Р Е Ш Е Н И Е
№….
град Добрич, 20.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, гражданска
колегия, двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при участието на секретаря Ирена
Иванова...........................................................
сложи за разглеждане гр. дело № 04163 по описа за 2018г. на ДРС,
докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от М.Ф.И., ЕГН ********** с адрес ***, Ш.Ш.А., ЕГН ********** с
адрес ***, М.Ш.М., ЕГН ********** с адрес ***, И.Ш.М., ЕГН ********** с адрес ***,
Ш.ш.М., ЕГН ********** с адрес ***, срещу “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град
Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано от изп.директор
Тодор Гикински, за
признаване за установено, че ищците в качеството на наследници на Ш.И.М., ЕГН **********,
починал на 09.06.2017г., не дължат на ответника съществуващото задължение в
размер на общо 5 843,40 лева, от които 4 548,48 лева главница и
1 294,92 лева обезщетение за забава по фактура, издадена през 2007г.,
представляваща стойност на ВиК услуги за имот, находящ се в град Тервел,
ул.”Пирин” № 2. С уточнителна молба се сочи цената на иска – главен в размер на
4 548,48 лева, на акцесорния иск за забава върху главницата – в размер на
1 294,92 лева. Навеждат се твърдения в исковата молба и в открито съдебно
заседание, че от ответното дружество отказват да сменят партидата на водомера в
процесния имот, а впоследствие са прекъснали и водоподаването, тъй като
претендират вземане в посочените размери, което не е заплатено, което поражда
правният интерес от водене на настоящото дело. Впоследствие, след оставяне исковата молба без
движение в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2019г., ищците са
направили уточнение, че процесните суми са недължими, тъй като главницата е
сбор от суми по издадени фактури в периода 29.09.2007г. до 26.05.2015г., които са
погасени по давност. Това е така, тъй като това са периодични плащания, като
вземанията по тях се погасяват с изтичане на 3-годишен срок и се позовават на
приетото в ТР № 3 от 18.05.2012г. по т.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС. Недължими са
в тази връзка и начислените мораторни лихви.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
По оставената без движение искова молба също не е подаден отговор по същество,
като се оспорва единствено срока, в който е отстранена нередовността.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници № АО-3858 от 15.08.2018г., ищците се легитимират като
наследници на Ш.И.М., починал на 09.06.2017г., акт за смърт № 0079 от
09.06.2017г., съставен от длъжностното лице към община град Тервел. Не се спори
по делото, че починалият е обитавал имот, находящ се в град *, ул.”*” № *.
Видно от представените фактури, на Ш.И.М. /във фактурите
посочен като Ш.Ф.И./ с ЕГН **********, с посочен адрес ***, кл.№ *, код №
**********, за периода 29.09.2007г. до 26.05.2015г. са начислени ВиК услуги и
издадени фактури в общ размер 4 602,41 лева. В исковата молба се
претендира недължимост на сумата 4 548,48 лева като главница и
1 294,92 лева начислени върху нея мораторни лихви.
С молба вх.№ 09.05.2019г. се прави
признание на иска от страна на ответното дружество.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Искът черпи правното си
основание от чл.124, ал.1 ГПК и е с предмет недължимост на сумата от общо
5 843,40 лева за доставена, отведена и пречистена вода от страна на
ответника, от които 4 548,48 лева главница, представляваща сбора от
издадените фактури за периода 29.09.2007г. до 26.05.2015г. и 1 294,92 лева
мораторни лихви, представляващи сбора от обезщетенията по незаплатените
главници за същия период.
Доказателствената тежест
при отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сума е
такава, че ответникът следва да докаже дължимостта на процесната сума, както и
обстоятелствата, от които произтича дължимостта на същата. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес
от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В
процесния казус допустимостта се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен
интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на
обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника сочената сума.
