ал. 1 и § 127, ал. 2.
Първата от тях от тях – тази на § 184, ал. 1
от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22 юли 2003 г.) предвижда, че строежи, извършени
незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане
на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени или по действащите разпоредби, а втората – тази на
§ 127, ал. 2 (ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г.) пък дава възможност строежите
по § 184, които не са заявени за узаконяване до влизането в сила на този закон,
да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби, съгласно този закон. Основното обстоятелство, което следва да се установи при
тази законова уредба е времето на построяване на обектите, чието узаконяване се
иска, като законодателя е поставил ограничение строежът да е извършен до
влизане в сила на закона, т.е. 26.07.2003 г. Предвид обстоятелството, че
процесният навес е построен през 2018 г., очевидно е, че същият не отговаря и
на първото изискване за узаконяване, а именно – да е изграден до
26.07.2003 г.
С оглед всичко изложено, поради
липсата на строителни книжа, строежът се явява
незаконен такъв по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Предвид обстоятелството, че същият не
представлява търпим такъв, а не може да бъде и узаконен, подлежи
на премахване.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената Заповед № №
РД-07-1182/06.11.2019 г., издадена от Кмета на Община „Тунджа“ - Ямбол е
напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.П.,***, със съдебен адрес:***, *, чрез адв. Г.Н.Г. против
Заповед № РД-07-1182/06.11.2019 г., издадена от Кмета на Община „Тунджа“ –
Ямбол.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
не се чете