№ 1223
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110169360 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, срещу „С“ ООД, ЕИК
ххх., за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№43218/2022г. на СРС, 140 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
за процесния период. Въпреки това през процесния период ответникът е
потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а
ищецът се е обеднил със стойността й. Поддържа, че през процесния период
са били в сила общи условия на дружеството за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, според които дължимите суми за ползваната
топлинна енергия били дължими в срок до 20-то число на месеца, следващ
месеца на доставката, но задълженията не били платени от ответника в
установените срокове. Дяловото разпределение на топлинна енергия по
отношение на процесния имот било възложено на „Т с“ ЕООД. Ищецът
отправил до ответника покана за заплащане на дължимите суми, но плащане
не последвало. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 от
ГПК и в негова полза била издадена срещу ответника заповед за изпълнение
за претендираните суми. В законоустановения срок длъжникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на ищеца било
указано да предяви искове за установяване на вземанията си. С оглед
1
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и да бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „С“
ООД, чрез пълномощника адв. С. М., с който предявените искове се оспорват
изцяло. Ответникът поддържа, че е заплатил всички претендирани суми в
съответния срок и размер. При условията на евентуалност прави възражение
за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции с правно основание чл.415 вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД за
дължими суми за топлинна енергия и за дялово разпределение, за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, представляващ надземен гараж № 6,
ведно с искови претенции с правно основание чл.415 вр. чл.124, ал.1 ГПК,
вр. чл.86 ЗЗД, за обезщетение за забава върху дължимите суми за топлинна
енергия, както и за дялово разпределение, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, ведно с разноските сторени в настоящото
производство и за заповедното такова.
Като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че процесният
недвижим имот, находящ се в гр. ххх, представляващ надземен гараж № 6, е
собственост на ответника “С” ООД.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в
т.ч. от представеното и прието по делото експертно заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се
установява от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените към исковата молба, писмени доказателства,
процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на етажна
собственост, която е топлоснабдена, като дяловото разпределение в същата
сграда е осъществявано от конституираното като трето лице -помагач по
настоящото производство, дружество. Видно от представените от ответната
страна платежни документи, ответната страна е заплащала суми за топлинна
енергия, както и за дялово разпределение за процесния недвижим имот.
Плащането на суми към ищеца за топлинна енергия, както и за дялово
разпределение, съдържа имплицитно извънсъдебно признание на неизгоден
за ответната страна факт, а именно, че между страните е налице
облигационно правоотношение за доставка и потребление на топлинна
енергия, респ. за наличие на задължението на ответника като потребител, да
заплаща дължимите, начислени от ищцовото дружество, суми.
От изготвеното и прието по делото експертно заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, което настоящата съдебна инстанция
2
кредитира изцяло, се установява, че в процесния топлоснабден недвижим
имот е имало монтиран индивидуален топломер с дистанционен отчет, както
и водомер за топла вода, като през процесния период не е отчетена топлинна
енергия за отопление на имота и за сградна инсталация, тъй като се касае за
летния сезон, а единствено за БГВ. Отчитането на количествените показатели
за потреблението на топлинна енергия и топла вода, се осъществявало
дистанционно. От заключението на вещото лице става ясно още, че
монтираните в имота уреди за отчет са били изправни, като изготвяните
месечни отчети са отговаряли на нормативните изисквания.
От изготвеното и прието по делото експертно заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, което настоящата съдебна инстанция
кредитира изцяло, се установява, че ответната страна следва да заплати
оставащата дължима сума в размер на 44,11 лв. за топлинна енергия /БГВ/ за
процесния недвижим имот, включваща и сумите по издадените изравнителни
сметки, за периода, посочен в исковата молба. За процесния период,
ответната страна дължи сума в размер на 1,74 лв. за дялово разпределение.
За основателността на предявените искови претенции с правно основание
чл.59 ЗЗД, следва да се установи наличието на имуществено разместване
между страните по настоящото производство, в резултат на което ответницата
се е обогатила за сметка на ищцовото дружество.
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите
на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. От представените писмени
доказателства по делото, се установява по безспорен начин, че ответникът се
явява собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което
по силата на закона, за същата възниква задължение да заплаща при
посочените условия, доставяната топлинна енергия. От заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че
действително в имота е имало уреди за дялово разпределение и за отчитане. С
незаплащането на дължимата сума за топлинна енергия /БГВ/ и за дялово
разпределение за имота през процесния период, изчислени от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, ответникът действително се е обогатил за
сметка на ищцовото дружество, тъй като обогатяването може да се изразява и
в спестяване на дължими разходи, заплащането на които е следвало да намали
имуществения му патримониум. У ищцовото дружество, във връзка с
незаплатените от ответната страна за процесния имот, суми за топлинна
енергия /БГВ/ и за дялово разпределение, пък е налице обедняване, тъй като е
било налице сигурно и предвидимо правно очакване за настъпване на
увеличаване на имуществото му с постъпване на дължимите суми, за които
същото издало и фактури.
Неоснователно е възражението на ответната страна, наведено с отговора на
исковата молба, че вземанията на ищцовото дружество се явяват погасени по
давност. Процесните вземания се погасяват с тригодишна давност, но от
3
приложеното към настоящото производство - ч.гр.д.№ 43218/22г. по описа на
СРС, е видно че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, за процесните вземания е подадено на 10.08.2022г., като с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността за
вземанията е прекъсната. Поради това вземането на ищеца за главница за
топлинна енергия /БГВ/ се явява погасено по давност за периода от
01.08.2022 до 10.08.2022г.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, вр.
чл.415 ГПК, за консумирана топлинна енергия /БГВ/, е основателна в размер
на 44,11 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия /БГВ/ за периода
01.08.2019г. до 31.10.2019г., в т.ч. за суми по изравнителни сметки, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като
исковата претенция следва да бъде отхвърлена за горницата над 44,11 лв. до
пълния предявен размер от 45,05 лв., както и за периода от 01.08.2022 до
10.08.2022г., като погасена по давност.
Исковата претенция за сумата за дялово разпределение следва да бъде
уважена в цялост.
Предвид основателността на исковите претенции за топлинна енергия и за
дялово разпределение, основателни се явяват и акцесорните такива с правно
основание чл.86 ЗЗД. Исковата претенция за мораторна лихва върху
дължимата главница за топлинна енергия /БГВ/, за периода 01.10.2019г.
02.08.2022г. е основателна в размер на 15,14лв., като исковата претенция
следва да бъде отхвърлена за горницата над 15,14 лв. до пълния предявен
размер от 15,36 лв. Исковата претенция за мораторна лихва върху вземането
за дялово разпределение, следва да бъде уважена в цялост.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса,
депозити за вещи лица, за назначаване на особен представител и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за исковото
производство, както и за 50 лв. в заповедното производство, определени по
реда на чл.78, ал.8 ГПК, съобразно с уважената част от исковете, а именно
разноски в размер на 666,75 лв. за исковото производство, както и сумата от
75 лв., включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
разноски за заповедното производство.
На основание, чл.78, ал.3 ГПК, съобразно с отхвърлената част от исковите
претенции в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските по
исковото производство, в размер на 3,66 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени от “Т С” ЕАД, ЕИК
ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу “С” ООД с ЕИК ххх,
на основание чл.415 вр. чл.124, ал.1 ГПК, чл.59 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ, че
“С” ООД с ЕИК ххх, дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, сумата от 44,11 лв. -
главница за незаплатена топлинна енергия /БГВ/ за периода 01.08.2019г. до
31.10.2019г., включваща и суми по изравнителни сметки за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ххх, представляващ надземен гараж № 6, абонатен
№ххх, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за горницата над 44,11 лв. до пълния предявен размер от
45,05 лв., като неоснователна, както и за периода от 01.08.2022 до
10.08.2022г., като погасена по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени от “Т С” ЕАД,
ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу “С” ООД с ЕИК
ххх, на основание чл.415 вр. чл.124, ал.1 ГПК, чл.86 ЗЗД, че “С” ООД с ЕИК
ххх, дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, сумата от 15,14 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия /БГВ/ за
периода 01.10.2019г. - 02.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата над 15,14 лв. до пълния предявен размер от 15,36 лв., като
неоснователна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени от “Т С” ЕАД, ЕИК
ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу “С” ООД с ЕИК ххх,
на основание чл.415 вр. чл.124, ал.1 ГПК, чл.59 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ, че
“С” ООД с ЕИК ххх, дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, сумата от 1,74 лева –
такса за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019г.
до 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното й изплащане, както
и на основание чл.86 ЗЗД, да заплати сума в размер на 0,45 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за
периода 01.12.2019г. - 02.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “С” ООД с ЕИК ххх, да заплати
на “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, сумата от 741,75 лв., от която сумата от 666,75 лв.,
разноски по исковото производство, съобразно уважената част от исковете,
както и сумата от 75 лв. - разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, да заплати
на “С” ООД с ЕИК ххх, сумата от 3,66 лв. - разноски в исковото
производство, съобразно с отхвърлената част от исковете.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6