От данните по делото
безспорно се установява, че ищците имат качеството си на наследници на
починалия наследодател, който е бил потребител на ВиК услуги на ответното
дружество за имот, находящ се в град Тервел, ул.”Пирин” № 2, кл.№ 7320, код № **********. Спорно между страните е
дължимостта от ищците на претендираната от ответника сума.
В случая тежестта да докаже
стоящия правен спор между страните е ответникът,
който следва да докаже дължимостта на процесните суми, както и обстоятелствата,
от които произтича дължимостта на същите пред ищеца. Ответното дружество е представило
доказателства във връзка с оспорването, че се дължат процесните суми по
издадените фактури за процесния период. При липса на твърдения от страна на
ищците, че тези суми във времето са били заплатени, от това следва, че същите
са дължими и изискуеми с оглед нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД вр. чл.31 ОУ на ВиК Добрич,
одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ-044 от
23.06.2006г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-015 от 04.06.2007г. на ДКЕВР
– в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Същевременно наведеното
възражение за погасителна давност по отношение на същите е основателно. Това е
така, тъй като давността е период от
време, след изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска
принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника, в каквато насока е
доктрината и константната съдебна практика. Общата погасителна давност е 5
години, а давността за трудовите възнаграждения, за които не е предвидено
друго, за обезщетения и неустойки от неизпълнени договори, за наеми, лихви и
други периодични плащания, е 3 години. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги (интернет, телевизия, мобилен телефон) също са периодични
плащания и за тях се прилага кратката давност (Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г.,
т.д. 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Последното начислено вземане в размер на 33,77
лева, за което е издадена фактура от 26.05.2015г., е било изискуемо след
26.06.2015г., погасителната давност за цялата претендирана от ответното
дружество главница в размер на 4 548,48 лева е настъпила по силата на
чл.111, б.”в” ЗЗД на 26.06.2018г., като на същата дата е настъпила
погасителната давност и на мораторните лихви в размер на 1 294,92 лева по
отделните дължими вземания по издадени фактури до 26.05.2015г.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът е доказал твърдението си за недължимост на
сумите поради изтекла погасителна давност, от което следва, че предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен изцяло, включително и по размер, като съдът взема предвид и
признанието на иска от ответното дружество по смисъла на чл.237, ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на сторените от него разноски съобразно
представения списък по чл.80 ГПК, от които държавна такса за образуване на
делото в размер на 233,74 лева, 5 лева държавна такса за издаване на
удостоверение, а заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до
размера от 873,03 лева с оглед направеното възражение за прекомерност.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на “Водоснабдяване и
канализация” AД Добрич със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано
от изп.директор Тодор Гикински, че М.Ф.И., ЕГН
********** с адрес ***, Ш.Ш.А., ЕГН ********** с адрес ***, М.Ш.М., ЕГН **********
с адрес ***, И.Ш.М., ЕГН ********** с адрес ***, Ш.ш.М., ЕГН ********** с адрес
***, в качеството на наследници на Ш.И.М., ЕГН
**********, починал на 09.06.2017г., акт за смърт № № 0079 от 09.06.2017г., съставен
от длъжностното лице към община град Тервел, потребител
за обект, находящ се в град град Тервел, ул.”*”
№ *, кл.№ *, НЕ ДЪЛЖАТ сумата
от общо 5 843,40
лева /пет хиляди осемстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки/, за
доставена, отведена и пречистена вода от страна на ответника, от които
4 548,48 лева главница, представляваща сбора от издадени фактури за
периода 29.09.2007г. до 26.05.2015г. и 1 294,92 лева мораторни лихви,
представляващи сбора от обезщетенията по незаплатените главници за същия
период, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА
“Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град
Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано от изп.директор
Тодор Гикински, да заплати на М.Ф.И., ЕГН
********** с адрес ***, Ш.Ш.А., ЕГН ********** с адрес ***, М.Ш.М., ЕГН **********
с адрес ***, И.Ш.М., ЕГН ********** с адрес ***, Ш.ш.М., ЕГН ********** с адрес
***, сумата от 1 111,77 лева
/хиляда сто и седемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: